Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Touched by Desire, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
4 (× 29 гласа)

Информация

Сканиране
helyg (2010)
Разпознаване и начална корекция
painkiller (2013)
Допълнителна корекция и форматиране
hrUssI (2013)

Издание:

Линзи Стивънс. Докосни ме нежно

Американска. Първо издание

ИК „Арлекин-България“, София, 1994

Редактор: Саша Попова

ISBN: 954-11-0225-5

История

  1. — Добавяне

Първа глава

Малкият самолет като че ли висеше във въздуха — едва забележимо ярко петънце върху ясното кобалтовосиньо небе, ширнало се над изпепелената от слънцето австралийска пустош.

Крис Куейд подсъзнателно следеше равномерното бучене на двигателя. Подсъзнателно, защото всичките й мисли бяха насочени към мъжа, седящ на тясната седалка, прекалено близо до нея. Сякаш из цялото клаустрофобично пространство на самолета й — Чесна 180, витаеше напрежение, породено от мрачното му настроение. Всъщност, откакто се видяха преди по-малко от час, въздухът като че ли трептеше под едва стаения му гняв.

Високомерен, самонадеян, нагъл тип!

И все пак това беше може би най-привлекателният мъж, който Крис бе срещала в живота си. Черно-белите снимки, заемащи едва ли не целите страници на вестниците от последните месеци, определено даваха само бледа представа за оригинала. Нищо чудно, че нейната братовчедка Дона така се прехласваше по този мъж. Крис ясно си представяше как жените се стъписват и се обръщат след него по улиците.

И съвсем естествено, характерът се оказа в пълно противоречие с външния вид. Лъскавата ябълка често е червива!

Крис го погледна крадешком. Не бе заблуда — той бе олицетворение на мъжкия магнетизъм. Не само дяволски привлекателен, но и с онази рядка чувственост, която би могла да бъде пагубна за околните.

Усещането, че тя самата е подвластна на този магнетизъм, искрено я изненада. Отдавна не й се бе случвало да се загледа в мъж, камо ли пък да не може да го прогони от мислите си.

Косата му беше тъмна, не много дълга и на вълни, по слепоочията леко прошарена, въпреки че беше само на тридесет и четири. Поне според информацията на Дона.

Имаше безупречен класически профил, който би могъл да въплъти представата на древните ваятели за мъжество. А в сивите му очи човек би могъл да се удави. В началото Крис реши, че са черни, защото бяха присвити и присвяткваха гневно.

Тя отново му хвърли таен поглед. Дали би могъл да се досети, че това пътуване до Амару, фермата на Соръл, всъщност бе параван за плана на Дона? Крис бе готова да се обзаложи, че той си няма и понятие. И слава богу!

— Прекарах невероятно! — изчурулика Дона миналата седмица, когато се върна от поредното си пътуване до града. Както винаги цялата сияеше и цъфтеше.

В подобни случаи нейният многострадален съпруг не пропускаше да отбележи с усмивка, че само един Господ знае какви ги върши Дона в града, но каквото и да прави там, то задължително му струва много пари.

В момента Роб беше в Америка, така че този път визитата на Дона продължи повече от месец. Тя пристигна с неизменните пакети и подаръци в лъскави опаковки за мъжа си, за седемгодишния си син Джош, за баща си и за Крис.

Докато вечеряха, Дона бърбореше безспир, разказа клюките и светските новини, а всички край масата се заливаха от смях. Чак с десерта тя изтърси вестта, от която онемяха:

— Освен това, намерих мъж за Крис.

Настана пълна тишина и погледите се втренчиха в нея, а Крис се задави с парчето манго, което дъвчеше.

— Това е най-привлекателният, най-страхотният мъж, когото сте виждали, а и парите му не са за пренебрегване. Не че това има някакво значение — завърши невъзмутимо.

— Разбира се, че няма — заяви Тед Соръл и намигна заговорнически на втрещената Крис.

— О, татко! — Дона докосна загрубялата му ръка. — При това той е известна личност. Сега всичко ще ви разкажа…

— Не някой рокаджия, надявам се! — Баща й се намръщи, станал внезапно сериозен.

— Ни най-малко. Не е нито певец, нито артист. В нашия случай това е абсолютно неприемливо. — Веждите й се извиха нетърпеливо. — Финансист, предполагам, по-правилно е да се каже — финансов съветник или консултант. Много известен! Носят се слухове, че има намерение да се заеме с политика. Вестниците намекват, че нищо чудно да е новият министър на финансите. — Дона млъкна, за да засили напрежението. — Говори се, че като нищо може да стане и министър-председател на Австралия.

— От коя партия е? — попита подозрително баща й.

— Какво значение има? Нали ти сам казваш, че всички са еднакви? Само си представи: Крис — Първа дама!

— Дона, ти се шегуваш, нали? — най-после успя да изрече Крис.

Братовчедка й сви рамене.

— Може би. Но ще бъдете изключителна двойка. Той — мургав, ти — руса… — Тя въздъхна. — Не ти ли е любопитно, поне мъничко?

— Не бих казала. — Крис отпи от виното. — Все пак не искам да ти развалям удоволствието, пък и ти тъй или иначе ще ми кажеш, така че давай и да приключваме с въпроса.

— Тод Майкъл Джеръм! — съобщи с гордост Дона и по светналото й лице човек би се досетил, че за подобна вест е нужен оркестър, който да изсвири туш. — Не е ли това най-романтичното име, което някога си чувала?

— Тод Джеръм! — Веждите на Крис се събраха. — Като че ли наистина чух нещо за него.

— Чула била нещо! О, небеса! Вестниците и телевизията вече няколко месеца гърмят само за Тод Джеръм. Баща му бил дърводелец, има половин дузина братя и сестри, на тридесет и четири години е и… — Явно най-интересното беше оставила за накрая. — И е ерген.

— Ерген на тридесет и четири? Какво му има? — попита без заобикалки баща й.

— Ти си се оженил чак на четиридесет и две — не пропусна да му напомни Дона и той се намръщи.

— Това е друго. Трябваше да срещна майка ти, лека й пръст.

— Виждаш ли? А пък Тод още не е срещнал Крис!

— Крис не се интересува от мъже — заяви с достойнство баща й.

— Глупости! — възкликна Дона и след малко въздъхна шумно. — Да, наистина. Вече четири години откакто Келвин умря, а Крис изобщо не е погледнала друг мъж. Дори и когато работеше в Таунсвил. Крайно време е да се омъжи повторно.

— Хубава работа, кой сега говори глупости? — избоботи сърдито Тед Соръл. — Братовчедка ти се чувства съвсем добре и така.

— О, татко! На теб просто не ти се иска да си търсиш жена за домакинството — започна Дона и Крис реши да се намеси.

— Дона, баща ти е прав. Не желая да се омъжвам повторно. Все пак не бих искала да пренебрегвам загрижеността ти. Хайде, кажи ни плюсовете му, стига да ги има, макар че честно казано се съмнявам — добави с усмивка тя.

— Значи, видях го само два пъти — започна невъзмутимо братовчедка й. — Първия беше на коктейл в една картинна галерия. Беше невероятно! Той се появи и изведнъж всички се отдръпнаха да му направят път. Още в този миг разбрах, че той е мъжът за теб, Крис. Веднага отидох при него и го помолих за чаша шампанско. Естествено, той веднага ми донесе.

— Естествено?!

Крис едва се сдържа да не прихне, Джош набърчи носле, а дядо му изсумтя многозначително.

— После следващата седмица се срещнахме на една благотворителна вечеря и успяхме да поприказваме. Много интелигентен, много забавен, способен… Както и да е, да не навлизам в излишни подробности.

— Слава тебе, господи! — вметна баща й и получи изпепеляващ поглед.

— Мамо, аз вече свърших. Мога ли да отида да гледам телевизия? — вметна Джош, както обикновено налучкал момента, в който Дона е обсебена от разговора.

— Разбира се, миличък. Та значи… — продължи необезпокоявана тя — помолих Тод за финансова консултация.

Баща й смаяно се отпусна назад.

— Да не би да искаш да кажеш, че той ще те учи как да си харчиш парите? Дано да успее! Поне един месец Роб няма да е на червено.

— Татко, имам предвид завещанието на баба ни!

— Ти ще станеш на тридесет чак след две години, а Крис — след четири. Баба ви е постъпила много мъдро, макар че аз на нейно място щях да ви предоставя наследството чак след като сте навършили тридесет и пет.

— Ние с Крис трябва да си направим планове — възрази дъщеря му. — Тод каза, че планирането на финансовите операции е изключително важно нещо. Когато получа парите, трябва да знам кои са най-добрите начини за инвестирането им. Същото се отнася и за Крис.

— Няма за какво да си тревожите малките главици. — Баща й я потупа по рамото. — Ще се допитаме до нашите съветници.

— Татко! Ние с Крис не сме празноглави глупачки. Тод каза, че дори когато една жена има семейство, тя трябва да умее да ръководи собствения си живот, а това включва и известна финансова свобода. Освен това един разговор с нищо няма да навреди, нали така?

— Вероятно не — съгласи се неохотно баща й. — Но има много време, може би догодина…

— Крис, ти какво ще кажеш за другата седмица? По-точно — вторник.

Крис удивено погледна своята братовчедка.

— Ще ходиш пак в града?

— Не. — Дона се ухили. — Тод ще дойде тук.

— Ще бие толкоз път?! — възкликна смаяно Крис. Само Дона е способна да накара някого да зареже всичко и да пропътува сума ти километри заради някаква консултация, при това малко преждевременна. — Нямаше ли да е по-лесно да обсъдите въпроса в града?

— По принцип, да. Но ми се искаше и татко да се запознае с него, а пък кой би могъл да убеди баща ми да се отдели от скъпоценните си животни?

— Така си е, миличка. Градът не е за мен!

— Тод и без това имал някаква работа на север, така че… — Дона сви рамене — … уредих да ни вмести в графика си.

Крис внезапно изстина. Шегата се оказа свършен факт.

— Дона, как можа? Чак сега ми става ясно какво си наумила. Категорично отказвам да участвам! Без мен!

— Какво толкова, Крис? Някаква си консултацийка… — простодушно подхвърли братовчедка й.

— Консултацийка ли? Та ти се гласиш да ни сватосваш. Мислех, че се шегуваш, но играта почна да загрубява. Да домъкнеш този човек тук вече е прекалено.

— Той нямаше нищо против да дойде — понечи да се защити Дона, но Крис я сряза:

— Нямам нужда друг да ми търси мъж. Всъщност изобщо нямам нужда от мъж. Точка по въпроса. Много съм си добре, така че — благодаря!

— Крис, разбирам те — отвърна загрижено Дона. — Знам колко те съкруши смъртта на Кел, но ти трябва да започнеш отначало. Животът продължава. Кел не би искал да се изолираш така, нали?

— Дона, не желая да…

— Уредих Тод Джеръм да дойде тук, за да го запозная с татко. Искам да кажа, за да му се доверя, трябва първо да чуя мнението на татко. — Тя невинно повдигна рамене. — Това, че и ти ще можеш да се видиш с него, е само благоприятно стечение на обстоятелствата.

— Нямам намерение да го виждам!

— Защо?

— Защото така — отсече твърдо Крис. — Теб може да си те съветва колкото искаш, но аз няма да се запознавам с него, независимо каква добра партия е. Представям си колко е надут.

— О, Крис! — Дона се разсмя. — Роб все казва, че мъжете се перчат с мускули, а жените постигат всичко с акъл.

— Проблемът на Роб е, че прекалено дълго е живял под твое влияние — кротко възрази Крис. — И все се питам как те търпи.

— Съгласен — обади се Тед. — Ако има на света по-търпелив, по-издръжлив…

— Достатъчно! Какво сте ми се нахвърлили един през друг? Роб ме обича, аз също… Крис, просто искам и ти да си щастлива…

Крис въздъхна.

— Знам, Дона, но аз и така съм си щастлива. Така че консултирай се с твоя Тод Джеръм и го изпрати по живо по здраво. Окей?

Дона сведе поглед и кимна.

— И надявам се той да не е в течение относно истинската причина за поканата! Дона?

— О, разбира се — енергично отвърна братовчедка й. — Не си мислиш, че съм способна на това, нали?

— Засега просто нямам доказателства. А той има ли представа къде е Амару?

— Ами, да, общо взето… — рече бавно Дона и Крис я прониза с поглед.

Този тон й бе добре познат. Без съмнение Дона беше пропуснала да го уведоми за най-същественото. Клетият господин Джеръм сигурно не е виждал поле и положително си мисли, че просто ще вземе едно такси и след половин час, най-много един, ще бъде в Амару.

— Наистина, как ще дойде дотук? — обади се чичо й. — Както ни го представи, нищо чудно да си има собствен реактивен самолет.

— Естествено, че не. Или поне не е споменавал. — Тя поклати глава. — Не, не. Крис ще го докара.

— Какво? Дона, чуваш ли се какво говориш?

— Ами нали и без това ще летиш с чесната до Таунсвил за онези резервни части? Татко каза, че ще ходиш във вторник. Вторник, нали? Искам да кажа, да не съм объркала деня. Защото иначе ще трябва да се разкарваш два пъти. Обещах на Тод, че аз ще уредя транспорта. Нали правилно съм разбрала?

— Да, във вторник ще летя до Таунсвил, но, Дона, изобщо не желая да „транспортирам“ този… твой познат до където и да било.

— Защо?

— Защото съм наясно за какво си го извикала и ще се чувствам неловко. Не можеш ли да го проумееш?

— Явно не. Обясних ти, че той нищо не знае. Честно! Освен това, Тод е страхотен. Крис! Колкото и да разправяш, че мъжете не те интересуват, ще видиш, че той е съвсем друго нещо.

Подозренията на Крис се оказаха повече от основателни. В никакъв случай не можеше да се каже, че се харесаха.

Въздухът помежду им бе наелектризиран от неговия гняв и нейното възмущение. Антипатия от пръв поглед!

И все пак… Ако държеше да бъде честна, трябваше да признае, че освен враждебността й, имаше и нещо друго. Когато го видя, краката й се подкосиха и кръвта забуча в ушите й.

Естествено знаеше как изглежда. Дона й го описа възможно най-подробно и накрая дори развя под носа й огромните черно-бели снимки от вестниците, но нищо от това не я бе подготвило за срещата с мъжа, който застана пред нея на летището.

Да, привлекателен беше. Но страшното идваше от реакцията на собственото й тяло. Усещанията за мъжко присъствие, отдавна приспани и както си мислеше, дори погребани заедно с Кел, в миг се задействаха, нервите й се изопнаха, а по лицето й се разля руменина, сякаш бе Спящата красавица, току-що целуната от Принца. Само дето мъжът пред нея можеше да бъде наречен всякак — само не и Принц. Външният вид не значи нищо и за никой друг човек това не би могло да бъде по-вярно.

— Чакай го на летището — беше казала Дона. — Той знае къде ще е самолетът и ще дойде в един часа.

И тъй като разполагаше с предостатъчно време до появяването на важната персона, Крис метна една стара престилка на Кел, прибра косата си в бонето, омазано с грес, и се зае с огледа на двигателя.

Управляваше самолет вече шест години и беше внимателен и добър пилот. Никога не претупваше инспекцията преди полет и макар че беше твърде стар модел, чесната бе в отлично състояние.

Тъкмо се изправи, бършейки ръце в огромен мазен парцал, и зад гърба й се разнесе плътен, изпълнен с нескрито раздразнение мъжки глас.

— Търся Крис Куейд.

Тя се обърна и се озова очи в очи със самия Тод Джеръм. Погледът й тръгна от елегантните му кожени обувки, плъзна се по стройните крака и широките рамене, подчертани от тъмносивия костюм и ослепително бялата риза — като от реклама на прах за пране. Строга вратовръзка. Черно кожено куфарче в едната ръка, на рамото му — преметната черна кожена чанта.

Стойката му, изражението на лицето, цялото му същество издаваше раздразнение, примесено с леко отегчение.

— Това е самолетът за Амару, нали? — изрече властно и Крис успя само да кимне.

Устата й на секундата бе пресъхнала и тя с мъка преглътна. Е, един път и Дона да не преувеличи. Тод Джеръм наистина беше страхотен!

Той нетърпеливо погледна часовника си, предоставяйки на Крис възможност да забележи блясъка на златото върху черната каишка и загорялата от слънцето китка.

— Случайно да имате представа кога ще се появи пилотът? — отсече той и очите му обходиха хангара.

— Не. Искам да кажа… — Крис преглътна и се опита да възвърне самообладанието си. — Аз съм пилотът.

Пръстите й се засуетиха по копчетата на престилката.

— Ти?! Не си ли още малка?

Последните копчета отказаха да се разкопчеят и се наложи Крис да смъкне престилката надолу и да я прекрачи. Маратонката й се омота в плата и тя заподскача смешно на един крак. Той не помръдна да й помогне. Крис бързо сгъна престилката, дръпна бонето от главата си и русата й коса се разпиля по раменете.

— Не бих казала, че съм чак толкова малка. Ако сте готов, господин Джеръм, можем да тръгваме. — Тя посочи към самолета.

Той затвори уста, усетил, че е зяпнал от изненада.

— Моля?

Въпросът дойде след една твърде дълга, изпълнена с напрежение пауза, през която очите му — безмилостните стоманеносиви очи, безцеремонно опипаха тялото й от главата до петите и обратно — сантиметър по сантиметър: през дънките — доста поизбелели, но пък изключително удобни, след това през широката памучна риза на бели и сини карета, спирайки се недвусмислено върху стегнатия бюст.

— Ако сте готов, можем да тръгваме — повтори Крис, като се бореше с желанието да скръсти ръце пред гърдите си.

Той решително сложи куфарчето и чантата на земята.

— Просто ми кажете къде мога да намеря Крис Куейд. Къде изобщо е той и колко ще закъснее?

— Няма да закъснее. — Крис въздъхна и сви устни. — По дяволите, аз съм Кристъл Куейд, братовчедката на Дона Брадмън. — Тя стисна зъби, за да не попита дали в главата му има място за нещо друго, освен за балансови отчети.

Тод Джеръм сключи вежди и на челюстта му нервно заиграха мускулчета.

— Дона ми каза… Всъщност бях останал с впечатление, че Крис е мъж, при това високо квалифициран пилот.

— Може би за вас пилотите трябва задължително да са мъже? — заяви с равен глас Крис и преди той да успее да отвърне, продължи: — Но както виждате, господин Джеръм, аз съм жена, на двадесет и шест години, така че едва ли е уместно да се твърди, че съм малка. И независимо от всичко, наистина съм квалифициран пилот. По този въпрос съмнение не би могло да има.

Студеният поглед отново се разходи по нея.

— Да, няма съмнение, че сте жена, но с риск да засегна феминистичните ви принципи, ще отбележа, че не изглеждате двадесет и шест годишна. А след като и на земята не понасям шофьори от женски пол, не мога да си изкривя душата и да кажа, че съм изпълнен с радостно вълнение от това, че ще летя с жена пилот.

Крис кипна и зелените й очи засвяткаха гневно.

— Господин Джеръм, обобщенията са опасна работа. Признавам, че някои жени не са добри шофьори, но същото може да се каже и за не малко мъже. Всичко зависи от човека, не мислите ли?

— В такъв случай ще приемем, че сме на различни мнения.

— Точно така. — Крис се отправи към самолета.

— Ще тръгваме ли? Искам да се прибера вкъщи по светло. Или може би настоявате да инспектирате разрешителното ми, преди да поверите скъпоценния си живот в мои ръце?

Едната му вежда се повдигна многозначително и чак тогава Крис осъзна думите си. Заобиколи го отривисто, без да го удостои с поглед, макар че усещаше как отново се изчервява.

Тод Джеръм не си направи труда да я последва, но все пак се извърна след нея. Крис спря пред самолета и го изгледа хладно.

— Не е задължително да идвате с мен до Амару. Вие си преценете. Няма да е зле обаче да побързате с решението, защото след няколко минути излитам. Не виждам смисъл да стоя тук и да се заяждам с вас. — Тя отвори вратата на кабината. — Ако ще се качвате, дайте си чантата.

Той измърмори нещо под нос, естествено не комплимент, и вдигна багажа си. Приближи, остави го на земята и подигравателно сви устни:

— Забележете, че няма да правя на въпрос кой ще качи чантата ми в самолета. Нямам никакво намерение да оспорвам правата на жените, още по-малко пък на такава ревностна феминистка като вас, госпожице Куейд.

— Съжалявам, че отново ще ви разочаровам, господин Джеръм, но изобщо не се считам за феминистка. — Крис сложи чантата му в отделението за багаж. — Просто вярвам в равенството между хората по принцип, независимо от пола. — Тя се качи в самолета и зае мястото си. — И още нещо, наричайте ме госпожа Куейд.

Тя победоносно посегна към колана си, но без да иска подскочи от допира на рамената им, когато Тод Джеръм се наместваше върху тясната седалка. Помежду им сякаш прескочиха искри, които рикошираха в стоманения корпус на самолета. Крис усети как я облива студена пот.

— Колко ще отнеме полетът до Амару, госпожо Куейд? — попита той и Крис повтори мислено въпроса му, за да установи дали акцентът не е върху обръщението.

— Два часа и половина, може би три. — Тя посегна да включи мотора. — Готов ли сте?

— Въпросът ви е дали няма да се откажа, нали? Отговорът е не. Съдбата ме е оставила във вашите, както вече ме убедихте, умели ръце. Опасявам се, че през следващите няколко часа няма как да се измъкнете от компанията ми, Бигълс — изтърси подигравателно, миг преди ревът на двигателя да наруши тишината.

И ето вече почти час се рееха в ясното синьо небе на хиляда и осемстотин метра височина. Наоколо плуваха малки кълбести облачета — пухкави валма бял памук, а долу по сухата земя пробягваха неясни сенки.

Щом набраха височина и самолетът се стабилизира, Тод Джеръм отвори куфарчето в скута си и се вглъби в листовете, които извади отгоре.

Прилежен и съзнателен, заключи саркастично Крис. Независимо от външния му вид, този човек явно е програмиран безпогрешно. Или може би така би искал да изглежда в чуждите очи. Работа и само работа, говореше всичко у него. Невероятно! Но той положително имаше и други интереси, нали все пак Дона го бе видяла при откриването на някаква галерия, а после го бе срещнала и на един от многобройните коктейли, които тя за нищо на света не пропускаше.

Дали има връзка с някоя жена? Щом Дона го представи като идеална партия, би трябвало да е свободен. Защото колкото и да се стремеше на всяка цена да оправи живота на близките си, Дона не би я забъркала в скандал с женен мъж. Поне Крис се надяваше да е така.

Въпреки това, като се има предвид в какви среди се движи той, Крис не допускаше, че такъв мъж ще остане без подходяща женска компания. Сигурно само да кимне и жените се тълпят пред вратата му.

Как е възможно Дона да направи такава грешка! Как е могло да й хрумне, че нейната братовчедка изобщо ще помисли за връзка с такъв надменен мъж след тихия и сдържан Кел?

Крис въздъхна и обходи с поглед земята под себе си. Вятърната мелница „Южен кръст“ трябваше вече да се вижда. Тя погледна часовника и леко се намръщи.

Минаха още десет минути, но от мелницата все още нямаше и помен. По гърба й пролазиха мравки. Възможно ли е да се е отклонила от курса? Тя хвърли поглед на уредите. Всичко изглеждаше нормално. Протегна се напред и почука с пръст по компаса. Според него посоката бе вярна. Но всъщност не беше.

Крис трескаво затърси някакви познати ориентири. Нямаше. Наложи си да се отпусне, но устата й пресъхна, а пръстите й побеляха върху лоста. Нещо не беше в ред.

Тя взе радиото, натисна бутона и заговори в слушалката:

— Виктор Хотел Сиера вика Таунсвил Контрол. Чувате ли ме, Таунсвил?

Тишината можеше да съперничи на открития космос. Дори шумът от мотора като че ли заглъхна.

Крис повтори съобщението без никакъв ефект. Радиото бе съвършено безмълвно, по цялата скала нямаше дори и звук от пращене.

— Проблем ли има? — стресна я гласът на Тод Джеръм.

— Нямаме връзка с Таунсвил — отвърна неопределено Крис и отново разклати компаса. Помисли, че ако слезе на стотина метра над земята, вероятно ще успее да се ориентира, ала неизвестно защо имаше чувството, че са се отклонили твърде много.

Крис намали газта и самолетът започна да се снишава. На около триста и петдесет метра от земята, моторът се задави, поколеба се и после отново забуча успокоено. Крис провери уредите. Горивото беше добре. Тя се опита да повдигне носа, за да хоризонтира самолета на триста метра височина, но изведнъж моторът зачегърта и внезапно млъкна.

С хладна решителност Крис завъртя ключа за запалването, но нищо не се случи. Може би при снишаването оборотите са били твърде високи и карбураторът се е задавил или може би пък… Какво?

Тишината бе оглушителна и Крис знаеше, че всеки миг е ценен. Ако не успее да накара мотора да заработи, единствената им алтернатива ще бъде принудително кацане.

— Може да се наложи да се приземим — уведоми спокойно спътника си. — По-добре приберете куфарчето и затегнете колана.

Крис изчака оптималната стъпка на витлото, за да набере максимална мощност в случай, че моторът проработи и отново завъртя ключа. Нищо.

От този момент нататък тя действаше автоматично. Подготви самолета за планиране, повдигна носа, за да убие допълнително скоростта и се втренчи в уредите. Височината бе вече под двеста метра и Крис знаеше, че няма друг избор, освен да кацне сред полето. Съсредоточена до краен предел, тя изключи акумулатора, за да предотврати и най-малката опасност от пожар и се огледа за подходящ терен, а в съзнанието й запрепускаха упражненията в часовете по принудително кацане. Вляво имаше рехава горичка, а отдясно се подаваха оголени скали. Пространството между тях изглеждаше отчайващо малко, но Крис благодари за късмета си. Повторен опит нямаше да има.

Сякаш цяла вечност самолетът се спуска надолу. Крис задържа носа изправен почти до момента, в който колелата докоснаха каменистата земя. Удари с всичка сила спирачките, като стискаше лоста, за да удържи опашката. И щеше да успее, ако не беше дълбокият ров. Колелата хлътнаха в него и като на забавен кадър самолетът се наклони на една страна и с нетърпимо стържене на метала в камъка се преобърна на покрива си.