Линзи Стивънс
Докосни ме нежно (12)

Дванадесета глава

Ръцете му бавно я обърнаха с лице към него и Крис се вбеси още повече, но когато погледите им се срещнаха, гневът й изчезна като че с магическа пръчица. Имаше чувството, че тези бездънни сиви очи я хипнотизират, че покосяват волята й, че я повличат към някаква бездна.

И тогава той бавно надвеси глава над нея и устните му откриха нейните. Крис затвори очи и се предаде на тъй мечтаното усещане. Отпусна се отмаляла върху Тод, ръцете й се сключиха зад врата му. Копнежът, стаен в тялото й се разгоря от искрата, запалена от целувката. Двамата се притиснаха жадно един към друг и Тод прошепна в ухото й:

— Създадени сме един за друг, Крис. Признай го!

Тя внезапно замръзна, с всичка сила го отблъсна назад и се отскубна от прегръдките му. Гърбът й опря хладната стена.

— Не! — проплака отчаяно и съзря как мигновената болка в очите му премина в ярост.

— За бога, Крис, ние не можем повече да си играем на криеница!

— Тогава не ме докосвай!

Разтреперана, тя пое към стаята си, затвори вратата, строполи се на леглото и избухна в беззвучен плач. Той не я извика, не дойде при нея, а в дълбините на душата си Крис се молеше да го направи.

Сутринта усети, че седи в леглото и се взира в безкрайността, без да вижда нищо, като продължаваше да бърше сълзите, стичащи се безспир по страните й. Към един часа почувства непоносима празнота в стомаха си и си спомни, че дори не беше вечеряла.

Като насън отиде в кухнята, направи си сандвич и чай и приседна на стола. Преглъщаше, без да усеща вкус, а залъците едва преминаваха през скованото й гърло. Тишината на огромния апартамент кънтеше болезнено в ушите й, стените заплашваха да я смажат.

Включи телевизора. Очите й продължаваха да блуждаят и тъкмо когато понечи да го загаси, в ъгъла на екрана се появи образът на Тод.

Сърцето й се преобърна. Господи? Случило ли се е нещо?

Тя се спусна да увеличи звука и се заслуша в гласа на говорителя.

— … известният финансов консултант Тод Джеръм представи доклада си пред Комисията за борба с корупцията. Заключенията в него са плод на съвместните усилия на господин Джеръм и председателя на комисията, които в продължение на няколко месеца работеха в пълна секретност. Трудът им се увенча с изключителен успех. Успяхме да разговаряме с господин Джеръм на излизане от съдебната зала само преди няколко минути.

Камерата се премести върху сериозното и неумолимо лице на Тод.

— Вярно ли е, че появилите се напоследък слухове за вашето участие в изборите са били само прикритие за работата ви в Комисията?

— Не сме ги измислили ние — усмихна се за миг Тод. — Но и не ги опровергахме. Бяха ни добре дошли.

— Значи не сте възнамерявали да се кандидатирате?

— Не. Ни най-малко. — Той се вгледа в камерата и Крис имаше чувството, че го казва единствено на нея.

— А какво е мнението ви за заплашителните телефонни обаждания, веднага след оповестяването на вашето участие в разкритията за корупцията?

— Не се ангажирам с коментар.

Камерата се премести върху репортера и лицето му зае целия екран.

— „Канал 4“ разполага с достоверна информация, че Тод Джеръм е бил заплашван по телефона. Полицията провежда разследване. Подробности ще научите в емисията ни в осемнадесет часа.

Крис седеше онемяла. Бавно започна да смила новината. Какво означава всичко това? Нима грешката се оказва нейна? Възможно ли е да се е хванала на въдицата като всички останали? Трябва веднага да говори с Тод.

Погледна часовника. Все още сигурно е на път за офиса.

Но тя бе тъй превъзбудена, тъй объркана, че не можеше да седи вкъщи и да чака. Скочи и хукна навън да се разведри и да подреди мислите си.

Ослепителните слънчеви лъчи танцуваха по водите на река Брисбейн. Крис прекоси моста „Капитан Кук“ и тръгна из потъналия в зеленина парк. Краката й сами я отведоха до тиха, сенчеста пейка под едно вековно дърво. Мислите й препускаха трескаво. Как можа?

Поддаде се на слухове, внушаваше си какво ли не, самонавиваше се и упорито отказваше да го изслуша. Би ли могъл да й прости? А може би вече бе прекалено късно? Ще желае ли да разговарят? Как можа? Как можа? Цялата трепереше, искаше й се да заплаче, за да й олекне поне малко, но сълзите не идваха.

Нямаше представа колко време мина така. Опомни се от хладния ветрец и с изненада забеляза, че слънцето се снишава към хоризонта.

Изправи се и полека пое към къщи. Щом стъпи на моста и зърна трите полицейски коли пред блока, сърцето й се скова от ужас. Заплахите!

Затича се с всички сили, с треперещи пръсти отключи вратата на входа и се втурна към асансьора. Той пъплеше като костенурка и Крис нервно потропваше с крак. Най-после стъпи на площадката пред апартамента и на секундата вратата се отвори. На прага стоеше Тод.

С последни сили Крис опря длан на стената. Главата й бучеше. Едва дишаше. Но и неговото лице бе пребледняло и очите му тревожно горяха. Той бързо се съвзе, пристъпи към нея и я скри в обятията си. Крис се притисна към него и с мъка преглътна напиращите сълзи.

Не усети как се озоваха в хола и Тод я представи на полицаите, които бяха дошли да поставят записващо устройство на телефона. Той очаквал да я завари вкъщи и да й обясни всичко, но когато забелязал дамската й чанта, захвърлена в антрето, всички решили, че заплахите са станали реалност. Мислели вече да обявят издирване.

— Не можете да си представите колко се радваме да ви видим, госпожо Джеръм — каза по-младият инспектор. — А след като всичко с вас е наред, няма да е зле да се хващаме на работа, в случай че онзи реши да се обади тук.

Крис кимна и отиде в стаята си. Приседна на леглото и се загледа в огледалото. Ще свърши ли най-после този кошмар? Като че ли всяка минута животът й се люшваше в нова, съвсем непозната посока. Сякаш бе прикована към някакво зловещо махало.

По едно време в огледалото се появи лицето на Тод и Крис се завъртя към него. Сърцето й биеше до пръсване, страните й пламтяха.

Би ли могъл да си представи колко много го обича? Би ли могла да му го каже?

Тод бавно влезе вътре и сериозното му лице се навъси още повече. Застана пред нея и заяви:

— Мисля, че е време да оправим кашата, дето я забъркахме с теб през последните седмици.

— Тод, аз…

— Крис, имам да ти казвам много неща — прекъсна я нетърпеливо той. — Преди всичко трябва да ти се извиня за това, че се възползвах от ситуацията, че злоупотребих с теб. Още тогава, след катастрофата. Наистина те желаех и бях готов на всичко, за да получа това, което исках. А нямах право да се отнеса така с теб.

Крис го слушаше напрегнато, а в гърдите й се надигаше непозната болка.

— Не си ме насилвал — отвърна с треперещ глас.

— Желаех те до лудост и бях бесен, задето се опита да ме заблудиш за брака си. Бях груб и жесток, предизвиквах те непрекъснато, подигравах се с болката ти. После заживях с мисълта, че само да щракна с пръсти и ти ще дотичаш при мен. Жените винаги са ми се подчинявали. Но с теб не стана така. Колкото и да бях сигурен, че не си безразлична към мен, ти даде да се разбере, че няма да ме допуснеш до себе си.

Той се отдалечи, облегна се на прозореца и няколко минути стоя с гръб към нея. Крис седеше като парализирана, в ужас, че животът й се сгромолясва пред очите й. Виждаше как отломките се разпиляват една след друга.

Тод се обърна и внезапно се усмихна тъжно.

— През цялото време повтаряше, че съм плейбой и нищо друго. Какъв ти плейбой! Върнаха ни в цивилизацията и ти заяви, че всеки поема по своя път. Изпаднах в ужас, че ще си отидеш от мен. Бях затънал до гуша в работа с тази Комисия, но не можех да си позволя да те загубя. И ти предложих да се оженим. Отново избързах и отново сгреших. — Той поклати замислено глава. — Така че, Крис, ако настояваш за развод, ще го имаш. Но трябва да знаеш, че въпреки всичките си недостатъци и необмислени постъпки, аз те обичам.

Крис преглътна и сълзите се стекоха по бузите й.

— Не искам да се развеждаме. Ужасната грешка я направих аз. Подведох се. Не ти повярвах. А аз… аз също много, много те обичам… — Гласът й секна и тя наведе глава.

— Не плачи, моля те. Толкова те обичам, мила моя!

Дланите му докоснаха лицето й, пръстите му изтриха сълзите й и Крис колебливо вдигна глава.

— Как можа да не го разбереш толкова време? — попита с усмивка Тод.

— Не бях на себе си. Не можех да мисля, не разсъждавах трезво. Но през всичките тези дни те обичах, затова ме болеше тъй непоносимо.

Тод седна на леглото и привлече Крис в скута си.

Зарови лице в косата й и обсипа с целувки кадифената кожа на тила й.

— Ммм… Искам те, госпожо Джеръм.

Крис очерта с показалец устните му и се вгледа в сивите очи.

— Ще ми простиш ли, че ти нямах доверие, че дори не ти дадох възможност да ми обясниш? Единственото ми оправдание е, че любовта ми към Кел ме заставя да се съмнявам във всичко, което може да ми донесе щастие. Вътрешно бях убедена, че рано или късно балонът ще се спука и подсъзнателно изпитах някакво абсурдно удовлетворение, че съм познала. Никога не съм постъпвала тъй глупаво!

— И двамата се държахме глупаво!

Крис нежно разходи пръсти по челото му и леко целуна клепачите му. Тод отпусна глава назад и обгърна с ръце талията й.

— Господи, толкова силно те желая! — въздъхна той. — Още в мига, в който смъкна онази мърлява престилка. — Той усука един златист кичур и се усмихна. — А когато тази разкошна коса се разпиля по раменете ти, имах чувството, че ще ти се нахвърля още в същия миг.

— Никога нямаше да го предположа. Ти така отвратително се заяждаше. Пилотът Кристофър, после пък — Бигълс, жените шофьори… Какво ли не измисли.

Той сви рамене и се засмя.

— Мъжки инстинкт за самосъхранение! Какво да се прави! Но във всеки случай не можех да се оплача от късмет. Катастрофата сам Господ ми я изпрати. Но в мига, в който най-после те притиснах към себе си, всичко придоби съвсем други измерения. Разбрах, че именно теб съм чакал цял живот, че не мога да си позволя да те загубя. А когато онзи зализан флиртаджия започна да се увърта около теб, за малко не го разкъсах.

— Виж това ти личеше. А и самият Мат твърде бързо го усети.

— Да, той наистина невероятно лесно успява да ме вбеси и аз се държах ужасно. Правех всичко възможно да ти покажа, че не можеш без мен, а всъщност аз имах нужда от теб. — Той наведе глава, после изведнъж я погледна с изпепеляващ поглед. — Можем ли да започнем отначало, как мислиш? Броено от тази вечер?

— Ами колко му е, ако пуснеш в ход вече изпробваната тактика…

— О, да. Колко ми писа тогава? Единадесет по десетобалната система. Да не би журито да е решило да се отметне?

— Май ще е най-честно да направим повторен опит. Онова в пустинята не се брои. Всичко беше на твоя страна. Катастрофирал самолет, с километри наоколо ни жива душа, едно-едничко одеяло, звездно небе… Накратко попътен вятър.

— А не, не е честно! — искрено възнегодува Тод, но после бавно се вгледа в очите й. — Е, след като повторният опит е толкова наложителен, не може ли да не чакаме до довечера. Това ужасно ще ме изнерви.

Крис се намръщи строго. Погледна го изпитателно и заяви официално:

— Само ако намеренията ви наистина са почтени, господин Джеръм.

— Най-почтени от почтените, госпожо Джеръм — измърмори той и я събори назад върху леглото.

— Хайде, казвай, ще чакаме ли докато се стъмни. Защото бихме могли да закачим на полилея една-две станиолени звезди.

— Хм, аз си мислех, че ще сваляш звезди, а то какво — ще ги окачваш на лампата.

— Бигълс, какво искаш да кажеш? Предизвикваш ли ме?

— Не се преструвай, че не разбираш. Всички знаем, че със или без попътен вятър, Тод Джеръм е велик.

Те се разсмяха в един глас и щастливо се притиснаха един към друг.