Линзи Стивънс
Докосни ме нежно (9)

Девета глава

Крис се събуди бавно, в сладостна раздяла със съня. Протегна се блажено и отвори очи. Изведнъж се сепна от непознатата стая. Събуди се съвсем, седна в леглото и събитията от последните дни застанаха по местата си.

Така… Намира се в къщата на Тод, в детската му стая, защото днес е денят на сватбата им.

Тя вдигна лявата си ръка и искрящият диамант й намигна: „Не сънуваш, момиче!“.

На устните й заигра усмивка при спомена как Тод го сложи на ръката й, целуна пръстите й, после целуна дланта й, рамото й, врата и накрая устните.

Крис се замисли за невероятния отклик на собственото си тяло. Вече четири седмици, а копнежът й по Тод сякаш ставаше все по-силен и по-силен. Само като зърне сивите му очи и цялата изтръпва.

Тя се усмихна щастливо. Влюбена в Тод Джеръм и той също влюбен в нея. Днес ще се оженят. Чувстваше се прекрасно.

Тя се протегна отново. Още усещаше ръцете му, устните му… Засмя се стеснително. Довечера…

Мечтанията й бяха прекъснати от леко почукване на вратата и сърцето й се обърна.

— Крис? — Майката на Тод надникна в стаята. — Будна ли си, мила?

— Да, разбира се. — Крис пак седна в леглото.

— Реших, че няма да е зле да изпиеш на спокойствие един чай, преди да се хванем за работа. — Тя се усмихваше приятелски. Имаше същите сиви очи като Тод, но беше нисичка и приятно закръглена. — Исках да те оставя да поспиш, но като знам колко неща те чакат — фризьорът, шивачката… — Тя подаде чашата на Крис. — Господи, трябва да млъквам, че както съм занареждала, и ти ще се паникьосаш като мен.

— То аз вече съм си леко обезумяла — засмя се Крис.

— Миличка, толкова се радвам за вас двамата. — Тя се приведе и целуна Крис по бузата. — Толкова се обичате и сте такава хубава двойка. Казах си го, още щом ви видях един до друг. Не можеш да си представиш колко много се тревожех за Тод. Какви страхове съм брала, че ще се ожени за някоя празноглава кукла, дето знае само „да“ да казва. — Дребната дама се отправи към вратата. — Но ти си друго нещо, лика-прилика сте си двамата и ние с баща му бяхме така.

Крис остана сама, съблече се и отиде в банята. Влезе под душа, вдигна глава и се отпусна под галещите водни струи. Преливаше от енергия и жажда за живот. Никога не се бе чувствала така с Кел.

Крис вече свикна с тази мисъл и не се стряскаше от нея. Животът продължава — животът с Тод Джеръм.

Тя спря душа и увита в пухкавата хавлиена кърпа се върна в стаята. Цялата ликуваше и тръпнеше от копнеж. Изведнъж си помисли, че сигурно сънува. Как е възможно всичко това да се случва именно с нея?

Крис седна върху леглото, прегърна възглавницата, а мислите й я понесоха към онази невероятна вечер преди месец.

— Толкова ли ще е страшно, Крис? — Плътният глас проникна в съзнанието й, докато тя гледаше смаяно диамантения пръстен и не вярваше на очите си. — Да се оженим? — Той я гледаше нежно и всичко бе като насън.

— Тод, това е абсурдно… — заговори объркано. — Ти пак си правиш шеги. Ами ние едва се познаваме. По-малко от седмица… Срещнахме се при необичайни обстоятелства. Би било глупаво в момента да взимаме сериозни решения. Освен това ние с теб… нямаме нищо общо. Свързва ли ни нещо?

— Аз май се сещам за едно — прошепна той и дъхът му опари лицето й.

— Това не е достатъчно. Искам да кажа, ние с теб произлизаме от съвсем различна среда. Аз съм живяла по съвсем друг начин. Не мога така изведнъж да стана част от хайлайфа. Още по-малко пък се виждам, като Първа дама.

— Благодаря за комплимента, Крис, но това са само приказки, раздухвани от вестниците. Нямам намерения да се занимавам с политика. Имам си твърде много друга работа, и по-интересна, и по-доходна.

— Но Дона каза…

— Казала е това, което е прочела или дочула по коктейлите. Всичко са само слухове. Вярно, канили са ме, предлагаха ми, но повярвай ми, Крис, никога не съм изпитвал влечение да ставам политик.

— Но не разбираш ли, с теб имаме съвършено различен начин на живот? Твоето място е тук в града, а моето — във фермата.

— Какво имаш против града?

— Всичко е толкова напрегнато… — започна не особено убедително тя.

— Ти няма да се напрягаш, а и освен това се свиква. И само не ми казвай, че не можеш да напуснеш Амару! — изпревари следващия й довод Тод. — Убеден съм, че чичо ти няма да има нищо против да започнеш свой живот, далеч от фермата.

Тя кимна, без да иска. В Амару не я задържаше нищо. Само чувството на благодарност към Дона и баща й. Никога няма да забрави какво направиха те за нея в първите месеци след смъртта на Кел. Но как ще живее с Тод?

— Това е. Не виждам нищо, което може да ни спре, стига самите ние да искаме. — Той въздъхна и отново я сграбчи в прегръдките си. — О, Крис, цял живот съм те търсил! Искам само едно — да прекарам остатъка от него с теб.

Крис се вгледа в очите му и усети, че й се завива свят от огъня, горящ в тях.

— Тод… — започна едва чуто и подсъзнателно предугади триумфиращата му усмивка.

— Искам отговор, Крис. Сега, веднага! Едно „да“ ще свърши работа.

— Да — отвърна, без да усети, и гласът й потъна в целувката му.

Крис се потопи в сладкия спомен за изминалия месец. Краката й сякаш изобщо не докосваха земята.

Първо се върна в Амару за багажа си, а Тод се зае да сложи в ред своя бизнес.

Дона естествено беше на седмото небе и набързо пое организирането на сватбата в свои ръце. Самодоволната усмивка не слизаше от лицето й, за да не би случайно Крис да забрави кой е главният виновник за вихрения романс, както го наричаше братовчедка й.

Двамата с Тод си представяха малка сватба, но когато Дона и госпожа Джеръм най-после приключиха със списъка на гостите, те се оказаха над сто души.

Просторната градина на семейство Джеръм бе определена за арена на събитието. Къщата в куинсландски стил, обточена от всички страни с широки веранди, бе сгушена сред огромни кичести дървета. Някак неусетно великолепните ливади се покриха с маси, столове, подиуми, дансинги… Крис с нетърпение и тревога предусещаше вълненията, които я очакват.

— Сватбата на годината! — тръбеше наляво и надясно Дона, за да разсее опасенията й. — Искам да кажа, Тод и без това си е в устата на всички, а и нашето семейство не е безизвестно. Нали така, поколения Соръл владеят Амару. Ние сме сред основателите на животновъдството в района.

— Вие може би да, но аз съм само далечна роднина.

— За бога, Крис, ти си ми първа братовчедка! Винаги съм си мислела, че нашият род е австралийският вариант на фамилията Юинг от „Далас“.

— Какво сме били? — прихна Крис.

— Ние сме част от историята на животновъдството! А ти си потомък на династията Соръл.

— Усещам как те сърбят ръцете да сътвориш австралийския вариант на „Мигове от нашия живот“ или какво беше там — „Синове и дъщери“.

Дона се нацупи и поде нова тема:

— Не разбирам защо да не изкарате медения си месец сега? Що за измишльотина е този тридневен меден месец?

— Казах ти вече, Тод е изключително зает. Дори и за тези три дни трябва да сме благодарни.

— Извинявай. Не ми се ще да се бъркам. Единственото, което ми се иска, е двамата да сте щастливи.

Крис й се усмихна и я прегърна. Доста по-късно си даде сметка колко ловко Дона успяваше да отклонява вниманието от собствената си роля в събитията.

И ето най-после денят настъпи. Връщане назад нямаше. Стои пред старомодното огледало в стаята на своята бъдеща свекърва, а братовчедка й се суети около нея. Ту ще дооправи някой кичур от косата й, ту ще нагласи сакото на кремавия костюм, който Крис избра за сватбата.

— Крис, изглеждаш божествено! — възкликна за хиляден път Дона и деликатно докосна бузата си до лицето й, за да не си размаже червилото. — Тод още не знае какъв късмет е извадил с теб.

— О, нова песен запяхме? — подхвърли малко нервно Крис. — Бях останала с впечатлението, че късметлийката съм аз. Нали Тод беше най-добрата партия в Австралия?

— И двамата сте късметлии. Ще бъде великолепна сватба, ще видиш. На небето няма нито едно облаче.

— Стискай палци.

На вратата се почука — сигналът на чичо Тед, че я очакват.

Крис пое дълбоко въздух и излезе навън. Пред нея бе дългата пътека към шарената сянка на огромния бук. Там я чакаше Тод. Тя пристъпи напред с колебливи крачки и усети, че се разтреперва. Разнесоха се първите акорди на Менделсоновия марш и по гърба й запълзяха мравки. Очите й жадно поглъщаха познатия силует. Тъй близък, но внезапно — толкова далечен.

И само след минута ще обещае да бъде негова до края на живота си.

Това бе мигът, а тя нямаше сили да помръдне.

Тод се обърна, улови погледа й и сивите очи сякаш проникнаха дълбоко в сърцето й. Топлината я заля, страните й поруменяха и устните й трепнаха в усмивка.

Като в розова мъгла, Крис продължи напред, лекият ветрец облъхна русата й коса. Като насън застана пред олтара и скришом стрелна с очи бъдещия си съпруг. Той й се усмихваше и за сетен път сърцето й се сви.

Церемонията започна. После, като си спомняше за нея й се струваше, че се проточи цяла вечност и в същото време сякаш бе само миг. Подписа се изненадана, че изобщо успява да държи писалката.

— Поздравления за господин и госпожа Джеръм!

Майката на Тод първа ги целуна и хвърли конфетите във въздуха.

Крис се усмихна смутено, Тод я обгърна през кръста и я привлече към себе си.

— Как се чувствате, госпожо Джеръм? — прошепна в ухото й и устните му нежно докоснаха нейните.

Едва се държеше на краката си, когато Тод я поведе към масата на младоженците.

— Всичко е превъзходно! Толкова изискано! — Възкликваха един през друг гостите, но Крис нямаше сили дори да докосне чинията пред себе си.

Сънят продължаваше. Крис не чуваше нищо, не виждаше нищо. Само смътно усещаше тялото на Тод до себе си.

Пукотевиците от шампанското я извадиха от унеса. Започнаха тостове, звън на кристал, поздравления, пожелания. Двамата разрязаха триетажната сватбена торта, после се понесоха в традиционния валс на младоженците.

Крис се разтопи в обятията му. Танцуваха притиснати един към друг. Тод докосна с устни ръката й и я завъртя по дансинга. Тя бавно вдигна глава и го погледна в очите. Те отразяваха собствената й любов.

Сърцето й преливаше от щастие. Искаше й се денят да е свършил и вече да са в онзи луксозен хотел в Порт Дъглас. Сами!

— Не ме гледайте така, госпожо Джеръм — прошепна дрезгаво той, — ще изплаша гостите.

— О? И какво ще направите, господин Джеръм?

— Ами ще завърша валса в най-близкото легло — невъзмутимо заяви той и Крис се усмихна.

— Значи, в името на благоприличието, да не те гледам.

— Ами да, пък и по-разумно ще е да си пестя силите, нали? — подхвърли закачливо той и Крис се изчерви.

В този момент чичо й го потупа по рамото и му отне дамата. Тод въздъхна с искрено съжаление и неохотно се отдалечи, а Крис едва сдържа усмивката си.

Веселието беше в разгара си и всеки път, когато погледнеше своя съпруг, пулсът й се ускоряваше, а краката й се подкосяваха.

Най-после дойде време да се преоблече и Крис използва възможността да огледа детската стая на Тод. Предишната нощ бе потънала в собствените си мисли и не бе забелязала нищо.

За съвременните представи беше твърде малка, макар че ламперията от светло дърво придаваше усещане за повече широта. Както в цялата къща и тук таванът бе висок, със старинни дърворезби по ъглите. Семпло легло, гардероб, бюро и голяма библиотека, кожа върху лъснатия паркет.

Крис обходи с очи книгите. Трилъри. Криминални. Шпионски. Учебници. На най-долния рафт — юношеска класика. Погледът й попадна на една от тях, Крис я взе в ръце и се усмихна. „Приключенията на летеца Бигълс“. Оттук ли започна всичко?

Полетът до северен Куинсланд бе два часа, а след това до морето и хотел „Шератон — Мираж“ ги чака още почти час път с кола, затова Крис реши да облече бежовия памучен панталон и виолетовата риза.

Застана пред огледалото и се вгледа в лицето си. Кристъл Джеръм… Това наистина ли е същата Крис — онази Крис Куейд отпреди няколко часа? Зелените й очи блестяха от вълнение, лицето й грееше от щастие.

Ти си на седмото небе, Крис Куейд Джеръм, няма съмнение, каза си тя и се намръщи престорено на огледалото.

Обърна се и издърпа стола пред бюрото, за да си обуе обувките. Върху него имаше някаква книга. Тя я сложи отгоре, но отвътре се подаде изрезка от вестник и докато се мъчеше да я напъха обратно, книгата се разтвори. Оказа се, че е албум за изрезки от вестници. Любопитството й надделя и Крис заразгръща страниците.

От първата се смееше десетгодишният Тод, а заглавието под снимката гласеше: „Джеръм заби печелившия гол“. Футбол, училищни първенства по разни спортове, към края — статии, намекващи все по-открито и категорично за политическа кариера. Тук беше и онази огромна снимка, която Дона развяваше пред очите й, за да докаже колко е привлекателен той. Крис докосна с пръст усмихнатото му лице. Наистина е изключително привлекателен.

По-нататък заглавията станаха все по-гръмки и впечатляващи: „Изчезнал самолет на север“, „Търсенето на бизнесмена и неговата спътничка продължава“. Крис поклати глава. Приключението си го биваше. Няколко изрезки не бяха залепени, плъзнаха се от задната корица и Крис ги разгъна върху бюрото. „Бизнесмен си търси жена, за да влезе в парламента“. Крис леко се намръщи и очите й зашариха по статията. Вестникът провел анкета за семейното положение на кандидатите и резултатите сочеха, че избирателите предпочитат депутатите да бъдат женени. Потърсено било мнението на евентуалния кандидат — Тод Джеръм и отговорът му бил: „Без коментар!“. Дали по този начин Тод сам не е предизвикал слуховете? Едва ли. Авторът просто стреляше на посоки.

Дъхът на Крис спря от следващата фотография. Тод я носи на ръце по летището на Таунсвил. После вниманието й бе привлечено от една мъничка, силно размазана снимка, запечатала прегръдката на двама души. Лицата им не се виждаха и спокойно можеха да минат за артисти от рекламен афиш. Гротескният силует на преобърнатата чесна обаче разсейваше всякакви съмнения. Заглавието сякаш крещеше: „Сливане на две сърца?“. Крис потръпна от изумление и ужас, очите й сами тръгнаха по редовете.

„Известният бизнесмен от Брисбейн, Тод Джеръм и госпожа Кристъл Куейд от Амару започват нов живот не само защото извадиха късмет при аварийното приземяване на малката чесна северозападно от Таунсвил миналата седмица. Всички сме чували за любов от пръв поглед след корабокрушение или при катастрофа, но дали този случай е именно такъв? Снощи нашият репортер отиде направо при Тод Джеръм и отново получи познатия на всички ни отговор: «Без коментар». Но ако някога основателят на «Джеръм Ентърпрайзис» е изглеждал истински доволен от себе си, то това бе именно на летището в Таунсвил след кацането на спасителния хеликоптер. Господин Джеръм не пожела да коментира политическите си амбиции, но едва ли за някого е тайна, че за избирателите един щастлив брак понякога тежи повече от богатството и привлекателната външност — предимства, които Тод Джеръм безспорно притежава. След всичкия шум около катастрофата и приключението сред пустинята, един брак би бил съвсем удобен и навременен, особено като се има предвид, че избраницата е племенница на известния скотовъдец и собственик на Амару — Тед Соръл. Фамилията Соръл, която се ползва с уважение и влияние, е една от малкото останали «стари фамилии» в Куинсланд.“

Излишно беше да чете биографията на чичо си и миналото на семейство Соръл. Досега бе смятала Амару за даденост, а наследството на баба й, което след четири години ще получи, едва ли ще я нареди сред изгодните партии за женитба. Но, естествено, на Тод не му трябва богата съпруга.

Тя отново огледа статията. Но би ли се оженил той заради политическа кариера? О, не, само това не! В никакъв случай. Той не е способен на такава постъпка. Не, не, той я обича. Обича я не по-малко отколкото тя него. Буквите отново затанцуваха пред очите й.

„По любов или по сметка, бракът между Тод и Кристъл несъмнено ще приближи победата в изборите. А историйката около запознанството им, сякаш преписана от любовен роман, би могла да просълзи и най-заклетия пуритан. Гласовете не му мърдат.“

„Гласовете не му мърдат.“ Сърцето на Крис се сви болезнено. Възможно ли е наистина да я използва? Произлизаше от добро семейство, и без да е особено богата, в никакъв случай не бе и бедна. Не е красавица, но никой не би казал, че е грозна. Сама му падна в ръцете. А фактът, че си допаднаха физически бе само още един допълнителен плюс.

Крис се изправи и неволно смачка на топка изрезките. От самото начало дълбоко в себе си бе сигурна, че прибързва с този брак. Още тогава вътрешният й глас протестираше. Защо не го послуша, защо не се довери на интуицията си? Как можа да позволи емоциите да надделеят над разума? Винаги е била толкова сдържана…

Е, добре, планът му ще се провали. Бракът им ще приключи, още преди да е започнал.

— Крис.

Вратата се отвори и на прага застана новият й съпруг. Беше облякъл сиви джинси и фланелка на сиво-бели райета. За секунда ли, за часове ли Крис го измери с очи.

Висок и строен, с дълги силни крака, широки мускулести рамене. Гъста черна коса. Усети пръстите си заровени в нея.

И лицето му. Незабравимите мъжествени черти. Високо чело, черни вежди, черни мигли, властни сиви очи.

Душата й се сви от болка. С всяка частица от тялото си се чувстваше предадена.

— Крис? — повтори той с онази нежност, която я караше да изтръпва в копнеж. — Време е да тръгваме.

Тя отвори уста, но звук не излезе.

Тод се приближи към нея. В очите му се четеше смътен въпрос.

— Крис, готова ли си?

— Не! — успя да изрече тя.

Тод се поколеба за миг, но продължи напред и Крис излезе от вцепенението си. Ръцете й се вдигнаха и го отблъснаха.

— Не — повтори тя, — никъде няма да ходя.

— Какво има, Крис? Случило ли се е нещо?

Тя отстъпи назад, но той я последва.

— Искам да се разведем. — Гласът й застрашително отекна в малката стая. — Искам развод или анулиране… — Тя преглътна, за да овладее надигащата се истерия. — Все едно как се нарича, искам да се сложи край на този… на този… фарс.