Джудит Макнот
Съвършенство (10)

9

— Дами и господа съдебни заседатели, чухте ужасяващите свидетелски показания и неоспоримите доказателства.

Прокурорът Олтън Питърсън се беше изправил и пронизващият му поглед премина бавно по лицата на дванадесетте заседатели от съда в Далас, които трябваше да определят изхода на делото. Процесът беше привлякъл вниманието на публиката със скандалните разкрития за изневяра и убийство в семейството на холивудски звезди.

Коридорите извън съдебната зала бяха задръстени от репортери от цял свят, които чакаха, за да разберат последните пикантни подробности около развитието на процеса срещу Закари Бенедикт.

— Чухте доказателствата — напомни Питърсън още по-енергично и продължи заключителната си реч, — показания, неподлежащи на съмнение от десетки свидетели, някои от които приятели на Закари Бенедикт. Знаете, че в нощта преди убийството той заварва Рейчъл Евънс гола в обятията на Антъни Остин. Знаете, че обвиняемият побеснява, нахвърля се върху Остин и е изтръгнат насила от него. Чухте показанията на гостите на хотела, които са били в коридора пред апартамента на Бенедикт и са чули шумния спор между двамата. Същите свидетели твърдят, че Рейчъл Евънс е съобщила на Бенедикт намерението си да се разведе с него и да се омъжи за Антъни Остин, като при развода прибере половината от състоянието на съпруга си. Свидетелите посочват, че той заплашил жена си, и цитирам… — Питърсън погледна в бележките си, но това беше по-скоро за въздействие, тъй като никой в тази зала не можеше да забрави заплахата. — „По-скоро ще те убия, отколкото да позволя на теб и на Остин да приберете половината от каквото и да е!“ — замълча и огледа лицата, заслушани в захлас. — И той наистина я убива, дами и господа. Убива я хладнокръвно заедно с невинното неродено дете, което с носила. Вие знаете, че той го е извършил. Знам го и аз. Но начинът, по който той извършва убийството, го прави още по-отвратително, по-подло, защото показва какво хладнокръвно чудовище е Закари Бенедикт.

Той се обърна и докато се разхождаше напред-назад, им припомни как е извършено престъплението.

— Закари Бенедикт не извършва убийството, обзет от ярост и ревност както обикновения убиец. Той изчаква двадесет и четири часа, за да завърши безценния си филм, и след това избира толкова странен, толкова хладнокръвен начин на отмъщение, че чак ми се повдига. Поставя куршум с двоен заряд в пистолета и после в последната минута променя сценария, за да бъде убита съпругата му, а не Антъни Остин по време на лъжливата им борба — Олтън отново прекъсна речта си и се хвана за парапета. — Това не са просто предположения. Чухте свидетелските показания, които потвърждават всяка моя дума. Следобед преди убийството, докато останалите членове на снимачния екип почиват, Закари Бенедикт влиза сам в конюшнята — под предлог да направи някои размествания по декорите. Какво е правил той вътре? Вие знаете какво. Сменил е халосните патрони, които асистентът потвърди, че сам е поставил, със смъртоносните куршуми с двоен заряд. Припомням ви още веднъж, че отпечатъците върху пистолета са на Закари Бенедикт. Негови и на никой друг, несъмнено оставени по погрешка, след като е избърсал пистолета. Но защо, след като е приготвил всичко, не е оставил пъкленото си дело да завърши като обикновено убийство? Не и той!

Олтън се обърна с лице към обвиняемия и изрече с открита омраза и отвращение:

— Вместо това Закари Бенедикт застава до оператора в конюшнята, за да наблюдава как жена му и любовникът й се прегръщат, целуват и галят един друг и за да ги накара да повтарят този момент отново и отново. Той ги спира всеки път, когато жена му посяга към оръжието. И тогава, след като се е позабавлявал на воля, след като е постигнал перверзното си отмъщение и вече не може да отлага момента, следващ по сценарий — момента, в който жена му трябва да вземе оръжието и да стреля в Тони Остин — Бенедикт променя сценария — Питърсън се обърна, посочи с пръст Зак и гласът му прокънтя, изпълнен с ненавист: — Закари Бенедикт е толкова покварен от славата и богатството си и вярва, че стои над законите, на които ние се подчиняваме. Той е убеден, че ще остане ненаказан. Погледнете го, дами и Господа съдебни заседатели!

Омагьосани от гласа му, всички в претъпканата съдебна зала се обърнаха едновременно към Зак. Зад него адвокатът му изсъска:

— По дяволите, Зак, гледай право в комисията!

Закари вдигна глава и механично се подчини, но вече подозираше, че каквото и да стори, няма да може да повлияе на решението на съдебните заседатели. И Рейчъл да беше скроила обвинението за собственото си убийство, с всичките тези доказателства срещу него нямаше да успее да му навреди толкова, колкото сам си бе навредил.

— Погледнете го — още по-яростно и разпалено нареди Олтън Питърсън, — и ще видите един убиец. Виновен е единствената присъда, която можете да произнесете, за да възтържествува справедливостта.

На следващата сутрин съдебните заседатели се оттеглиха за определяне на присъдата. Освободен под гаранция за един милион долара, Зак се върна в апартамента си в хотел „Кресънт“. Обмисляше възможността за бягство в Южна Африка или перспективата да убие Тони Остин. Тони му се струваше най-логичният заподозрян и въпреки това нито адвокатите на Зак, нито частните детективи, които те наеха, успяха да открият някаква улика срещу него, освен тази, че все още взема наркотици — скъпа привичка, която щеше да удовлетворява по-лесно, ако Рейчъл се беше омъжила за него след развода си. При това, ако Зак не беше променил сценария, не Рейчъл, а Остин щеше да умре. Той се мъчеше да си припомни дали беше споменавал пред Тони, че по сценарий краят не му харесва. Понякога мислеше на глас и подхвърляше идеи на другите, без изобщо да си спомня след това. Беше отбелязал промяната в своето копие на сценария, което обикновено захвърляше някъде, но всички свидетели заявиха, че не знаят нищо за тази промяна.

Като тигър в клетка Зак обикаляше апартамента и проклинаше съдбата, Рейчъл и себе си. Отново и отново препрочиташе заключителната реч на адвоката си и се опитваше да повярва, че Артър Хендлър е успял да убеди съдебните заседатели в невинността му. Единственото неоспоримо доказателство на Хендлър беше, че клиентът му трябва да е бил пълен глупак, за да извърши толкова безочливо и сериозно престъпление, когато знае, че всяко доказателство сочи право към него. Когато по време на процеса стана ясно, че обвиняемият притежава богата колекция от оръжия, и че е напълно запознат с различните видове пистолети и патрони, адвокатът се опита да обясни, че ако това е истина, той би могъл да смени патрона, без да оставя следи върху оръжието.

Зак непрекъснато си мислеше да избяга в Южна Африка. След това щеше да изчезне напълно. Идеята обаче не беше много добра и той го осъзнаваше. От една страна, ако избяга, със сигурност щяха да го признаят за виновен. От друга страна, лицето му беше толкова добре познато, особено след шумния процес, че веднага щяха да го разпознаят. Единственото, което му донесе удовлетворение, беше, че Тони Остин приключи филмовата си кариера — всичките му пороци и извратености излязоха на бял свят по време на процеса.

На следващата сутрин на вратата се почука. Той отвори рязко вратата и се намръщи при вида на приятеля си — единствения, на когото вярваше. Зак не желаеше Мат Феръл да присъства на процеса, отчасти заради унижението, и отчаеш, защото не искаше името на известния индустриалец да бъде опетнено.

— Не изглеждаш особено доволен, че ме виждаш — глухо каза Мат, като нахълта в апартамента.

— Казах ти, че не е необходимо да идваш — отвърна той и затвори вратата. — Комисията заседава в момента. Всичко ще бъда наред.

— В такъв случай — рече приятелят, без да се притеснява от студения поздрав — можем да убием времето, като поиграем на покер. О’Хара ще паркира колата и ще резервира стаи за нас двамата. Имаше предвид своя шофьор и телохранител. Свали сакото си, хвърли поглед към изпитото лице на Зак и посегна към телефона.

— Изглеждаш ужасно — констатира той и поръча огромна закуска за трима.

— Днес наистина съм късметлия — каза Джо О’Хара шест часа по-късно и прибра печалбата от масата. Снажен човек, с лице на боксьор и телосложение на борец, той прикриваше тревогата си зад шумни оптимистични възклицания, които не можеха да заблудят никого, но все пак поразведряваха напрегнатата атмосфера.

— Напомни ми да ти спра заплатата — кисело отбеляза Мат, вперил поглед в купчината пари, която се увеличаваше до лакътя на шофьора му. — Трябва да ти плащам по-малко, за да не залагаш на карти.

— Винаги го казваш, когато вие със Зак губите — весело отвърна Джо и разбърка картите. — Напомня ми за доброто старо време в Кърмел, когато дълго играехме така. Само дето винаги беше през нощта.

И животът на Зак не висеше на косъм…

Неизречената мисъл увисна в напрегнатата тишина, нарушена от острото иззвъняване на телефона.

Зак вдигна слушалката, послуша за момент и се изправи.

— Съдебните заседатели са определили присъдата. Трябва да тръгвам.

— Ще дойда с теб — каза Мат.

— Отивам да докарам колата — добави О’Хара и извади ключовете от джоба на сакото си.

— Не е необходимо — отвърна младият мъж, докато се бореше с паниката. — Адвокатите ми ще ме вземат.

О’Хара стисна ръката му и той го изчака да излезе. После погледна към Мат и пристъпи към бюрото си.

— Искам да те помоля за една услуга — извади някакъв документ от чекмеджето и го подаде на приятеля си.

— Приготвил съм го, в случай че нещо се обърка. Това е пълномощно, което ти дава пълно право да се разпореждаш с парите и имота ми.

При тези думи Мат Феръл сведе поглед и пребледня — значи Зак наистина мислеше, че има вероятност да получи обвинителна присъда.

— Просто формалност. Ако се случи нещо непредвидено. Сигурен съм, че няма да се наложи да го използваш.

— Аз също съм сигурен — отвърна приятелят му.

Двамата се погледнаха в очите. Мат се покашля и запита:

— Ами… ако се наложи да го използвам, какво искаш да предприема?

Зак направи опит да се пошегува:

— Просто се постарай да не ме разориш. Това е всичко.

Час по-късно в съдебната зала, застанал до адвокатите си, той слушаше решението на комисията. Думите сякаш достигаха до него през далечен тунел.

— … присъжда се за виновен в предумишлено убийство…

След кратко съвещание за определяне на наказанието Зак чу и другата присъда — още по-мъчителна от предишната.

Осъжда се на четиридесет и пет години затвор… Молбата за освобождаване под гаранция се отхвърля, тъй като определената присъда надвишава петнадесет години… Затворникът остава под арест до прехвърлянето му в затвора в Амарило, щата Тексас…

Зак не трепна. Не направи нищо, което би разкрило чувствата му… Отвътре болката го разкъсваше.

Остана напълно неподвижен дори когато някой сграбчи ръцете му, изви ги зад гърба му и щракна белезниците около тях.