Иванка Могилска
Места за загубване (13)

Ева

Изплъзнали се думи помежду ни. Напрегнати, тежки. Желанието да кажеш онова, за което всъщност няма думи разкъсва въздуха и ни обгражда.

На масата — найлонче, накъсани салфетки. Пепел от цигари около пепелника и купчина от фасове вътре в него.

Обицата на Кара пада с грохот върху масата. Разрушава мълчанието. Имам чувството, че до мен сяда той — единственият, който може да разкаже за моята паднала обица. В мълчанието между трима има нещо притеснително. Издига стени помежду им. Обгръща ги плътно и започва да стяга.

По-нататък не помня нищо освен вечерната вълна посетители, които ни разделят и странното усещане за докосване, което не ме напуска цяла вечер.