Джудит Макнот
Съвършенство (52)

51

Беше полунощ, когато Джули паркира колата на алеята пред къщата си. Вече седем часа, от момента, в който напусна имението на бабата на Зак, се бореше срещу коварното съмнение и объркване, които я бяха обхванали там. Беше успяла да се пребори с тях и сега, когато си беше вече вкъщи, се чувстваше доста по-добре. Тук мисълта, че Зак е луд, изглеждаше толкова нелепа и тя се ядоса на себе си, че изобщо я беше допуснала.

Влезе в спалнята си, седна на леглото и извади писмото на Зак от чекмеджето на нощното си шкафче. Препрочете отново красивите, нежни думи и срамът, че изобщо се е усъмнила в него, беше толкова силен, колкото и нуждата, която внезапно изпита, да изтрие следите от пътуването си до дома му.

Джули се върна в хола, пусна телевизора и нагласи канала на Си Ен Ен, за да гледа последните новини.

Имаше все пак един факт, който не можеше да избегне или да оспори — Зак беше излъгал за обстоятелствата, около които бе загинал Джъстин.

Беше излъгал или нея, или полицията, пресата и следователя.

Опита се да избяга от неразрешимата дилема и огледа всекидневната за нещо не на мястото си, за нещо, което можеше да изправи или да подреди. Едно листо на растението вляво беше пожълтяло и тя се пресегна да го откъсне. После се спря, стоплена от внезапния спомен за Зак. „Това ти е навик, нали? Щом се почувстваш притеснена от нещо и веднага започваш да оправяш всичко наоколо!“ Само споменът за леката му усмивка и за начина, по който очите му заблестяваха весело, беше достатъчен, за да я накара да се чувства добре. Трябва да се съсредоточи върху тези спомени, осъзна тя, защото те бяха истински. Той беше истински. И вече я чакаше в Мексико.

Беше излъгал всички за смъртта на Джъстин, реши в този момент, всички, освен нея. Не може да го е направил. Нямаше да го направи. Знаеше го със сърцето си.

И когато се срещнат в Мексико, той ще й обясни защо е излъгал. По телевизията даваха извънредно предаване за Китай и тъй като не можеше да заспи, тя реши да продължи наполовина написаното писмо до семейството си, докато чака късния телевизионен бюлетин. Можеха да съобщят нещо за Зак. Препрочете написаното досега.

„Скъпи мамо и татко, скъпи Карл и Тед,

Когато прочетете това писмо, ще узнаете, че съм ви напуснала, за да отида при Зак. Не очаквам да ми простите, но искам да ви обясня някои неща, за да можете поне да ме разберете някой ден.

Аз го обичам.

Искам да ви дам повече и по-основателни причини от тази, опитвах се да измисля такива, но всичките ми изглеждаха незначителни. Може би защото тази е единствената, която има значение.

Татко, мамо, Карл, Тед — всички вие познавате любовта, всички сте я чувствали. Знам, че е така, татко, спомням си как прегръщаше мама и стояхте до късно на дивана. Спомням си смеха и прегръдките ви през всичките тези години. Спомням си и деня, в който мама се върна вкъщи от лекаря и каза, че той е открил някаква бучка на гърдите й. Същата нощ ти излезе в задния двор и плака. Знам, че е така, защото те проследих. Всичко това искам да споделя със Зак — и хубавото, и лошото, и щастието, и тъгата. Помислете за тези неща, моля ви, и знайте, че както татко и мама са създадени да преминат през всичко заедно, така и аз съм създадена да бъда със Зак. Вярвам в това. Не знам защо трябваше да бъде точно той. Никога не бих избрала този начин. Но това е то. И ужасно съжалявам.

Карл, ти имаш своята чудесна, забавна и мила Сара. Тя те обожава още от основното училище и мисля, че не разбираш колко много те обича. Тя те чака с години да я забележиш. Когато бяхме в гимназията, измисляше най-невероятните неща, за да привлече вниманието ти — падаше от някое дърво, когато ти минаваше с колата покрай нея, или изпускаше учебниците си в краката ти. Двете със Сара учехме заедно през нощта, когато тя разбра, че си поканил Джени Стоун на бала си. През тази нощ много плака. Беше я наранил жестоко. Сега аз ще нараня всички вас, като отида при Зак. Сара въпреки това те обичаше. Моля ви, и вие ме обичайте, когато болката утихне. Или поне опитайте.

Тед, мисля, че ти ще си най-ядосаният от постъпката ми и последният, който ще ми прости. Още не си простил на себе си, задето провали брака си, и не можеш да простиш и на Кетрин. Не можеш да простиш и да забравиш и си хванат в собствения си капан. И най-смешното е, че двамата с тебе обичаме толкова сляпо и силно, че любовта ръководи разума ни. Ти ме обичаш точно по този начин. Знам, че е така. Каза, че ще преминеш и през ада заради мене, и ето сега ще те принудя да го направиш, въпреки че не искам. Но аз не мога да постъпя така, както ти постъпи с Кетрин — да обърна гръб на Зак, който ме обича и се нуждае от мене, и да прекарам живота си в омраза към себе си, защото съм се страхувала.

Когато замина, всички вие ще чуете за Зак — ужасни слухове и догадки от журналисти, полицаи и хора, които никога не са го срещали. Толкова много ми се иска да го познавате. Но тъй като това е невъзможно, ще ви оставя нещо, нещо от него, което бегло ще ви покаже що за човек е той. Това е копие от писмо, много лично писмо от него за мене. Малка част от писмото липсва, не защото там има нещо, което да ви накара да промените мнението си, а защото тази част се отнася до един човек, на когото и двамата със Зак дължим много за една услуга. Когато прочетете писмото, ще разберете, че той ме обича и е готов да ме защити при всякакви обстоятелства. Ще се оженим веднага щом отида при него.“

Написаното се стори на Джули съвсем недостатъчно.

„Карл, бих желала двамата със Сара да вземете всички вещи от къщата ми, които можете да използвате за обзавеждането на новия си дом. Мислете за мене понякога, когато поливате цветята ми.

Тед, в горното чекмедже на гардероба ми има пръстен, който ти принадлежи. Ще го познаеш. Това е венчалната ти халка, която ти захвърли след развода с Кетрин. Тя трябва да е на пръста ти, скъпи мой, неразумни братко. Премери я… просто заради старите времена… добре де, заради мене. Няма друг пръстен, който да ти приляга повече от този, сигурна съм! Вие двамата ще си причините болка, ако се съберете отново, но ще страдате повече, ако сте разделени. И…“

Младата жена рязко вдигна глава към телевизора при думите на говорителя:

„Прекъсваме специалното предаване за ситуацията в Китай, за да ви представим последните новини, свързани с издирването на Закари Бенедикт. Според сведенията на полицията от Ориндж Кънтри, Бенедикт, който избяга от щатския затвор в Амарило, където е излежавал четиридесет и пет годишната си присъда за убийството на съпругата си, е забелязан от негов бивш познат в Лос Анжелис. Същият човек, чиято самоличност е все още неустановена, твърди, че мъжът без съмнение е бил Бенедикт. Издирването на престъпника е засилено след тази новина и след откритието, че днес той е отправил телефонни заплахи към няколко от членовете на снимачния екип на филма «Съдба», които са присъствали на мястото или около мястото на убийството на съпругата му. Полицията от Ориндж Кънтри предупреждава всички от снимачния екип да бъдат изключително внимателни, тъй като Бенедикт е въоръжен и опасен.“

Химикалката се изплъзна от ръката на Джули, когато тя се изправи, без да откъсва очи от телевизора. Като се бореше да запази самообладание, отметна назад косата, паднала върху челото й, и вдигна от земята химикалката и писмото. „Това е някаква лоша шега, реши. Трябва да е лоша шега! Някой маниак се обажда от името на Зак само за да сплаши хората и да направи сензация.“

„Разбира се, това е лоша шега“, реши тя, като изключи телевизора и си легна.

Но когато най-сетне заспа, сънищата й бяха изпълнени с призраци без лица, които се криеха в сенките, като крещяха предупреждения и сипеха заплахи.

Слънцето изгряваше, когато най-после успя да се изтръгне от кошмара. Тъй като се страхуваше да заспи отново, стана и отиде в кухнята, за да си налее чаша портокалов сок. Изпи я, без дори да усети вкуса му, после положи ръце на кухненския плот и сведе глава.

— О, Зак — прошепна. — Какво правиш? Обади ми се и ми кажи, че всичко това са лъжи! Моля те… не им позволявай да ме измъчват така!