Линзи Стивънс
Докосни ме нежно (8)

Осма глава

Крис се изправи и приближи плъзгащата се стъклена врата на балкона. Някъде долу лъкатушеше река Брисбейн и в тъмнината проблясваха мълчаливите й води. Просторният и елегантно обзаведен апартамент на Тод се намираше на южния бряг, в един от най-престижните квартали.

Лъхна я свежият нощен въздух, тя облегна ръце на парапета и обходи с поглед града. Всъщност не виждаше нищо. Знаеше, че гледката е великолепна. В далечината се гонеха колите по магистралата, а накъдето и да се обърнеш, блещукаха светлинки.

Дизайнерът на Тод си бе заслужил парите. Свръхлуксозна обстановка. Подът в огромния хол бе застлан с дебел бежов мокет, мебелите бяха от масивно дърво, тапицирани с естествена кожа. Вляво, зад китайския параван, бе кухнята, в която освен всичко останало, имаше и бар с високи столчета. Отдясно следваха трапезарията и трите спални.

Крис за хиляден път си зададе въпроса как така се остави да я убедят и дойде с Тод в Брисбейн. Трябваше да се прибере в Амару. Абсолютно нищо й нямаше и приказките за почивка и промяна на обстановката бяха пълна измислица. Вярно, загуби съзнание на летището, но кой не би се притеснил от тази огромна и хищна тълпа. Пред чара на Тод Джеръм бе капитулирала за нула време.

— Говорехме си с татко, че се нуждаеш от малко разнообразие — заяви тогава в болничната стая Дона, като местеше очи от Тод върху нея, явно усетила напрежението.

— Преживяхме психическа травма, Крис — обади се Тод, — макар че външно изглеждаме добре, лекарите препоръчват да си починем известно време. С чичо ти решихме, че моят апартамент в Брисбейн е едно идеално решение.

— Не мога да зарежа всичко и да хукна с теб в Брисбейн, имам си работа, ангажименти, задължения…

— За Амару не се тревожи — намеси се Дона. — Татко е намерил кой да се грижи временно за къщата. Това не означава, че вече не те искаме у дома, Крис — побърза да я увери братовчедка й, — но все пак Амару е твърде изолирано място, а шокът си е шок и след това премеждие в пустинята не би трябвало да се забиваш отново накрай света.

— Не бих назовала така прибирането си вкъщи — отсече Крис. Изпитваше усещането, че друг поема контрола върху собствения й живот.

Дона хвана сина си за ръка и го повлече навън.

— Аз най-добре да ви оставя да го обсъдите насаме. Ние отиваме да намерим татко.

Когато вратата се затвори зад тях, Тод заговори кротко:

— Предложих апартамента в Брисбейн просто като алтернатива на някой хотел, тъй като репортерите няма да могат да припарят.

— И най-вече Мат Кейн — процеди през зъби Крис. — Не, аз нищо не разбирам! — Ръцете на Крис яростно прорязаха въздуха и се отпуснаха безпомощно до тялото й. — Щом трябва да се избяга от камерите и микрофоните, по-добро място от Амару не може да има.

— От гледна точка на здравето градът е по-подходящ.

— На мен ми няма нищо! — извика Крис, след това поклати упорито глава. — Не, не, аз няма да дойда с теб в Брисбейн. Това… това е… неразумно.

— Предполагам, искаш да кажеш неразумно от морална гледна точка… — Той се отпусна спокойно на леглото със скръстени ръце.

— Нямам навик да съжителствам с чужди хора. — Крис ясно почувства как се изчервява. — Някой може да ме нарече глупава, старомодна, еснафка… Така да бъде. Ще го преживея, повярвай ми.

— Навиците се променят.

— Само когато човек пожелае.

— Или ако нямаш друг избор. Например — седиш и чакаш да те спасят след самолетна катастрофа.

— Не желая да обсъждам тази тема — рязко отсече Крис, но усети как той се приближава към нея, стегна се и го погледна в упор.

— Гарантирам ти, че всичко ще бъде както си му е редът. Говорих с майка ми, тя ще дойде… да пази честта ти.

— Майка ти? — повтори смаяна Крис.

— Имаш моята мъжка дума. Майка ми много се зарадва да ми погостува, да не говорим, че умира от нетърпение да се запознае с теб.

Крис разбра — тази битка е загубена, но във войната, която предстоеше, няма да се даде така лесно.

— Това е манипулация! Не си въобразявай, че не ми е ясно какво става.

— Не бих го нарекъл точно манипулация, но все пак признавам, че правя всичко възможно да не загубя връзката с теб.

Крис го погледна и усети как коремът й се свива на топка. Тя преглътна с мъка и промърмори:

— Не разбирам какво имаш предвид.

— Ами, не разбираш! Между нас летят искри, Крис. Защо да не видим какъв ще е огънят?

— Ние едва се познаваме…

— От четири дни. Секунда или цяла вечност, нима има значение, Крис? В едно обаче съм сигурен. Не искам да изчезнеш от живота ми.

Той вече бе съвсем близо, само миг и ще се озове в обятията му, а Крис нямаше нито сили, нито желание да го спре. Дори й се стори, че тялото й само се устремява към него.

Спасението дойде отвън — на вратата, за кой ли път, се почука и Дона плахо надникна вътре, за секундата оцени ситуацията и разцъфтя.

— Татко ни е запазил маса за обяд! Изписват ви и ставаме направо в ресторанта.

И ето вече трети ден Крис все се питаше какво точно иска Тод Джеръм от нея. Погледна си часовника. Осем без петнадесет. Тод отиде да закара майка си на кино. Задължително ходела един път в седмицата. На връщане трябвало да види някакъв клиент. Така че вероятно щеше да се прибере чак след няколко часа. Крис вече съжаляваше, че не излезе с майка му, тя няколко пъти я покани. Остана тук сама да бистри някои въпроси, за които изобщо не трябваше да си позволява да мисли.

Тод Джеръм… Три дни не я изпускаше от очи и мълчаливо, с красноречива усмивка й подсказваше какво би станало, ако майка му не им правеше компания през цялото време.

Ако е решил да се забавлява, сбъркал е адреса. Тя няма да се превърне в преходно забавление за един мъж, пък бил той и Тод Джеръм.

Трябва да направиш нещо, рече си твърдо. Кажи му. Нека всичко да е ясно, да няма недоразумения. Напомни му, че всичко бе само един „откраднат миг“, нищо повече. В края на краищата това бяха неговите думи.

Крис опря гръб в стената и пъхна ръце в джобовете на дънките. Какъв смисъл има да се тормози? По-добре да погледа телевизия.

Тя влезе обратно в хола и тъкмо се настани във фотьойла, когато звънецът на вратата огласи тишината.

Крис замръзна. Кой можеше да е? Никой не се бе обадил по домофона, значи трябва да е човек от блока, може би съседите…

Тя отиде до вратата и надникна през шпионката. Сърцето й заби лудо. Той? Но защо звъни?

Обзе я непреодолимо желание да се върне обратно на пръсти и да не отваря. Но Тод много добре знае, че е вътре.

Крис неохотно отвори и изгледа високата фигура пред себе си.

— Майка ми си забравила ключа, така че й дадох моя. Може ли да вляза? — попита официално.

„Не!“ — изкрещяха в хор защитните й сили, но тялото й най-предателски се подчини. Все пак това е неговия дом.

Тод влезе, застана до нея и я изчака да затвори. Крис се движеше като на забавен кадър. Обърна се съвсем бавно, отправи се обратно към хола и се отпусна на най-близкия стол.

За пръв път оставаха сами след онзи миг в болницата в Таунсвил. Тя го наблюдаваше крадешком как се разполага на фотьойла срещу нея.

— Нали щеше… Доколкото разбрах, каза, че… — Тя си пое въздух и започна отново: — Не очаквах да се прибереш толкова рано.

— Клиентът ми излязъл нанякъде. Трябваше да се обадя предварително. — Той сви рамене.

Крис полека вдигна очи от пода и бавно ги плъзна нагоре по обутите в дънки бедра, към стегнатия корем и широките рамене… Тод преметна крак връз крак и Крис се стресна. Погледът й се стрелна нагоре, към лицето му. Неговите очи я опипваха по същия изпитателен начин.

Нагласено ли е било всичко това? Ами да, разбира се…

— Как влезе във входа? — беше първото, което й дойде наум.

— Едни хора излизаха и най-учтиво ми задържаха вратата. Явно съм им се сторил надежден или просто безобиден. Надявам се, и ти да си на това мнение — подигравателно рече той и потъна във фотьойла, като сплете дългите си деликатни пръсти. — Е, Бигълс, ето ни най-после сами.

Крис се мъчеше да си придаде спокоен и равнодушен вид. Ала сърцето й галопираше неудържимо и ръцете й трепереха. Той я гледаше внимателно и смущението й не убягна от погледа му. Личеше си, че изпитва невероятно удоволствие.

— Тод, аз… Тод, струва ми се, че все пак трябва да поговорим.

— Нямах намерение да прекараме времето именно в приказки, но казвай, какво предлагаш да дискутираме?

Крис сви устни. Значи за него наистина всичко е само веселба.

— Бих искала да обсъдим нашите… отношения, ако мога да ги нарека така по липса на по-подходяща дума. Чувствам се длъжна да разсея някои твои заблуди.

— Какви заблуди бих могъл да тая според теб?

— Нарочно се държиш като глупак!

— Значи, старай се да се изразяваш по-простичко.

Крис се изправи и закрачи нервно напред-назад.

— Знаех си, че изобщо не трябваше да идвам тук. Така ти си се заблудил, че аз съм… Че ще… Че ние… — Тя млъкна, тъй като Тод й препречи пътя и се вгледа в нея, този път съвсем сериозно.

— Какво ние? Привличаме се толкова силно, че всеки миг ще експлодираме, това ли искаш да ми кажеш? Не виждам само къде е заблудата.

— Моля ти се, престани с тези намеци за… за това — сковано изрече тя.

— За какво? — подхвърли най-невинно Тод.

— За секса, за какво? Бяхме превъзбудени, беше шок, наоколо нямаше жива душа…

— По дяволите, Крис, погледни истината в очите!

— Точно това правя, но на теб истината не ти изнася.

Той прокара ръка по косата си, обърна се и се загледа в блещукащите светлинки на града. Крис нямаше сили да помръдне. Само стоеше и изпиваше с очи изваяния му силует на фона на нощното небе.

Изведнъж той се завъртя и впери пронизващ поглед в нея.

— За каква истина говориш? Та ти от самото начало започна с лъжа.

— Какво искаш да кажеш?

— Искам да кажа, че като нищо още щеше да ми повтаряш, че си щастлива съпруга.

— Не съм имала намерение да те лъжа. Просто не виждах нужда да давам обяснения… Не знаех кой е най-удобният момент…

— Удобен момент?! — отрони той с бавна жестокост. — И кой беше твоя удобен момент? Миг преди да се хвърлиш в обятията ми?

Внезапно смущението й се превърна в ярост.

— Отвратителен си!

— Поредният комплимент, а? Но нека не се отклоняваме от темата. Дори и да не знаех вече, че си вдовица, не ти ли мина през ум, че рано или късно ще науча.

— Не смятах, че е твоя работа.

— Глупости! Ти знаеше, че те искам. Знаеше, но използваше въображаемия си брак, за да ме държиш на разстояние.

— Вероятно съм имала основания — заяви хладно Крис и вирна брадичка, а Тод изръмжа нещо под нос, едва сдържайки гнева си.

— По дяволите, Крис! Извади най-после глава от пясъка. Животът си тече. Това се отнася и за теб. Съпругът ти е починал и аз много съжалявам, но никой не очаква да се хвърлиш в гроба след него. Ти си жива! Крайно време е да проличи.

Острите му думи достигнаха до дълбините на съзнанието й, но странно защо не я заболя. Като че ли и Дона спомена нещо подобно, много по-деликатно, разбира се? И все пак не би позволила на никого да се подиграва с чувствата й към Кел.

— Как смееш! — Тя смело пристъпи и впери очи в него. — Май забравяш, че с теб едва се познаваме. — Махна с ръка да не я прекъсва. — Възможно ли е да ти хрумне, че ще тръгна да обсъждам с непознати хора мъртвия си съпруг. Но всъщност, как не се сетих, егоист като теб не би могъл да проумее, че когато загубиш толкова близък човек, с него си отива и частица от теб самия. — Тя извърна глава.

Тод мълча дълго, после скованият му глас проряза сумрака:

— Колко време е минало?

— Четири години. — Гневът си беше отишъл, чувстваше се само много, много уморена. — Конят го хвърли. И друг път се беше случвало, може би десетина пъти, обикновено нищо му нямаше. Но последния път си удари главата в един камък. Издъхна мигновено. — Тя зарови ръка в косата си и рече по-скоро на себе си: — Беше толкова внезапно. Именно това беше най-ужасното. Днес е тук, на следващия ден — вече го няма. Той беше… — Тя поклати леко глава. — Думите не са достатъчни. Кел просто беше чудесен човек.

Тод не каза нищо и Крис го погледна. Приготви се за поредната хаплива забележка, но той просто я наблюдаваше с непроницаемо изражение.

— Искаш ли чай или кафе? — попита тя.

— Кафе.

Крис тръгна към кухнята с облекчението, че си намери някаква работа. Сипа вода в кафеварката, смля кафето и подреди чашките. Тод бе възседнал един висок стол на бара. Напрежението като че ли се бе разсеяло, тишината и аромата на прясно кафе действаха успокоително на нервите им.

Крис постави чашата пред него, взе своята и се облегна на шкафа насреща. Тод веднага се изправи и издърпа още един стол.

— Благодаря. Ако искаш, можем да идем в хола.

— Тук е добре.

Мълчаливо отпиваха от кафето, всеки зает със собствените си мисли. Неговите не бяха особено приятни, ако може да се съди по изражението му. Това, което изпитваше Крис, можеше да се назове само с една дума — угризения.

Обичаше Кел с цялото си сърце. Обичаше го още от дете. Той беше целият й живот. А този мъж тук просто я привлича физически. Беше невероятно мъжествен и няма нищо толкова чудно в това, че не издържа на изкушението. Тя мрачно се взря в чашата си. Ако я докосне сега, няма да намери сили да го отблъсне. Всъщност още тогава не прояви особена съпротива. Що за човек си ти, Крис?

— Крис?

Името й, произнесено с този дълбок галещ глас я разтърси цялата. Немощно вдигна очи към него и въздухът сякаш се нажежи.

Той бавно остави чашата, изправи се и пристъпи към нея, без да откъсва очи от лицето й. Взе я в обятията си и тя се разтопи от допира с твърдата му гръд.

— Крис, защо се измъчваме един друг? — прошепна дрезгаво той и намери устните й.

Тя понечи да се възпротиви, ала нямаше сили. Тялото му й вдъхваше спокойствие и сигурност.

— Крис, какво направи с мен! — Дъхът му я погъделичка по ухото и тя усети как топлина се разлива по жилите й. Устните му обсипаха с целувки шията й, после докоснаха косата й. — Май ще е по-разумно да се върнем в хола — с усмивка рече той, — преди да сме легнали на пода. Искам да кажа ако и твоите крака са омекнали като моите.

— Сякаш са от памук.

Тя се засмя тихо и двамата излязоха от кухнята хванати за ръце. Строполиха се върху кожения диван. Тод приближи ръката й до устните си и нежно целуна един по един пръстите й. После разкопча блузата й и докосна кадифената плът на гърдите. Няколко мига й се любува очарован и зарови лице в тях. Крис затвори очи и се отдаде на ласката му. Ръцете й неуверено посегнаха да измъкнат ризата от дънките.

Резкият звук от свалянето на ципа я върна към действителността и тя подскочи, очите й мигом се стрелнаха към часовника върху камината.

— Тод! Майка ти…

Той въздъхна и се размърда.

— Има много време. Като се събере с приятелките си, забравя всичко. Все пак тук наистина не е най-романтичното място, но в момента не мога да те пусна.

Пръстите му отново се плъзнаха по гърдите й и Крис отпусна премаляла глава назад.

— О, господи! — простена тя. — Как стана така…

— Как стана така, че умирам за теб? — подсказа й Тод. — Всичко е толкова ясно. Ние сме създадени един за друг, Крис.

Създадени един за друг? Не, това не е любов, напомни й вътрешният й глас. Това е само физическо привличане и нищо повече. И как можа да позволи отново да стигнат дотук, след като само преди час взе твърдо решение.

Сивите очи я наблюдаваха проницателно и Крис преглътна с мъка.

— Тод, не трябва… Не, аз просто не мога.

Той отново докосна с устни розовите връхчета на гърдите й и Крис потръпна.

— Според мен пък всичко е идеално.

— Искам да кажа… Не, нямам предвид физически. Не бих могла да отрека, че аз… че ти…

— Че сме част от едно цяло.

— Тод, моля те! Трябва да ти обясня.

Той се усмихна накриво.

— Едва ли има по-подходящ момент за сериозни разговори. — Ръката му се разходи по корема й и Крис я стисна в своята. — Окей, Бигълс! Слушам те. Но имай милост и бъди по-кратка. Не съм сигурен колко време ще мога да следя мисълта ти. Има толкова неща, които отвличат вниманието ми.

Крис поруменя и пряко волята й, очите й се плъзнаха по мускулестите му рамене. Тя си наложи да срещне развеселения му поглед.

— Когато… когато се омъжих… Кел беше… Познавах го толкова добре, колкото и самата себе си. Оженихме се и животът ни продължи без никаква промяна. Всичко щеше да бъде така, докато остареем. И изведнъж Кел си отиде. А с него си отиде и сигурността. Той толкова много ми липсваше, че ми се щеше и аз да умра.

— Не бих могъл да ти върна Кел, Крис. А Господ ми е свидетел, и не искам. Твърде голям егоист съм и те желая единствено и само за себе си.

— Аз също те искам — призна смутено тя, — но „искам“ не е достатъчно… Нуждая се от много повече. Във всеки случай повече, отколкото ти можеш да ми дадеш.

— А какво си мислиш, че ти предлагам, Бигълс? Хайде, хайде, отговори ми! — Той рязко повдигна брадичката й.

— Авантюра. Докато ти омръзна… — Тя сви рамене. — Докато ти омръзна и престанеш да ме искаш.

— На седемдесет-осемдесет години сам ще съм си омръзнал. Всъщност, като си помисля, повече от петдесет години съвместен живот с теб не ни трябват, как мислите, госпожо Джеръм?

Крис го погледна объркано, а той се засмя тихо.

— Какво става, Бигълс, да не би най-после да онемя? Планът ми беше съвсем друг. Изобщо не съм имал никакъв клиент. Исках да те поканя на вечеря в някое тихо, романтично местенце, с лека музика и свещи. — Той пъхна ръка в джоба на дънките. — И като настъпи подходящият момент, щях да ти покажа ей това.

На фона на тъмновиолетовото кадифе блестеше скъп диамант и хвърляше искри в мрака.

— Представях си малко по-различна обстановка, но всъщност така май също ми се харесва. — Усмивката изчезна от лицето му и той попита напълно сериозно: — Крис Джеръм, ще ме удостоиш ли с честта да станеш моя съпруга?