Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Дюн (5)
Включено в книгите:
Оригинално заглавие
Heretics of Dune, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,1 (× 25 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
Mat (2007)

Издание:

Франк Хърбърт

ЕРЕТИЦИТЕ НА ДЮНА

Американска, I издание

№ 035 от поредицата за фантастика на „Аргус“

Преводач: Александър Бояджиев

Редактор: Светослав Николов

София, 1998

ИЗДАТЕЛИ: Александър Карапанчев, Петър Колев, Светослав Николов

 

Frank Herbert HERETICS OF DUNE

© 1984 by The Herbert

© Александър Бояджиев, превод, 1998

© Пламен Аврамов, библиотечно оформление, 1998

© Издателство „Аргус“, 1998

954-570-042-4

История

  1. — Корекция

Бедата от някои разновидности на военните действия (което със сигурност е известно на Тирана, тъй като се подразбира в неговия урок) е, че те унищожават осезателно и в широки граници всяко нравствено благоприличие. Война от подобно естество ще захвърли обратно морално увредените оцелели при простодушното мирно население, което дори не си представя какво могат да му сторят върналите се войници.

Доктрините на Златната Пътека

Бене-гесеритски архиви

Едни от ранните спомени на Майлс Тег беше за обяд с неговите родители и по-малкия му брат Сабин. По онова време Тег бе само на седем години, но събитието присъстваше незаличимо в паметта му — трапезарията, осипана с току-що откъснати цветя и ниската светлина на жълтото слънце, размита от транспаранти на почетна възраст. Светлосини съдове за хранене и меко блестящото сребро на приборите красяха масата. Отстрани стояха прави прислужниците, същевременно и послушници, защото майка му, макар и окончателно оттеглила се от активна служба, изпълняваше функциите на преподавателка в Бене Гесерит, ползата от което не биваше да бъде пропусната.

Джанет Роксбъро-Тег — жена с едър кокал, очевидно добре подготвена за ролята на гранд дама — строго гледаше над върха на носа си от единия край на масата дали сервирането на обяда не се нарушава, следейки и за най-незначителните пропуски. Лоши Тег пък, бащата на Майлс, винаги наблюдаваше с видимо удоволствие споменатата важна процедура. Той беше слаб човек с добре очертано високо чело, а лицето му бе толкова тясно, че очите изпъкваха някак встрани. Неговата черна коса изглеждаше като съвършен контрапункт на русокосата глава на съпругата му.

С глас, леко извисяващ се над приглушените звуци на масата и силния мирис на супа, подправена с меланж, майката даваше указания на своя съпруг как да се справи с някакъв досаден агент на Свободните Търговци. Когато тя спомена думата „тлейлаксианци“ Майлс напрегна цялото си внимание, защото току-що в образователната му програма бяха стигнали до въпроса за Бене Тлейлакс. Дори Сабин, който след много години загина от отрова на планетата Ромо, слухтеше с вниманието, което би могъл да му осигури неговият четиригодишен житейски опит. Момчето очевидно обожаваше брат си в измислената му от самото него роля на герой. Всяко нещо, привлякло вниманието на Майлс, неизменно ставаше интересно и за Сабин. Сега двете деца мълчаха и слушаха.

— Човекът е прикритие за тлейлаксианците — отсъди лейди Джанет. — Долавям го в собствения ти глас.

— Мила моя, не се съмнявам в способността ти да забелязваш подобни неща — каза Лоши Тег. — Но какво да правя? Платежните му акредитиви са безукорни и той иска да купи…

— За момента поръчката за ориза е без значение! Никога не приемай за реално онова, което един лицетанцьор иска.

— Сигурен съм, че не е лицетанцьор. Той…

— Лоши, чуй ме! Знам, че благодарение на моите инструкции можеш да разпознаеш присъствието на лицетанцьор. Съгласна съм, че агентът не е такъв. Лицетанцьорите просто са останали на неговия кораб. Известени са за моето присъствие тук.

— Както им е известно и че не могат да те измамят. Но…

— Тяхната стратегия винаги представлява нещо, втъкано в плетеница от детайлни знания и умения, всяко от които може да се окаже истинската им цел. Научили са го от нас.

— Скъпа моя, не подлагам на съмнение твоята преценка, но когато става дума за сделки с тлейлаксианците, нещата неизменно се свеждат до меланжа.

Лейди Джанет леко кимна с глава. Наистина, дори Майлс знаеше за тлейлаксианската обвързаност с подправката. Това беше една от причините, разпалила интереса му към тях. Защото срещу всеки милиграм меланж, получен на Ракис, бене-тлейлаксианските резервоари произвеждаха тонове. Потреблението на меланжа нарасна в съответствие с новото предлагане — дори Космическото сдружение преви гръбнак пред силата им.

— Но ориза… — осмели се да продължи спора Лоши Тег.

— Драги ми съпруже, Бене Тлейлакс няма нужда от толкова много ориз. Трябва им за търговия. А ние пък трябва да разберем кому е потребен той.

— Искаш от мен да задържа нещата? — запита баща му.

— Именно. Ти си върхът в онова, което сега е важно за нас. Не давай възможност на търговеца да каже да или не. Подготвеният от лицетанцьори ще оцени по достойнство подобно умение.

— Подлъгваме лицетанцьорите да напуснат кораба, докато вие правите необходимите разследвания на друго място?

Лейди Джанет се усмихна.

— Много ми харесваш, когато си на стъпка пред мен Видът и на двамата говореше, че в момента разбирателството помежду им е пълно.

— Той не може да потърси друг доставчик тук — рече Лоши Тег.

— Агентът ще поиска да избегне сблъсъка с дилемата „да — не“ — каза лейди Джанет, потупвайки плота на масата. — Задържай, отлагай и пак задържай. Налага се да накараш лицетанцьорите да напуснат кораба.

— Те ще се досетят, разбира се.

— Да, драги мой, и тъкмо това е опасно. Винаги трябва да провеждаш срещите си на собствена територия и с хора от личната си охрана.

Майлс Тег помнеше, че баща му наистина успя да изкара лицетанцьорите от техния кораб. Майка му го бе взела със себе си при видеоокото; оттам той видя облицованата с медна изолация стая, в която се сключи сделката, донесла най-възторжено одобрение от страна на ПОСИТ и съответното щедро премиално възнаграждение.

Тег за първи път виждаше лицетанцьори — двама малки мъже, еднакви като близнаци. Имаха кръгли лица почти без брадички, чипи носове, тънки устенца, очи като черни копчета и късо подстригана бяла коса, настръхнала на главите им подобно косми на четка. И двамата бяха облечени като гостувалия агент — с черни куртки и панталони.

— Илюзия, Майлс — обясни майка му. — Въображаемата действителност е техният специалитет. Тлейлаксианците създават измамни представи, за да постигнат реални цели.

— Като магьосника от Зимното шоу ли? — попита той, без да откъсва поглед от видеоокото и смешно смалените фигурки.

— Добро сравнение — кимна лейди Джанет, която също следеше сценката във видеоокото, докато говореше, а едната ѝ ръка покровителствено обхвана раменете на нейния син.

— Майлс, пред теб е злото. Вгледай се в него внимателно и го запомни. Лицата, които виждаш, могат за миг да се променят. Двамата могат да станат по-високи и по-едри. Могат да се превърнат в баща ти например… с такава точност, че само аз ще съм в състояние да доловя подмяната.

Тег не усети как устата му се е отворила и останала така, сякаш иска да произнесе буквата „О“. Момчето не откъсваше поглед от видеоокото, слушайки как неговия баща обяснява, че цената на ориза от ПОСИТ отново се е повишила до тревожно равнище.

— А най-страшното от всичко е — добави майка му, — че някои от новите лицетанцьори могат да изтеглят част от съдържанието на паметта на своите жертви само като докоснат тяхното тяло.

— Да четат в мозъка им, така ли?

— Не точно. Предполагаме, че взимат отпечатък от спомените, подобно на процеса на холофотографирането. Впрочем те още не знаят, че сме научили за последната им хитрост.

Майлс разбра точно думите ѝ. Не трябваше да говори за чутото; дори с майка си и баща си. Тя току-що го беше посветила в умението да пази тайна според изискванията на Бене Гесерит. Отново насочи цялото си внимание към фигурките на екрана.

Лицетанцьорите не изразиха с нищо реакцията си към последните думи на Лоши Тег, но нещо все пак сякаш проблесна в очите им.

— Как са станали толкова зли и опасни? — попита Майлс.

— Те са същества от обособен тип, подготвени да не възприемат определена форма или изражение на лицето при общуване. Сегашният си вид са приели единствено заради мен. Знаят, че ги наблюдавам.

Майлс наклони глава на една страна и се взря в лицетанцьорите. Външният им вид бе, твърде приветлив и с нищо не загатваше за опасност.

— Нямат усещане за собствените си личности, защото не са такива — продължи с обясненията майка му. — Разполагат само с инстинкт за опазване на своя живот, освен ако не получат заповед от господарите си да умрат за тях.

— Биха ли го направили?

— Случвало се е много пъти.

— А кои са господарите им?

— Хора, дето рядко напускат планетите на Бене Тлейлакс.

— Имат ли деца?

— Лицетанцьорите нямат. Те са стерилни хибриди. Но техните господари могат да се размножават. Потомството им обаче е доста странно. Родиха се две-три същества от женски пол, ала въпреки всички усилия не успяхме да сондираме техните Други Памети.

Майлс се намръщи. Знаеше, че майка му е бене-гесеритка. За него не беше тайна, че светите майки носят в себе си чудодеен съд, побрал Други Памети, които могат да ги върнат назад през всичките хилядолетия на Сестринството. Дори бе чувал нещичко и за самия процес на целенасоченото размножаване. Светите майки си служеха със специално подбрани мъже, от които раждаха необикновени деца.

— Как изглеждат тлейлаксианците жени? — попита Майлс.

Така зададеният въпрос бе свидетелство за възприемчивост и лейди Джанет почувства заслужена гордост. Да, с почти пълна сигурност можеше да се твърди, че пред нея се намира бъдещ ментат. Специалистките по размножаването бяха се оказали прави с данните си за генетичния потенциал на Лоши Тег.

— Никой извън техните планети не е съобщавал за среща с женско същество от света на Тлейлакс — отговори тя.

— А има ли такива изобщо?

— Да, съществуват.

— Жени сред лицетанцьорите?

— Могат да бъдат мъже или жени по свой избор. Наблюдавай ги внимателно. Те разбират какво прави баща ти сега и се вбесяват.

— Ще се опитат ли да му сторят някакво зло?

— Не смеят. Знаят, че сме взели предпазни мерки. Виж челюстите на онзи, дето стиска зъби. Това е един от начините да изразяват яда си.

— Преди малко каза, че са същества, пригодени за… обособено общуване?

— Също като кошерните насекоми, Майлс. Не притежават изграден образ за себе си. Без чувство за самоосъзнаване са, затуй излизат извън границите и на най-принизеното разбиране за нравственост и морал. Не може да се вярва на каквото и да е, казано или сторено от тях. Майлс потръпна.

— Никога не сме успявали да открием у лицетанцьорите дори заченки на етичен кодекс — добави лейди Джанет. — Представляват плът, превърната в автомат. Нямайки усещане за осъзнато присъствие на собствените си личности, те нищо не ценят и дори в нищо не се съмняват. Създадени и подготвени са само за да се подчиняват на своите господари.

— Значи, наредили са им да дойдат тук и да купят ориз.

— Съвършено вярно. Казали са им да го вземат и че няма друго място, където биха могли да направят същото.

— И са длъжни да го купят от татко, така ли?

— За тях той е единственият източник. Ето, гледай, сине — сега плащат с меланж. Виждаш ли?

Майлс забеляза как от едни в други ръце преминават оранжево-кафеникавите маркери на подправката — висока купчинка, извадена от някакво куфарче, оставено на пода.

— Цената е много пъти по-висока от онази, която са очаквали — каза лейди Джанет. — Нещата ще бъдат леснопроследими.

— Защо смяташ така?

— Приемникът на пратката ще банкрутира. Мисля, че вече познаваме купувача. Който и да е той, не ще може да се скрие от нас. И тогава наистина ще разберем какво е било изтъргувано тук.

След туй майка му започна да изброява несъответствията, които издаваха лицетанцьорите за предварително подготвените очи и уши. Повечето признаци бяха буквално незабележими, но с нейна помощ Майлс почти веднага започна да ги долавя. И точно тогава властната жена до него подхвърли, че според нея той може да стане ментат, а може би и нещо повече…

Малко преди тринайсетия си рожден ден беше проводен в школата за напреднали в бене-гесеритския укрепен район Лампадас, където твърде скоро потвърдиха дадената от майка му преценка. Изпратиха ѝ съобщение: „Сдобила си ни с воин-ментат, както и се надявахме.“

Тег се запозна със съдържанието на записката едва след смъртта на лейди Джанет, когато преглеждаше останалите от нея вещи. Думите бяха записани на малък лист хартия от ридулианов кристал с монограм на Дома на Ордена в долната му част; именно това листче стана причина той да изпита странното усещане за отместване във времето. Паметта му се раздвижи и мигновено го върна обратно в Лампадас. Спомни си как любовта и страхопочитанието, които изпитваше към майка си, бяха умело пренасочени към самото Сестринство, каквато очевидно бе и крайната цел. Той обаче го разбра едва по време на по-късното си обучение като ментат, а и осъзнаването на този факт не доведе до особени промени в общия ход на нещата. Макар и незначително на пръв поглед, станалото го привърза още по-силно към Бене Гесерит. То само затвърди увереността, че Сестринството трябва да остане една от главните му опори. Вече знаеше, че бене-гесеритското общество е сред най-мощните фактори в неговата вселена — поне равно на Космическото сдружение, по-силно от Съвета на Говорещите с риби, наследил ядрото на старата империя на Атреидите, далеч по-могъщо от ПОСИТ и всъщност с еднакъв потенциал с фалшификаторите от Икс и с Бене Тлейлакс. Малко, но важно доказателство за авторитета на Сестринството беше фактът, че бе запазило силата и властта си въпреки произвеждания в резервоарите на тлейлаксианците меланж, разрушил ракианския монопол върху подправката по същия начин, по който иксианските кораби за далечни пътувания бяха разклатили изключителното правомощие на Сдружението за космически полети.

По онова време Майлс Тег вече познаваше добре състоянието на нещата както в исторически, така и в съвременен аспект. Щурманите на Сдружението отдавна не бяха единствените, които можеха да проследят предварително движението на кораб през диплите на космическото пространство — намиращ се в определен момент в една галактика, а само след миг в друга.

Сестрите в школата не криеха почти нищо от него, дори го посветиха в истината за атреидското му потекло. Последната откровеност се оказа задължителна във връзка с изпитанията и проверките, на които бе подлаган. Очевидно искаха да разберат дали прорицателството му е подвластно. Дали би могъл, подобно на щурман, да съзира съдбоносни препятствия напред във времето? Той не издържа теста. Провериха го за не-стаи и не-кораби. Оказа се сляп и за тези съоръжения, подобно на останалата част от човешкия род. По време на последния тест го подложиха на засилена диета с нарастващи дози подправка, което пък стана причина да изпита пробуждането на своето Истинско Аз. „Начално Осъзнаване на Разума“ — дефинира го една от обучаващите го Сестри, когато той я помоли за обяснение на странните му усещания.

За определен период от време светът около него доби магични очертания, възприемани с новото му съзнание. Първоначално то напомняше кръг, после се превърна в кълбо. Произволните и непостоянни форми станаха проницаеми. Веднъж изпадна в трансово състояние, без да бъде предупреден, след което Сестрите му обясниха как да го контролира сам. Предоставиха му жития и писания на светци и мистици; беше накаран да описва кръг-на-свободна-ръка. следвайки в съзнанието си очертаваната линия.

Към края на периода умът му бе в състояние да установи контакт и да го предаде чрез конвенционалните наименования, но запаметеното магично никога не го напусна. По-късно тази способност се бе оказала източник на сила в особено трудни моменти.

След като прие назначението за военен инструктор на гола̀та, Тег почувства как магичната му памет нараства и се засилва. Новата му чувствителност беше особено полезна по време на първия разговор между него и Шуонгю в кийпа на Гамму. Срещата се проведе в работното студио на светата майка — помещение с блестящи метални стени и многобройни прибори, по повечето от които се виждаше иксиански печат. Дори фотьойлът, на който тя бе седнала така, че лицето ѝ трудно се различаваше поради светлината на утринното слънце, изливаща се от прозореца зад нея, дори този стол беше иксианско изобретение, което автоматично възприемаше положението и формата на тялото. Видя се принуден да седне в такъв, макар и да съзнаваше, че възрастната света майка знае за крайно отрицателното му отношение към ползването на каквато и да е форма на живот с подобна унизителна цел.

— Спряха се на теб, тъй като имаш излъчване на благороден дядо — каза Шуонгю, около чиято закачулена глава бе очертана корона от ярка слънчева светлина. Съзнателно, разбира се! — С мъдростта си ще спечелиш обичта и уважението на детето.

— Но просто няма как да представлявам и фигура на баща.

— Според Тараза характерните ти особености отговарят напълно точно на изискванията. Знам за белезите от тяхната важност за самите нас.

Думите ѝ потвърдиха отново неговото предварително обобщение на ментат:

Всичко са планирали отдавна. Размножителната им програма е в действие. Аз представлявам резултат от нея. Просто част от техен много по-мащабен план.

Но словата в отговора му бяха съвсем други:

— Тараза очаква, че детето ще стане бележит воин когато бъде върнато към истинската си същност.

Шуонгю го погледна за миг.

— Не бива да отговаряш на никой от въпросите му за голѝте, ако той заговори за тях. Дори не употребявай това понятие, преди да получиш моето разрешение. Ще ти предоставим цялата надлежна информация, необходима за изпълнение на задълженията ти.

Разчленявайки безстрастно думите си, за да подчертае всяка от тях, Тег каза:

— Навярно светата майка не е уведомена, че съм добре запознат със системата от познания, касаеща тлейлаксианските голѝ. Сражавал съм се с онези от Тлейлакс.

— Мислиш ли, че знаеш достатъчно за серията Айдаховци?

— За тях всички казват, че са били блестящи военни стратези.

— Все пак може би прочутият башар не е бил информиран за някои други характерни белези на нашия гола̀?

Подигравателните нотки в гласа ѝ не бяха спестени. Както и още нещо — едва прикрита завист, дори силно раздразнение. Майката на Тег го бе научила да разчита спотаеното зад собствените ѝ маски и преструвки — забранена за непосветените техника, която той никога не бе излагал на показ. Сега се престори на огорчен и сви рамене.

Очевидно беше, че Шуонгю знае за въздигането му като личен башар на Тараза. Разделителните линии бяха ясно очертани.

— По искане, на Бене Гесерит — каза тя — тлейлаксианците са въвели чувствително изменение в сегашната поредица от Айдаховци — нервно-мускулната система е осъвременена.

— Няма ли промени и в оригиналната му личност? — невъзмутимо я попита Тег, без да е сигурен докъде биха се прострели нейните отговори.

— Той е гола̀, не е клониран!

— Разбирам.

— Наистина ли? Налага се провеждането на прана-бинду обучение по време на всички етапи от подготовката му.

— Същото нареди и Тараза. Всички сме длъжни да изпълняваме нейните заповеди.

Шуонгю се приведе напред, без да крие гнева си.

— От теб е поискано да подготвиш гола̀, чиято роля в определена светлина е изключително опасна за всички вас. Не мисля, че дори отчасти проумяваш какво ще обучаваш.

— Какво — помисли Майлс, — не кого. Детето-гола̀ никога няма да бъде кой за онези, застанали срещу Тараза. Няма да стане той, преди да бъде възстановена същинската му личност, неотменимо заложена в оригиналния Дънкан Айдахо.

Сега бе вече напълно убеден, че Шуонгю е стаила в себе си не едно и две сериозни възражения срещу проекта. Нейната съпротива се оказа изключително активна, точно както го бе предупредила Тараза. Шуонгю беше враг, а заповедите на старшата света майка бяха категорични. Ще пазиш детето от всичко, което го застрашава.