Линзи Стивънс
Докосни ме нежно (5)

Пета глава

Без да съзнава Крис разтвори устни и сякаш се разтопи в целувката му. Чувстваше се така, сякаш това бе първата целувка в живота й. Дори с Кел… В съзнанието й отново замига червената лампичка, но тя нямаше сили да й обърне внимание.

Кел! Крис си наложи да мисли с главата си. Уви, това бе невъзможно, когато устните на Тод се впиваха жадно в нейните.

Той се отдръпна за миг, за да си поеме въздух, и Крис простена:

— Тод…

— Но аз те искам, не разбираш ли? А нещо ми подсказва, че и ти ме искаш.

— Не е вярно. Тод, не трябва да вършим това.

— Защо? Чакай да отгатна. Да не би защото не се познаваме достатъчно добре? Или защото си омъжена? — Сивите му очи я гледаха предизвикателно.

— Кажи, Крис!

— Аз…

Не, не може да използва това оправдание, защото би означавало да излъже.

— О, Крис! Зарежи всичко. Ти си толкова омъжена, колкото и аз.

Тя го погледна занемяла.

— Дона каза, че братовчедка й е вдовица. Явно не става дума за предполагаемия братовчед Кристофър — пилотът, значи отнася се за теб, Кристъл, нали така?

— Дори и да е така, това не означава, че аз ще… Че аз искам… Просто ме остави на мира.

— Да те оставя на мира! — повтори с дрезгав глас той и се засмя тихичко в ухото й, от което Крис цялата потръпна. — Да те оставя на мира? Дори и да исках, не бих могъл да го сторя. Изобщо не ме интересува колко съпрузи си имала и колко си била щастлива с тях. Не можеш да отречеш, че още от мига, в който се видяхме, знаехме, че ще стигнем дотук. — Той въздъхна шумно и я притисна още по-плътно към себе си.

— Тод, моля те… — Молбата й обаче отново потъна в целувката му.

Дума да няма, съпротивляваше се, но не й се щеше да признае колко слаба и вяла е съпротивата й. Когато устните им се намериха, Крис разбра, че е загубена.

Желанието ги погълна изцяло, страстта прииждаше, изгаряща и неутолима.

Ръцете на Тод се заровиха в косите й, плъзнаха се по гърба й и докоснаха кадифената кожа на раменете. Престилката се свлече на земята и тя трескаво започна да разкопчава ризата му. Когато зърна мускулестите гърди и ги обходи с длани, тя потръпна в наслада. Тод простена и продължи да я съблича. Скоро всичките им дрехи бяха разхвърляни по земята и докосването на голите им тела заглуши и най-упоритите предупреждения на вътрешния глас на Крис. Тод я вдигна на ръце и я занесе до импровизираното ложе, после се отпусна върху нея и отново намери устните й.

Крис усещаше, че не може да издържа повече, че копнее за усещането на неговото тяло в своето.

— Господи, Крис, искам да изчакам, но нямам сили!

— Не спирай, моля те! — Тя чу гласа си, но едва го разпозна, звучеше съвсем неестествен — променен и далечен.

Тод потъна в нея и дъхът й замря в гърлото. Една след друга я заляха горещи вълни, после дойде върхът, тя се отпусна и се почувства лека като перце. Миг ли бе това, часове ли? Нямаше представа. Опита се да си поеме въздух. Трябва да е било сън. Прекрасен, невероятен, луд сън.

— Крис — колебливо прошепна Тод. — Крис, съжалявам, аз…

Извинява й се? За какво? Не, не би могла да го понесе…

— По дяволите, чувствам се като ученик. Беше толкова кратко…

Отново започна да обсипва с целувки тялото й и Крис изтръпна от ново желание.

— Този път няма закъде да бързаме — усмихнато рече в ухото й той и телата им отново се сляха в съвършен ритъм.

Крис се бе вкопчила в Тод и задъхано повтаряше името му. По едно време собственият й глас успя да проникне до замъгленото й съзнание и тя се изуми от безразсъдството си. Но връщане назад нямаше. Вече не принадлежеше на себе си.

После, когато лежаха прегърнати и изтощени, тя въздъхна и промълви едва чуто:

— Господи! Какво направих! Как можах…

С тази последна въздишка Крис се отдаде на съня. Събуди я горещината. Поне усети непоносима топлина. Очите й се отвориха и веднага замижаха от яркото обедно слънце.

Колко време е спала? Вдигна ръка да погледне часовника, но пръстите й докоснаха нещо.

Крис изведнъж осъзна къде се намира и какво се бе случило. И с кого! Споменът за дивата страст я отрезви и тя потръпна едновременно от копнеж и от възмущение.

Дръпна се като ужилена и го погледна уплашено. Тод беше буден и я наблюдаваше с непроницаемо изражение.

— Добро утро отново — рече тихо той. — Или по-скоро добър ден.

Крис преглътна мъчително и се надигна на лакът, но улови погледа му върху голата си гръд и се изчерви. Все пак не успя да се сдържи и крадешком плъзна очи по изваяното му стегнато тяло.

Не е възможно всичко това да е вярно. Не може да се е случило с нея. Това е лудост. Та това бе един съвършено непознат за нея мъж!

Тя стисна зъби и понечи да се изправи, но ръката му я улови.

— Крис!

— Пусни ме. Искам… Искам да се облека.

Дрехите й се търкаляха в праха, объркани с неговите — едно мрачно и неоспоримо доказателство за безумството й. Като ги видя, изпита още по-голямо отвращение от себе си.

— Крис, мисля, че трябва да поговорим.

— Не. — Тя се изправи с гръб към него. — Няма за какво. — Взе престилката си, но усещаше изгарящия му поглед и подхвърли през рамо: — Ще бъдеш ли така добър да се обърнеш?

— Защо? Мисля, че доста подробно се запознах с тялото ти.

На секундата тя кипна и страните й пламнаха.

— Трябваше да предположа, че държанието ти ще бъде още по-непочтително и невъзможно.

— Непочтително? По дяволите, Крис, големи хора сме. Трябва да признаеш, че…

— Какво? Че преди малко направих отвратителна грешка? — Стиснала престилката на топка пред себе си, тя се обърна и веднага съжали.

Той се беше изправил и я гледаше дръзко, без ни най-малко да се смущава от голотата си. Стегнатите му, загорели от слънцето крака несъзнателно привлякоха очите й. Коремът й предателски се сви на топка и тя се ядоса още повече.

— За бога, облечи се! — изсъска тя и му хвърли панталона.

Той не помръдна, а продължи да я наблюдава как се бори с престилката.

— Винаги ли си толкова свадлива, след като правиш секс?

— Не считам за нужно да отговарям на този въпрос. — Крис се мъчеше да се овладее, но пръстите изобщо не я слушаха. Гневът блокираше движенията й. — Бих желала да приключим този разговор — заяви хладно тя.

— Тогава край. Нищо не се е случило. Много удобно.

— А според теб какво има да обсъждаме? — избухна невъздържано Крис. — Да анализираме случилото се стъпка по стъпка? Или може би искаш да изкажа оценка за… — Стиснатите му устни и искрите в очите му й подсказаха, че вече наистина го жегна. Тази малка победа я амбицира наново и тя продължи още по-жлъчно: — Бихме могли да сравним мненията си, а? Момент…

— Крис, много добре знаеш, че нямах това предвид — изрече бавно той.

— Е, хайде, Тод, твоето самочувствие надвишава дори ръста ти. — Тя се усмихна ехидно. — Като любовник ти пиша единадесет по десетобалната система. Уви, като мъж си извън класацията.

— Крис, престани!

— А аз как ти се сторих? Какво ще разкажеш като се съберете с братята ти или с момчетата в бара? — Крис скръсти ръце и със задоволство посрещна яростния му поглед. — Без изобщо да си кривиш душата, можеш да ги увериш, че бях лесна плячка, истинска…

— Млъкни, Крис! — изсъска той.

— Това си е самата истина — изрече мрачно тя. — Знаменитият Тод Джеръм дори не си помръдна пръста.

С една крачка той достигна до нея и я сграбчи за раменете.

— Предизвикваш ме, така ли? Държиш да чуеш как те намирам в леглото? Добре. Кристъл Куейд беше… — той млъкна и святкащите черни очи я пронизаха до мозъка на костите. Мина почти цяла вечност, докато довърши изречението — … просто чудесна. — Гласът му бе тих и нежен, в пълен контраст с хладината, изписана на лицето му. — А колкото до приказките с братята ми и „момчетата в бара“, държа да те уверя, че не ми се налага да се хваля пред когото и да било. — Пръстите му се отпуснаха, но продължаваха да я държат здраво. — Сега, след като изяснихме този болезнен въпрос, ще поговорим ли като разумни хора?

Гледаше я втренчено и изпитателно, докато тя най-после кимна едва забележимо.

— Така… — Той я пусна и Крис неволно отстъпи назад. — Любихме се ей тук, посред бял ден, върху ей това платнище. Това е истината! Ако се правим, че нищо не се е случило, какво ще променим?

— Не трябваше да го допускаме!

— Може би. Но то се случи. — Той многозначително вдигна вежди. — И аз не съжалявам. Ни най-малко.

— Ха, че как ще съжаляваш? Получи си каквото искаше.

— Не останах с впечатлението, че ти не си го искала.

Слънцето щедро обливаше бронзовите му рамене, откроявайки всяко мускулче. Крис преглътна. За нищо на света не трябва да се издава. Той не трябва да разбере какво стана с нея.

— Не мога да отрека, че техниката ти е безупречна — отвърна възможно най-безстрастно. — Но само техника не стига.

— Доуточняваме оценката за моето… представяне?

— Нямах това предвид. Исках… Ох, не знам какво исках да кажа. — Тя прекара ръка през разпиляната си коса. — Просто ще ми се да можехме да върнем времето назад.

— Но не можем, Крис.

— Затова трябва да забравим.

Той тихичко се изсмя.

— Ти например можеш ли?

— Да! Да, ще забравя — отвърна твърдо, а вътрешно си повтаряше: „Трябва! Трябва!“.

Но кого иска да заблуди? Себе си не би могла. В този момент имаше чувството, че до края на живота си отново и отново ще преживява този ден.

Тод бавно скръсти ръце и я изгледа с насмешка.

— И това е всичко, така ли? Приключено. Забравено.

— Точно така — възможно най-убедително отсече Крис.

— Аз пък не възнамерявам да забравям абсолютно нищо. И ти няма да го забравиш! Каквото и да приказваш, едно не можеш да отречеш — беше ти приятно. И то много. Доказателството е в очите ти, на лицето ти, по устните…

— Престани!

— Защо? Защото говоря истината. Някой ден и ти трябва да пробваш. Но първо трябва да престанеш да заблуждаваш самата себе си.

— Аз не се заблуждавам.

— О, хайде, Крис. Само един Господ знае защо толкова се плашиш от чувствата си. Започвам да се питам какво ли е представлявал бракът ти, но се съмнявам, че е било нещо кой знае какво.

— Бракът ми изобщо не те засяга — ясно и отчетливо произнесе тя, но отново я жегна чувството за вина. — Не познаваш нито Кел, нито мен.

— За теб поне знам доста. Ти си силна, независима, интелигентна. Имаш чувство за хумор, когато забравиш да се правиш на строга, достопочтена омъжена дама. Знам още, че си чувствителна, нежна и… — Гласът му се бе превърнал в дрезгав шепот. — Ако беше омъжена за мен, животът ти нямаше да е скучен и безинтересен какъвто явно е бил с Кел.

— Какво ти дава право… — Гневът я задуши. — Това е нечувано.

— Хайде, отречи го, ако можеш.

— Разбира се, че мога! С Кел живяхме чудесно.

Тод пристъпи към нея и пръстите му стиснаха ръцете й.

— Той целуваше ли те така, както те целувам аз? Изпитваше ли същото, каквото изпита с мен?

Очите му се забиваха в нея като свредели и изведнъж устните му грубо и страстно се впиха в нейните. Когато най-после се отдръпнаха. Крис бе останала без дъх.

Тод разтърси раменете й и повтори:

— Е, така ли те целуваше той? Поне веднъж в живота си бъди искрена, Крис.

Тя мълчаливо се взря в бездънните му сиви очи. Тишината кънтеше в ушите им.

— Не, Тод — прошепна едва чуто. — Кел беше нежен, мил, грижовен. Беше чудесен… И ме обичаше.

Ръцете му бавно се отпуснаха до тялото. Изглеждаше блед на безмилостната слънчева светлина.

Душата й се разкъсваше от противоречиви чувства. Мисълта за всепоглъщащата страст на Тод замъгляваше спомена за Кел, за добрия, усмихнат Кел. Неговият образ се размиваше и постепенно изплуваха очертанията на едно друго лице — лицето на мъжествения, неустоим Тод Джеръм. Изведнъж я обзе безразсъдното желание да обърне гръб на благоприличието и да му признае, че наистина никой мъж не я карал да се чувства така, че тялото й винаги ще копнее за него.

Мъката, наред с чувството за вина, се сля с желанието да бъде с Тод ден и нощ, до края на живота си. По страните й се търколиха две едри сълзи. Крис побърза да ги избърше с ръка, но Тод отново хвана раменете й, този път с неподозирана нежност.

— Крис, недей да плачеш. Моля те. — В гласа му имаше болка и тя го погледна през сълзи. — Никой няма да разбере какво се е случило. Не е изписано на лицето ти.

— Знам.

— Не се измъчвай. — Той каза и нещо друго, но Крис не успя да долови какво точно. След малко той сви рамене. — Може би си права. Просто трябва да забравим.

Очите му обходиха лицето й и се спряха на устните й. Главата му бавно се приближи. Крис не направи опит да се отдръпне. Сигурна беше, че щеше да й позволи да го стори. Но тя не помръдна. Гледаше го като омагьосана и чакаше.

Устните му се приближиха и топлият му дъх наелектризира всяка частица от тялото й.

— Аз имам свой живот — рече съвсем тихо той и я целуна, после отново и отново, нежно като лек полъх на морски бриз. — Ти имаш твой. Това, което става тук сега е един откраднат миг. Само един откраднат миг.

Тези думи затанцуваха в замъгленото й съзнание, ала колкото и да ги повтаряше, Крис все не успяваше да улови смисъла им. Имаха нещо общо с Кел. Кел… Не бе искала никой друг. Искала — минало време. Кел бе нейното минало, бъдещето беше Тод Джеръм. А тази мисъл не й даваше вече покой.

Целувките на Тод ставаха все по-настойчиви, по-наелектризиращи и Крис се разтопи в обятията му, неспособна да мисли за каквото и да било.

Двамата стояха вкопчени един в друг, без да усещат нито слънцето, нито сухата пръст под краката си, нито шумоленето на листата, нито онова приближаващо нарастващо бучене.