Франк Хърбърт
Еретиците на Дюна (9)

Изминаха десет хиляди години от началото на метаморфозата на Лето II — от човешко същество в пясъчен червей на Ракис, а историците все още спорят за естеството на движилите го мотиви. Дали в основата не е било желанието му за дълъг живот? Той надживя повече от сто пъти нормалната продължителност от триста СГ, но срещу каква цена? Или пък е бил подмамен от силата на властта? С достатъчно основание го наричат Тирана, но властничеството дало ли му е нещо, което да бъде пожелано от човек? Да не би да го е подтиквал стремежът да спаси човешкия род от неговата същност? Като отговор разполагаме само със собствените му думи за Златната Пътека, защото аз не приемам записите от Дар-ес-Балат, които сами обслужват себе си. Навярно и друго е оказало влияние, но в тази посока светлина може да хвърли единствено събраният от него опит от преживяното. Въпросът е спорен без допълнителни и недвусмислени доказателства. Нека просто заявим: „Той го направи!“, тъй като само физическият факт не подлежи на съмнение.

Метаморфозата на Лето II,

заключителна част от речта на Гаус Андауд за 10 000-та годишнина

Уаф отново бе изправен пред изпитанията, съпътстващи операцията лашкар, Но сега залозите бяха възможно най-големи. Една почитаема мама от Разпръскването настоя за неговото присъствие. Пауинда на пауиндите! Потомци на тлейлаксианците, взели участие в Разпръскването, му бяха разказали всичко, на което са способни тези ужасни жени.

„Много по-ужасни от светите майки на Бене Гесерит“ — обобщиха те.

И повече на брой — припомни си Уаф.

В интерес на истината, нямаше пълно доверие в завърналите се потомци на хората от Тлейлакс. Те говореха със странен акцент, маниерите им също бяха чудати и спазването на обредите от тяхна страна будеше съмнение. Как да бъдат допуснати отново в Голямата кехла? Възможно ли е да има ритуал в гуфрана, който би могъл да ги очисти след всички онези хилядолетия? Не, нямаше как да повярва, че са запазили тлейлаксианската тайна след толкова много поколения!

Те вече не бяха братя-малик и все пак се оказаха единственият извор на сведения, с които разполагаха на Тлейлакс за завръщащите се Изгубени. А какви открития донесоха със себе си! Дори само нововъведенията в голѝте Дънкан Айдахо си струваха всички рискове, които бяха поели със заразата на злото от света на пауинда.

Мястото на срещата с почитаемите мами беше избрано поради предполагаемия неутралитет на един иксиански не-кораб, обикалящ около договорена по общо съгласие планета-газов гигант в района на изчерпана от полезни изкопаеми част от старата Империя. Самият Пророк бе съдействал за източването на последните богатства от тази слънчева система. Нови лицетанцьори, предрешени като иксианци, бяха сред екипажа на кораба, но Уаф не бе спрял да се притеснява от мисълта за първата среща. Ако почитаемите мами наистина бяха по-страшни от бене-гесеритските вещици, нямаше ли подмяната на иксианците с лицетанцьори бързо да бъде разкрита?

Изборът на мястото на срещата и последвалата подготовка създадоха голямо напрежение. Можеха ли тлейлаксианците да разчитат на обещаната сигурност? Засега Уаф се успокояваше с мисълта за скритите в него оръжия, които никой не бе виждал извън планетите в самия център на Тлейлакс. Оръжията бяха резултат от дълги и старателни усилия от страна на изобретатели и майстори — два миниатюрни стреломета(#), скрити в ръкавите му. В продължение на години бе овладявал тяхното приложение, докато изстрелването на отровните стрелички не се бе превърнало в почти инстинктивен рефлекс.

Стените на помещението, определено за срещата, бяха надлежно облицовани с мед — доказателство за защитеността им от шпионски изобретения. Но що за прибори биха могли да измислят хората от Разпръскването — хитрини, които да се окажат извън полезрението и компетентността на иксианците? Уаф колебливо пристъпи в стаята. Жената бе вече дошла и седеше в стол-люлка.

— Ще се обръщаш към мен така, както и останалите — каза тя вместо поздрав: — Почитаема мама.

Той се поклони, за което бе предупреден предварително, и повтори:

— Почитаема мама.

В гласа ѝ нямаше и следа от прикрита сила. Нисък контраалт с отсенки, издаващи надменност и пренебрежение. Приличаше на възрастна атлетка или акробатка с вече позабавени движения, оттеглила се от активна дейност, но съхранила мускулния тонус и уменията си в определена степен. Кожата на лицето ѝ беше плътно опъната върху черепната кутия, скулите — силно изпъкнали. Устата с тънки устни свидетелстваше за арогантност, сякаш всяка дума беше буквално изстрелвана към хора с незначителна стойност.

— Хайде, влизай и сядай — разпореди се тя, посочвайки към стоящ пред нея стол-люлка.

Уаф дочу изсъскването на затварящия се люк зад себе си. Оставаше сам с ужасната жена! Видя тънкия кабел на устройството, който влизаше в лявото ѝ ухо. Явно носеше „копойче“. Собствените му стреломети бяха обработени и промити срещу „копойчета“, след което оставени да киснат в радиационна баня при минус 3400 температура по скалата на Келвин в продължение на пет СГ съгласно предписанията на специалната технология. Достатъчно ли беше?

Внимателно се отпусна в посочения му стол.

Обагрените в оранжево контактни лещи в очите на почитаемата мама ѝ придаваха жестоко изражение, което допълваше страха, внушаван от цялостното ѝ присъствие. И как само беше облечена! В червено трико под късо синьо наметало. Лицевата повърхност на наметалото бе украсена с перлички, подредени в причудливи плетеници и драконоподобни изображения. Седеше на стола, сякаш се намираше на трон, а ръцете ѝ, напомнящи удължени нокти на граблива птица, лежаха спокойно върху страничните облегалки.

Уаф огледа стаята. Неговите хора бяха проверили мястото заедно с иксиански персонал по поддържането и представители на почитаемата мама.

Направихме всичко, което е по силите ни — помисли Майсторът на майсторите и опита да се отпусне.

Почитаемата мама се изсмя.

Уаф я погледна с максимално възможното за момента спокойствие.

— Сега ме претегляш — обвини я той. — Мислиш си за огромните ресурси, които можеш да използваш: всички фини и по-груби инструменти и прибори, способни да приведат заповедите ти в действие.

— Не си позволявай подобен тон, когато говориш с мен. — Думите ѝ бяха произнесени тихо и спокойно, но просмукани с толкова отрова, че тлейлаксианецът почти подскочи. Загледа изпъкналите мускули по краката на жената и тъмночервената тъкан на трикото, обвило кожата ѝ сякаш бе част от тялото.

Времето за срещата бе подбрано така, че да е удобно и за двамата. Въпреки всичко той се чувстваше объркан и в неизгодно положение. Ами ако сведенията на неговите осведомители се окажеха верни? Вещицата сигурно си бе подготвила някакви тайни оръжия.

Жената му се усмихна без никакъв намек за хумор.

— Опитваш се да ме сплашиш — рече Уаф.

— И успявам.

Гневът буквално го задуши, но направи всичко възможно да не се издаде с гласа си: — Дойдох по твоя покана.

— Надявам се, че си се отказал напълно от идеята за пряк сблъсък с мен, който със сигурност ще изгубиш — едва не пропя почитаемата мама.

— Дойдох, за да установим съюз помежду ни — кимна той. Какво искат? — питаше се в същото време. — Непременно трябва да имат нужда от нещо.

— Що за съюз може да съществува между нас? Как да съградиш нещо на потъващ сал? Пфу! Пък и често пъти се случва договорите да се нарушават.

— За какво трябва да се спазарим?

— Да се спазарим ли? Аз не се пазаря. Интересува ме полата, когото направихте за вещиците.

Не долови нищо особено в тона ѝ, но въпросът ускори пулса му.

По време на един от животите си като гола̀ Уаф бе трениран от ментат-изменник. Способностите на ментата се оказаха по-големи от допустимото. Бяха принудени да го убият, но съхраниха ценния опит от случая. Внезапният спомен сега предизвика лека недоволна гримаса, макар че всъщност Уаф никога не бе забравял наученото.

Атакувай и попивай информацията, дошла с атаката!

— Не ми предлагаш нищо в замяна — високо каза той. — Засега компенсацията ми е тайна. Тлейлаксианецът я изгледа презрително.

— Подиграваш ли ми се?

Тя оголи в жестока усмивка снежнобелите си зъби.

— Не можеш да оцелееш в измислената от мен игра, а по всяка вероятност не го и желаеш.

— Следователно съм в пълна зависимост от добрата ти воля!

— Да, в зависимост! — жената присви устата си, сякаш думата бе оставила неприятен вкус. — Защо продавате голѝте на вещиците, а след това убивате творенията си?

Уаф силно стисна устни и не отговори.

— По някакъв начин сте променили последния още при създаването му. Най-малко по отношение на неговатаI способност да си възвърне оригиналната памет…

— Колко много знаеш! — възкликна той, надявайки се, че неприятното му хилене не ѝ е подсказало нищо. Шпиони! Очевидно имаше нейни шпиони, внедрени при вещиците! А нямаше ли и предател в посветените тлейлаксиански среди?

— На Ракис живее едно момиче, още дете, което е с отредено място в плановете на вещиците — каза почитаемата мама.

— Как си узнала?

— Знаем за всяко тяхно движение. Мислиш за шпиони, но няма кой да ти каже колко далече могат да стигнат ръцете ни!

Уаф я загледа смаяно. Нима можеше да чете мислите му? Дали пък не е било изобретено нещо ново по време на Разпръскването? Някаква поразителна дарба, родена там, където оригиналното семе, разхвърляно от хората, не е успяло да проникне?

— Как променихте последния гола̀? — повтори въпроса си тя.

Гласът!

Научен да се противопоставя в подобни случаи от своя наставник-ментат, той смънка нещо неопределено вместо отговор. Почитаемата мама владееше някои от висшите способности на вещиците! Беше напълно неочаквано да го чуе от нея. Подготвен бе за подобни неща, но от устата на света майка. Наложи се мигновено да възстанови нарушеното си равновесие.

— Разполагаш с интересни начини и средства — отбеляза тя.

Лицето на Уаф придоби хлапашко изражение. Добре знаеше колко обезоръжаващо изглежда като елф.

Атакувай!

— Известно ни е, че и вие сте научили много от Бене Гесерит — каза той.

Гневна вълна заля страните ѝ и се оттегли със същата бързина, докато събеседничката му изричаше:

— На нищо не са ни научили!

Уаф извиси глас с измамно ласкателство:

— Очевидно така няма да се споразумеем.

— Наистина ли? — с непресторена изненада прозвуча нейният глас.

Той отпусна ръцете си.

— Хайде, стига вече, почитаема мамо. Този гола̀ ви интересува. Спомена и за нещо на Ракис. Всъщност за какви ни вземате?

— С всеки миг ценността ви намалява.

Уаф долови студената логика на машина в нейния отговор. Нямаше и помен от специфичната нагласа на ментат; беше много по-смразяваща. Като нищо може да ме убие, когато поиска!

Къде беше скрила оръжията си? Дали изобщо ѝ трябваха такива? Никак не му харесваше гледката на коравите ѝ мускули, мазолите по ръцете и стръвния блясък на ловец в оранжевите ѝ очи. Възможно ли е да подозира (или дори да знае) за стрелометите в ръкавите му?

— Изправени сме пред проблем, който няма да бъде разрешен с помощта на логиката — каза тя.

Смаяно се взря в нея. Това бяха думи на Зенсуни-майстор! А възрастната жена неведнъж си бе послужила с тях.

— По всяка вероятност не сте и помисляли за подобна възможност — добави тя.

Все едно, че маска падна от лицето ѝ. Мигновено съзря хладната пресметливост, скрита зад всичките ѝ пози. Нима го вземаше за някой тъпак, способен единствено да рине оборски тор?

Влагайки в гласа си максимална обърканост и недоумение, Уаф попита:

— Как тогава може да бъде разрешен подобен проблем?

— Естественият ход на събитията ще ни освободи от него — отвърна почитаемата мама.

Продължи да я гледа внимателно със същото престорено недоумение. Нищо в думите ѝ дори не загатваше за откровеност. И все пак развитието на нещата достатъчно ясно говореше за нейните скрити помисли!

— Словата ти ме объркват — каза той.

— Човешкият род се превърна в безкрайна величина. Ето какво всъщност ни донесе Разпръскването.

Уаф с мъка скри безпокойството, което предизвика у него отговорът ѝ.

— Безкрайни светове, безкрайно време… Всичко може да се случи — напевно произнесе махай.

— Ой, какво умничко човече си! — възкликна тя. — Може ли да се отстъпи нещо срещу нищо? Дори не е логично.

Помисли колко познато прозвучаха аргументите ѝ — също като на древните водачи от Бътлъровия джихад(#), опитали се да отърват човечеството от машинните мозъци. Странно бе закъсняла във времето тази почитаема мама.

— Нашите предшественици потърсиха отговор в компютрите — осмели се да заяви той. Да видим как ще ѝ се отрази! — Сигурно вече знаеш, че компютрите са с ограничен капацитет на паметта.

Думите ѝ отново го принудиха да изгуби присъствие на духа. Наистина ли четеше мисли? Дали пък не беше някаква форма на мозъчна разпечатка? Защо онова, което тлейлаксианците правеха с лицетанцьорите и голѝте, да не можеше да се прави със същия успех и на друго място? Концентрира съзнанието си върху иксианците и техните вредни машини. Творения на пауинда!

Почитаемата мама обиколи цялата стая с поглед.

— Дали не бъркаме, като се доверяваме на иксианците? — запита тя.

Уаф буквално глътна дъха си.

— Не мисля, че вземате всичко направено от тях за чиста монета — продължи ужасната жена. — Хайде, стига, малко човече. Предлагам ти добрата си воля.

Доста объркан, тлейлаксианецът започна да подозира, че тя прави опит да се държи приятелски и откровено с него. Изглежда се бе отказала от предишните си пози на нервиращо го превъзходство. Повечето осведомители от Изгубените казваха, че характерът и маниера, с който почитаемите мами взимаха решения от сексуално естество, почти с нищо не се отличават от подхода на Бене Гесерит в същото направление. Може би се опитваше да го прелъсти? Едно бе сигурно — тя ясно разбираше и много точно бе изложила слабостта на логиката.

Всичко оставаше много объркано!

— Разговорът ни се върти кръгообразно — каза той.

— Точно обратното. Кръговете са затворени. Те ограничават. А човешкият род вече не е ограничен от пространството за своя растеж.

Ето, отново се върна към същото! Уаф заговори с пресъхнал език:

— Казва се, че онова, което не може да се овладее, трябва да се приеме…

Тя рязко се наведе напред. Оранжевите ѝ очи блестяха, когато запита:

— Приемаш ли възможността за окончателно сгромолясване на Бене Тлейлакс?

— В такъв случай не бих бил тук.

— Когато логиката не върши работа, следва да се прибегне към друго средство.

Уаф се засмя подигравателно.

— Звучи логично.

— Не ми се подигравай! Как се осмеляваш?

Той вдигна напред длани като при защита и попита с престорено умолителен тон:

— И какво средство би подсказала почитаемата мама?

— Енергия!

Отговорът ѝ го изненада.

— Енергия ли? Под каква форма и в какво количество?

— Задаваш логични въпроси — отбеляза тя.

Уаф някак си се натъжи, когато все пак си даде сметка, че нейната позиция не е на Зенсуни. Почитаемата мама жонглираше с думите в окрайнините на алогичното, обикаляйки в кръг около самото него, но инструментариумът ѝ си оставаше разсъдъчен.

— Загнилата сърцевина нараства навън — промърмори той.

Жената все едно не чу последната му реплика, пусната за опипване на почвата.

— В дълбините на всяко човешко същество се намира свободна енергия, до която едва се докосваме — каза тя, при което спря пръста си, сякаш взет на заем от някой скелет, на няколко милиметра от носа му.

Уаф се дръпна назад в стола си и я почака да махне ръка. После запита:

— Не твърдяха ли същото и в Бене Гесерит, преди да създадат своя квизац хадерах?

— Те не можеха да контролират нито себе си, нито него — отвърна събеседничката му с неприятна усмивка.

Уаф отново отбеляза наум, че си служи с логика, докато мисли за алогичното. Колко много му бе казала с може би неволните си дребни грешки! Вече можеше да си представи предполагаемата история на почитаемите мами. Една от истинските свети майки от свободните на Ракис бе поела с Разпръскването. Различни хора бяха напуснали планетата с не-кораби през Времената на глада и непосредствено след тях. Един не-кораб бе хвърлил някъде семената на неистовата вещица и на нейните идеи. Сега тези семена се завръщаха под формата на оранжевоока, ловуваща самка.

Тя отново си послужи с Гласа, когато попита:

— Какво постигнахте с новия гола̀?

Но Уаф беше подготвен и отмина въпроса със свиване на рамене. Е, ще трябва да бъде отклонена с измама или пък убита, ако е възможно. Бе научил много от нея, но нямаше как да разбере какво беше успяла да измъкне тя с неизвестните си способности…

„Сексуални чудовища — предупреждаваха го неговите информатори. — Заробват мъжете със силата на пола си.“

— Твърде малко знаеш за радостите, които бих могла да ти доставя — обади се тя.

Плътният ѝ глас се уви като камшик около него. Колко увличащо! И колко съблазнително!

Заговори, сякаш бе преминал в сляпа отбрана:

— Кажи ми, защо вие…

— Нямам какво повече да ти казвам!

— Тогава не си дошла да се договорим — с болка констатира той. Не-корабите наистина бяха засели семена на гнилак из другите светове. Чувстваше върху раменете си сякаш физическата тежест на онова, което трябваше да стори. Ами ако не успее да я убие?

— Как си позволяваш да предлагаш споразумение на почитаема мама? — строго попита тя. — Нима не знаеш, че ние определяме цената!

— Наистина не познавам вашите начини, почитаема мамо — смирено рече Уаф. — Но думите ти ми показват, че съм сбъркал.

— Извинението е прието.

Няма предвидено извинение! — погледна я той невъзмутимо. От реакцията ѝ отново можеше да съди за много неща. Огледа наученото току-що през призмата на своя хилядолетен опит. Самката от Разпръскването бе дошла при него за важна информация. Следователно не разполагаше с друг източник. Почти бе доловил нейното отчаяние. Добре прикрито, но със сигурност съществуващо. Търсеше потвърждение или опровержение на нещо, от което се боеше.

И колко наподобяваше сега на хищна птица, седнала пред него с ноктовидните си ръце, подпрени леко на страничните облегалки на стола! Загнилата сърцевина нараства навън. Той го каза, а тя дори не чу. Не бе останало място за съмнение, че човешкият род от ядрената ера продължава да нараства експлозивно благодарение на своите Разпръсквания на Разпръскванията. Хората, чийто представител бе тази почитаема мама, не бяха съумели да намерят начин за проследяване на не-корабите. Това е причината, разбира се! С всички сили се стремяха да ги зърнат — също като вещиците от Бене Гесерит.

— Искате да разберете как да неутрализирате невидимостта на не-корабите — заключи той.

Думите му очевидно я извадиха от равновесие. Не ги бе очаквала от елфоподобното човече, седнало пред нея.

Забеляза как върху лицето ѝ последователно преминават страх, гняв и решимост, преди да надене отново маската на хищник. Все пак вече знаеше — бе разбрал.

— Ето какво правите с вашия гола̀ — каза тя.

— Това е, което вещиците от Бене Гесерит целят с него — излъга Уаф.

— Подцених те. И ти ли сбърка като мен?

— Мисля, че не, почитаема мамо. Очевидно схемата за целенасочено размножаване, по която си създадена, е страхотна. Не се съмнявам, че можеш да ме убиеш с един ритник преди да успея да мигна. Вещиците не са от твоята категория.

Чертите на лицето ѝ омекнаха от удоволствие.

— Какви слуги ще са ни тлейлаксианците — по желание или по принуда? — запита с хитра усмивка.

Той реши да не крие силния си гняв:

— Робство ли ни предлагате?!

— Една от възможностите за избор.

Е, сега я хвана натясно! Нейната арогантност говореше за слабостта ѝ. Полюбопитства с хрисим глас:

— Какво ми нареждаш да правя?

— Ще се върнеш с две по-млади почитаеми мами като твои гостенки. Ще преминат с теб програмата за размножаване. И ще те научат как ние постигаме състояние на екстаз…

Уаф бавно вдиша и издиша — два пъти.

— Да не би да си безплоден? — попита тя.

— Само лицетанцьорите ни са стерилни хибриди.

Би трябвало вече да го е научила, всички го знаеха.

— Назоваваш се маха̀й, Майстор на майсторите, а все още не си успял да направиш от себе си нещо по-специално.

И още, почитаема мамо и кучко такава! Наричам се машейх, а това може да те разсипе окончателно.

— Двете почитаеми мами, които изпращам с теб, ще огледат всичко, с което разполагат тлейлаксианците. После ще се завърнат с най-подробен отчет.

Той въздъхна, все едно се бе примирил:

— Хубавички ли са двете по-млади жени?

— Почитаеми мами! — веднага поправи грешката му тя.

— Само това име ли ползвате?

— Ако решат да ти кажат друго, могат да го сторят, но единствено те и никой друг.

После се наклони встрани и почука по пода с кокалчетата на костеливите си пръсти. В ръката ѝ проблесна метал. Следователно знаеше как да преодолее защитата на помещението, в което се намираха!

Люкът се отвори и влязоха две жени, облечени по същия начин. Черните им наметала обаче бяха с по-малко украса, а и самите те изглеждаха по-млади. Уаф ги загледа внимателно. И двете ли бяха… Опита се да не издаде обзелото го въодушевление, но знаеше, че не е успял напълно. Няма значение! Нека по-възрастната да мисли, че се възхищава на хубостта им. По знаци, познати само на Майсторите, той видя, че една от новодошлите е от новите лицетанцьори. Подмяната е била извършена успешно. Изгубените не бяха я разкрили! Тлейлаксианците преминаваха през още едно важно препятствие. Дали и в Бене Гесерит щяха да се окажат слепи за новите голѝ?

— Оказа се забележително сговорчив по отношение на онова, с което ще бъдеш възнаграден — каза възрастната почитаема мама.

— Виждам и признавам силата ви, почитаема мамо — отвърна той.

Изреченото бе истина. Наведе глава, за да скрие решимостта, за която знаеше, че не може да бъде изтрита от очите му.

Тя посочи новодошлите.

— Ето двете, които ще те придружат. И най-дребната им прищявка е заповед за теб. Към тях трябва да се отнасят с възможно най-голяма чест и уважение.

— Разбира се, почитаема мамо. Продължавайки да държи сведена главата си, той вдигна нагоре ръце, сякаш за поздрав и същевременно в знак на покорство. От всеки ръкав изсвистя по една стреличка. В мига, когато освобождаваше спусъците на стрелометите, Уаф отскочи рязко встрани заедно със стола си. Движението му обаче се оказа недостатъчно бързо. Десният крак на възрастната почитаема мама, изстрелян мълниеносно, го удари със стъпалото си в лявото бедро, отхвърляйки го обратно на стола-люлка.

Това беше нейното последно действие приживе. Стреличката от левия ръкав прониза тила ѝ, след като влезе през устата, отворена от изненада и останала си в същото положение. Наркотичната отрова не ѝ позволи дори да извика. Другата стреличка удари новодошлата, която не беше лицетанцьор, в дясното око. Неговата съучастница заглуши вика на жертвата със саблен удар в гърлото. Двете мъртви тела се свлякоха. Измъчван от болка, Уаф се освободи от стола и преустанови люлеенето му, след като стъпи на краката си. Бедрото го болеше. Още съвсем малко и тя щеше да пречупи костта му! Явно реакцията ѝ не водеше началото си от централната нервна система. Атаката вероятно бе проведена самостоятелно от съответната мускулна група, както е при някои насекоми. Да, струваше си да се проучи внимателно и тази възможност!

Неговата съучастница чакаше до отворения люк. Тя отстъпи встрани, за да пусне друг лицетанцьор с образа на иксиански пазач.

Уаф разтри удареното си бедро, докато лицетанцьорите свалиха дрехите от мъртвите жени. Имитаторката на иксианския пазач постави главата си на мястото на главата на вече мъртвата възрастна почитаема мама. После събитията се развиха бързо. Вече нямаше иксиански пазач, а копие на старата почитаема мама с нейна помощница. След това влезе друга имитация на иксианец и копира по-младата. На мястото, където беше бездиханната плът, остана само купчинка пепел. Новата почитаема мама я изгреба в една торбичка, която скри под връхната си роба.

Уаф внимателно провери стаята. Резултатите го накараха да потръпне. Причина за видяното от него високомерие и дързост бе очевидното наличие на изключително големи сили. Те трябваше да бъдат сондирани. Спря лицетанцьора, който се бе превърнал в копие на възрастната жена.

— Взе ли отпечатка от нея?

— Да, господарю. Разбудените памети бяха все още живи, когато я копирах.

— Предай ѝ ги — посочи към другата, която преди беше пазач от иксианската охрана. Двете докоснаха челата си и след няколко отмерени сърдечни пулсации се разделиха.

— Готово — каза по-възрастната.

— Още колко копия на почитаеми мами сме направили?

— Общо четири, господарю.

— Някое от тях открито ли е?

— Не, господарю.

— Четирите трябва да се върнат в централата на почитаемите мами и да научат всичко, което заслужава внимание. Една да дойде обратно при нас с онова, което е събрала.

— Невъзможно е, господарю.

— Невъзможно ли?

— Те са се откъснали от своя източник. Така е при тях. Образували са нова клетка, установявайки се на Гамму.

— Но сигурно бихме могли…

— Простете, господарю. Координатите на местоположението им при Разпръскването са били заложени единствено в работния запис на един не-кораб и са били изтрити.

— Напълно изгубени ли са следите? — почти с ужас в гласа си попита той.

— Без остатък, господарю.

Какъв погром!

Видя се принуден силом да обуздае мислите си, готови да се втурнат внезапно и лудешки в неопределена посока.

— Не трябва да научат какво направихме тук — едва промърмори той.

— От нас няма да го научат, господарю.

— Какви способности са успели да развият? Каква е силата им? Бързо!

— От тях може да се очакват достиженията на светите майки от Бене Гесерит, но без паметите в багажа им, струпан с помощта на меланж.

— Сигурна ли си?

— Липсва и най-малко указание за обратното. Както сам знаете, господарю, ние…

— Да, да, знам — Уаф ѝ махна с ръка да млъкне. — Но старицата беше толкова нагла, толкова…

— Простете, господарю, но времето ни притиска. Почитаемите мами са усъвършенствали сексуалните удоволствия несравнимо повече от всички останали живи същества.

— Следователно думите на нашите осведомители са верни.

— Върнали са се към старите тантрически извори и са разработили свои собствени начини и средства за силно сексуално възбуждане. По този начин те възприемат преклонението на своите следовници, господарю.

— Преклонение — той спря за миг на смисъла на думата. — По-добри ли са от специалистите по целенасочено размножаване от Сестринството?

— Почитаемите мами го вярват, господарю. Да направим ли демонстра…

— Не! — Уаф рязко свали от себе си маската на елф, и за да си върне изражението на господар и повелител.

Лицетанцьорките наведоха глави в знак на смирение. На лицето на махай се появи ликуваща усмивка. Върналите се от Разпръскването тлейлаксианци бяха предоставили правдиви отчети! С една проста мисловна отпечатка той бе потвърдил новото оръжие на своя народ!

— Какви са вашите заповеди, господарю? — попита по-възрастната.

Уаф отново надяна маската на елф:

— Ще обсъдим тези въпроси едва след като се завърнем в тлейлаксианската централа в Бандалонг. Междувременно дори и Майстор не може да дава заповеди на почитаема мама. Вие сте моите повелителки, докато не се освободим от любопитни погледи.

— Разбира се, господарю. Да предам ли вашите заповеди на останалите отвън?

— Да, затова първо трябва да ги чуете: този не-кораб в никакъв случай не бива да се върне на Гамму. Трябва да изчезне без следа. И без нито един оцелял.

— Ще бъде изпълнено, господарю.