Уилям Дийл
Машината на Шарки (24)

21

Де Лароза бе в мрачно настроение, което ставаше все по-черно, докато слушаше в офиса си стегнатия, но подробен разказ на Киршман за няколкото привидно несвързани случки в полицейското управление. Но колкото повече говореше Киршман, толкова повече червеи загризваха вътрешностите на Де Лароза. Едно след друго пред него изникваха парченца от информация. И с напредването на разказа на Киршман тези парченца започваха да си пасват. Разхвърляният разказ започваше да придобива притеснителен по своя характер смисъл. Отделните късове информация започваха да се оформят в едно цяло.

Пред него лежеше лист хартия, покрит с оградени имена и думи. Едва завършил разказа си, Киршман бе отпратен и Де Лароза впери поглед в листа, потънал в стенограмата, продиктувана от неговото подсъзнание.

Кои бяха тези двамата, Шарки и Ейбръмс, и до какво са се добрали? Въпросите удряха като чукове в мозъка му. Той започна да отмята думи и фрази по листа.

Шарки.

Ейбръмс.

Шофьор на камион.

Небраска.

Оргия.

Китайска оргия.

Експерт по подслушвателните системи.

Отпечатъци.

Той преписа наново думите, подреждайки в хронологичния, според него ред. Шарки и Ейбръмс. Специалист подслушвател. Оргия, китайска оргия. Отпечатъци, шофьор на камион, Небраска. Тогава добави още една дума: аутопсия. Пред „шофьор на камион“ написа още една дума. „Мъртъв“.

Накрая в дъното на новия списък добави още една дума, „Коригън“, защото това бе и първата неприятна вест. Бе се надявал, че трупът на Коригън ще бъде открит от полицията чак след заминаването на Бърнс. Това бе неприятно стечение на обстоятелствата, но без да може да доведе до нещо сериозно. Нямаше шанс всичко това да се свърже с Коригън, помисли си той. Задраска името.

Останалото вече бе сериозно. Опита се да преодолее чувството за опасност, което бе превърнало червеите в стомаха му в гърчещи се змии. Мъртвият „шофьор на камион“ от Небраска нямаше как да не е Бърнс. Той вече не се съмняваше, че те знаят това. Възможно ли бе Бърнс да е направил толкова аматьорска грешка — да остави отпечатъци на самото място? Ами подслушаната китайска оргия? Не можеше да изтрие от съзнанието си спомена за Домино през онази последна нощ. Възможно ли бе този Ейбръмс да е сложил микрофоните си в апартамента преди убийството й?

Той хвърли молива на масата. Не, това не бяха несвързани парченца информация. Тези двамата, Ейбръмс и Шарки, бяха надушили нещо.

Паниката му бавно прерасна в ярост и после в спокойно разсъждение. Твърде много от мечтите му бяха на път да станат реалност. Хочинс. Пачинко! Собственото му освобождаване от отшелничеството, в което си бе наложил да живее трийсет години. Бе надхитрял правителства, армия, ФБР, ЦРУ, някои от най-острите умове на земята и сега бе под заплахата на две прости ченгета. Две ченгета? Смехотворно!

Седя така може би половин час, почти вкаменен и вторачен в кръгчетата по листа. Планът вече придобиваше очертанията си в съзнанието му. Бе смел, опасен, но щеше да успее. Той разгледа алтернативите и мислено отхвърли всяка една от тях. Колкото повече го обмисляше, толкова по-съвършен ставаше планът. Накрая се усмихна. Протегна ръка под бюрото и натисна бутона. На вратата на офиса изникна Чанг. Белегът му изпъкваше на осветлението. Сляпото му око лъщеше като монета в сянката, покрила половината му лице.

— Приготви колата. Трябва да отидем до летището, за да посрещнем Хочинс.

Чанг кимна и изчезна. След десет минути Де Лароза се качи на задната седалка на ролса и те излязоха от подземния паркинг на сградата. Де Лароза свали прозореца между шофьора и задната седалка и заговори на Чанг на китайски.

— Има нещо, което трябва да се свърши — каза той. — Бързо, но много предпазливо. Докторът ще ти помогне да уточните подробностите. Дяволът чужденец, Бърнс, който бе на лодката, се превърна в опасност за мен. Луд е. И ме излага на рискове. Освен това прави грешки. Има и двама полицаи, които ме заплашват.

Чанг слушаше спокойно. Не задаваше никакви въпроси, докато Де Лароза очертаваше плана си пред него. Нищо не трепна по лицето му, нито един мускул. Слушаше безразлично, сякаш Де Лароза му казваше колко е часът. Когато той завърши, Чанг кимна отново.

— Запомни — каза Де Лароза, — трябва да използваш рязаната пушка. Всичко трябва да изглежда сякаш е било работа на Gwai-lo. Когато свършим с тях, ще се заемем и с Бърнс. И не го подценявай. Шейсетгодишен е, но още е много бърз. Убива, без да се замисля, това е в кръвта му. На никого не се доверява и е много подозрителен. С него трябва да си много внимателен.

Чанг кимна. Мълчаливият китаец си мислеше за Бърнс, за този Gwai-lo, който убиваше без достойнство. По устните на Чанг едва доловимо заигра някакъв далечен намек за усмивка.

Де Лароза се настани удобно на седалката. Чувстваше се облекчен. В съзнанието му този проблем бе вече разрешен. Сега бе изправен пред друг, по-голям. След петнайсет минути щеше да вземе Хочинс от самолета и да му каже, че Домино е мъртва.