Линзи Стивънс
Докосни ме нежно (10)

Десета глава

Очите му я пронизаха болезнено и проникнаха в дълбините на душата й. Той посегна да я хване за раменете, но тя се дръпна като ужилена. Тод се вкамени и въздухът се нажежи.

— Крис, какво означава това? — попита тихо и се облегна на стената, скръстил ръце пред гърди.

— Казах ти. Не желая… Не желая да бъда твоя съпруга.

— Не е ли малко късничко, скъпа?

Крис потръпна от равния му леден глас. Знаеше, че е длъжна да даде някакво обяснение, но гърлото й бе сковано и пресъхнало, а пулсът — тъй оглушителен, че заплашваше да я задуши.

— Внезапна промяна на чувствата? — подхвърли Тод с кротост, която бе в пълен разрез с мрачния му вид. — Струва ми се, че не е съвсем естествено за булка на… — мъчително бавно той вдигна лявата китка пред очите си — на някакви си четири часа. Рекордно кратък брак, не ще и дума. — Едната му вежда се повдигна предизвикателно.

— Просто искам това да приключи.

— Просто искаш това да приключи? — повтори безизразно той и невъзмутимо кръстоса крака. — И толкоз? Никакви обяснения. Никакви причини. Нищо от рода на: „Виж, Тод, говоря насън и ходя по покривите“. Ни-що! Абсолютно нищо за наранените ми чувства. Защото, повярвай ми, Крис, аз наистина съм огорчен. Ти какво очакваше? Че просто ще кажа: „Ами добре“?

В гърдите й се надигна гняв към него, но и към самата нея. За миг дори й мина през ум: „Какво ли толкова е станало?“. Но болката, която той й причини, заля цялото й същество.

— Ти ме излъга! Всичко е било нагласено, нали? И върви по точен сценарий! Безупречен план! Откога, Тод? Да не би да е още отпреди поканата на Дона? И аз се хванах. Бях толкова лесна, толкова достъпна, сама паднах в ръцете ти. Сигурно си бил във възторг от себе си. Заложи капана и аз влязох в него с маршова стъпка.

— Какво говориш по дяволите?

— Говоря за ей това.

Тя разтвори ръката си, която все още държеше топката с изрезки. Тод ги стрелна с поглед и Крис по-скоро почувства, отколкото видя смущение, което той не можа да прикрие в първия миг.

— Продължавам да не разбирам за какво става въпрос — рече той и Крис старателно разгъна и приглади с длан изрезките върху бюрото.

— Ами чети. Пълно е с факти. И с романтика, разбира се… Не пропускай снимките! Ако хеликоптерът беше подранил с някой и друг час, щеше да се получи още по-пикантно, не мислиш ли?

Погледът му пробяга по текста, после той на свой ред смачка изрезките и ги хвърли в ъгъла на стаята.

— Не е възможно да вярваш на тези глупости.

— Така ли? Аз пък мисля, че имам всички основания да им вярвам.

— Не съм се оженил за теб заради някаква изгода или цел. Още малко ще кажеш и че аз съм предизвикал повредата на самолета.

— Може би се подценяваш… — Крис се изсмя. — Признавам, че една самолетна катастрофа е твърде драстична мярка, а и доста рискована, но ти би ли могъл да отречеш, че в изборите женените мъже имат по-големи шансове от ергените?

— Няма да го отрека, разбира се. Това го знае всеки. Но аз веднъж вече ти казах, че за момента не възнамерявам да се захващам с политика. И не съм тръгнал за Амару, за да се запознавам с теб. Ако помниш, твоята братовчедка ме покани за делови разговор. И ако благоволиш да погледнеш на цялата тази история с поне малко разум, ще се сетиш, че първоначално те мислех за мъж.

— Може и така да е било — призна неохотно тя, — но всичко се нагласи както ти го искаше. Не загуби нито миг, възползва се от ситуацията… както и от мен.

— Крис, това са пълни глупости. — Той пристъпи към нея, но тя вдигна ръка.

— А може би не са. Но вината си е моя. Сама се забърках в тази каша и сама ще се измъкна. Оставих се да ме въвлечеш в тази пародия, наречена брак. Но вече се опомних и…

Тод стисна ръцете й и ги раздруса.

— Ти знаеш защо се ожених за теб, Крис.

— Точно така. Вече знам. А сега ме пусни.

— Няма! — Той бавно приближи устни. Ала миг преди те да се впият в нейните, на вратата се почука дискретно и гласът на майка му разряза напрегнатата тишина:

— Крис? Тод? Колата ви чака.

Тод пръв се опомни, но продължи да стиска китките на Крис.

— Ей сега идваме — подвикна той и Крис чу тихия смях на майка му заедно с отдалечаващите се стъпки. — В момента нямаме повече време да обсъждаме това — заяви мрачно. — Приготвяй се.

— Казах ти, че няма да дойда.

— Ще дойдеш и още как! — Пръстите му побеляха върху ръката й. — Ще излезеш оттук подръка с мен, ще се държиш приветливо, ще се качим в лимузината, после в самолета. Точно както го планирахме. На летището ще дам едно интервю. Иначе сватбата ни щяха да я показват по телевизията… Ти ще стоиш неотлъчно до мен през цялото време, ще се усмихваш и ще цъфтиш от щастие. По-късно ще уредим въпроса, ако има нещо за уреждане. Насаме.

— Ти не можеш да ме заставиш!

— Мога и не се съмнявай, ще го направя. Дори и ако се наложи да те метна на гръб. Щом можеш да вярваш на оная вестникарска помия, ще трябва да приемеш, че съм готов на всичко и пред нищо няма да се спра. Щом съм толкова безскрупулен, няма да допусна да ме правиш за резил.

Крис поклати глава.

— Не, не можеш да ме принудиш.

— Ти ще изпълниш всичко, което ти казвам, защото аз няма да позволя майка ми да получи сърдечен удар заради писанията по вестниците. Тя няма нищо общо с тази история, а ще е най-жестоко засегнатата, както и твоите роднини, впрочем, докато ония драскачи се забавляват презглава.

Крис се разколеба. Не се беше сетила за чичо си и Дона. Те ще бъдат съкрушени, а за майка си той е съвсем прав.

— Така че, сега излизаме оттук като щастливи младоженци. Усмихваме се на всички страни, сбогуваме се. Отиваме на летището и се качваме на самолета.

Стояха мълчаливо един срещу друг, а Крис все по-ясно си даваше сметка, че независимо от болката, няма право, а и не би могла да подложи близките си на вестникарски шантаж.

— Не се притеснявай, Крис, ще обсъдим всичко до най-малката подробност. Обещавам ти — заяви той със смразяващ шепот.

— Обещаваш? Колко си великодушен! — Тя сви рамене и въздъхна. — Добре, ще направим онова, което се очаква от нас. Но на секундата щом слезем от сцената, всичко е свършено.

Остатъкът от деня — денят на нейната сватба — премина за Крис като на кинолента, без нейното участие или може би въпреки нейното участие. Сигурно се бе справила добре с ролята си, защото майчинската целувка на госпожа Джеръм и задушаващата прегръдка на Дона изглеждаха повече от искрени.

После двамата се настаниха в луксозния автомобил, без да се допират, без да се поглеждат, без да проговарят. Крис се питаше какво ли си мисли шофьорът като ги стрелкаше с очи в огледалото за обратно виждане. Скоро излязоха на Коронейшън Драйв, който следваше лъкатушещата река Брисбейн. Само няколко мига и напуснаха града, вливайки се в потока коли към летището.

Тод махна на шофьора да се погрижи за багажа им, стисна Крис за китката и я повлече към залата за интервюта. Крис послушно подтичваше след него, но в един момент се спря и той най-после я погледна.

— Не желая да припкам из летището като някоя благоверна съпруга, само и само да ти угодя — изсъска тя.

Тод присви очи и отвърна като едва движеше устни:

— Придържай се към сценария, ако обичаш, иначе ще съжаляваш!

— Не ме заплашвай! Ще сгрешиш, предупреждавам те!

— Слушай какво, аз не се шегувам. Няма да играя игрички. Ти ще мълчиш и ще се усмихваш, а аз ще говоря.

Светкавиците ги заслепиха още на входа. После заваляха въпросите и Крис побърза да се подчини на заповедта. Остави го да се справя сам, а тя се отпусна на стола до него.

Десетина репортери, скупчени в миниатюрната стаичка, се блъскаха един друг с микрофоните, надпреварваха се да изстрелват въпроси и твърде скоро ушите на Крис запищяха, започна да й се вие свят. Как се справят хората с тази напаст всеки божи ден? Тя въздъхна облекчено, когато Тод най-после се изправи и отново я хвана за ръката.

— Една целувка за пред камерите? — ухили се за капак на всичко Мат Кейн от първия ред и докато Крис се опомни, устните на Тод вече бяха върху нейните.

Той си запробива път към вратата, но Мат отново се изпречи пред тях.

— Честито! Виждам, Тод, не си губиш времето.

— Нещо против ли имаш? — студено попита Тод. — Довиждане, Мат. Бързаме за самолета.

— Все бързаш ли, бързаш… Крис, не искаш ли и ти да кажеш нещо?

— Не, не иска — отсече Тод и още по-здраво стисна ръката й.

— И командваш, да… — Мат се озъби доволно. — Добре, всичко ми е ясно. И понеже не получих покана за сватбата, ще целуна булката тук.

Той пристъпи към Крис, млясна я звучно по бузата, после прошепна в ухото й:

— Цялото женското съсловие на брачна възраст е обявило награда за главата ти.

Крис не се сдържа и се засмя, което й вдъхна кураж и по-късно, като тръгнаха из летището, тя успя да издърпа ръката си от хватката на Тод.

Седнаха в самолета и Крис се замисли за кратката им целувка пред камерите. Още усещаше вкуса на устните му. Не й беше неприятно. Не го отблъсна не само заради репортерите… Тялото й откликна подсъзнателно. Точно така, подсъзнателно. Тод я привличаше, но я привличаше единствено физически. Но не е възможно да обичаш човек, към когото не изпитваш уважение.

Тод спа през целия двучасов полет до Кеърнс или поне се правеше, че спи. Наетата кола с шофьор ги чакаше отпред и по най-бързия начин те продължиха на север, към Порт Дъглас. Въпреки състоянието си, Крис с наслада поглъщаше девствената красота на крайбрежието. Шосето се виеше край многобройни закътани заливчета, покрити със ситен златист пясък и обли камъчета. Пищната зеленина се спускаше досами вълните, а необятната синева на Пасифика се простираше на изток, докъдето поглед стига.

Слънцето вече клонеше към заник, когато таксито спря пред импозантния вход на „Шератон Мираж“. Незабавно им връчиха ключовете и двамата влязоха във великолепния апартамент с изглед към многобройните тюркоазни басейни, обточили сградите на хотела.

Отново бяха сами.

Крис изпитваше преди всичко умора. Струваше й се, че сега, когато най-после пристигнаха, силите й изведнъж я напуснаха и единственото й желание бе да се мушне в леглото и да намери забрава в съня.

Тя се отпусна върху първото, изпречило се пред очите й, и със сетни сили си събу обувките. Тод стоеше прав на балкона и се взираше в безбрежния океан. По едно време гласът му я изтръгна от унеса:

— Ще слизаме ли в ресторанта или предпочиташ да поръчаме вечерята тук?

— Не съм гладна, нали ядохме в самолета. Само ще се изкъпя и си лягам. — Тя се изправи мъчително, с въздишка пристъпи към куфара и го отвори.

— Без да сме приключили разговора? — Тод се приближи и застана срещу нея.

— Мислех, че сме го приключили — отвърна уморено тя, извади тоалетната си чантичка и се обърна да го погледне. — Поне аз го приключих.

Той пъхна ръце в джобовете и разкрачи крака.

— Е, аз пък не съм.

— Нямам сили да обсъждам повече това тази вечер. — Крис понечи да го заобиколи, но ръката му я спря.

— Лошо. Защото аз възнамерявам да го обсъждам именно тази вечер.

— Ако обичаш, пусни ме — с леден глас заяви тя и храбро срещна погледа му.

— По дяволите, Крис! Дошли сме тук за първата си брачна нощ.

— Казах ти вече какво мисля за твоята лъжа.

— Крис, обясних ти, статията е пълна измишльотина. Забрави я. Животът ни заедно тепърва започва.

— Нищо подобно. А сега ме пусни!

— Да не би да си си въобразявала, че ще оставя нещата така?

— Виж, наистина нямам желание да започвам целия разговор отначало. Няма да успееш да ме залъжеш с приказки, така че просто се откажи.

— О, не, скъпа моя! Тая няма да стане.

Сивите очи се впиха недвусмислено в нея и изпратиха тръпка от главата до петите. Тя извика на помощ целия си кураж и отсече през зъби:

— Да не би пък ти да си си въобразявал, че след всичко, което научих за теб, ще скоча в брачното ложе? Ако си се надявал на нещо, по-добре си го търси някъде другаде!

— Че защо? Като законната ми съпруга е тук…

Тя вдигна глава и отново дръпна ръката си.

— Тук нямаш никого!

— Така ли? А защо тогава сърцето ти ще се пръсне? Признай си, Крис. Ти ме искаш точно колкото и аз теб.

— Господи! Твоето самочувствие наистина няма граници. Ти искрено си вярваш, че само да те погледнат, жените мигом се строполяват в краката ти. И Господ да е на помощ на тази, която се забави.

— Слушай, омръзна ми да се защитавам от помията по жълтата преса.

— Чудесно. Искаш да говорим, добре — ще говорим. Значи, имаме си един хубавец, който не щеш ли е пропуснал да се ожени навреме, въпреки че жените са все по петите му. Но нашият герой е и амбициозен. Ще му се да се появи и на политическата сцена. Но за зла участ електоратът не обича ергени. И така на нашия приятел му трябва съпруга. От добро семейство. И ето — тактиката е пусната в ход, а аз за нула време се хващам на въдицата. Поредната победа. Колко еднообразно и безинтересно! Великият Тод Джеръм дойде, видя и победи.

— Крис, не говори глупости. Опитваш се да изместиш основния въпрос.

— Основния въпрос? — Крис се изсмя презрително. — Окей, преминаваме към основния въпрос. Така, аз спах с теб. Ти ме излъга и ме въвлече в един измислен брак. Сега аз искам да се махна. Тук завесата пада. Комедията свърши.

— Не е вярно. Не и от моя гледна точка. И ако си честна, ще го видиш сама.

— Какво да видя? Това, че съм пълна глупачка? Виждам го чудесно. Първо онази никого неангажираща нощ…

— Не беше така, Крис! Сложи си ръка на сърцето…

— Ами не беше! Само не разбирам как ми хрумна, че със сватбата ще изкупя греха си. Един хубав бой с пръчка на площада щеше да свърши по-добра работа.

— Повярвай ми, „един хубав бой“ няма да ти е излишен и сега. Но ако благоволиш поне за малко да спреш сърцераздирателната си реч, бих искал и аз да кажа нещо. Преди всичко, държа да е ясно, че нито за миг не съм считал отношенията ни за неангажиращи.

— Съжалявам. Аз пък ги считах за точно такива.

Очите й се приковаха върху неговите и сякаш цяла вечност двамата останаха загледани един в друг, без да помръднат. Като борци пред смъртоносна атака.

Нескрита ярост, каза си Крис. Ярост, нито повече, нито по-малко.

И все пак го обича. Тази мисъл дойде толкова неочаквано, че Крис едва не се изсмя с глас. Не, всичко друго, само не любов. Любовта е нежност. Това тук е агресивност, вражда, злоба…

— Грешиш, Крис — наруши тишината Тод. — За всичко грешиш. Довери се на интуицията, на женския си инстинкт…

Тя нетърпеливо поклати глава, но той продължи още по-решително:

— Не се заблуждавай за чувствата си към мен. Нима можеш да избягаш от истината. Само един поглед е способен да ни възпламени. И не си въобразявай, че там при самолета си имала друг избор. Щях да те притежавам във всички случаи.

— О, колко си самонадеян и нахален!

Веждите му се извиха.

— О, бях забравил, че ме беше обявила за плейбой. Обаче оказва се, че съм и твърде старомоден. Кой знае защо изпитвам някаква банална отговорност към всяка жена, с която съм се любил някога. Може би този дребен факт ще хвърли по-друга светлина върху страховитото ми досие.

Леденостудените сиви очи се забиваха ядно в нея и за миг Крис се почувства като мушица, привлечена от пламъка на свещта. По някаква странна причина гневът й внезапно се уталожи и тя се опита да преосмисли бушуващите в душата й емоции. В ушите й звучаха откъслечни фрази от монолога му и тя стисна юмруци. Той отново си играе с нея!

— Мога само да предположа, че ти считаш мен за старомодна. Държа да те уверя, че нямам никаква нужда от твоята закрила, още по-малко от чувството ти за отговорност. Нито за миг не ми минава мисълта, че си се оженил за мен по тази причина.

— Ти знаеш защо се ожених за теб, Крис! Имай ми доверие. Позволи ми да ти докажа любовта си!

Тялото на Крис се изопна в копнеж. Отново поражение? Би било толкова сладко поражение.

Ще се отпусне, ще положи глава върху топлата му силна гръд, ще почувства ръцете му…

Тод се протегна към нея, но тя бавно поклати глава.

— Не! — извика отчаяно, когато той я привлече към себе си.