Уилям Дийл
Машината на Шарки (9)

6

— Господи — изръмжа Фриско, като изтика с мъка цялата камара на бюрото си в един-единствен пластмасов класьор. Защипани оперативни рапорти, папки, парчета хартия, някакво наядено швейцарско сирене и картонена чашка кафе, на повърхността на което плаваше нещо като пеницилин. — Понякога ми се иска да вдигна по тревога цялата служба по чистотата и да я стоваря тук. Ако някога този град се затресе от чума, само оттук ще е тръгнала.

Той нанизваше магнетофонна лента на служебния сони, който се бе сместил на освободената половина от бюрото му.

— Целият ни материал, Шарки, е около два часа прехванати разговори в продължение на три-четири седмици. Всичко е законно — съдията Алвърс сам вдигна флага. Сега, преди още да сме навлезли в цялата тази работа, искам да чуеш този отрязък, за да ти стане ясно колко надълбоко, изглежда, ще трябва да ровим в тази малка операция. Всеки запис е със заглавие, обявени са и говорещите, така че ще знаеш кой, какво и къде. Останалото няма нужда от коментар.

Той включи магнитофона и нагласи звука. Лентата изсъска за момент и гласът на Ливингстън се разнесе из стаята.

 

ЛИВИНГСТЪН: Слушате лента РС–1, запис на телефонен разговор на обекта Тифани Парис от нейната квартира. Апартамент 4-А, комплекс „Кортярд“, ул. „Пийчтрий“ 3381, Нортуест, на 22 ноември 1975 г., в 13:10 ч. с търсещи абонати двама мъже, наричани, първия, Нийл, самоличност неустановена и втория, Фреди, самоличност неустановена, наричан още Фреди Кукуто.

 

Щрак.

 

ТИФАНИ: Ало?

НИЙЛ: Как е положението?

ТИФАНИ: Не питай. Не съм на себе си. Този екземпляр снощи е направо за зоологическата градина.

НИЙЛ: Хм, е, парите му са толкова зелени, колкото и всички останали. Познай кой чака на телефона?

ТИФ АНИ: Нийл, капнала съм. Не ми е до гатанки.

НИЙЛ: Фреди.

ТИФАНИ: Фреди Кукуто?

НИЙЛ: Същият.

ТИФАНИ: Не ми говори. И какво иска?

НИЙЛ: Какво, по дяволите, си мислиш, че може да иска?

ТИФАНИ: О, само не сега. Просто няма да мога. Точно с него. Даже не съм се изкъпала…

НИЙЛ: Хей, знаеш каква е играта. Поиска ли, дава му се, а сега иска. Веднага.

ТИФАНИ: Трябва първо да дойда малко на себе си. Кажи му… Кажи му да се обади след двайсет минути.

НИЙЛ: Веднага! След двайсет минути ще е изпуснал гумите и ще си е спестил парите.

ТИФАНИ: Господи, Нийл…

НИЙЛ: Казах, сега, бебчо. Веднага. Приготви се и да започваме.

ТИФАНИ: Добре. Дай ми пет минути. Задръж го за пет минути.

НИЙЛ: Давам ти три.

 

Щрак.

 

ЛИВИНГСТЪН: Лента PC–2, същите обекти, 13:13 ч.

 

Щрак.

 

ТИФАНИ: Ало.

НИЙЛ: Готова ли си?

ТИФАНИ: Надявам се. Но да знаеш, че далеч няма да е някой от шедьоврите ми.

НИЙЛ: На мен ми трябват мангизи, а не Оскари. Включвам те.

 

Щрак.

 

ФРЕДИ: Ааа-а-ло?

ТИФАНИ: (много тихо) Здравей, Фреди.

ФРЕДИ: Здрасти, ъ… к-к-как си?

ТИФАНИ: Бива, а ти?

ФРЕДИ: Добре съм.

ТИФАНИ: Фреди, познай кой е тук при мен сега?

ФРЕДИ: (възбудено) Н-н-не знам. П-п-предавам се.

ТИФАНИ: Моята приятелка, Фреди, фотомоделът.

ФРЕДИ: П-п-пак, онази с-с-ссс…

ТИФАНИ: Червенокосата, Фреди, с големите цици.

ФРЕДИ: Дааа.

ТИФАНИ: Сега се готви за снимки в Пентхауз.

ФРЕДИ: П-П-Пентхауз?

ТИФАНИ: Днес направо е подивяла. Облякла се е в сребърно, бляскаво трико от ламе.

ФРЕДИ: С-с-със ц-ц-ципове ли?

ТИФАНИ: От горе до долу. Чуй ме сега, Фреди, отпусни се. Легни си, отпусни се и само ме слушай. Нали, скъпи? Пуснал ли си си някаква музика?

ФРЕДИ: Б-Б-Берлиоз.

ТИФАНИ: Идеално.

ФРЕДИ: С-с-сваля ли вече ц-ц-циповете?

ТИФАНИ: Не бързай толкова, мили.

Този цип е по дължината на цялото трико.

И сега…

тя започва да го сваля…

да…

съвсем бавно,

надолу…

надолу…

Той се отваря, Фреди.

Вече дори виждам…

Ах, ммм, май виждам крайчеца на…

зрънцата й.

Трикото бавно се отваря надолу.

И то се откопчава на дъното, нали знаеш,

Фреди?

Като се отвори изцяло, ще видиш всичко.

ФРЕДИ: К-к-какво още?

ТИФАНИ: Знаеш ли как съм облечена, Фреди?

Тя ми го донесе. Комбинезон. От черна

много тънка коприна

с дантели по края

точно по средата на циците

и на дупето ми, също. Точно край космите ми.

А, знаеш ли какво имам отдолу, Фреди?

ФРЕДИ: К-к-какво?

ТИФАНИ: Бели жартиери и бели чорапи.

Бели като сняг.

А на нея, ципът й пада надолу вече е под корема й…

започва да се вижда…

започва да се вижда върха на космите й,

яркочервени,

подават се къдрави над ципа…

ФРЕДИ: К-к-кап-к-к-капачките, д-д-да не забравиш…

ТИФАНИ: Почакай само да ти разкажа.

Тя държи в ръка един малък спрей знаеш, с двете тръбички за всяка ноздра.

Сега сваля капачките

оголва тръбичките…

и… тя…

ги размахва бавно…

точно под носа ми.

Ооох, ох, Божичко, Фреди…

Треперя…

Цялата съм настръхнала… и твърда…

зрънцата ми се като камъчета, Фреди…

твърди като теб.

А путето ми

имам чувството, че…

ФРЕДИ: К-к-кажи п-п-путка. Х-х-харесва ми к-к-като…

ТИФАНИ: Ох, путката ми

изгаря.

Тупти.

Имам чувството, че цяла се треса.

А… вътре вибрирам

и съм мокра като от баня.

Вече можем, и

тя включва фотоапарата,

идва и ме възсяда.

Чуваш ли, чуваш ли фотоапарата, Фреди?

Щракане на фотоапарат.

ФРЕДИ: Д-да… чувам го…

ТИФАНИ: Тя разтваря краката ми. После

коленичи между тях…

навежда се.

Коляното й е съвсем близко…

Чувствам горещината на тялото й. Само…

само малко да сляза надолу…

само колкото

да се допрем…

Но тя се отдръпва,

коляното й се отдалечава.

Не мога повече…

О, Фреди, тя свлича една от презрамките

на…

на…

ох, ох… на комбинезона ми, Фреди

погалва с дантелата…

зрънцата ми.

Напред-назад.

Господи, колко са твърди.

И долу… все едно…

все едно имам вулкан между краката си…

който трепери,

готов да експлодира

да изхвърли навън гореща лава.

Тя вече смъква комбинезона ми… до долу.

Циците ми са свободни.

И са тъй твърди, че сочат към нея като с пръсти.

Сега тя…

взема ръката ми.

Слага пръстите ми в устата си.

Смуче ги…

Навежда се… а, гърдите й

се трият в моите.

Божичко.

О, Божичко, Фреди.

Тя слага моите пръсти върху цицките ми

кара ме да ги притискам

една към друга,

а другата ми ръка

сваля надолу,

надолу.

О… Фреди… Ръката ми е в нея. Тя е цялата

топла и влажна,

Набъбнала,

подува се още.

Оуух, тя ме докосва

хванала моята ръка в нейната.

Вече не знам кой какво

на кого прави.

Тя още сваля този цип.

Вече продължава цяла вечност.

Да… вече я виждам.

Виждам

върха на путката й.

Тя захвърля трикото.

Господи.

Тръгва нагоре към мен.

Путката й…

О, Божичко, Фреди, путката й вече…

милва цицките ми.

И е толкова мека…

мммм, мека

като пух, Фреди,

и зърната ми са мокри от нея.

След секунда ще се изпразня, Фреди…

ФРЕДИ: Н-н-не още. Не!

ТИФАНИ: Тя сяда ниско над мен.

Зърното ми е…

Божичко, то е вътре в нея.

Тя се клати

напред-назад

и зърното ми…

аз просто

я чукам с цица, Фреди…

Мммм, да.

Да.

О, колко съм твърда, Фреди.

Клиторът ми е твърд… като теб.

И ти си твърд, нали, Фреди, топъл и твърд?

ФРЕДИ: Д-д-дааа.

ТИФАНИ: Тя се обръща на една страна.

Взема ръката ми,

слага пръстите ми вътре в мен,

започва да ги движи…

напред-назад,

напред-назад,

а другата ми ръка слага

в нейната путка.

Милвам я,

а тя се движи

напред-назад,

по-бързо,

по-бързо,

а аз вадя и вкарвам ръка вътре в себе си,

заедно с нея.

О, тя ме притиска точно…

точно на място… разтрива…

подскачаме…

и двете едновременно.

Господи, Фреди, тя е готова.

Вече се движи много бързо

и устата й…

устата й е отворена широко.

Тя

ще

се изпразни, ох…

ох…

ох…

Фреди, не мога да издържам вече.

Не ме карай да

чакам, Фреди.

Тя се изпразва.

ФРЕДИ: Д-д-давай, ъъъх ъъъх…

ТИФАНИ: Наближавам и аз, Фреди.

Ето ме.

Оххх, Фреди.

Оххх, Фреди.

Оххх,

оххх.

Фреди…

Фреди…

Фреди… Фреди, Фреди, Фреди, Фреди…

Ох, ох, ох, ох, ох, Ох, Ох, Ох… ААААХХХ!

 

Фреди нададе вик заедно с нея, пронизителен, сподавен писък, прекъснат от хрип в гърлото му и завършил с хленчеща въздишка.

Мълчание.

Лентата носеше само шума от тежкото им дишане и тук-там някоя въздишка.

 

ТИФАНИ: Божичко, това ми хареса. Това наистина ми хареса. Как беше за теб, Фреди? Хареса ли ти?

 

Мълчание.

 

ТИФАНИ: Фреди?

 

Пак тежко дишане.

 

ФРЕДИ: (пъшкане) Господи.

ТИФАНИ: Кажи ми как беше за теб, Фреди. Мога и пак да го направя, и то не с нея, знаеш, ако ми кажеш как беше.

ФРЕДИ: Ъъъъх?

ТИФАНИ: Знаеш ли какво ми се иска? Иска ми се сега да беше тук. Дълбоко вътре в мен. За да ме накараш пак да се почувствам като жена. Можеш ли, Фреди? Можеш ли да го направиш?

ФРЕДИ: Н-н-нека опитам…

ТИФАНИ: Чудесно. Защото нещо пак започва да се надига в мен, Фреди. Този път само за теб.

 

Фриско изключи магнитофона.

— Е, толкова стига — каза той. — Останалото е забранено.

Шарки седеше, загубил и ума и дума, впил поглед в магнитофона. Бе отвратен, но и странно възбуден от силното представление на жената и от еротиката в телефонния разговор. Чувстваше се неудобно, но прикри чувствата си.

— Ако този Фреди е имал някакви проблеми, с такава терапия не може да не се е оправил — каза Арч Ливингстън. — Я вижте Шарки как си е глътнал езика. Басирам се, че никога досега не си чувал нещо такова, нали?

Шарки поклати глава.

Фриско вече се смееше.

— Мръсен трик от наша страна, Шарки — каза той. — Но това тук е нещо интересно. Право да ти кажа, и на мен ми се иска да хвърля един поглед на този Фреди. Защото ми се струва, че е от този тип, пред който всички останали кукувци ще заприличат на църковен хор. На това тук му викаме телефонна чекия. Обикновено практиката е такава: този Нийл — сводникът — намира извратения клиент, взема му парите и се обажда на момичето. Движението е строго еднопосочно — от клиента, през сводника тежкар, до курвата. Тя никога не се свързва с Нийл или с клиент. Сигурно дори не му знае и телефонния номер. Както и ние. Въобще, цялата мрежа е изплетена много предпазливо. В този тип телефонен бизнес — набираш и чукаш — тези тук са може би най-големите професионалисти.

Фриско превъртя лентата напред. Острият й писък изпълни стаята. Спря я на няколко пъти, докато намери точно желания откъс.

— Как се добрахте до това момиче? — попита накрая Шарки.

— Ако щеш вярвай, но наш човек пропя — усмихна се Ливингстън.

— Някой от кукувците ли?

Фриско поклати глава:

— Де да беше така? Кой от тези нещастници ще каже някога нещо, та да си сложи таралеж в гащите за цял живот после? Къде ти. Една стара наша позната, Мейбъл, Чудовището й викаме. Кръстосва улиците вече над десет години. Една кола чепици е изтрила, сигурно няма улична лампа, под която да не е заставала. През ноември имаше някакъв религиозен конгрес в града. Същата събота, помня, близо хиляда исусовци хукнаха из града да крещят и вият като същински мечки гризли, но с топки, стегнати като в менгемета. Някъде към седем часа вечерта този проклет номератор светва, телефоните задимяват, сякаш не е ноември, а ще кажеш — Четвърти юли, Прилепа звъни, после шефът, а накрая и комисарят. Мисля си, де що има курва по „Пийчтрий“ тази вечер трябва да беше излязла на лов. Преброихме трийсет и две между двете пресечки на Рийгъл и Мирър Тауърс. Така че отиваме, окошарваме близо двайсетина от тях и старата Мейбъл се оказва между тях. Обикновено тя е тихичка като агънце. А и как иначе, като е била в кафеза вече толкова често, че всичко що изкарва, няма да й стигне само за тротоарното право. Но тази нощ, мамка му, някакъв проклет маниак се бе развихрил заедно с исусовците. И Папа я прибира в задната стая, разхожда я малко по конспекта и се оказва, че и на нея от нещо й е дошло до гуша. Започва да говори, че пак сме тръгнали да си го изкарваме на евтините момичета, а се правим на глухи, като стане дума за големите бройки. За известно време Папа нищо повече не може да измъкне от нея, докато не й предлага накрая да си хваща пътя при положение, че ни пусне нещо, за което да се закачим, и тя тогава снася име и адрес. Хоп, ето я и Тифани.

— За последните три седмици трябва да сме събрали — колко, Арч? — деветдесет и един разговора на лента, осемдесет процента бизнес от този род. Само с четири упражнения на седмица, по пет-шест стотачки на клиент, това прани поне сто бона годишно. Данъци — нула. Все още, все още, само нарушение на обществения ред и данъчните закони, но доста голямо нарушение, ей Богу. Казахме си, заслужава си да продължим. Докато преди три дни тя взе, че ни изненада с този откъс, който сега ще ти пусна. Сега мече работата става дебела, защото започва да мирише на изнудване. И то голямо. А това вече минава към углавните — усмихна се Фриско и облиза устни.

— На всичкото отгоре — каза Ливингстън — от тестето изскочи и джокер.

— Почакай, докато стигнем до него — каза Фриско.

— Националната данъчна администрация не би ли заподскачала от радост, ако научи за тази работа? — запита Шарки.

— Сигурно — намуси се Ливингстън. — Преди да забатачи всичко, както обикновено.

— Всички онези задници там се интересуват само от своето парче от баницата — каза Фриско. — Не дават пет пари за никого и за нищо извън собствения си заден двор, който и без това прелива от лайна. От тях помощ, колкото от счупен крак — скорост.

— В такъв случай, ако натиснем Тифани, ще стигнем до Нийл. Той знае какво става — каза Шарки.

— Много бързаш, повярвай ми — отвърна Фриско. — А първо чуй и този откъс. Нещо дебело се пече тук. Намесим ли се сега, сигурно ще оцапаме всичко и цялата машина — пиши я на боклука. Само подай едно ухо.

Той включи магнитофона.

 

ЛИВИНГСТЪН: Слушате лента РС–74, запис на телефонен разговор на обекта Тифани Парис, апартамент 4-А, „Кортярд“ ул. „Пийчтрий“ 3381; Нортуест, 15 декември 1975 г., в 15:32 с търсещ абонат, мъж, наричан Нийл; самоличност, неустановена.

 

Щрак.

 

ТИФАНИ: Ало?

НИЙЛ: Аз съм.

ТИФАНИ: Слава Богу. Уплаших се, че може да е…

НИЙЛ: Хайде, успокой се. Успокой се.

ТИФАНИ: Как ще се успокоя? Че той дойде направо тук. Нито позвъни, нито нищо, просто изникна на вратата. Можеше да свари кого ли не тук. Майка ми…

НИЙЛ: Казах ти да се успокоиш. Положението е под контрол. Повече няма да ти се случи.

ТИФАНИ: То и преди не бе ми се случвало. Беше като… този ужасен, дребен мъж ме е следил…

НИЙЛ: Точка, Тиф. Забрави го.

 

Фриско спря лентата за момент.

— За този откъс дотук, смятаме, че някой от клиентите е решил да прескочи Нийл и да действа на своя глава. И тя е умряла от страх, както виждаш.

— А какво беше това, че някой я е следил? Някой от твоите хора ли е бил? — попита Шарки.

— Не. Това още не сме си го обяснили. Но нека да продължаваме. Оттук нататък става интересно.

Фриско пак пусна магнитофона.

 

НИЙЛ: Чуй ме сега. Говорих с него, лице в лице, добре го насолих. Повече няма да се повтори. Повярвай ми.

ТИФАНИ: Страшно се уплаших. Този, който ме следеше, мъжът с коженото яке, знам, че беше ченге…

НИЙЛ: Не, не е бил ченге. Бил е някакъв сополивец, дето търси откъде да измъкне някой долар. Освен това той просто изчезна, ей така, няма го. Разбираш ли? Кога за последен път го видя?

ТИФАНИ: Той е следил и Домино, Нийл. Тя ми каза…

НИЙЛ: По дяволите!

ТИФАНИ: Все си мисля, че Норман го е пратил. Беше толкова разгневен и така ни заплашваше.

НИЙЛ: Норман не го е изпращал. А Домино вече не си спомня нищо. Норман си е пак в Тексас и си играе там с нефтените си кладенци. Забрави го. И този път ти го казвам сериозно.

 

— Слушай сега — каза Фриско. — Слушай внимателно.

 

ТИФАНИ: Той ми каза, че ще ми разкраси лицето. Иди че забравяй подобни приказки.

НИЙЛ: Тифани, този кучи син е бил просто психо. От онези, дето се правят на големи мъжаги и само шум вдигат. Знаеш ги, въобразяват си, че имат ташаци, колкото футболни топки. А Норман пък точно с един ритник в задника си кихна петдесетте бона и подви опашка като бито псе. А онзи, другият, виж, той сигурно просто е искал да докопа нещо безплатно, кой знае?

ТИФАНИ: Домино мисли, че той и нея я е следил.

НИЙЛ: Домино вече дори не си спомня, по дяволите! Тя е печена, а ти… Господи! Това стана още през октомври. Цял живот ли ще се притесняваш?

 

— Коя е Домино? — запита Шарки.

— Тя е джокерът, за който Ливингстън спомена — каза Фриско. — През цялото време си мислехме, че само Нийл и Тифани са в комбина. Сега се оказва, че има и втора кобила и обора. Слушай…

 

ТИФАНИ: Както и да е, аз смятам, че е още рано да започваме пак.

НИЙЛ: Това остави на мен да решавам.

ТИФАНИ: Не може ли Домино сама да вземе тази заявка?

НИЙЛ: Ти Домино я остави на мира. Какво правим ние с Домино не е твоя работа. Тя някога да ти е проглушавала ушите за това, което сама върши? Не, нали?

ТИФАНИ: Защо все така става, че на мен оставяте мръсната работа?

НИЙЛ: (пауза) Я ми кажи откога двайсет и пет бона станаха мръсна работа, а? А ти паднаха в джоба. И сега съм намерил нещо още по-тлъсто, Тиф, може да стигне до сто бона. Не ми казвай, че искаш да се откажеш от своята половина от цели сто бона.

Мълчание.

НИЙЛ: И така, готова ли си за довечера? Не искам да се цупиш на Домино, разбираш ли? Тези двамата довечера, те струват цяло състояние. Търговци на диаманти от Амстердам. Хвърлят хиляда и петстотин само за вечерята. Не искам да ме разочароваш. Те може и да се върнат и тогава ще паднат още по-добри пари.

ТИФАНИ: Ще се оправя.

НИЙЛ: Така те искам. Ще те вземат около осем и половина с лимузина. Приятно прекарване.

ТИФАНИ: Благодаря.

НИЙЛ: Ще ти се обадя по-късно.

 

Фриско изключи магнитофона.

— И така — започна той, — доколкото схващаме, този Нийл и Тифани са накиснали някакъв петролен милионер от Тексас, на име Норман, за петдесет бона. Имали са снимки, и кой знае какво още. Но са му измъкнали мангизите и сега, изглежда, се готвят за втори рунд, само че този път искат да приберат сто бона. Жива лакомия, ако питат мен.

— Имаш ли някаква представа кой може да е този баровец? — попита Шарки.

— Вятър и мъгла. Но който и да е, най-добре е, струва ми се, да изчакаме да започнат и да ги спипаме по средата, така че, ако сме късметлии, да хванем цялата група.

— Коя е Домино? — запита Шарки.

— Нова звезда на хоризонта. През цялото време си мислехме, че системата е само двойна, а сега като гръм от ясно небе изниква и трети човек в играта.

— Мислиш, че и тя е в същия бизнес, така ли? — попита Шарки.

— Защо не? Това, изглежда, е шлагерът на деня.

— Да тръгнем тогава и след нея — каза Шарки. — Имаме ли някаква следа?

— Да. Ливингстън и Папа им бяха опашка същата онази вечер с холандците — каза Фриско. — После проследиха Домино до дома й.

— Де да можехме и ние да си живеем така — измърмори Ливингстън. — Взе ги един кадилак, колкото Боинг 747. Вечеря в „Колибата на Николай“, после танци в „Краз“. Само сметката им оттам трябва да е била над петстотин долара.

Шарки свирна с уста.

— Май сме си сбъркали професиите — каза той и се ухили. Интересно, какво ли ще ми направи за десет долара?

— Хе — каза Папа. За десет долара няма даже да ти се усмихне.

— С твоята заплата не можеш да си позволиш дори да я помиришеш добави Фриско.

— Кой знае, може да работи и на изплащане, долар на място и по един на седмица, с вноски до пенсия — пошегува се Шарки.

— Добре — каза Фриско. — Съгласен съм, че трябва да тръгнем и след тази Домино. Алвърс вече си даде съгласието. Едва му бях пуснал тази лента с Тифани и Фреди Кукуто и вече бе готов да ми разреши да й подслушвам и църковната изповед.

В главата на Шарки бръмчеше. Осемнайсет месеца бе оцелял на улицата благодарение на инстинктите си и почти нищо друго. Сега всяко нервно окончание му казваше, че тази Домино ще донесе ключа към загадката, макар и да не знаеше защо. Може би защото е трябвало да минат четири седмици, докато и нейното име излезе наяве. Струваше му се, че тя работи под здраво прикритие, а за това трябвате да има причина.

— Сега ще ни трябва — каза той почти на себе си — някой първокласен слухар. Някой, който да свърши работата идеално. Апартаментът. Телефонът. Всичко.

— Да, лесно е да се каже — отвърна Фриско. — Цялата ни апаратура е тук, в кочината. Един въшлив магнитофон и малко помощ от телефонната компания за двете жички на апарата й.

— Искам да имаме ушенца навсякъде — каза Шарки.

— Доста ще трябва да се ослушваш — каза Ливингстън.

— Едва ли. Зная човека, който ще ни помогне — продължи Шарки. — И ще му е приятно. Ще бъде нещо като предизвикателство.

— Кой е този гений? — каза Фриско.

— Гризача — отговори Шарки.

— Кой, по дяволите, може да е този Гризач?

— Лари Ейбръмс. Има всякаква възможна техника. Магнитофони, които се включват само при говор. Микрофони колкото нокътя на кутрето ти. С УКВ предаватели. Повярвайте ми, Гризачът може да запише и шума в дупето на пойна птичка.

— И къде ще намерим това момче чудо? — запита Фриско.

— Тук, в „Къщата“. Работи в организираната престъпност.

Фриско облещи очи. После поклати отрицателно глава.

— Забрави за него тогава — каза той. — Това е отделът на Д’Агастино. Тази свиня не дава назаем дори и калта по обувките си.

— По дяволите Д’Агастино — каза Шарки. — С Гризача сме близки далеч преди да станем полицаи. Мога да го изтегля за достатъчно дълго време, че да си свърши работата.

Фриско се замисли за малко, после сви рамене.

— Виж, Шарки, машината е твоя. Ако можеш да вкараш в нея нещо, което ние не можем, действай. Тук всички сме… След толкова време в това мазе човек се изолира. Ако искаш да краднеш нещо от „Къщата“, аз нямам нищо против. Пък ако се размирише… е, просто ще проветряваме.

Шарки се бе замислил за Гризача. Дребния Лари, който вечно човъркаше нещо в гаража и правеше джунджурии, които само той някога щеше да използва. Той се засмя на глас, докато си спомняше за него.

— Казвам ви, ще я покрием цялата, тази Домино. За час работа и вече ще знаем дори какво мисли. Защото с Гризача ще опашем апартамента й с повече жица, отколкото има и в нюйоркската телефонна централа.