Стен Никълс
Легион на гръмотевицата (2)

1.

Във водата витаеше смърт.

На изваяното й като от камък лице бе застинала мрачна решимост. Тя се гмурна надолу, придвижвайки се с мощни, ритмични движения на мускулестите си ципести ръце. Едва забележими мехурчета извираха на струйки от пулсиращите й хриле.

Погледна назад. Щурмовият рояк на ниядите я следваше в плътна формация, озарен от бледото сияние на фосфоресциращите факли, които бяха взели, за да осветяват пътя си. Воините бяха въоръжени с коралови копия. Кинжали с елмазени остриета стърчаха от тръстиковите им нагръдници, под които проблясваха люспестите им тела.

Предутринният мрак вече се разсейваше и отдолу прозираше пясъчното дъно на океана, осеяно с потъмнели камъни и полюшващи се водорасли. Скоро пред тях се показа крайбрежният риф, обрасъл с виолетови гъби и заобиколен от пенеста вода. Тя изви към него и воините я последваха. Насочиха се покрай стената на рифа, като плуваха малко под повърхността. Тук вече можеха да видят първите следи от разширяващото се бедствие — болни растения, оскъдни рибни пасажи. Вълните подхвърляха трупове на разложени морски животни, а водата бе по-студена, отколкото би трябвало да е на подобна дълбочина.

Тя вдигна ръка и посочи целта им. Воините пуснаха фосфоресциращите факли и те потънаха бавно към дъното, озарявайки го с бледите си илюминации.

Пред тях, там, където рифовият хребет се разширяваше, имаше щръкнала скала, осеяна с кухини и пещери, както естествени, така и изкуствени. Но от такова разстояние не се виждаше и следа от обитатели. Тя отново даде знак и дузина от воините й продължиха да плуват, незабележимо и безшумно към селището на противника. Останалите, предвождани от нея, ги последваха предпазливо.

Когато наближиха редута, забелязаха първите мръкове — неколцина часовои, разположени на голямо разстояние един от друг. Тя ги огледа с погнуса. Приликата им с хората бе само частична, но това я отвращаваше още повече. Дори само външният им вид бе достатъчен, за да им обяви война до пълно изтребване. Тя спря колоната и изпрати съгледвачи.

Те се насочиха, по двама-трима, към всеки от часовоите. Най-близкият от тях бе мъжкар и не изглеждаше особено бдителен, тъй като вероятно бе нащрек само за атака на едри морски хищници. Носеше се лениво по течението, потопен до пояса, и видът му само подсили отвращението й.

Горната част на тялото му бе съвсем като при хората, ако се изключеха хрилете от двете страни на торса му. Имаше и някои дребни различия — носът му бе сплескан и широк, а очите бяха скрити зад полупрозрачни ципи. Брадата му бе къса и къдрава, а главата му беше покрита със златистокестеняви къдрици.

От кръста надолу обаче всичко беше различно, а приликата с ниядите се увеличаваше. Тук млечнобялата плът отстъпваше място на лъщящи люспи, които покриваха дългата тънка опашка, завършваща с широк като ветрило плавник.

Мръкът бе въоръжен с традиционното за неговата раса оръжие — дълъг колкото копие тризъбец със заострени върхове.

Двама от воините й се приближиха към него. Носеха се бързо и безшумно, движейки се отзад и малко встрани, там където бяха слепите зони на часовоя. Мръкът нямаше почти никакви шансове. Единият от ниядите замахна с копието си и го заби в гърба му, малко над люспестата линия. Ударът не беше смъртоносен, но бе достатъчно болезнен, за да отвлече вниманието му. Докато изненаданият мрък се извръщаше към своя нападател, вторият нияд изникна зад гърба му. Държеше нож с острие от риба-трион. С едно бързо движение той преряза гърлото на часовоя.

Мръкът шляпна няколко пъти с опашка, а бликналата от раната кръв се разстели в ален облак наоколо. После безжизненото му тяло пое към морското дъно, ескортирано от кървави струйки.

По същия начин бе премахнат и вторият часовой, женски мрък, който потъна с щръкнало между гърдите копие. Едва третият забеляза ниядите и се нахвърли срещу тях, размахвайки ножа си, забравил, че във водата мушкащите удари са по-ефикасни от режещите. И той заплати за грешката си с копие в корема.

Часовоите бяха обезвредени — светкавично и брутално. Когато и последният издъхна, убийците й пратиха знак, че първата част от операцията е приключила успешно.

Време беше да разгърне рояка. По нейна заповед воините заплуваха безшумно напред. Единственото, което помръдваше, освен стрелкащите се тела на ниядите, бяха труповете на убитите часовои.

Отрядът й почти бе достигнал целта си, когато в подобната на пчелин крепост внезапно настъпи оживление. Изведнъж сградата избълва цяла орда тежковъоръжени мръкове. Докато излизаха навън, те издаваха странни пискливи, вибриращи звуци, с помощта на които общуваха под водата.

Веднага щом заобиколиха носа, тя поведе воините си срещу зле организираната отбрана. След секунди нападатели и защитници се срещнаха и двете страни се разпаднаха на множество малки единоборства.

Магията на мръковете, подобно на тази на ниядите, бе с ясновидски характер и най-често се използваше за преследване на плячка или навигация в дълбочините. Тя имаше минимално бойно приложение. Настоящата битка щеше да се води с умение, остри ножове и копия.

Докато продължаваше да издава отвратителния си писък, един мрък се спусна към нея и замахна с тризъбеца си. Остриетата му се забиха в гърдите на боеца до нея. Смъртно ранен, ниядът се сгърчи, завъртя се рязко настрани и изтръгна тризъбеца от ръката на мърка. Сетне потъна надолу, стиснал дръжката на оръжието, оставяйки след себе си кървава диря.

Изгубил основното си оръжие, мръкът извади нож, миниатюрно копие на тризъбеца му, и замахна към нея. Тя избегна удара. Инерцията на движението го обърна настрани, но той успя да се извърти чевръсто и нападна.

Тя го улови светкавично за ръката, с която стискаше оръжието. Едва сега той забеляза, че беше нахлузила ръкавици, от които стърчаха метални шипове. Направи отчаян опит да се освободи от хватката й, но беше твърде късно. Без да пуска ръката му, тя сви другата в юмрук и го удари в гръдната кост. Точно в мига, когато пестникът й се стоварваше върху тялото му, тя го пусна. Силата на удара й го отметна назад. На гърдите му зейна огромна рана, тялото му се сгърчи конвулсивно и той потъна в хаоса на битката.

Върху юмрука й бе полепнала разкъсана кожа.

Улови някакво движение с периферното си зрение и се обърна. Към нея плуваше друг мрък, който се бе прицелил с тризъбец. С мощен тласък на опашката тя се стрелна настрани и едва избегна удара. Неспособен да спре, мръкът продължи напред и се удари в кълбо сражаващи се нияди и мръкове, където бе посечен.

Навсякъде противниците се бяха вкопчили в някакъв причудлив, описващ спирали във водата танц. Тежко ранените оцветяваха водата с кръвта си, мъртвите бяха избутвани настрани.

Предният отряд на ниядите вече се сражаваше върху самия редут. Някои от воините си пробиваха път към входовете на крепостта. Тя се присъедини към тях.

Един мрък направи опит да й пресече пътя. Държеше назъбено острие, дълго колкото меч и оборудвано с двуръчна дръжка. Тя оголи меча си, който бе по-къс, но много остър. Двамата описаха кръгове във водата, измервайки се с погледи, без да обръщат внимание на мелето наоколо.

Той пръв се метна напред и опита да я прониже. Тя парира удара му. Надяваше се, че ще сполучи да избие меча му, но мръкът успя да го задържи и отново се нахвърли върху нея. Този път, за да се изплъзне, тя описа пирует. Протегната му напред ръка се оказа незащитена. Тя замахна и стовари върху нея шиповете на ръкавицата си. В последния миг той се дръпна и ръката й се плъзна по неговата, но въпреки това остави няколко дълбоки рани. И това бе достатъчно за да му отвлече вниманието, докато острието й се забие в гърдите му. От раната бликна тъмна кръв. Мръкът издъхна с широко отворена уста.

Тя издърпа меча и погледна как върви щурмът на редута.

Воините й вече го бяха преодолели. Други ги следваха, за да довършат останалите противници. Подчинявайки се на заповедите й, те изтребваха безмилостно всички мръкове, за да прочистят напълно вражеското гнездо. Тя заобиколи един от ниядите, който душеше с верига бясно мятащ се мрък, докато друг го мушкаше с копие в гърдите.

Само петима мръкове бяха оцелели. Двама бяха успели да избягат и се отдалечаваха, оставяйки след себе си пенлива диря. Но тя не заповяда да ги догонят. Нека разпространят вестта, нека всички знаят, че да се създават колонии в близост до нейното царство е опасно начинание. Съвсем близо до нея един млад мрък бе измъкнат от ниша в редута и бе посечен на парчета. Ниядите действаха според инструкциите й. Тя не виждаше никакъв смисъл да позволява разпространяването на тази зараза.

След като атаката приключи, тя обяви, че е доволна от изпълнението на задачата, и даде знак за отстъпление.

Докато се отдалечаваше, следвана от верните си бойци, един от тях й посочи назад към редута. Към него вече се приближаваше пасаж от шони, предвкусващи предстоящото пиршество. Животинките имаха продълговати тела, а сребристата им кожа лъщеше на светлината. Устите им бяха като издължени цепки, които обхващаха цялата муцуна и откриваха няколко реда остри зъбки. Очите им бяха мъртвешки.

Зловещите мършояди не им обърнаха никакво внимание. Защо да нападат опасен противник, когато плячката ги очакваше напълно безпомощна?

Надушили кръвта, шоните започнаха да късат и поглъщат лакомо огромни парчета от труповете. Опашките им вдигаха мътни облаци от песъчливото дъно. Неколцина от тях се сбиха за една по-едра мръвка. Не след дълго заприиждаха още мършояди.

Оставил зад себе си кървавото пиршество, роякът започна да се издига нагоре към далечен пръстен светлина. Докато се носеха плавно натам, тя се отдаде с доволство на мисли за съдбата на мръковете. Още няколко решителни удара и с тази заплаха щеше да бъде приключено. Щеше й се да може да каже същото и за другите народи, най-вече за човешката чума.

Стигнаха гърлото на просторна подводна пещера, озарена от фосфоресциращи жили в скалите. Тя влезе начело на отряда. Игнорирайки почтителните движения на пазачите вътре, тя се издигна до вертикален тунел в тавана, който също бе озарен от фосфоресциращи пластове. Малко по-нататък тунелът се разклоняваше на два канала, подобно на огромни комини. Следвана от двама съветници, тя пое по десния канал. Останалата част от рояка се насочи към левия, където беше казармата.

Минута по-късно тя и придружителите й излязоха от водата и се озоваха в огромна кухина, чието дъно бе залято с вода на дълбочина до пояса. Потопената наполовина кухина имаше стени от корали и камък. Над главите им се спускаха сталактити. За наблюдател от друга раса това би била развалина с рушащи се стени, покрити с лишеи и тиня. Из въздуха се носеше тежка миризма на разлагащи се растения. За ниядите обаче това бе истинско преддверие към двореца.

Липсващата част от стената предлагаше гледка към блатата, отвъд които се виждаше сивият океан, изпъстрен с миниатюрни, скалисти островчета. Мрачно и навъсено небе опираше в хоризонта.

Ниядите бяха напълно пригодени за тази среда. Ако някой плужек бе пораснал до размерите на малък кон, ако бе оформил черупка с твърдината на броня и се бе научил да стои изправен, подпирайки се на мускулеста опашка, ако му бяха поникнали гръбначни перки и ръцете му завършваха със закривени нокти, ако от жълто-зелената му кожа стърчаха пипала и притежаваше змийска глава с изпъкнала долна челюст, снабдена с остри зъби, ако хлътналите му очи приличаха на мъниста, то той със сигурност щеше да наподобява нияд.

Но нямаше да прилича на нея.

За разлика от ниядите, над които властваше, тя беше от смесен произход. Тъкмо на това се дължаха и уникалните й черти. Беше мелез между човек и нияд, макар че в случая ниядското доминираше. Или поне тя се надяваше, че е така. Изпитваше погнуса към човешкото в себе си и всеки, който държеше на живота си, избягваше да й припомня за наличието му.

Подобно на поданиците си, тя притежаваше силна опашка и гръбначни перки, макар че последните не бяха така твърди, като при останалите нияди. Горната част на тялото й и голите й гърди бяха покрити с кожа и люспи, но и люспите бяха по-дребни, отколкото при останалите нияди, и разпръскваха разноцветни отражения. От двете страни на гърдите й се виждаха вертикалните цепки на хрилете.

Главата й, макар и типична глава на влечуго, носеше някои от белезите на хората. За разлика от чистокръвните й сънародници, тя имаше коса. Лицето й бе синкаво на цвят, но очите и носа й бяха оформени като при хората, а устата й бе съвсем женска.

Очите й бяха закръглени и скрити от мигли, макар че бяха разположени в зелени на цвят очници.

Що се отнася до характера й, там изцяло властваше ниядският й произход. От всички обитаващи океана народи ниядите бяха най-войнствени, отмъстителни и непокорни. При нея тези особености бяха развити до крайност, което може би се дължеше и на човешкото в кръвта й.

Газейки във водата, тя доближи отвора в стената и надзърна навън. Съветниците я следваха на крачка, готови да изпълнят всяко нейно желание. Тя се усмихна доволно. Напрежението им й доставяше удоволствие.

— Загубите ни са незначителни, кралице Адпар — докладва един от тях. Имаше нисък, дрезгав глас.

— Каквито и да са, те са нищожна цена за онова, което постигнахме — отвърна тя, докато смъкваше ръкавиците си. — Силите ни готови ли са за окупация на освободения район?

— Сигурно вече са тръгнали, Ваше Величество — докладва й друг.

— Надявам се, че е така — отвърна Адпар и му хвърли небрежно ръкавиците. Той ги улови несръчно. Щеше да си изпати, ако не го беше сторил. — Там вече няма кой да им окаже съпротива.

— Така е, Ваше Величество — кимна помощникът.

— Не гледам с добро око на онези, които се опитват да ми отнемат онова, което ми принадлежи — добави тя мрачно и заканително. Беше излишно да го казва, тъй като съветниците й я познаваха достатъчно добре.

Адпар хвърли поглед към една ниша в отсрещната стена. В основата й имаше малък каменен пиедестал, на който вероятно трябваше да бъде положено нещо много ценно. Но каквото и да бе то, сега го нямаше.

— Вашето смело водачество ни осигури победата — обади се другият съветник.

За разлика от сестрите си, които не се интересуваха от мнението на подчинените си и държаха само на безпрекословното им подчинение, тя обичаше не само да й се подчиняват, но и да я ласкаят.

— Разбира се — съгласи се тя. — Безжалостно превъзходство и склонност към насилие, това е в кръвта на моето семейство.

Съветниците й се спогледаха объркано.

— Но то е присъщо и на всяка жена — добави тя.