Линзи Стивънс
Докосни ме нежно (3)

Трета глава

— Коя страна на леглото предпочиташ? — подхвърли той.

— Все едно — заекна Крис. Цели четири години не беше прекарвала нощта с мъж.

— За мен също. — Той внимателно се отпусна на земята.

— Боли ли те? — попита тя, като се мъчеше да се владее.

— В момента не. Онова хапче, дето ми го даде, започна да действа.

— Лека нощ тогава.

— Лека. Приятни сънища. И не се притеснявай. Колкото и да ми е тъжно да го призная, този крак ще осуети всякакви опити за посегателство над твоята персона.

— Всяко зло за добро — заяви Крис и Тод се засмя.

— Е, Бигълс, защо си толкова проклета?

Крис знаеше, че той се усмихва и сърцето й се преобърна. Така нямаше да мигне цяла нощ.

— А, между другото… — Гласът му я обгърна в мрака и сетивата й се изостриха болезнено. — Понеже, както изглежда, ще прекараме сума време в този пущинак, трябва да ти призная колко се радвам, че се наложи да споделям самотата с братовчедката Кристъл, вместо с предполагаемия Кристофър Куейд.

С това откровение той притихна и скоро заспа.

Изненадващо за Крис, тя също спа непробудно, повалена от емоционалното и физическо напрежение.

Когато пукна зората, отвори очи освежена, макар и схваната от твърдата земя.

Двамата прекараха деня в стремеж да не се взират постоянно в яркосиньото небе с безплодната надежда, че ще съзрат спасителния хеликоптер. На голото плато подредиха камъни във форма на огромно „SOS“, което да се забелязва отвисоко.

С помощта на Тод Крис нагъна платнището под рехавата сянка на хилавите дървета, а отгоре, като чергило опъна одеялото.

С настъпването на нощта Крис почувства, че пак я обзема паника. Опита да я разсее и няколко пъти пое дълбоко въздух. В светлината на фенера улови погледа на Тод и несъзнателно изправи гръб, като дори направи опит да се усмихне.

— Ще трябва да се изтърпим още една нощ — подхвърли с почти нормален глас.

— Така си е.

Усмивка ли бе това на устните му? А изобщо не беше смешно, искаше й се да изкрещи. Но какъв смисъл имаше да се заяждат? Тя преглътна раздразнението си и каза:

— Съжалявам за радиото.

— Какво да се прави? Утре ще го погледна пак, но опасявам се, не ни остава нищо друго, освен да стоим и да чакаме някой да прелети над нас.

Крис кимна, трябва вече да са започнали да ги търсят. Не е възможно да са се отклонили чак толкова от курса. А може би…

Не! Изобщо не трябва да допуска подобни мисли.

Това са глупости. Естествено, че ще ги открият. Просто е въпрос на време.

— Това първото ти принудително кацане ли беше? — попита неочаквано Тод.

— Да. Нито веднъж не съм изпадала в критична ситуация. Дори си мислех, че никога няма да ми се случи. Е, на тренировки съм го правила, но изобщо не е същото.

— Беше блестяща! — рече тихо той и колкото и да не й се искаше, Крис срещна погледа му.

Този мъж притежаваше най-изкусителния глас. Лееше се като гъст, златистокафяв коняк. Дъхът й замираше, сърцето й се преобръщаше. Защо се оказа тъй уязвима пред магнетизма на Тод Джеръм? Толкова лесно би било да се влюби в него…

Да се влюби ли? Крис бързо се стегна и се благодари, че сумракът прикрива червенината, плъзнала по страните й. Побъркала се е! Запознаха се преди по-малко от четиридесет и осем часа и вече си фантазира щуротии като ученичка.

Трябва да остане твърда, да не се поддава и да не забравя какво каза на Дона: „Нямам нужда от никакви мъже!“.

— Сигурно от дете копнееш да летиш.

Крис премига, опитвайки се да се съсредоточи върху въпроса му, а не върху пагубния тембър.

— Да летя ли… — повтори смутено. — Не, не бих казала. Не помня да съм мечтала за подобно нещо. Така се случи. Просто в един момент се наложи. Чичо Тед искаше още някой да се научи да управлява самолета, а Кел, съпругът ми, не изпитваше особено желание. Кел все имаше проблеми с летенето, така че аз се оказах единствения избор. Всъщност Кел беше първия ми пасажер. — Тя се усмихна с тъга. — На два километра височина той отвори по една лимонада и поляхме събитието, после едва се добрахме до вкъщи.

— Изглежда симпатяга — заяви безизразно Тод и Крис го изгледа подозрително, да не би да се подиграва.

— Така е. Все още не съм срещнала толкова мил, приятен и кадърен човек като него.

— Къде се запознахте? — попита вече с нормален глас той и напрежението в миг се разсея.

— В училище. Честна дума. Когато го видях за първи път, бях на дванадесет години.

— Ученическа любов значи… — отбеляза не без сарказъм Тод и усмивката на Крис изчезна. — Значи вие с Кел сте били гаджета през цялото време. Всички са очаквали да се ожените и вие не сте ги разочаровали.

— Във вашата уста звучи скучно и безинтересно. Но аз не виждам нищо лошо в брака между двама, които се обичат. Точно това искахме.

— Не съм имал намерение да ти се подигравам, Крис. Отдай го на цинизма ми.

Тя се усмихна неохотно, без да забелязва погледа, втренчен в устните й.

— Може би наистина звучи стандартно. Оженихме се, когато бях на осемнадесет. — Крис сви рамене. — Това е. Всичко свърши.

Е, не съвсем, добави наум. Всичко свърши в мига, в който конят на Кел се препъна.

— И с какво се забавлявахте през годините на безкрайния годеж? — Плътният глас отново преливаше от сарказъм.

В очите на Крис засвяткаха гневни искри и тя отсече хладно:

— Не сме имали нужда от развлеченията, за които намеквате.

Едната му вежда се изви подигравателно.

— И предполагам повече от всяка друга булка си имала основание да си цялата в бяло… А после, вечерта? — попита многозначително.

Крис усети, че се изчервява.

— Въпреки че изобщо не ви влиза в работата, ще ви кажа, че и двамата държахме да изчакаме първата брачна нощ. Нещо лошо ли има в това?

Очите му проблясваха предизвикателно.

— За вас двамата сигурно не. И как беше?

— Кое?

— Първата брачна нощ. Струваше ли си цялото това чакане?

Крис го гледаше смаяно.

— Не смятате ли, че прекалявате? Не можете да задавате такива въпроси. Това е…

— Неучтиво! Нахално! Нагло…

Крис виждаше, че той страхотно се забавлява.

— Признавам, досега не ми се е случвало — увери я той без капчица разкаяние. — Но сега е друго.

— Така ли? И защо да е друго?

— Сам-сами… Далеч от цивилизацията…

— Тук или където и да било, държанието ви е обидно.

— Но все пак, Бигълс, не мислиш ли, че ситуацията, в която се намираме, до голяма степен ни освобождава от условностите?

Крис се размърда неспокойно. Какво иска да каже? И изобщо какво знае тя за този непознат?

— Е, добре, извинявам се, след като считаш, че съм те засегнал — заяви галантно той, направи малка пауза и попита: — И все пак хареса ли ти?

— Кое? — Крис усещаше, че разговорът й се изплъзва и опита да събере мислите си.

— Първата брачна нощ — за трети път невъзмутимо рече той.

— Естествено! Какво очаквате да кажа? Беше хубаво.

— Хубаво! Къде ти е въображението, Бигълс? Земята не се ли разтресе?

— Слушайте, настоявам на секундата да прекратите този разговор. Не възнамерявам да обсъждам личния си живот с когото и да било, господин Джеръм. Освен това… — Тя млъкна и впери поглед в ръцете си.

Сега бе моментът да му каже за Кел.

— Освен това?

Нещо обаче я възпря. Съпругът й би я предпазил от нахалството на този тип, както и от магнетизма му, дори от собствената й слабост.

Освен ако Дона не му е казала вече. Не, сигурно щеше да намекне нещо. Крис го погледна крадешком с надеждата да проникне в мислите му.

— Хайде да сменим темата — подхвърли уморено.

— Жалко. Тъкмо стигахме до най-интересното. Точно щях да те питам дали безподобният Кел е и благоверен съпруг. — Веждите му се повдигнаха предизвикателно.

— Разбира се. — Крис вече едва се удържаше да не извика. В никакъв случай не трябва да му позволи да си въобразява, че може я провокира както му хрумне.

— Разбира се — имитира я безизразно Тод. — Ами ти? Никога ли не ти се е приисквало да кривнеш от правия път?

— Не.

Това си беше самата истина. Нито докато Кел беше жив, нито после, през всичките четири години след смъртта му.

Не и преди да срещне Тод Джеръм! Тази мисъл я свари съвсем неподготвена и я разтърси от глава до пети. Крис усети, че се изпотява, а в същото време очите на Тод не я изпускаха нито за секунда.

— Какъв е смисълът да се жениш, ако възнамеряваш да я караш през просото?

— Това важи само през медения месец. Откъде си сигурна, че ти или пък Кел няма да срещнете човек, на когото да не сте в състояние да устоите?

— Хипотетичен въпрос. Не си струва да се обсъжда. Ако семейството ти е щастливо, не виждам защо ще ти е нужно нещо друго.

— Но това, другото, може само да те открие.

— Не вярвам. Може и никога да не се случи — заяви най-категорично тя.

Лъжеш! То се случваше сега, в ей този момент. Обзе я страх и възмущение, ала те бяха примесени с някакво трепетно вълнение…

— Толкова убедителна и толкова убедена в съпружеската вярност!

— Точно така.

— Добре-е-е. Установихме, че една щастливо омъжена жена като теб, вярва в неприкосновеността на брака. Нека обаче само за момент предположим, че ти и аз, тъй както си клечим тук в този пущинак, изведнъж вземем, че се харесаме.

Крис отвори уста, но той вдигна ръка и добави:

— Хипотетично, разбира се.

Тя почувства, че въпреки прохладния ветрец, се задъхва от горещина. Имаше желание да хвърли престилката и да хукне накъдето й видят очите.

— Отговорът пак ще бъде не. Как иначе можем да очакваме доверие? Доверието трябва да е взаимно. — Тя го дари с усмивка, която, надяваше се, бе изпълнена със съжаление.

Той продължаваше да я наблюдава, без да мига. Изведнъж й напомни на паяк, който хипнотизира жертвата си и тя сама се заплита в мрежата му. Крис разроши коса и вдигна лице, за да я лъхне свежия вятър.

Неочаквано Тод се засмя.

— Като те слуша човек всичко изглежда съвсем просто.

— А вас като ви слуша, ще рече, че всичко с прекалено сложно. Така е обикновено с циниците.

— Наистина? Може и да си права. Лично аз в конкретния случай бих казал с реалистите.

Крис стисна зъби, за да не избухне, защото знаеше, че той именно това чака.

— Значи не си срещнал подходящата жена — заяви хладно, макар отлично да знаеше колко банално звучи подобно твърдение.

— Може и да не съм — тихо отвърна той. — Но не спирам да се надявам.

Крис го стрелна с поглед. Без съмнение надеждата в успеха от търсенето го бе обогатила с безценни преживявания. Е, но Крис Куейд няма да се присъедини към опашката от жени, кротко очакващи неговото благоволение.

— Но не се безпокой. Крис. Надеждата не е повлияла на съня ми. — Той се ухили. — Пардон. Май не се изразих съвсем добре.

— Затова пък доста точно — възкликна тя, преди да осъзнае какво казва.

— О! И какво ли имахте предвид сега, госпожо Куейд?

— Виждала съм снимките ви по вестниците, рядко сте сам — подхвърли възможно най-небрежно тя.

— Надявам се, не вярваш на жълтата преса, Крис. Всичко е лов на сензации.

Крис се засмя нервно и пискливо.

— Сигурна съм, че ви е все едно какво си мисля аз. Та вие изобщо не ме познавате!

— Но затова пък съдбата ни предостави идеалната възможност да се опознаем, нали, Бигълс?

— Донякъде — внимателно рече тя. — Ситуацията, обаче, изобщо не е нормална. Всичко е някак преиначено, преувеличено…

Точно така. Именно затова този мъж й въздейства така. Положението им е критично, сетивата и инстинктите им са изострени до крайност. Нищо чудно, че неповторимата му външност я завладя тъй силно. В нормална обстановка щеше да го погледне, да отчете мимоходом, че е привлекателен, и да го забрави.

„Вярваш ли си?“ — подигра й се един предателски глас отвътре.

С крайчеца на окото си Крис видя, че Тод я наблюдава — развеселен, облегнат на лакът.

Трябва да си вярва. Не се интересува от мъже, най-малко пък от мъж като този — привлекателен, известен и арогантен.

— Значи преувеличено — повтори той и Крис го погледна. — Бигълс, винаги ли успяваш да стоиш така здраво на земята?

— Опитвам се. — Тя искаше да скрие раздразнението си от тона му. Караше я да изглежда задръстена и скучна.

— Двадесет и шест години не са чак толкова преклонна възраст. А и какво лошо има в това да се забавляваш?

— А вие защо мислите, че не се забавлявам? Защото не съм постоянното присъствие по коктейлите или може би защото репортерите не се интересуват от мен?

Очите му се впериха в нея и Крис побърза да извърне глава. И без това вече стана твърде уязвима.

— Имаш ли изобщо развлечения, Бигълс?

— Развлечения? Естествено.

Очите му продължаваха да я пронизват и Крис докосна с ръка гърлото си, сякаш да прикрие вената, която пулсираше издайнически.

— Не е задължително да се влачиш денонощно от един ресторант в друг, за да се каже, че имаш развлечения.

— Права си — наруши след малко възцарилата се тишина той. — Живяла ли си някъде другаде, освен във фермата?

— Няколко години работих в Таунсвил. — Тя впери поглед в безкрайността. След смъртта на Кел се беше отдала на компютрите и дори започна работа като преподавател. — Но миналата година се върнах в Амару, защото помощничката на чичо Тед напусна. — Самотата в града беше станала непоносима и копнежът по спокойствието на родния дом лесно бе надделял.

— Сигурно е трудно да задържиш работната ръка в такова отдалечено място — подхвърли Тод и Крис кимна.

— Да. Амару е доста изолирано.

Тод се засмя.

— Предполагам поради тази причина очарователната Дона така и пропусна да ме информира къде трябва да отида, за да си дам съвета, от който така болезнено се нуждаят тя и братовчедка й.

— Касае се за завещанието на баба ни — побърза да поясни Крис, да не би случайно той да заподозре истинския повод за поканата.

— Добре. Но по начина, по който Дона говореше за Амару, спокойно можех да остана с впечатлението, че се стига и пеш.

— Сред австралийската пустиня разстоянията имат други измерения. Дона разправяла ли ви е за себе си? За семейството ни?

Той поклати глава.

— Като се замисля не. Макар че не спря да приказва. В момента съпругът й е в Америка, доколкото разбрах.

— Да. Те са чудесна двойка — рече Крис и се размърда неспокойно.

— Не се и съмнявам.

Очите му срещнаха нейните и Крис побърза да извърне поглед. Размърда се и за свой ужас бутна фенера. Ръцете им се протегнаха едновременно и за един безкрайно дълъг миг пръстите им се докоснаха. Крис усети как по тялото й премина тръпка като от електрически ток, но с усилие на волята се сдържа и не се дръпна.

Нямаше смелост да го погледне и се взря във фенера. Когато пръстите й се отделиха от него, той изпъшка.

— Боли ли ви кракът?

— Да кажем просто, че го усещам. — Той се усмихна криво и Крис се намръщи.

— Искате ли да го погледна?

— Нищо му няма. Трябва само да поспя. Добрият сън върши чудеса. — Все така усмихнат, той я подкани с ръка да се присъедини към него върху постелята.

Крис внезапно отвори очи и се втренчи в непрогледната тъмнина, докато осъзнае къде се намира. Насред пустинята. Сам-сама с Тод Джеръм. Тя се стегна, защото усети топлината на тялото му. Лежеше абсолютно неподвижна и трескаво мислеше от какво се е събудила.

Нощта бе изключително тиха и Крис напрегна слух. Изведнъж усети, че мъжът до нея също бе неестествено притихнал. Инстинктивно почувства, че той също е буден.

— Тод? — Произнесе името му съвсем естествено, а ръката й сама докосна рамото му.

— Преча ли ти, Крис? Извинявай.

— Кракът ти, нали? — Тя се повдигна на лакът и включи фенера, който ги окъпа в светлина.

— Добре съм — тихо отвърна той. — Изгаси това чудо и заспивай.

Крис седна и доближи фенера.

— Не си добре, по гласа ти се познава.

Той въздъхна шумно.

— Флорънс Бигълс Найтингейл. — Крис понечи да отвърне, но той продължи: — Заболя ме към обяд, но като легнахме май стана по-зле.

Крис прехапа устни, усещаше как страхът се надига у нея.

— Ще ти донеса още хапчета.

— Не искам. Не е непоносимо, а и след час-два ще се съмне и ще можем да разгледаме внимателно раната.

— Но… Много ли те боли?

— Само като се смея, Бигълс. Така че никакви мръсни вицове!

— Вицове ли?

— Лягай, че нощта свърши!

Е, не би могла да му даде хапчетата насила. Крис изключи фенера и мракът отново ги обгърна като плащ.

Стана ужасно тихо и тя потръпна.

— Студено ли ти е?

Крис подскочи.

— Сигурно, защото се размърдах.

— Вдигни си главата.

— Какво? — Тя се обърна към него, но в мрака различи единствено очертанията на профила му. — Защо?

Ръката му се протегна и внимателно се мушна под главата й. Макар че така й беше много по-удобно, тялото й веднага се изопна.

— Смешно ли ти е?

— Ни най-малко.

— Интересно. Цялото ти тяло ти се смее.

— Грешиш. Не виждам нищо кой знае колко забавно.

— Така ли? Според мен пък идеята, че именно в този момент ще те съблазня ми се струва адски забавна.

Сякаш всяка фибра от тялото на Крис преповтори като ехо тази дума. Съблазняване! Тя я произнесе наум. Съблазняване? Звучеше нежно и омайно. Диво и страстно. Да, желае точно това! Желае този мъж. До полуда. Сигурно ще умре от смях, ако можеше да надникне в мислите й.

— Никой не е споменавал такова нещо, господин Джеръм. — Крис сама се учуди на спокойствието в гласа си. — Но не се съмнявам, вие сте запознат с всевъзможните тактики. Съблазняването е вашата втора природа.

— Ха! — изсмя се той, а дъхът му разпръсна косата й и изпрати тръпки по цялото й тяло.

Крис искаше да се отдръпне, но бе сигурна, че няма да успее, дори и ако от това зависи животът й.

— Скъпа ми Крис, това подозрително ми заприличва на предизвикателство!

— Ни най-малко! — извика пламенно тя и се завъртя към него, ала веднага осъзна, че това в никакъв случай не бе най-добрата отбранителна реакция. Всъщност представляваше сериозна тактическа грешка, защото лицето й се оказа на сантиметри от неговото. Каквото и да направеше, не би могла, а и не би желала, да избегне приближаващите се устни. Почувства топлината им върху своите. Без да съзнава, Крис простена и това сякаш отприщи стаеното в душите им желание.