Джудит Макнот
Съвършенство (32)

31

Зак забеляза, че тя настръхна, когато я приближи и застана зад нея до прозореца. Непредвидимите й реакции започваха да го карат да губи почва под краката си.

Вместо да я прегърне и да я целуне, както би постъпил с всяка друга жена, реши да потърси друг подход. Пъхна ръце в джобовете си и когато срещна погледа й в стъклото, кимна към стереоуредбата и попита с официален тон:

— Ще ми направите ли честта да танцувате с мен, госпожице Матисън?

Джули се извърна с изненадана усмивка, която го изпрати на седмото небе само защото тя бе доволна. Пъхна ръцете си още по-надълбоко в джобовете, за да не се изкуши да я докосне, и каза:

— Последния път, когато поканих учителка на танц, бях в много по-подходящо облекло — бяла риза, кафява вратовръзка и любимия ми морскосин костюм. Но тя ми отказа.

— Така ли? Защо?

— Ами сигурно сметна, че съм прекалено нисък за нея.

Тя се усмихна — Зак бе над метър и осемдесет. Ако не се шегуваше, то жената трябва да е била истински великан.

— А така ли беше наистина?

Той кимна.

— Бях по-нисък с около метър. Но това не ми се виждаше като сериозна пречка, понеже адски си падах по нея.

Джули престана да се усмихва.

— Колко голям беше по това време?

— На седем години.

Тя разбираше мъката, която високомерният отказ му бе причинил тогава.

— Аз никога не бих ти отказала, Зак.

Трепетът в гласа и мекотата в погледа й едва не го накараха да загуби контрол над себе си. Извади ръце от джобовете си и безмълвно протегна към нея лявата си длан, без да сваля очи от лицето й. Джули сложи ръка в неговата и той обгърна тънката й талия, привличайки я към себе си.

Когато краката и бедрата й докоснаха неговите, по тялото му премина силна тръпка. Тя леко следваше стъпките му с вродена грация. Бузата й докосна гърдите му и сърцето му запрепуска лудо. Дори не я беше целунал, а тялото му вече пулсираше от желание. За да се разсее, Зак се опита да се сети за подходяща тема за разговор. Спомни си, че им беше приятно да се шегуват за спуканата от него гума, и реши, че могат да се посмеят и на други събития, които не им се бяха сторили никак забавни. Преплете пръсти с нейните и като притисна ръката й към гърдите си, проговори в косите й:

— Между другото, госпожице Матисън, по повод на непредвидената ви разходка със снегохода днес…

Джули веднага долови игривия му тон и го погледна с такава обезоръжаваща невинност, че Зак едва се сдържа да не се разсмее.

— Да? — каза тя.

— Къде, по дяволите, изчезна, след като прелетя над оня ръб?

— Приземих се в прегръдките на голям бор.

— Хитър план, наистина — закачи я Зак. — Ти си остана невредима и суха, а аз трябваше да се мятам като полудяла сьомга в оня леден поток.

— Никак не беше смешно. Постъпката ти днес беше много смела.

В очите й блестеше възхищение, а тонът й издаваше неподправено благоговение. След унизителния съдебен процес и деградацията на личността в затвора за Зак беше извънредно приятно отново да бъде третиран като човек, а не като животно. Погледът й, който му казваше, че за нея той е смел и достоен мъж, беше дар от небето, надхвърлящ и най-смелите му мечти. Искаше му се да я грабне в прегръдките си, да се изгуби в сладостта й, да се покрие с тялото й като с одеяло, да потъне дълбоко в нея; искаше да е най-добрият любовник, който някога е имала, да превърне тази нощ в незабравима не само за себе си, но и за нея.

Джули забеляза, че очите му се спряха върху устните й, и зачака с нетърпение най-после да я целуне. Когато разбра, че това няма да стане, прикри разочарованието си с най-блестящата си усмивка и се опита да се пошегува:

— Ако някога дойдеш в Кийтън и срещнеш Тим Мартин, моля те да не му казваш, че съм се целувала с теб тази вечер.

— Защо?

— Защото той се сби с последния ми кавалер.

Колкото и абсурдно да беше, за пръв път в живота си Зак изпита ревност.

— Мартин гаджето ли е?

Засмя се на намусената му физиономия.

— Не, той с мой ученик. Голям ревнивец!

— Вещица! — извика Зак и я притисна към себе си. — Разбирам прекрасно как се е чувствало горкото момче.

— Нали не мислиш, че ще ти повярвам, че ревнуваш?

Той впери жаден поглед в устните й и промърмори:

— Само преди пет минути бих се заклел, че съм неспособен на подобни чувства.

— Аха! Как ли пък не! Преигравате, господин Кинозвезда!

Зак изстина. Ако трябваше да избира между това Джули Матисън да го приеме в леглото си, смятайки го за избягал престъпник, или да се отнася с него като с кинозвезда, без колебание би предпочел първото. То поне бе истинско, а не някаква илюзия. Повече от едно десетилетие бе живял с ролята на сексуален обект и в реалния живот. Много жени искаха да прекарат една нощ със Закари Бенедикт. Не с мъжа, а с екранния образ. Всъщност за пръв път тази вечер бе изпитал усещането, че е желан заради самия себе си, а сега излизаше, че е сбъркал.

— Защо ме гледаш така? — внимателно го попита Джули.

— Защо изрече думата „кинозвезда“ точно в този момент?

— Отговорът няма да ти хареса.

— Нищо, опитай!

Тонът му я накара да присвие очи.

— Хубаво тогава, казах го, защото мразя двуличието.

Зак сви вежди.

— Не би ли могла да бъдеш малко по-конкретна?

— Разбира се — отвърна смело тя. — Използвах думата, защото ти се преструваше, че ревнуваш, и дори прояви наглостта да твърдиш, че никога преди не си изпитвал подобни чувства. За мен това е проява на безочие и двуличие, особено като вземем предвид факта, че най-вероятно аз съм най-непривлекателната жена, с която някога си флиртувал. Освен това ще те помоля, понеже аз самата не се отнасям вече с тебе като с избягал убиец, да престанеш да ме третираш като някаква… глупава почитателка, която трябва да омаеш до самозабрава с няколко кухи комплимента. — В този миг забеляза гневното му изражение и като отмести очи от неговите, се вторачи в рамото му, смутена, че избухването й може да му е разкрило истинските й чувства. В напрегнатата тишина извинително изрече: — Може би не трябваше да съм чак толкова конкретна. Съжалявам, твой ред е.

— За какво?

— Ами например да ми кажеш колко грубо и невъзпитано се държах преди малко.

— Добре. Груба беше.

Беше спрял да танцува. Джули си пое дълбоко дъх и погледна безизразното му лице.

— Ядосан си, нали?

— Не съм сигурен.

— Как така не си?

— Не мога да съм сигурен в нищо, когато става дума за теб, и от обяд насам несигурността ми нараства от минута на минута.

Говореше й толкова странно… някак… изгубил контрол над себе си… и Джули не можа да не се усмихне лекичко. Съмняваше се, че друга жена, без значение колко красива, някога е успяла да го докара до това състояние. Сама не знаеше как го бе постигнала, но се гордееше със себе си.

— Мисля — каза тя, — че това ми харесва.

За него нещата не стояха по този начин.

— А на мен за съжаление никак!

— О, нима?

— Всъщност смятам, че е най-добре да си разясним най-после какво става между нас и най-вече какво искаме да стане. Е, съгласна ли си с мен?

— Ами… предполагам, че да.

— Хубаво, ти ли започваш или аз?

Тя преглътна мъчително — едновременно се страхуваше и забавляваше от ситуацията.

— Ти си първи.

— Понякога имам чувството, че не си истинска… прекалено си наивна за своите двайсет и шест години… приличаш ми на тринайсетгодишно момиченце, което си играе на големи.

Тя се усмихна, доволна, че Зак не каза нещо по-лошо.

— А през останалото време?

— Ами, караш мен да се чувствам като тринайсетгодишен. — Това й хареса. Той го разбра по появилия се в очите й блясък. Изведнъж му се прииска да разбие илюзиите й за него и намеренията му тази вечер. — Въпреки всичко, което може би си мислиш за мен след случката при потока, аз не съм благороден рицар! Не съм и разглезена кинозвезда, нито наивен младеж. Загубих младежкия си идеализъм много преди да изгубя девствеността си. Не съм дете — както впрочем и ти. Ние сме възрастни хора, които прекрасно съзнават какво правят в момента и накъде ги води то. — В очите й се появи гняв и страх. — Да ти го кажа ли буква по буква, за да сме сигурни, че мотивите ми са кристално ясни? — настоя Зак, вторачил поглед в червенината, разляла се по гладките й бузи. Засегнат от начина, по който тя очевидно приемаше желанието му да спи с нея, нарочно продължи в същия тон:

— Мотивите ми не са благородни, а зрели и естествени. Не сме на тринайсет години, това не е училищна забава и аз не се терзая от мисълта, дали ще ми позволиш да те целуна за довиждане. Истината е, че те желая и смятам, че и ти също ме искаш. Пък ако не съм прав, то до края на вечерта ти обещавам, че ще те накарам да изпиташ подобна на моята страст, след което ще те отнеса в леглото, ще те съблека и ще те любя толкова бавно и внимателно, колкото мога. Сега просто искам да танцуваме и да усещам тялото ти до своето. Междувременно ще си мисля за всичките неща, които искам да направя за теб и с теб, докато се любим. Изясних ли вече всичко? Ако нещо не е по вкуса ти, просто кажи и ще го направим, както искаш ти. Е? — нетърпеливо я подкани, като видя, че тя продължава да стои с наведена глава. — Какви са твоите желания?

Джули прехапа устни и повдигна към него засмените си очи.

— Какво би казал да ми помогнеш да подредим шкафа в кухнята?

— Нямаш ли друго предложение? — Толкова беше ядосан, че не разбра шегата й.

— Ами това всъщност беше другото ми предложение.

— Тогава кое, по дяволите, е първото? И не се преструвай, че съм те изнервил дотолкова, че да ти се подреждат шкафове — това не го постигнах и с пистолет в ръката!

Джули си пое дъх и се приготви да сложи край на играта им.

— Прав си, с пистолет не можеш да ме притесниш, не и след това, което се случи днес, защото знам, че за нищо на света не би ме наранил. Всъщност, ако искаш да ме изнервиш, просто продължавай да правиш това, което започна от момента на събуждането си, когато те видях да стоиш прав до камината.

— А именно? — сряза я Зак.

— Ами да ме караш да се чудя дали все пак някога ще ме целунеш както снощи… да се държиш така, сякаш възнамеряваш да го направиш в следващия момент, а после да променяш реш…

Обгърна лицето й и прекъсна думите й с целувка. Когато разбра, че този път тя не се шегува, и усети ръцете й да се плъзгат нагоре по гърдите му, за да се сключат зад врата му, той изпита огромно удоволствие и щастие. Откъсна устни от нейните и леко зацелува брадичката, бузите и слепоочията й, после отново се върна на устните й.

Заповяда си да не бърза да я свали на пода с нетърпението на зажаднял за секс затворник, какъвто си и беше, а да се отнася с вниманието на опитния любовник, който й беше обещал да бъде в гневната си тирада.

Когато успя да се откъсне от устните й, Зак не бе сигурен кой от двамата изстена, преди Джули да опре чело в гърдите му. Сърцето му бясно препускаше. Зак притвори очи и си пое дълбоко дъх. Нищо не помагаше — трябваше да я има, цялата, веднага! Дишайки тежко, той я хвана за брадичката, за да повдигне лицето й към себе си. Дългите й мигли красиво контрастираха с белотата на кожата й. Тя инстинктивно подаде устните си за целувка.

Той не можеше повече да се владее. Устните му се впиха отчаяно в нейните, а пръстите му развързаха копринения колан на кимоното, което се разтвори и плъзна надолу в красива купчинка пред камината, за да може той да се отдаде на невероятните усещания да докосва голото й тяло.

Самозабравила се в прегръдките му, Джули все пак усети, че я полага на пода, но изплува от вцепенението си едва когато той се откъсна от нея. Отвори очи и го видя как сваля ризата си и я захвърля встрани. Погледът му я накара да се паникьоса — на светлината на огъня очите му блестяха с жесток пламък, докато жадно оглеждаха тялото й; страстта караше лицето му да изглежда сурово и напрегнато. Тя инстинктивно вдигна ръце, за да прикрие гърдите си, но прегракналият му глас я спря:

— Недей!

Младата жена потръпна от този непознат глас. Зак дръпна ръката й и покри тялото й със своето. Джули инстинктивно разбра, че ако не го спре, само след секунди той вече ще е в нея.

— Зак! — прошепна. — Почакай!

Той не разбра думите й, но долови паниката в гласа й, както и факта, че тялото й се извива под неговото.

— Зак!

Разбираше, че избързва, че не я е подготвил достатъчно, затова реши, че тя протестира именно срещу това.

— Трябва да ти кажа нещо!

С върховно усилие на волята той си заповяда да се отмести встрани, но когато се наведе към гърдите й, Джули хвана главата му, за да го спре и да го принуди да я погледне.

— Моля те! — тя се вгледа в блестящите му очи и погали лицето му. Той целуна дланта й, сърцето й се изпълни с нежност. — Нека първо поговорим!

— Ти говори — дрезгаво отвърна Зак и я притисна към себе си, целувайки устните и врата й, като заедно с това плъзна ръка по гърдите й. — Аз ще те слушам! — пръстите му продължиха надолу по плоския й корем към къдравия триъгълник между краката й. Джули се извъртя, хвана ръката му и подхвана тема, която според него бе възможно най-неподходящата за подобни обстоятелства.

— На колко години беше, когато се люби за пръв път?

Зак затвори очи и преглътна.

— На дванайсет.

— А знаеш ли аз на колко бях?

— Не — рязко отвърна и се повдигна нагоре, за да целуне гърдите й, понеже кой знае защо Джули не искаше да бъде докосвана по-интимно. Цялото му тяло се бе напрегнало в очакване и той се опитваше да стимулира онези места, за които си спомняше, че носят най-бърза и най-голяма наслада на жените.

— На двайсет и шест — информира го тя с паника в гласа, когато устните му докоснаха зърното й.

Кръвта бушуваше в ушите му. Чу думите, но не осъзна съдържанието им. На вкус тя беше чудесна, превъзходното й тяло бе сякаш създадено за него. Гърдите й бяха малки, добре оформени и много женствени, каквато бе и самата тя. Ако проявеше същото желание, каквото бе показала, докато стояха прави, Зак бе сигурен, че ще я доведе до оргазъм още преди да е проникнал в нея, а после ще може да я люби както трябва. Щеше да я люби цяла нощ само ако най-накрая разтвореше краката си за него, вместо да продължава да дрънка глупости за това на колко години била… първият път… когато правила секс!

Джули разбра кога думите й най-после са стигнали до съзнанието му, защото в този миг Зак престана да я целува и се вцепени.

— За първи път ми е — прошепна тя.

Той отпусна чело на гърдите й, затвори очи и възкликна:

— Милостиви Боже!

Реакцията му я накара да мисли, че не е доволен от нейното откровение — съмненията й се потвърдиха, когато той най-накрая вдигна глава и се взря в лицето й, надявайки се, че не е разбрал правилно или че се е пошегувала. Беше го ядосала, а може дори и да бе отвратен, отчаяно реши Джули. Не бе имала намерението да го спира, само искаше да го накара да позабави темпото и да престане да се отнася с тялото й така… сякаш то бе свикнало с подобно отношение.

Зак не бе отвратен, а просто зашеметен от изненада. Според него не бе възможно да съществува двайсет и шест годишна девственица, която на всичкото отгоре бе красива, умна, образована и привлекателна.

Като се взираше в хубавото й, загрижено лице, той внезапно започна да разбира странното й поведение до този момент. Спомни си отчаяния изблик, с който бе посрещнала новините предния ден. Сети се и за отговора й на въпроса, дали е сгодена: „Обсъждаме такъв вариант!“ Явно единственото, което бяха правили с годеника й, е било да говорят за любов, вместо да я изживяват истински. Дори Зак я бе сравнил с момиченце от църковен хор!

Сега, когато знаеше миналото й, сегашното й поведение го объркваше още повече. Тя бе бранила девствеността си дори и от мъжа, който явно я обичаше и й предлагаше почтено и осигурено бъдеще. Тази вечер обаче Джули бе готова да се отдаде на един неспособен на истинска обич избягал затворник, който не можеше да й предложи нищо в замяна. Точно в този момент съвестта, му избра да се обади след години мълчание, за да му напомни, че евентуалният годеник на Джули сигурно дори и не се бе опитал да я накара да се прости с девствеността си. Ако му бе останало някакво чувство за чест и приличие, Зак би трябвало да остави момичето на мира.

Вече беше сторил твърде много — бе я отвлякъл, унижавал и опетнил доброто й име. Нямаше да има никакво извинение за него, ако спеше с нея.

Слабите протести на съвестта му обаче съвсем не бяха достатъчни. Желаеше я! Трябваше да я има на всяка цена! Съдбата му бе отнела достойнството, свободата и бъдещето, но по някаква незнайна причина бе решила да му подари Джули в последните дни от живота му. Нищо не бе в състояние да го откаже от намерението да я има.

Зак продължаваше да се взира в нея, докато накрая треперещият й глас го върна към действителността, за да го накара да се убеди за сетен път колко неопитна в тези неща бе тя всъщност.

— Не мислех, че ще се ядосаш — очевидно бе изтълкувала мълчанието му съвсем погрешно. С тежка въздишка той й отвърна:

— Не съм ядосан на теб, а на себе си.

Джули се взря в лицето му.

— Защо?

— Защото това няма да ме спре. Защото за мен няма ни най-малкото значение, че ти е за пръв път, че не си го правила дори с мъж, който те обича и е готов да остане с теб, че може да забременееш… В момента нищо няма значение… — прошепна и сведе устни към нейните — освен това…

Но нейната неопитност все пак бе от значение. Заради нея Зак прекъсна целувката им и се опита да се овладее до такава степен, че да започнат всичко отначало.

— Ела — тихо каза и прегръщайки я, се обърна настрани така, че тя да лежи с лице към него с глава, опряна на рамото му. Започна да я гали нежно по гърба, бе твърдо решен да й достави удоволствие, дори и това да му струва живота. Трябваше да я възпламени, без той самият да се възбужда повече.

Джули лежеше в ръцете му, объркана от внезапната промяна в настроението му, страхуваше се, че се е отказал от предишните си намерения спрямо нея. Неспособна да се сдържа повече, тя каза с треперлив глас:

— Не исках да правя чак такъв проблем от… това, че ми е за пръв път. Нямах намерение да те спирам, а само да те накарам да забавиш малко темпото.

Зак разбираше колко трудно бе за нея да направи подобно признание. В гърдите му се надигна същото чувство на невероятна нежност към нея, което бе изпитал преди. Нежно повдигна брадичката й:

— Не го разваляй и за двама ни, като го омаловажаваш! Истината е, че никога преди не съм имал отговорността… или честта… да бъда първият мъж в живота на една жена, тъй че в известен смисъл и аз съм новак в тези неща.

Отмести от бузата й кичур коса, прокара пръсти през нея и я остави да се разпилее по лявото й рамо, като заедно с това каза:

— Сигурно през всичките тези години в Кийтън си подлудявала момчетата, карайки ги да се чудят каква ли си всъщност.

— Какво имаш предвид?

— Ами аз започнах да гадая какво ли ще е да прокарам пръсти в косата ти още от вчера, а те познавам само от два дни.

От думите му по цялото й тяло се разля приятна топлина. Зак веднага забеляза промяната в изражението й и усети как се отпуска в ръцете му. С много нежност и искреност в гласа той й призна:

— Знаеш ли за какво си мислех през цялото време, докато вечеряхме снощи?

Тя поклати глава.

— Чудех се какъв ли е вкусът на устните ти и дали кожата ти е наистина толкова мека, колкото изглежда.

Джули усети, че попада в плен на някаква прекрасна, чувствена магия. Зак разпери пръсти върху бузата й и каза:

— Кожата ти е дори по-мека, отколкото очаквах — проследи с поглед милувката на палеца си върху устните й. — А устните ти… Божичко, вкусът им е вълшебен! — Ръката му неумолимо се плъзна надолу по врата и рамената й, след което бавно покри едната гърда.

Джули се вгледа в гъстите, къдрави косми по гърдите му.

— Не си отмествай погледа! — прошепна й и тя послушно вдигна очи към неговите. — Имаш прекрасни гърди!

Според нея това беше толкова далече от истината, че я накара да се съмнява и в другите неща, които й бе казал. Зак видя скептичното й изражение и тъжно се усмихна.

— Ако не беше така — рече, леко разтривайки зърното й с палец, — тогава ти ми обясни защо умирам да ги докосвам, да ги гледам, да ги целувам… — Зърното под пръста му се стегна в малка пъпчица и Зак отново усети как го обхваща предишната силна възбуда. — Знаеш, че е така, Джули! По лицето ми е изписано колко силно те желая!

Вярно беше — можеше да го види в натежалия му от страст поглед.

Копнеещ за целувката й, си пое дълбоко дъх и сведе глава, за да докосне с език устните й.

— Толкова си сладка! — прошепна той. — По дяволите, толкова си сладка!

Първо се пропука нейното самообладание. Обгърна врата му и страстно го целуна, притискайки се силно към него. Устните му се впиха в нейните в страстна и нежна целувка. С инстинкт, за чието съществуване не бе и подозирала, тя усети отчаяната му борба да не допусне целувката им да стане прекалено еротична и се изпълни с огромна нежност към него. Започна да го целува така, както го бе правил самият той. Загубил самообладание, Зак изпъшка и я обърна по гръб, целувайки я с такова нетърпение, че тя се почувства едновременно могъща и безпомощна. Ръцете и устните му потърсиха гърдите й, после се спуснаха надолу; когато отново се върна към лицето й, той зарови пръсти в косите й, за да я задържи в сладък плен. Накрая прекъсна целувката им. Джули гореше от възбуда.

— Отвори очи, малката ми — прошепна той.

Тя се подчини и откри, че вижда пред себе си мускулестите му гърди, покрити с тъмни, къдрави косми. Само това бе достатъчно, за да се ускори пулсът й. Колебливо вдигна поглед към лицето му и откри колко много го бе променила страстта. Една вена на врата му пулсираше бясно, изражението му бе станало някак сурово и страшно, в очите му гореше изпепеляващ огън. Чувствените му устни оформиха две думи, които той произнесе с дрезгав глас:

— Докосни ме! — това бе покана, заповед, молба.

Джули реагира и на трите. Вдигна ръка и я сложи на бузата му. Зак извърна леко глава и погали с устни дланта й.

— Докосни ме!

Сърцето й биеше лудо. Прокара пръсти по мускулестия му врат към рамото и към широките му гърди. Все едно докосваше гранитен блок. Наведе се, за да го целуне и усети как мускулите му се напрегнаха под милувката й. Замаяна от току-що откритата си власт над него, целуна зърната на гърдите му и се насочи надолу. Той изстена и рязко я обърна по гръб, притискайки ръцете й над главата, покрил тялото й със своето. Езикът му потъна в устата й. Огънят в Джули се разгоря с пълна сила. Тя измъкна ръцете си изпод неговите, прегърна го и започна да отвръща на целувките му с не по-малка страст, като заедно с това галеше раменете и гърба му, простенвайки от удоволствие всеки път, когато устните му докоснеха гърдите й. Беше толкова погълната от нарастващата си възбуда, че не забеляза кога ръката му се пъхна между бедрата й и опитните му пръсти започнаха чувствената си игра. Стисна очи и надвила притесненията си, се остави да бъде пометена от вълните на невероятното удоволствие, което той й доставяше.

Борейки се с огромната си възбуда, Зак наблюдаваше изписаната върху лицето й реакция на тази интимна милувка. Всеки неин звук, всяко движение на хубавата й главица, всяко потръпване на отдаващото й се тяло го изпълваха с невъобразима нежност. Миговете се врязваха в паметта му завинаги, ярки като бляскав диамант. Тя се разтваряше под пръстите му — влажна и гореща — и той отчаяно копнееше да се гмурне в нея. Страстно впи устни в нейните за дълга целувка, пъхайки пръста си дълбоко в нея. Джули обви ръце около раменете му и потръпна. После погали лицето му. Шепотът й го накара да се разтопи от нежност.

— Струваше си да те чакам цели двайсет и шест години, господин Бенедикт!

Зак дишаше тежко. Хвана лицето й с две ръце и се наведе да я целуне. Този път гласът му бе дрезгав от благоговение:

— Мили Боже…

Кръвта шумеше в ушите му, когато се намести между краката й. Бавно и леко навлезе в стегнатото й, овлажняло от възбуда тяло, изпускайки шумно въздух при невероятното усещане да се намира вътре в нея, сред разтварящата се пред него топлина. Когато стигна нежната преграда, той повдигна стройните й бедра, задържа дъха си и я преодоля с един мощен тласък. Тялото й за миг се скова от болка, но преди Зак да успее да реагира, ръцете й вече го прегръщаха и тя се откриваше пред него като разпукващо се цвете, за да го посрещне и задържи в себе си. Той се движеше в нея съвсем бавно, но когато и Джули започна да се движи в синхрон с него и да го притиска към себе си, разбра, че повече не може да изчаква. Впи жадно устни в нейните и ускори ритъма, уверено водейки я към върха с мощните си, дълбоки тласъци, възхитен от заглушения вик на върховно удоволствие, с който тя заби нокти в гърба му, разтърсвана от конвулсивни тръпки. Вдигна бедрата й още по-високо и ги притисна към себе си, за да навлезе още по-навътре в нея, воден от някакво неконтролируемо желание да е възможно най-дълбоко в нея, когато свърши. Експлодира с такава сила, че изстена и продължи да се движи в нея — сякаш само тя можеше да го освободи от спомена за горчивото му минало и тревогата за празното, несигурно бъдеще. Повторният оргазъм разтърси цялото му тяло, за да го остави напълни изтощен, изчерпан.

Зак се отпусна върху нея, без да излиза от тялото й. Останал без дъх от върховното усилие, той я прегръщаше и галеше по гърба, опитвайки се да не мисли за нищо, да продължи изживяването възможно най-дълго. След няколко минути реалността все пак надделя. Сега, когато страстта му най-после бе задоволена, вече нищо не стоеше между разума и съвестта му. Започна да се терзае заради действията и постъпките през последните три дни.

Зак смяташе, че само дни или дори часове след като напусне сигурното си убежище ще бъде вече мъртъв. Сега му се щеше да го бяха заловили още преди да я беше срещнал. Преди да влезе в затвора никога не би и помислил да въвлече някого в своите проблеми, камо ли да заплашва жена и накрая да я изнасили. Явно затворът го беше превърнал в откачен социопат, без каквито и да е принципи, морал и съвест.

Малко щеше да му е просто да го застрелят.

Така беше потънал в мислите си и отначало не обърна внимание, че жената в ръцете му плаче. Онемял от съжаление, той я положи на килима, но Джули продължи да притиска мокрото си лице към него.

Зак се надигна на лакът и отчаяно се опита да я успокои, отмествайки нежно прилепналите към бузите й влажни къдрици, като заедно с това се помъчи да преглътне заседналата на гърлото му буца.

— Джули — прошепна дрезгаво, — ако можех, бих поправил всичко, което ти сторих. До тази вечер поне имах извинението, че действията ми са продиктувани от отчаяна нужда… Но това… — преглътна отново и отмести още един кичур коса от слепоочието й. Лицето й бе притиснато към гърдите му, така че не можеше да види реакцията й. Единственото, което знаеше, бе, че тя престана да се движи от момента, в който бе заговорил — това, което ти направих току-що — продължи Зак, — няма никакво извинение. Обяснения — да, но извинения — не! Въпреки своята невинност сигурно разбираш, че пет години въздържание са много време за един мъж… — изведнъж осъзна, че към всичко останало сега прибавяше и обидата и унижението, че след сексуалните си лишения би могъл да се задоволи с първата попаднала му жена. — Но не затова се държах така тази вечер! Това е само част от обяснението. Най-съществената причина е, че те пожелах още в мига, когато… — замълча отвратен от себе си.

След един безкрайно проточил се миг на пълно мълчание, жената в прегръдките му най-накрая проговори:

— Продължавай.

Зак сви изненадано вежди и попита:

— Искаш да продължа, така ли?

Джули само кимна, без да помръдне.

— Да, тъкмо беше стигнал до съществената част.

— Съществената ли? — повтори неразбиращо той.

Тя вдигна глава. Въпреки че очите и още бяха влажни, закачливата й усмивка накара сърцето му да подскочи.

— Началото ти беше много слабо — прошепна. — Не трябваше да казваш, че съжаляваш. После продължи да ме обиждаш, наричайки ме наивна, след което заяви, че едва ли не всяка жена би ти свършила работа след толкова години въздържание.

Зак я гледаше невярващо. Заля го вълна на огромно облекчение. Съзнаваше, че има прекалено голям късмет и че се измъква твърде лесно, но се хвана за думите й като удавник за сламка.

— Ама това ли казах, наистина?

— Горе-долу.

Той се ухили, заразен от веселостта й.

— Твърде некавалерско от моя страна!

— Така си е — съгласи се Джули с престорено високомерие.

Преди минута го бе държала в капана на пълното отчаяние, пет минути по-рано му бе подарила невероятно сексуално преживяване, а сега го караше да се смее. Зак смътно съзнаваше, че никоя друга жена не бе имала такова влияние върху него, но сега не му се мислеше за причините. Искаше да се радва на момента и да забрави, че го очаква твърде кратко бъдеще.

— При тези обстоятелства — усмихна се той, галейки бузата й — какво трябваше да кажа и да направя според теб?

— Е, нали знаеш, че нямам кой знае какъв опит в тези работи…

— Всъщност никакъв — поправи я той, особено доволен от факта.

— Обаче съм изчела стотици любовни сцени в книгите…

— Това не е книга.

— Вярно, но има някои очевидни сходства.

— Например?

Джули изведнъж стана сериозна. В погледа й се четеше искрена възхита.

— Ами например — прошепна — жените в романите се чувстват точно както се чувствах аз, докато ти беше в мен.

— Как по-точно?

— Желана. Необходима. Жизненонеобходима. И единствена. Чувствах се… цяла!

Сърцето му се сви болезнено под напора на силните чувства.

— Тогава защо плачеше?

— Защото — прошепна тя — понякога само така мога да понеса толкова много красота!

В блестящите й очи Зак откри толкова красота и одухотвореност, че се просълзи.

— Някой казвал ли ти е, че имаш усмивката на Микеланджелова мадона?

Джули отвори уста да възрази, но той я възпря с целувка.

— Не мислиш ли, че сравнението ти е богохулство, като се има предвид какво правихме допреди малко?

— Не, но няма начин да не стане, като имаш предвид какво се каня да направя сега!

— Какво?

Устните му бавно започнаха своя поход надолу по тялото й.

— Ще видиш.

Джули затаи дъх и се остави изцяло във властта на жадните му ръце и устни.

Зак забрави всичко, погълнат от новите усещания.