Джудит Макнот
Съвършенство (14)

13

Възрастните съседки на Джули, близначките Елдридж, седяха на люлката на предната веранда — стратегическа позиция, която им даваше възможност да следят заниманията на съседите си по цялата Елм Стрийт. В момента двете стари моми наблюдаваха Джули, която хвърли пътната си чанта на задната седалка на блейзъра.

— Добро утро, Джули — извика Флоси Елдридж и тя бързо се огледа, изненадана от откритието, че двете белокоси дами са станали в толкова ранен час.

— Добро утро, госпожице Флоси — ведро отвърна на поздрава и примирено тръгна през влажната трева към тях, за да изрази почитанията си.

И на шестдесет и пет годишна възраст приликата им беше поразителна — прилика, подсилвана от навика им да носят еднакви дрехи. Но с това общото помежду им се изчерпваше. Флоси бе пълничка, чаровна, хрисима и жизнерадостна, докато сестра й Ада беше слаба, раздразнителна, властна и любопитна. Говореше се, че като млада Флоси била влюбена в Херман Хекелман, но сестра й попречила на плановете им за женитба, като я убедила, че Херман — с няколко години по-млад от Флоси, се интересува само от дела й от скромното им наследство. Ада смятала, че той ще го пропилее и ще я направи за смях пред целия град.

— Прекрасно утро — добави госпожица Флоси и се загърна в шала си, за да се предпази от студения януарски въздух. — Тези топли дни от време на време действително правят зимата по-кратка и по-поносима, нали, Джули?

Преди да успее да й отговори, Ада Елдридж пристъпи направо към въпроса, който я интересуваше:

— Пак ли заминаваш, Джули? Нали се върна едва преди две седмици?

— Само за два дни.

— Пак ли по работа? Или на почивка този път?

— По работа.

Ада повдигна въпросително вежди и Джули добави по-скоро от учтивост:

— Отивам до Амарило, за да разговарям с един човек, който може да осигури средства за училищната програма.

— Дочувам, че брат ти има проблеми с приключването на строежа на къщата на кмета Адълсон. Трябваше хубавичко да си помисли, преди да наеме Херман Хекелман. Този човек не може да свърши каквато и да е работа.

— Карл е най-добрият строител в тази част на Далас, ето защо архитектът на кмета Адълсон го избра. Всичко в къщата трябва да се направи добре, а това изисква време и търпение.

Ада отвори уста, за да продължи с обвиненията, но тя я изпревари, като погледна часовника си и бързо каза:

— По-добре да тръгвам. До Амарило има доста път. Довиждане, госпожице Флоси. Довиждане, госпожице Ада.

— И умната — посъветва я Флоси. — Чух, че утре или вдругиден ще започне да нахлува студен въздух в посока към Амарило. Горе, на Пенхендъл има много сняг. Внимавай!

Джули се усмихна топло на пълничката близначка.

— Не се тревожете. С блейзъра на Карл съм. А според прогнозата вероятността да завали там горе е само тридесет процента.

Двете възрастни дами проследиха колата, която излезе на заден ход от алеята, после госпожица Флоси тъжно въздъхна:

— Джули води толкова интересен живот. Беше в Париж миналото лято, а предната година — на Големия каньон. Тя постоянно пътува.

— И скитниците правят същото — студено отбеляза Ада. — Ако питаш мен, трябва да си стои вкъщи и да се омъжи за онзи помощник-пастор, дето й е любим, докато все още има тази възможност.

Вместо да се противопоставя на думите на властната си сестра, Флоси направи както обикновено — просто смени темата.

— Пасторът и госпожа Матисън сигурно много се гордеят с децата си.

— Няма да са толкова горди, ако разберат, че техният Тед прекарва нощите си с онова момиче, с което излиза сега. Ирма Бодър казва, че преди два дни чула колата му да спира пред къщата му чак в четири след полунощ.

Лицето на Флоси доби мечтателен израз.

— Но, Ада, сигурно има за какво да разговарят. Обзалагам се, че са влюбени.

— По-точно разгонени! — рязко отвърна сестра й. — А ти си все същата глупава романтичка, също като майка си. Татко винаги го казваше.

— Тя е и твоя майка, Ада.

— Но аз приличам на татко. Нямам нищо общо с нея.

— Тя е починала, докато сме били още бебета, така че не можеш да си сигурна.

— Сигурна съм, защото така казваше татко. Той казваше, че ти си глупачка като нея, а аз съм силна като него. Точно затова ми повери имота си, ако си спомняш — защото на теб не може да се разчита да се погрижиш за себе си. Така че сега аз се грижа и за двете.

Флоси прехапа устни и после отново предпазливо смени темата.

— Къщата на кмета Адълсон ще бъде цяло зрелище. Чух, че ще има и асансьор.

Ада отпусна крака си и ядосано залюля люлката, която се заклати и заскърца.

— С Херман Хекелман в сградата кметът трябва да се радва, ако асансьорът му не е свързан с умивалника — отбеляза презрително. — Този човек е непоправим безделник, също като баща си и дядо си. Казах ти, че е такъв.

Сестра й сведе поглед към малките си пухкави ръце и замълча.