Никол Джордан
Прокуденият (8)

7

— Не съм сигурен, че решението е правилно — отбеляза Върнън Уайтфийлд, докато помагаше на Кейтлин да се качи в открития файтон. — Ако се обърнете към Слоан Макорд, може да се озовете в опасно положение. Нищо чудно да е замислил някакво коварство.

Кейтлин прибра полите си и му направи място да седне до нея.

— Според мен Слоан не замисля нищо. Помолих го за този разговор, защото съм убедена, че и той като мен иска да сложи край на враждата.

Върнън не се задоволи с това обяснение. Учтивостта обаче му забраняваше да повдига повече възражения, затова плесна с камшика и конят потегли в бърз тръс на север.

— По-опасно е да не правим нищо — продължи след малко Кейтлин. — Ако не вземем някакви мерки, ще се пролее още кръв.

— Наистина ли вярвате, че сте в състояние да сложите край на една двадесетгодишна война?

— Може би не. Но ще се опитам да постигнем някакво примирие. С това ще направим огромна крачка към истинския мир.

— Въпреки това бих предпочел да стоите настрана. Не искам да ви се случи нещо лошо, Кейтлин.

Загрижеността на Върнън я ласкаеше. Учителят беше притеснен за нея и се страхуваше от опитите й да сложи край на враждата — за разлика от Джейк, който настояваше тя да поеме инициативата. Колко различни са тези двама мъже, размишляваше Кейтлин. Джейк изобщо не се страхуваше от възможните опасности, даже сигурно щеше да я презира, ако си зарови главата в пясъка.

Върнън беше добросърдечен и загрижен. Закрилник на жените. Тя не можеше да си представи, че той ще проникне в къщата й и ще се опита да я изнасили, както бе постъпил Джейк преди две нощи. У него липсваше тази греховна страст, която беше характерна за Джейк. Тя не посмя да спомене за мирното предложение на Джейк, защото неизбежно трябваше да разкрие и нощното му посещение. Върнън щеше да остане скандализиран от поведението й и тя не би могла да му се сърди.

Кейтлин се надяваше, че Джейк няма да вземе участие в разговора, за който беше помолила брат му Слоан. Нямаше никакво желание да го срещне, след като едва не му се отдаде. При мисълта за безсрамните му ласки бузите й пламнаха. Споменът за пламтящата похот, пробудила се у нея от целувките и докосванията му, не преставаше да я мъчи. Тялото й все още тръпнеше, но в сърцето й имаше болка. Джейк пробуди горчиво-сладки спомени, отвори стари рани. За няколко мига дори беше повярвала, че нежността и топлината в очите му са много повече от грешна плътска страст.

Дяволите да го вземат! Не беше честно да й припомня миналото. Тя се опасяваше, че в неговите обятия ще се превърне в похотлива самка. А Джейк, негодникът, бе обмислил опозоряването й — беше сигурна в това. Поведението му беше подло — нищо, че милувките му я подлудиха. За в бъдеще щеше да е нащрек. Той й бе доказал колко безпомощна е пред него. Не биваше да допуска Джейк да изложи на опасност сигурността на новия й живот. Тя беше длъжна да остави миналото зад гърба си и да започне начисто.

Върнън се покашля и я изтръгна от размишленията й.

— Помислихте ли върху онова, което ви казах преди няколко дни?

— Извинете, бях се замислила. За какво питате?

Той я погледна плахо отстрани.

— Много искам да останете в Колорадо, Кейтлин.

— О!

— Знам, че това ви изненадва. И идва малко внезапно. Но си мисля, че ние с вас си подхождаме. Аз ще ви бъда добър съпруг. Винаги можете да разчитате на мен. Много ще се старая.

— Това… предложение ли е, Върнън?

— Да — гласът му беше мек, погледът — нежен. — Много искам да станете моя жена, Кейтлин.

— Аз… не знам какво да кажа.

— Не е нужно да казвате нищо. Просто помислете върху предложението ми. Моята родина е тук, но ако Колорадо ви навява само лоши спомени, ако не желаете да останете тук, ще си потърся учителско място някъде на изток. Ако желаете, можем да живеем в Сейнт Луис.

— Вижте, Върнън, аз имам син, за когото трябва да се грижа. Райън заема първото място в живота ми. Искам това да е ясно още от самото начало.

— Да, да, знам. Ще се старая да му бъда добър баща. Аз много обичам децата, нали знаете.

— Да — Върнън умееше да общува с деца от всяка възраст. Преподаването не беше само негова професия, а страст. Сигурно щеше да е добър баща. И съпруг…

Струваше ли си да обмисли възможността да стане съпруга на мъж, който никога няма да завладее сърцето й? Не би намерила по-добър баща от Върнън Уайтфийлд. Той ще обича сина й като собствено дете — в това нямаше съмнение.

Също толкова сигурна беше, че той е искрен приятел. Тя харесваше компанията му. Животът й с Върнън щеше да протече спокойно и мирно — точно както го желаеше. Тя имаше нужда от стабилен мъж, който да уравновеси дивия й темперамент.

Искаше приятел, с когото да разговаря, да споделя малките грижи и радости на ежедневието. Да, Върнън не беше голямата любов, но нима това беше важно? Не искаше отново да изгуби сърцето си. Никога вече няма да позволи някой да я нарани така жестоко, както я беше наранил Джейк.

Въпреки това мисълта да се люби с Върнън Уайтфийлд предизвикваше неловкост. След Джейк никой мъж не беше интересен. Върнън никога нямаше да възпламени сетивата й, да я разтреперва като Джейк — но нима това беше лошо?

Тя бе познала страстта и знаеше докъде води тя — до гибел. Днес отново владееше живота си и искаше това да трае и в бъдеще. Копнееше за мир и тишина, каквито Джейк не можеше да й даде. Той имаше властта да я възбужда, да я гневи и утешава, да разбие сърцето й и да я отведе в рая. Но той не беше в състояние да й даде онова, от което тя се нуждаеше най-силно.

За разлика от него Върнън беше човек, на когото можеше да се разчита. Стабилен и надежден. Достоен за доверие, устойчив на житейските бури. Той не представляваше заплаха, защото не беше скандално известен бандит и престъпник. Тя не можеше да си представи, че Върнън би застрелял някого, за да печели прехраната си.

Сигурността и надеждността бяха за предпочитане пред страстта. Майката на Кейтлин се бе омъжила за баща й по любов и прекара целия си живот в съжаление за тази стъпка. Няколко пъти се опита да избяга и накрая умря с болка и тъга.

Тогава баща й започна да пие, спомняше си Кейтлин. А разправиите му с говедовъдите прераснаха в дива омраза.

Имаше още едно важно обстоятелство. Ако се омъжи, съпругът й ще я пази от Джейк. Ако я види омъжена, Джейк ще е принуден да признае окончателността на раздялата им. А съпругът й ще му попречи да се доближи до детето. Това беше най-важният довод в полза на женитбата.

Тази сутрин тя отиде рано в града и изпрати телеграма на леля Уини, в която й съобщаваше, че завръщането й ще се забави, докато намери купувач за ранчото. Накрая отново я помоли да се грижи добре за Райън и да не напуска Сейнт Луис.

— Поне ще помислите ли върху предложението ми? — попита тихо Върнън.

— Да, разбира се — отговори бързо Кейтлин. — Но… нужно ми е време, Върнън. Подобна стъпка изисква сериозно обмисляне.

Той се усмихна.

— За мен е важно да не кажете веднага „не“.

Няма да каже „не“. Ще направи онова, което е най-добро за Райън и за бъдещето му. А това означаваше да уреди нещата тук и колкото е възможно по-скоро да се върне при сина си.

Сега задачата й беше да се погрижи за приключването на съседската война. Да намери път към мирно бъдеще — може би това беше най-доброто лекарство, за да забрави Джейк, чието неочаквано завръщане напълно я извади от равновесие. Краят на враждата беше основната предпоставка за успешна продажба на ранчото Кингсли. Ключовата фигура за изпълнението на тази задача беше Слоан Макорд.

Файтонът ги носеше покрай веригата от ниски възвишения, принадлежащи на семейство Макорд. Просторни пасища, плодородни ниви, огромни стада говеда, задрямали под лятното слънце, охранявани от въоръжени каубои, които изпращаха двамата пътници с подозрителни погледи.

Ранчото на семейство Макорд почти не се различаваше от нейния дом. Разкошна двуетажна сграда с редица прозорци на фасадата. Мексиканската икономка отвори вратата и отведе гостите в кабинета. Стаята беше обзаведена типично по мъжки — без украшенията, дантелените покривчици и фотографиите по стените, каквито имаше в нейната къща. Огромно махагоново писалище, отрупано с документи, заемаше почти цялата стена под прозореца. Срещу него стоеше висок шкаф, изпълнен с книги с кожени подвързии. Кейтлин се настани на дивана пред голямата камина. Върнън спря пред шкафа, за да погледне заглавията на книгите.

— Както виждам, някой в тази къща изучава правни науки — отбеляза учудено той.

В този момент влезе Слоан Макорд и изпълни помещението с енергия и виталност. В същото време той излъчваше опасно напрежение. Приликата му с Джейк беше смайваща — същите отсечени като с длето черти, същата изгоряла от слънцето руса коса. Обаче излъчваше студ и Кейтлин веднага усети, че му липсват лекотата и жизнерадостта, които съставляваха чара на брат му. Слоан Макорд беше строг мъж, твърд и несговорчив.

Искрата на омраза, която проблесна за миг в студените му очи, веднага се скри зад учтива маска. Слоан кимна, но не подаде ръка нито на нея, нито на Върнън. Застана пред писалището си и веднага мина на въпроса.

— Предполагам, че имате основателна причина да ме посетите, мисис Хъгс.

Прямотата му не я учуди. Не би могла да очаква сърдечност от смъртния си враг. Слоан беше пострадал от междусъседската война повече от всички други. Щом искаше да разбере защо е дошла, тя щеше да задоволи любопитството му.

— Разбира се, мистър Макорд. И се надявам да стигнем до единомислие.

— Единомислие?

— Аз съм твърдо решена да сложа край на тази безсмислена война. Надявам се да проявите разбиране.

Слоан я изгледа мълчаливо и скръсти ръце под гърдите си. Кейтлин не можа да изтълкува този жест — дали бе войнствен, отблъскващ или примирителен.

— Джейк спомена нещо в тази посока.

С ъгълчето на окото си Кейтлин забеляза изненадата на Върнън.

— И двете страни имат интерес кръвопролитието най-сетне да престане, мистър Макорд. Не на последно място поставям и финансовите изгоди от мира. Сигурна съм, че не ви е приятно постоянно да губите животни, както и ние не можем да си позволим да убиват овцете ни. Няма никакъв смисъл взаимно да затрудняваме живота си, да избиваме невинни животни и да нараняваме хора.

Кейтлин седеше леко наведена, със сериозно лице.

— Нашите бащи вече ги няма. Те започнаха тази вражда. Те подклаждаха омразата и насилието, от които пострадахме ние. Затова трябва да сложим край на безсмисленото убиване, веднъж завинаги. Мистър Макорд, аз съм готова да заровя томахавката на войната, ако и вие го направите.

Преди Слоан да е успял да отговори, се обади друг мъжки глас.

— Браво, Кет. Прекрасна реч произнесе — в добре познатия, провлечен глас звучеше веселие, примесено с лека ирония. — Но не би било зле да кажеш цялата истина. Ти искаш да сложиш край на враждата, защото смяташ да продадеш ранчото си и се надяваш да получиш по-добра цена.

Кейтлин хвърли бърз поглед през рамо. Джейк стоеше небрежно облегнат на вратата и я гледаше пронизващо. Бузата му беше украсена с пластир, другите резки обаче бяха зараснали, а синините — избледнели.

За нейно учудване той носеше на ръце бебе на около девет месеца с големи тъмни очи и черна коса. Индианските му черти бяха наследство от майката, принадлежала към племето чейени и станала жертва на междусъседската война. Малката дъщеря на Слоан. Кейтлин изпита съжаление към бебето полусираче.

Джейк я наблюдаваше остро и явно очакваше реакцията й. Тя си заповяда да отвърне спокойно на погледа му. Той й кимна подигравателно и притисна устни върху челото на детето.

— Това сладко момиченце е моята племенница Яна — изрече меко той. — Майка й беше убита от твоя баща, Кейтлин.

Младата жена впи нокти в платнената си чанта. Нямаше никакъв смисъл да му отговаря, че убийството не е било разследвано и че участието на баща й в нападението не е доказано. Защото самата тя не се съмняваше, че Адам Кингсли има пръст в покушението. Да, баща й беше виновен за смъртта на младата индианка.

— Много съжалявам — отвърна просто тя. — Наистина. Но защо трябва да ровим в миналото?

— Има неща, които човек не може да забрави — отговори студено Слоан.

Джейк влезе в стаята и предаде бебето в ръцете на брат си. Напрежението, като че ли се поразсея.

— А вие какво правите тук, Уайтфийлд? — попита небрежно Джейк. — И вие ли имате финансов интерес от този разговор?

Върнън видимо се скова.

— Интересите на мисис Хъгс са и мои. В този случай обаче съм само неин придружител.

Двамата мъже се гледаха враждебно. Кейтлин си представи как жребци се бият за кобила и й се дощя да се изсмее. Тази битка би била неравна. Джейк пращеше от сила, стреляше със смъртоносна бързина и прецизност, беше прекарал четири години от живота си в бягство и това бе изострило сетивата му до крайност. За разлика от него Върнън беше джентълмен в най-истинския смисъл на думата, образован и учтив. Твърде лесна плячка за бързия бандит.

Кейтлин се накани да заговори отново, но Джейк я изпревари:

— Какво си въобразяваш, че правиш, като си си избрала за закрилник един учител, мисис Хъгс? — попита провлечено той, натъртвайки на обръщението.

— Млъкни, Джейк! — изсъска тя. — Нямам нужда от закрила. Преподаването е почтена професия. Няма да ти позволя да се изказваш пренебрежително за неща, които не разбираш.

— И на сън не бих си помислил да се държа непочтително — Джейк се опря на ръба на писалището и впи пламтящ зелен поглед в лицето й. Очите му я завладяха, взеха я в плен и предателското й тяло отново се сгорещи както преди две нощи.

Спомняш ли си колко ни беше хубаво заедно, Кет? Горещо и диво.

Кейтлин нямаше сили да отвърне поглед. Беше дошла тук с твърдото намерение да остане спокойна и да се владее. Ала сега осъзна колко глупаво е било това намерение, колко малко можеше да противопостави на Джейк. В негово присъствие тя беше безпомощна пленница на спомените.

И този дявол го знаеше много добре.

В очите му светна смях.

— Ти все още не си ме поздравила за моята почтена професия — ухили се той.

Безпомощността й се превърна в гняв.

— Какви ги говориш? — отвърна остро тя.

Той помилва звездата на гърдите си.

— Назначиха ме за помощник-шериф. Местният съдия е на мнение, че умението ми да си служа с оръжието може да е от полза, за да запазим мира в областта.

— Това е лоша шега, Джейк.

Той я погледна с добре изиграна обида.

— Изобщо не се шегувам, котенце. Нетерсън ме назначи за помощник-шериф на града. Разбира се, само между другото. Не се ли радваш? Мислех, че ще ти хареса да чуеш, че за разнообразие този път съм на страната на закона.

— Искаш да се радвам? — Кейтлин присви очи. — Според мен това е възмутително лицемерие.

— Защо смяташ така?

— Нетерсън винаги е бил на страната на говедовъдите. Освен това ти е приятел. Пренебрегвайки криминалното ти минало, той нарушава закона. Поне така мисля аз.

— Нали току-що каза, че искаш да забравиш миналото?

— Има неща — отговори тя, нарочно повтаряйки думите на Слоан, — които човек просто не може да забрави. Ти си бандит. Човек извън закона.

При това категорично обвинение Джейк изкриви уста в студена усмивка.

— В щата Колорадо обвинението срещу мен беше снето, не помниш ли?

Кейтлин също изкриви лице.

— Дори да е така, в Ню Мексико те търсят за убийство и грабеж. Значи там си престъпник.

— Наистина ли вярваш във всяка глупост, която чуеш, Жулиета?

Кейтлин се разтрепери от гняв. Преди няколко дни го бе попитала за грабежа в банката и той не отрече. Типично за него: да я докара до бяс и да я нарича с име, което будеше мъчителни спомени.

— Не съм дошла да споря за криминалното ти минало, Джейк — отсече тя и го изгледа мрачно, с пламтящи от гняв бузи.

— За какво тогава искаш да спорим?

— Дойдох да говоря с брат ти.

Красивата, твърда уста се опъна в ленива усмивка.

— Тогава няма да ти преча.

— Няма да ти позволя да ми попречиш — скърцайки със зъби, Кейтлин се обърна към Слоан, който люлееше бебето и бе проследил разговора им с развеселена физиономия. — Хайде да се върнем към същинската тема на разговора ни, мистър Макорд — гласът й прозвуча задавено.

За нейно учудване Слоан й се усмихна и усмивката му беше не по-малко очарователна от тази на брат му.

— Защо не ме наричате Слоан? Ако искаме да сложим край на дългогодишната вражда, би трябвало да не се отнасяме официално един към друг и да се опознаем по-добре.

Кейтлин кимна одобрително.

— Моето име е Кейтлин.

— Повече й харесва да я наричат Кет — обади се предизвикателно Джейк. — Диво котенце. Дяволско изчадие. Жулиета обаче й е неприятно.

— Стига толкова, Макорд — прекъсна го възмутено Върнън.

Кейтлин изгледа унищожително Джейк. Бузите й пламтяха тъмночервени. Какво ли си мислеше Върнън за тези смешни намеци?

— Знаете ли, Слоан — обърна се тя към домакина, — бих предпочела да обсъдим въпроса на четири очи.

Без смущаващата намеса на брат ви, даде му да разбере тя с многозначителен поглед. Но Слоан вдигна рамене.

— Аз нямам тайни от Джейк. Той пожела да присъства на разговора. Освен това мисля, че е по-добре да не го дразним.

Кейтлин кимна недоволно. Слоан се настани в креслото срещу нея и намести бебето удобно в скута си. Вече не изглеждаше студен и враждебен.

Върнън приседна на дивана и Кейтлин му благодари с поглед. Опитвайки се да пренебрегне присъствието на Джейк, тя започна да излага предложенията си за примирие между воюващите страни.

— Както вече казах, сключването на примирие ще има икономическа изгода и за двете страни. Аз желая да продам ранчото си на добра цена, а при сегашното положение това е невъзможно. Всички останали овцевъди и говедовъди в областта ще имат полза от примирието. Искам унищожаването на стока да престане. Искам дори дребните ранчероси да не се страхуват за живота и имуществото си.

Кейтлин помълча малко и продължи с нарастваща възбуда:

— Мирът ще донесе само добро, Слоан. Хората от нашия град и в цялата област ще живеят без страх и ужас. Вашата дъщеря ще има сигурно бъдеще, ще расте спокойно, без вие да се страхувате, че някой овчар ще я нападне, за да й отмъсти за причиненото му някога зло.

— Звучи разумно — кимна замислено Слоан.

Кейтлин въздъхна облекчено. Хубаво беше, че той я слушаше внимателно.

— Ако не сложим край на кървавото минало, никой няма да се надява на спокойно бъдеще.

— И как си представяте, че ще сложите край на война, която бушува от двадесет години?

Кейтлин смръщи чело.

— Признавам, че не знам конкретно как, но със сигурност ще намерим начин. Нито един отделен човек не носи отговорност за насилието. Но всяка седмица стават нови сблъсъци, умират животни, пролива се кръв. При всяка среща на каубои от двете страни избухва караница. Ясно ми е, че насилието няма да спре от само себе си. Ние трябва да го спрем. И според мен вие, Слоан, трябва да сложите началото.

Той я погледна въпросително.

— Ако наистина имате желание да приключите тази безсмислена война, ще намерите решение — продължи настойчиво Кейтлин. — Каубоите и собствениците на ферми ви слушат. Говорете с хората, предложете им примирие. Поемете инициативата.

— А вие? Дъщерята на Адам Кингсли вероятно има влияние върху овцевъдите.

— Честно казано, не съм сигурна, но ще направя всичко възможно.

— Какво предлагате?

— Да сложим оръжията… Може би да основем комитет за изглаждане на отношенията. Или комисия, пред която двете страни да изложат оплакванията си…

Слоан Макорд я слушаше с нарастващ интерес. Отначало беше скептичен към срещата с дъщерята на стария Кингсли и това не беше учудващо. Но се оказа, че момичето изобщо не е глупаво. Адам Кингсли вече го нямаше и възможността да сключат мир беше напълно реална.

След малко Слоан позвъни на икономката и поръча кафе и сладкиши. Джейк мълчеше, но Кейтлин през цялото време усещаше изпитателния му поглед. Той също одобряваше усилията й, но мотивите му бяха егоистични. Много държеше тя да остане в Колорадо — и знаеше, че това е възможно само ако настъпи мир. Не искаше любимата му да се мъчи като учителка в някакво си девическо училище на изток. Да, дивата хлапачка се бе превърнала в изискана дама, но корените й бяха тук, в планините. При него.

Джентълменът, седнал до нея, все повече го гневеше. Не беше очаквал заплаха от тази посока и сега беше вбесен, че Кейтлин се е обърнала за помощ към някакво си даскалче.

Като видя как Върнън й подаде чинийката с джинджифилови сладки, го загриза ревност. Той трябваше да седи до нея и да си говорят за края на войната.

Джейк гледаше на Кет като на своя жена и беше готов да предяви правата си на собственик. Тя му принадлежеше — нищо, че засега отказваше да го признае. Той вече не беше в състояние да обуздава желанието си да я притежава. Четирите години раздяла не бяха намалили волята му да я направи своя жена.

Джейк въздъхна и отново се съсредоточи в профила й. Отново си припомни как онази нощ отиде в къщата й и тя го отблъсна. Искаше я нежна и готова да му се отдаде, не скована от страх и трепереща от омраза.

Съзнаваше, че е пълен глупак да я желае с такава сила, но беше безсилен. Всеки път, когато я видеше, в цялото му същество нахлуваше желание. Тя владееше мислите и сънищата му. Той съзнаваше, че ще се отпусне само когато спи с нея, когато я люби — и тя му отговори със същата страст.

А сега изведнъж се бе озовал срещу опасен съперник. Джейк изгледа пронизващо учителя и отново устреми поглед към Кейтлин.

Помоли Нетерсън да го назначи за помощник-шериф не защото много държеше да получи този пост, а защото се надяваше да направи добро впечатление на Кейтлин. Вместо това тя изрази подозрение към мотивите му и му заяви в очите, че няма да се промени. Изсмя му се подигравателно в лицето, пренебрежително отхвърли добрите му намерения като лицемерни. Засегна го дълбоко.

Когато бебето се разплака, Кейтлин помоли Слоан да го подържи. Притисна момиченцето до гърдите си и му запя тихичко. Яна се успокои бързо и заспа, доверчиво сгушена в нежните ръце. Гледката прониза сърцето на Джейк. Кейтлин обичаше децата. С болка си припомни изгубените четири години. Толкова искаше деца от нея.

Докато бебето спеше, Кейтлин и Слоан постигнаха съгласие заедно да предложат на фермерите и овчарите да сключат примирие и си уговориха среща в края на седмицата, за да съобщят какво са постигнали.

Кейтлин стана и предаде спящото бебе на чакащата икономка. Когато благодари на домакина за разговора, Джейк се приближи до нея.

— Ще те придружа до каретата.

— Не, благодаря, Върнън ще ме придружи — отказа тя с подозрителен поглед.

Без да обърне внимание на възражението й, Джейк я хвана за лакътя и я обърна към вратата.

Кейтлин реши да не оказва съпротива и го остави да я изведе на верандата. Там Джейк се наведе към нея и пошепна в ухото й:

— Прати го по дяволите, Кет.

— Какво каза?

— Говоря ти за даскала. Кажи му да се маха по дяволите. Не искам да се мотае около полите ти.

Кейтлин изпъна рамене.

— Как смееш да ми заповядваш! — изсъска разярено тя. — Сама ще подбирам приятелите си!

Джейк се усмихна студено.

— Аз не ти заповядвам, котенце. Предупреждавам те. Ще се боря с всички средства. Ще рискувам всичко. Ти принадлежиш на мен.

Кейтлин го погледна стреснато. Дръзката му претенция прозвуча толкова ласкателно в ушите й… А беше тъй абсурдна и възмутителна.

Тя мълча упорито, докато Джейк я настаняваше във файтона и Върнън зае място до нея.

— Ще ви съобщя как овцевъдите са приели предложението — каза Кейтлин на Слоан и се обърна към Върнън със сияеща усмивка, за да ядоса Джейк.

Двамата братя проследиха с поглед файтона, който се отдалечаваше в облак златна прах. В последвалата тишина Джейк усети любопитния поглед на брат си. Без да каже нищо, той пое дълбоко дъх, за да се наслади на добре познатия роден въздух, на пикантната смесица от сладка лятна трева, крави и коне.

— Искаш ли да идем в града? — попита Слоан. — Ще хапнем и ще поиграем. Дела ще се радва да те види.

— Не съм в настроение за жена.

Слоан се изсмя тихо и го удари по рамото.

— О, не е това! Проблемът е, че искаш жена, която не можеш да имаш.

— Засега — кимна мрачно Джейк. — Но битката едва е започнала.

— Здравата си загазил, братко.

— Прав си — кимна отново Джейк, загледан след облака прах. — Никога няма да се отърва от нея.

— Разбирам те — Слоан поклати глава. — Искрите, които прехвърчат между вас, за малко не подпалиха библиотеката. По-силни са даже от фойерверките за четвърти юли. Залагам десет на едно за теб. Ще седя на първата редица, за да гледам фойерверките — сложи ръка на рамото на Джейк и го подкани: — Хайде, да пийнем по едно питие. Мисля, че и двамата имаме нужда от нещо по-силно.

Джейк кимна и си пожела да е също толкова сигурен в себе си. Хвърли последен поглед към смаляващия се файтон и се обърна към къщата. Четири години беше живял без Кейтлин. Значи можеше да почака още няколко дни.