Никол Джордан
Прокуденият (3)

2

— Здравей, Кет — проговори беззвучно Джейк. — Отдавна не сме се виждали.

Кейтлин остана безмълвна. Даже да знаеше какво да отговори, не беше способна да произнесе нито дума. Гърлото й беше стегнато сякаш с въже. Не беше в състояние да отвърне очи от него. Погледът й се впи в лицето му, обходи фигурата му.

За един бегъл миг изминалите години се изличиха. Пред нея не стоеше опасният престъпник от обявата, а мъжът, когото бе обичала като младо момиче. Някога се измъкваше от къщи, за да се среща с Джейк на това омагьосано място. Да говори с него, да го целува, да го прегръща. Двама влюбени споделяха тук мечтите, надеждите и желанията си. Отново я обзе задъханото очакване, сладкото щастие да го види отново…

Споменът угасна и тя видя брат си Нийл, какъвто беше в онзи ужасен ден: безжизнено, окървавено тяло в ръцете на баща й… убит от ръката на Джейк. Остра болка прониза сърцето й. Все още безмълвна, тя побледня още повече и впи поглед в очите на Джейк.

Той беше променен. Дългата, буйна коса под шапката все още имаше цвета на зряла пшеница, очите бяха все така замайващо зелени. Вятърът и годините, прекарани в тежка борба за живот, обаче бяха заличили всяка следа от младежка мекота по лицето му. Беше слаб и строен както преди. Гърдите му изглеждаха още по-мускулести, широките рамене опъваха избелялата памучна риза.

Погледът й падна върху двата пистолета, окачени ниско на хълбоците. Изглеждаше точно като бандит, търсен от закона, какъвто беше станал с годините.

Кейтлин беше готова да заплаче. Сърцето й се разкъсваше от болка и копнеж по нежния любим от преди четири години. Човекът пред нея й беше чужд. Той беше престъпник и тя се страхуваше от него. В същото време се боеше, че ако го хванат, ще свърши на бесилката.

— Какво има? Да не си си глътнала езика? — попита с лека подигравка той.

Забележката сякаш заби кама във вътрешностите й. Имаше чувството, че ей сега ще рухне.

— Какво… какво правиш тук? — попита дрезгаво тя. — Не знаеш ли, че дават награда за главата ти?

Очите му търсеха нещо в лицето й.

— О, я стига, Кет. Прозвуча, сякаш си загрижена за мен.

Кейтлин дръпна юздите с треперещи ръце. Сигурно беше луда, че продължава да се тревожи какво ще се случи с него — след всичко, което й беше причинил.

— Ни най-малко. Не ми пука дали ще те окачат на най-близкото дърво. Нямам какво друго да ти кажа.

Тя се опита да мине покрай него, но той реагира светкавично. Наведе се и посегна към юздата на коня й.

— О, разбира се, че имаме какво да си кажем. Ще говориш с мен, Кет. Дължиш ми го — само с едно дръпване Джейк изтръгна юздата от безжизнените й пръсти и я нави на своите. — И без това щях да те посетя. Но сега можем да свършим тази работа и тук.

Кейтлин спря да диша. Стомахът й се сгърчи от болка. Беше сама с един опасен убиец в тази скрита планинска клисура. Никой няма да я чуе, ако извика за помощ. Но имаше оръжие. Макар че трепереше, успя да отвори чантата на седлото и извади малкия деринджър. Без да се колебае, насочи дулото към гърдите му.

В очите му светна болка, но изчезна толкова бързо, та тя помисли, че се е лъгала. Лицето му веднага се затвори и стана безизразно.

След секунда той се изсмя тихо и подигравателно.

— Ето я отново старата Кет. Когато те видях за първи път край дяволското езеро, пак насочи пушката срещу мен. Помниш ли, Жулиета? — подигравателната усмивка съдържаше следи от предишното му очарование. — Помниш ли как завърши първата ни среща?

Кейтлин шумно пое въздух. Кривата му усмивка упражняваше странно въздействие върху нея. Макар да му липсваше предишната мекота, Джейк Макорд излъчваше чувственост, която я разтреперваше. Погледът на блестящите му очи ускоряваше пулса й. Една негова усмивка я разтапяше. Все още беше податлива на чара му.

По гърба й пролази студена тръпка. Господ да ми е на помощ! — помоли се безмълвно тя. Все още желаеше този мъж.

Как мразеше предателските си вълнения, чувствата си към Джейк и мъчителните спомени, които я свързваха с него. Но сега трябваше да запази спокойствие. Няма да му позволи да й замае главата с предателското очарование и мъжката си привлекателност. Няма да се страхува от него. В гърдите й лумна гняв и тя го остави да я завладее. Предизвикателно размаха пистолета и отново го насочи към гърдите му.

Въздухът помежду им вибрираше от напрежение. Ръката й трепереше. Трябва да се овладее. На всяка цена.

— Стой далеч от мен, Джейк — заповяда тя и изпита облекчение, че гласът й не трепери толкова силно, колкото се беше опасявала.

— Да стоя далеч от теб? — повтори той и отново се усмихна. — Малко си закъсняла да пазиш невинността си от мен, не мислиш ли? — провлеченият глас и безсрамният поглед, който обходи тялото й, засилиха гнева й.

— За много неща е твърде късно, Джейк. Между нас се случиха прекалено много неща, за да можем да забравим. Аз вече не съм младото момиче, което някога измами и изостави. Аз се промених. Ти също си променен.

Права е, каза си горчиво Джейк. Кейтлин наистина не беше момичето от преди четири години. Неговата Кет бе станала жена. Гърдите й бяха по-пълни, лицето й изглеждаше зряло и меко. Но тя все още упражняваше върху него същата магнетична сила като някога.

Мислеше си, че срещата с нея няма да му причини болка. Беше предвидил реакцията й. Предимството на изненадата беше на негова страна. Внезапната му поява очевидно я стресна и я извади от равновесие. Нищо не можеше да му попречи да я види отново, след като се бе върнала у дома. Сблъсъкът преди четири години разруши живота му, но внезапната раздяла с Кет остави в душата му болезнена празнота. Защото всичките му мечти рухнаха.

Рухнаха завинаги.

Джейк стисна зъби и огледа изпитателно напрегнатото, измъчено лице на жената насреща си. Тя вече не е моята Кет, напомни си мрачно той. Омъжила се е за друг мъж. Друг е заел моето място. Ревността го загриза болезнено.

— Махай се от пътя ми! — заповяда Кейтлин, насочила малкия пистолет право в сърцето му.

Болката му се засили.

— Глупости — отвърна той и небрежно положи ръце върху седлото, сякаш възнамеряваше да остане в това положение цяла вечност.

— Ако кажа на съдията, че съм те видяла, ще отидеш в затвора и ще свършиш с въже на шията.

— Хайде, какво чакаш! Кажи му.

Кейтлин го погледна учудено. Как можеше да е толкова равнодушен, когато животът му беше заложен на карта?

— Какво искаш от мен, дяволите да те вземат? — попита сърдито тя.

Джейк забеляза, че все още е в състояние да раздразни избухливия й темперамент, и се усмихна доволно.

— Искам да изслушаш моята версия на историята — отговори бавно той, направи пауза и добави: — Освен това сигурно не си чула последните новини.

Кейтлин го огледа подозрително.

— Какви новини?

Джейк изкриви устни, но не се усмихна.

— Аз съм свободен човек.

— Какво? — попита изумено Кейтлин. Не можа да повярва на ушите си.

— Преди една седмица губернаторът на Колорадо ме обяви за невинен. Заповедта за арест е отменена.

— Това… това не може да бъде — пошепна тя, толкова смаяна, че не можеше да говори. — Ти уби брат ми…

Думите пронизаха Джейк като острие на нож. Знаеше, че Кейтлин ще го обвини в убийството на брат си, но фактът, че нямаше никакво доверие в него, че го смяташе за убиец…

— Е, скъпа, това са последните новини — заговори пренебрежително той. — Слоан ми телеграфира от Денвър и снощи, когато пристигнах от Ню Мексико, ми връчи документите. Вече не съм преследван от закона. Поне не в Колорадо, не и за убийство. Слоан има доказателства, че обвинението е скалъпено от баща ти, Кейтлин.

— Това… това е лъжа — пошепна едва чуто тя.

— Не, не е лъжа. Питай брат ми, ако не вярваш на мен. Той току-що се върна от Денвър. Един от свидетелите на баща ти е променил показанията си.

Кейтлин притисна ръка към слепоочието си. Не беше способна да разсъждава трезво. В главата й цареше хаос.

Свидетелите на баща й? На стрелбата са присъствали само двама. Шорти Дейвис вече не беше между живите, значи оставаше само Пласидо.

— Какво означава това?

— Тогава свидетелите на баща ти излъгаха. Не описаха случката, както стана в действителност — Кейтлин мълчеше и Джейк вдигна вежди. — Не искаш ли да знаеш какво се случи в действителност, Кет?

— Знам какво се случи — изфуча тя. — Ти уби брат ми.

— Може би, но това стана при самоотбрана — той се усмихна горчиво. — Имам писмената отмяна на заповедта за арест и ще ти го докажа.

— Заповедта не доказва нищо.

Подигравателното изражение на Джейк изчезна.

— За съжаление си права. Една писмена заповед не доказва нищо. Въпреки това съм невинен. Баща ти ме обвини, че съм убил Нийл, за да довърши семейството ни.

— Ти лъжеш.

— Това е истината, Кет — гласът на Джейк прозвуча ледено. — Аз убих брат ти, но това стана при самоотбрана. Иначе онези типове щяха да ме кастрират или да ме линчуват. Нийл ме издебна и поиска да си отмъсти, защото съм се осмелил да те докосна.

Кейтлин машинално клатеше глава — прекалено измъчена и объркана, за да го изслуша. Нямаше никакво желание да повярва в обяснение, което представяше брат й в лоша светлина.

— Ако си невинен, нямаше да избягаш. Защо избяга?

Джейк стисна зъби.

— Права си, избягах.

— Просто изчезна. Не се върна поне да ми кажеш истината.

— Не искаш ли да знаеш каква е причината?

— Не — отсече Кейтлин. Няма да му слуша измислиците.

— Получих два куршума. Нийл стреля по мен… Бях тежко ранен и едва не умрях.

— Не вярвам нито дума — изсъска вбесено Кейтлин.

Джейк започна да разкопчава ризата си. Кейтлин се отдръпна ужасено.

— Какво правиш?

— Събличам се — уплашеното й лице го разсмя. — Какво ти става, котенце? Имаше време, когато обичаше да ме виждаш гол.

— Не, Джейк… не го прави.

— Не се притеснявай, няма да се нахвърля върху теб.

Без да я изпуска от поглед, той свали ризата едновременно с елека и разголи гърдите си. Мускулестото тяло беше загоряло от слънцето. Кейтлин се уплаши от гледката на двата дълбоки белега, които действително изглеждаха като от револверни изстрели. Един на дясното рамо, вторият отляво, малко под ребрата.

Въпреки това Кейтлин упорито поклати глава.

— Какво доказва това? Тези белези може да са отвсякъде.

Джейк облече ризата, но не я закопча.

— Не си права. Изстрелите са от револвера на брат ти.

— Ти си бандит. Престъпник. Нищо чудно някой друг бандит да е бил по-бърз от теб.

Джейк отново поклати глава.

— Няма по-бърз от мен. Поне не на територията на Ню Мексико. Изслушай ме, Кейтлин — гласът му стана тих и настойчив. — В онзи ден Нийл стреля пръв и посегна към пистолета ми. Аз дори не разбрах, че съм го улучил. Скочих на коня си и препуснах като луд. Едва по-късно осъзнах, че съм го застрелял. С него бяха двамата каубои Дейвис и Флорес, но те не тръгнаха да ме преследват, както се опасявах. И слава богу, защото в състоянието, в което бях, щяха да ме настигнат. Избягах в планината и някъде съм загубил съзнание. Дойдох на себе си едва когато един индианец от племето на чейените, казва се Уолф Лоуган, започна да ме реже. Той извади куршумите от тялото ми и ме завлече в лагера си високо в планините. Няколко дни лежах в треска. Раните зараснаха, но минаха седмици, докато се изправя на крака, камо ли да се кача на кон — лицето му изразяваше горчивина. — Преживях дяволски неприятна изненада, когато след два месеца се върнах вкъщи и узнах, че ме търсят за убийство.

Сърцето на Кейтлин спря да бие.

— Върнал си се?

— Да, върнах се, но не останах. Нямаше как да докажа невинността си. Баща ти държеше всички козове в ръката си. Слоан ме убеди да отида в Ню Мексико, за да избегна въжето. Каза, че той ще се опита да изобличи баща ти. Че ще ме защитава. Ти вече беше напуснала Колорадо, а за главата ми бе обявена награда. Бях обвинен несправедливо, не разбираш ли? Баща ти е подкупил двамата свидетели да излъжат за случилото се с брат ти.

— Пласидо Флорес ми разказа какво се е случило, а той не лъже — настоя Кейтлин.

— Значи аз лъжа, така ли? — в гърдите на Джейк пламна гняв. Тази жена беше дяволски упорита и заслепена. Наложи си обаче да се успокои. Не можеше да очаква Кейтлин да повярва веднага в неговата версия за случилото си. Очевидно през изминалите четири години тя беше повярвала в лъжите на баща си. Трябваше да минат дни, дори седмици, докато разбере, че не е права. Кой знае, може би никога няма да му прости, че е убил брат й… Но той не можеше да повярва, че тя го смята за способен да извърши убийство. — Натопиха ме, Кет — проговори заклинателно той.

— Защо му е било на баща ми да те натопи? — попита злобно тя.

— Наистина ли не разбираш? Защото убих сина му. Искал е да ми отмъсти. Затова. Изобщо не го е било грижа, че съм стрелял при законна самоотбрана.

Кейтлин механично поклати глава. Няма да му позволи да й замае главата с лъжи.

— Защо да ти вярвам? Откъде да знам, че не лъжеш?

— Може би защото имаш поне малко доверие в мен? — предложи подигравателно Джейк. — А, нямаш ли? Така си и мислех. Добре тогава, ще ти кажа. Защото сега имам убедително доказателство, Флорес се отказа от лъжите си. Слоан има писмените му показания.

— Откъде да знам, че Слоан не е принудил Пласидо да даде показания в твоя полза?

— Попитай го.

— Тази история ми изглежда съвсем скалъпена — отбеляза скептично Кейтлин. — Баща ми вече не е жив, за да обори показанията ти. Шорти Дейвис също умря. Откъде да знам, че Слоан не е подкупил губернатора, за да отмени обвиненията срещу теб? Както чух, брат ти активно се готви да влезе в политиката.

— Флорес е жив. Попитай го какво се е случило между мен и брат ти.

Точно това ще направя, стига Джейк да ме пусне да си отида оттук и да ми освободи пътя, закани се Кейтлин. Но нямаше никакво намерение да го изрече на глас. В момента най-важното не беше да научи истината. Нито пък да му покаже колко отчаяна е била някога от изчезването му.

— Като си помисля, май ще се наложи аз лично да си поговоря с Флорес — рече заплашително той. — В крайна сметка заради него изгубих четири години от живота си.

— Не! — Кейтлин се вцепени от ужас. Нима той искаше да си отмъсти на бедния овчар! — Не се доближавай до него, Джейк.

— И какво, ако се доближа, Кет? — изръмжа той и приближи коня си до нейния. — Как ще ме спреш?

Пулсът й се ускори и тя вдигна пистолета.

— Не се приближавай!

Без да обърне внимание на предупреждението й, той изравни черния си жребец с нейния.

— Джейк, предупреждавам те, ще стрелям!

— Наистина ли ще го направиш, котенце? — искрящите му очи се впиха в нейните. — Би ли могла хладнокръвно да застреляш невъоръжен човек?

— Ти не си невъоръжен!

— О, разбира се, че съм. Никога не бих насочил оръжие срещу теб.

Кейтлин стисна до болка дръжката на оръжието. Болезнено съзнаваше, че блъфира. Не би могла да стреля срещу Джейк. Някога беше обичала този мъж. Познаваше го интимно, знаеше всичко за тялото му, обичаше го с цялата сила на невинното си сърце. Болката от предателството му я бе разкъсала, но въпреки това не беше в състояние да го убие.

Явно размишленията се отразяваха в очите й, защото Джейк кимна удовлетворено.

— Не — рече съвсем тихо той. — Ти не би могла да извършиш убийство… както и аз.

Кейтлин извърна поглед. Никога не успяваше да скрие чувствата си. Не можеше да му вярва, не можеше да вярва и на себе си, но в сърцето й покълна плаха надежда. Може би Джейк наистина не беше убиец. Но в крайна сметка какво значение имаше това? Разказът му не променяше факта, че той е убил брат й. Че е предал доверието й и е разкъсал сърцето й. Джейк си оставаше човек извън закона, бандит, престъпник. Тя не искаше да има нищо общо с него. Отвращаваше се от мъжа, който бе станал. Чуждият човек, който стоеше пред нея, нямаше нищо общо с някогашния нежен любовник.

— Все ми е едно — пошепна тя, без да го погледне. — Няма никакво значение дали си го направил нарочно или не. Ти си убиецът на Нийл. Никога няма да ти простя.

— Нима предпочиташ да бях умрял аз? Да бях оставил Нийл да ме надупчи с куршуми?

Кейтлин го погледна изумено.

— Бяхме трима срещу един, Кет. Нийл бе придружен от ратаите си.

И тъй като Кейтлин продължаваше да го гледа втренчено, той продължи гневно:

— Някога твърдеше, че си на моя страна. Даже беше готова да се омъжиш за мен.

Мисълта за наивното, романтично момиче, което се бе влюбило в Джейк Макорд, я накара да се изчерви. В гърлото й заседна буца.

— Това беше детинска мечта. Нищо повече.

Джейк бутна шапката си назад и впи поглед в очите й.

— Кой лъже сега, Кет?

— Престани… престани да ме наричаш така. Вече нямаш право.

— Да, така е. Наистина нямам право. Благодарение на баща ти.

— Баща ми няма вина, че си застрелял Нийл.

— Не бъди толкова сигурна. Той е насъскал Нийл срещу мен. След това заяви, че съм го убил. Баща ти е виновен за всичко.

Кейтлин потръпна от ледения му глас.

— Затова ли се върна? За да си отмъстиш?

Отмъщение. Джейк усети как мускулите му се стегнаха.

Мисълта за Адам Кингсли все още го вбесяваше. Някога беше мечтал за отмъщение, беше си го представял в детайли. Смъртта на Кингсли го лиши от очакваната разплата и остави в устата му горчив вкус. Но още преди много време беше разбрал колко безсмислено е да проклинаш съдбата. Освен това не само Адам Кингсли беше виновен за трагедията. Една част от отговорността беше негова. Той бе застрелял Нийл — това беше факт, нищо, че тогава нямаше друг избор. Не се сърдеше на Кейтлин, че го мрази. Двамата бяха невинни жертви на ожесточена, кървава и безсмислена вражда.

— Да, може би искам да си отмъстя — заговори твърдо той. — Човек, на когото са били отнети четири години от живота, реагира като разгневен бик. Твърде жалко, че старият кучи син вече не е жив, за да си плати за стореното — той я прониза с поглед и заключи безмилостно: — Може би вместо на него ще си отмъстя на теб.

Устата й затрепери.

— Аз си платих, Джейк. Никога няма да забравя, че съм съучастница в кърваво престъпление.

— Какво говориш? Защо се чувстваш виновна?

— Ако Нийл не беше повярвал, че е длъжен да ме защити, щеше да е още жив.

— Нийл сам е виновен за смъртта си.

— Не е така — възрази упорито тя.

Джейк изпухтя презрително.

— Ти не си отишла при брат си да му плачеш, че съм те изнасилил, нали?

Кейтлин го изгледа смутено.

— Не, разбира се.

— Нийл ми каза точно това.

— Аз не му бях казала за нас. Нито думичка.

— Така си и мислех. Не му повярвах и му го казах. Това е разликата между нас, Кет. Аз бях на твоя страна.

— О, наистина ли? — Кейтлин се усмихна горчиво. — Доколкото знам, ти ме прелъсти и обеща да се ожениш за мен, за да натриеш носа на баща ми.

Джейк се изсмя сухо.

— Наистина ли мислиш така? Значи аз съм те прелъстил? — помълча малко и кимна. — Да, може и да си права. Наистина исках баща ти да си плати за всичко, което ни причини. И толкова силно те желаех, че бяха готов да обещая всичко, само и само да те видя гола под себе си.

Жестоката подигравка отново разкъса сърцето й.

— Не виждам смисъл да продължаваме този разговор.

— Аз обаче виждам — той се намести удобно на седлото, за да й покаже, че не бърза заникъде. — Ще ми разкажеш ли как живя през тези четири години? Застана ли под светлините на сцената? Толкова искаше да станеш актриса…

— Промених плановете си.

След трагичната смърт на Нийл и скъсването с баща й тя трябваше да си намери сигурна професия, да води скромен живот. А по-късно трябваше да мисли за сина си. Но няма да каже това на Джейк, който отново я зяпаше с обичайното си нахалство.

— Както чувам, сега се казваш Хъгс. Очевидно не си си губила времето и бързо си си намерила съпруг.

— Точно така, не си губих времето — отвърна хапливо Кейтлин, надявайки се да отвърне на обидата му.

— Чух също, че имаш син — гласът му остана безизразен, но в очите светна агресивност.

Кейтлин стисна зъби. Няма да позволи на Джейк да се рови в живота й.

— Моят син не те засяга.

В сърцето му отново се надигна вълна на ревност. Да, синът на Кейтлин не го засягаше. Ужасното беше, че и сърцето, и разумът му отказваха да приемат, че я е загубил завинаги. Тя не подхождаше на мъжа, какъвто беше станал той: точен стрелец, по чиито ръце лепнеше кръвта на десетина мъже. Въпреки това животът й през изминалите четири години предизвикваше у него гняв. Така ще сме квит, каза си мрачно той. Кейтлин не можеше да му прости, че е убил брат й, а той не можеше да й прости, че се е омъжила за друг и му е родила дете.

Едва вчера бе разбрал за нея от брат си. Новината за женитбата й унищожи радостта му от завръщането. В едно ъгълче на сърцето си бе продължил да се надява, че тя ще го чака. Всички жени искаха да се омъжат и да имат деца и той не можеше да я обвинява, че е постъпила като тях. Нали исках да е щастлива, напомни си горчиво той. Но не с друг мъж…

Миналата нощ изобщо не можа да заспи. Непрекъснато си представяше как някакъв непознат се люби с Кейтлин… притиска се между стройните й бели бедра… забавлява се с нея… мъжът, на когото принадлежеше сърцето й. Най-лошите му опасения се бяха потвърдили. Не, не най-лошите. Мъжът й можеше да е още жив. Кейтлин бе овдовяла още през първата година след женитбата си.

— Добър ли беше с теб? — въпросът дойде от дълбините на разкъсваното му от ревност сърце.

— Да, дори много — отвърна Кейтлин, влагайки в гласа си особена убедителност.

Високомерният отговор го ядоса още повече.

— Колко жалко, че вече не е между живите — произнесе провлечено.

Тя имаше желание да изтрие от лицето му арогантната усмивка, но се задоволи с унищожителен поглед.

— Защо се върна, Джейк?

— А ти защо се върна?

Заради сина си, отговори безмълвно Кейтлин. За да му осигуря бъдеще. Ала нямаше намерение да говори за невинното си дете с един престъпник.

— Ти не отговори на въпроса ми.

— Не виждам смисъла. Това е родината ми.

— Мястото ти вече не е тук.

Той не се засегна от презрителната забележка.

— Може би защото искам да си върна предишния живот.

— Сериозно? — този път в нейния глас прозвуча подигравка. — Нийл никога няма да си върне живота.

— Проклятие! — Джейк пое дълбоко въздух и се овладя. — Защо не искаш да ми повярваш? Нали ти обясних какво се случи.

— Трябваха ти цели четири години, за да ми обясниш — изкрещя изведнъж тя и даде воля на натрупалия се гняв. — Изчезна, без да ми кажеш дума! Не ми писа нито ред!

Пламтящите й очи отразяваха собствените му чувства. Гняв, обида, унижение. Чувства, които му бяха отровили последните четири години. Лицето й се разкриви от болка.

Джейк не издържаше да гледа мъката й. Да, можеше да й пише. Можеше още преди години да я открие в Сейнт Луис и да се опита да изясни нещата помежду им. Но нямаше как да я помоли да се омъжи за него, да сподели живота си с него, докато за главата му беше обявена награда. А и не би понесъл да я види отново и да знае, че я е загубил. Сърцето не би му позволило да я срещне отново и да я напусне.

— След стрелбата и ти не остана дълго тук — отвърна остро той.

Това не е вярно, помисли си измъчено Кейтлин. Тя бе останала в дома на баща си възможно най-дълго, защото отчаяно се надяваше да получи вест от него. Търсеше го, плачеше и се молеше. Обаче никога, никога нямаше да му признае това.

— Нямах друг избор. Баща ми ме изгони от къщи. Обвини ме за смъртта на Нийл.

Джейк прие отговора й като удар в лицето.

— Никога не бих ти причинил болка умишлено — промълви задавено той.

Обаче ми причини болка! — искаше да изкрещи Кейтлин. Ала преглътна хълцането, което пареше в гърлото й, и прогони напиращите сълзи. Не искаше Джейк да знае колко е страдала, че са я изгонили от родния дом. Няма да му каже нито за враждебността и клетвите на баща си, нито за самотата си, нито за болката от загубата на двамата мъже, които беше обичала най-много на света.

Когато той не продължи, Кейтлин вирна брадичка.

— Изслушах те. Сега си отивам.

— Само още една дума.

— Какво искаш от мен?

Лицето му стана кораво, почти жестоко. Сведе клепачи и я измери от горе до долу с преценяващ, чувствен поглед.

Опитва се да ме сплаши, каза си Кейтлин. Няма да успее. Тя вирна брадичка още по-високо, срещна безстрашно погледа му. Ще му покаже, че е достоен противник.

— Какво искам от теб ли? — попита Джейк, без да спре да я оглежда. — Добър въпрос. Някога ни беше добре заедно. Мисля, че бихме могли сега да започнем оттам, където спряхме.

Очите й се разшириха. Сърцето й заби ускорено.

— Лъжеш се. Онова, което беше между нас, свърши. Завинаги.

— О, не, Кет, не е свършило. Никак даже.

Кейтлин не искаше да продължи този разговор, но нямаше как да си тръгне. Джейк все още държеше юздите на коня й. Тя се наведе да си ги вземе, но той не й позволи. Вместо това се плъзна от седлото и гъвкаво скочи на земята.

Уплашена, Кейтлин отново вдигна пистолета.

— Казах ти да стоиш далеч от мен!

Джейк изобщо не се стресна.

— Нали се разбрахме по този въпрос. Ти няма да стреляш по мен, Кет.

— Не разчитай много на това!

Опрял ръце на хълбоците, той вдигна поглед към нея. Надменността му я вбесяваше. Знаещата му усмивка си беше чиста подигравка.

— Хайде тогава. Стреляй!

Кейтлин заскърца със зъби и отпусна оръжието. Когато Джейк направи още една крачка към нея и коляното й се опря в гърдите му, тя се разтрепери.

— Страх ли те е от мен, Кет?

Да, тя се страхуваше от него. Изпитваше смъртен страх. Нищо, че бяха свалили от него обвинението в убийството на брат й. Той си оставаше бандит, търсен в Ню Мексико за убийството на банков чиновник… и кой знае още за какво. Още по-страшно обаче беше, че някога изобщо не успяваше да му устои.

— Само глупак не би се страхувал от човек с твоята слава.

— За каква слава говориш?

— Ти си човек извън закона. Бандит. Жесток, отмъстителен, подъл. Ти не си човекът, за когото някога обещах да се омъжа!

Тя е права, помисли си мрачно Джейк. Въпреки това обвиненията го засегнаха дълбоко. Вече не беше младият глупак, който се беше любил с Кейтлин в тази скрита планинска клисура, който беше мечтал да я вземе за жена и да живее с нея. Годините го бяха направили корав и безмилостен. Добротата в душата му се бе изгубила без остатък, докато живееше като низвергнат, като преследван, който непрекъснато се озърта дали някой не върви след него.

Очите му се присвиха заплашително.

— Отмъстителен… може би. Но не съм жесток. Поне не към жените. Все още мога да те направя щастлива, котенце. Обзалагам се, че ще те накарам да мъркаш от наслада.

При звука на чувствения му глас сърцето й заби лудо, а когато схвана значението на думите му, се изчерви до корените на косата. Джейк без усилие взе револвера от ръката й и го хвърли в тревата. Ужасена, Кейтлин посегна да извади от торбата пушката, но той я хвана за китката и я стисна неумолимо. Тя го изгледа унищожително и заповяда:

— Махни си ръцете от мен!

Той поклати глава.

— След малко. Още не съм свършил с теб.

— Но аз свърших с теб! Не искам да те виждам повече. Ти си отвратителен. Ти си престъпник!

Презрението й прониза сърцето му. Внезапно пожела да й причини болка, да й отмъсти за тази обида. Чувствеността изчезна от лицето му. Хвана я през кръста, вдигна я от седлото и я пусна на земята.

— Може би искам още нещо от теб. Преди години ми доставяше удоволствие.

Кейтлин се изтръгна от ръката му, направи няколко несигурни крачки назад и се удари в хълбока на коня. Грубостта на Джейк й отне дъха, но не беше само това. Страхуваше се от него, но повече се страхуваше от себе си. Джейк Макорд, когото познаваше, винаги получаваше онова, което си беше наумил. Ако искаше да се люби с нея, щеше да й струва огромни усилия да го спре. Сърцето й се качи в гърлото.

— Вярно ли е онова, което хората говорят за вдовиците? — попита дрезгаво Джейк и се приближи още малко към нея. — Че постоянно мислят за мъже? Или ти си имаш някой, който те прави щастлива? Имаш ли мъж, който да те задоволява, котенце?

Обзета от сляпа ярост, Кейтлин замахна и го удари през лицето.

Болката, която й причини този удар, беше дори по-силна от неговата, но тъмният гняв на Джейк се засили. Преди да осъзнае какво става, Кейтлин бе притисната към тялото на коня. Мазолестите ръце на Джейк стиснаха китките й като белезници, зелените очи се впиха в нейните.

Слепоочията й пулсираха болезнено — колкото от страх, толкова и от гняв. Той стоеше заплашително над нея, едрият ръст и мускулната му сила я караха да се чувства малка и безпомощна. Раменете му бяха застрашително широки, в ръцете му се усещаше стоманена сила.

Той я държеше в плен и заплашителният му поглед се плъзгаше по тялото й.

Постъпих глупаво, като го ударих, помисли си ужасено Катрин. Нали знаеше колко е опасен. Джейк открай време умееше да я изважда от равновесие.

— Какво правиш тук, Кет? — неочакваният въпрос я уплаши повече от резкия му тон. — Защо дойде тук?

Да, защо всъщност? — запита се горчиво тя.

— Това беше нашата тайна, помниш ли?

Да, помнеше. Помнеше магията на това място, преди насилието, мъката и болката да разрушат живота й. Тогава нямаше омраза и гняв, нямаше съмнения помежду им. Сега въздухът вибрираше от напрежение.

— Защо се върна, Кет? — повтори неумолимо Джейк.

Какво да му отговори? Беше дошла да сключи мир с паметта на брат си. Но това не беше единствената причина. Беше дошла и заради Джейк. Споменът за него я тласна насам. Искаше да се приближи до него, искаше, макар и само за няколко бегли мига, да се отдаде на разбитите мечти, да усети отново сладката невинност на любовта, която някога беше познала на това място.

Само че момчето, което някога обичаше, вече не съществуваше. Нейният герой и приятел, първата й любов, младежът, който щеше да стане неин съпруг, ако брат й не беше загинал от неговата ръка — този младеж беше изчезнал завинаги.

На негово място се появи един нагъл, властен, безогледен чужденец.

И любовта вече я нямаше. Между тях бълбукаше тъмна омраза, която всеки момент можеше да се разрази в насилие.

Тя усещаше през роклята слабините на Джейк, усещаше пулсиращата му твърдост, притисната към тялото й. Миризмата на мъж и кон, която излъчваше, я възбуди въпреки волята й.

Очите му святкаха гневно, но тя въпреки това разбра, че той иска да я целуне.

— Не… Джейк… недей…

Без да каже дума, той зарови ръка в косата й, хвана я за тила и я задържа здраво. Устните му обхванаха устата й, завладяха я, корави и безмилостни, натрапиха й вкуса и горещината му. Стоманената му ръка я привлече към тялото му.

Кейтлин се задъха. Устата му беше по-твърда и по-гореща, отколкото я помнеше. Целувката му завладя сетивата й. Дори не помисли да се съпротивлява. Въпреки враждебността помежду им, целувката предизвика у нея прекрасни усещания.

Споменът, който изплува от паметта й, беше по-жесток от силната му хватка. Една друга целувка, която я бе омагьосала. Последната му целувка в онзи съдбоносен ден. Целувка, изпълнена с нежност, сладост и копнеж.

О, Джейк…

Безпомощна, тя падна на гърдите му. Езикът му се потопи дълбоко в устата й, завладя я, възтържествува над нея, отне й дъха, изпълни я с вкуса си, познат и чужд едновременно. Силното му тяло се притискаше към нейното с неустоима сила. Гърдите му се триеха в нейните и тя ги усещаше въпреки стегнатия корсет. Той напрегна хълбоци и й даде да усети възбудата му.

Кейтлин изплака тихо. Една част от нея искаше да бъде милвана — тази част, която някога беше сляпо влюбена, която сега беше самотна и отчаяна и копнееше за любов. Тя усещаше пулсиращата му възбуда през полите и фустите си, усещаше как гърдите й се втвърдяват и болезнено набъбват. По вътрешната страна на бедрата й потече гореща влага. Всеки нерв на тялото й вибрираше… Не. Това не биваше да се случва. Трябваше да му устои.

Той бе разхлабил желязната си хватка. Макар и замаяна, Кейтлин го усети и светкавично сложи ръце на гърдите му, за да го отблъсне. Но това се оказа грешка, защото веднага усети горещината на голата му кожа под отворената риза. Джейк не обърна внимание на съпротивата й. Намери високата яка на блузата й и отвори мъничките седефени копчета.

— Да не си станала някоя стара сухарка, Кет? — попита той със сериозно лице.

Кейтлин пое дълбоко въздух и отново се опита да се освободи, но той не й позволи да се отдръпне нито на сантиметър.

— Не, Джейк! Престани!

— Но ти изобщо не искаш да престана.

— Разбира се, че искам!

Той разголи шията й и я покри с нежни целувки.

— Липсвах ли ти, котенце? Липсваше ли ти това? — зашепна той с предрезгавял от страст глас.

В паметта й изплува друг спомен. Устните на Джейк милваха гърдите й, езикът му си играеше със зърната…

От гърдите й се изтръгна задавен стон. Опита се да се пребори с могъщата му хватка. Изви се в ръцете му, но не можа да се освободи. Напрежението в тялото й нарастваше и тя беше безпомощна срещу него. Джейк разкопча блузата й и пъхна ръка в корсажа й, за да дръпне батистената долна ризка.

Кейтлин се скова. Пръстите му се плъзнаха навътре и обхванаха едната й гърда. Милувката беше толкова сладостна…

Неканени се появиха един от друг по-чувствени спомени. Не беше забравила какво правеше той с нея през онези диви, грешни следобеди в омагьосаното любовно гнездо.

— Моля те, Джейк, недей…

Той не обърна внимание на молбата й. Устата му отново завладя нейната в гореща целувка, ръката му се мушна по-дълбоко в корсета.

С част от съзнанието си Джейк беше изплашен от своята безогледност. Не искаше да бъде груб с нея. Не искаше да бъде чудовището, за което тя го смяташе… грубият, ожесточен мъж, какъвто беше станал. Заповяда си да забави темпото, да й даде време да свикне с него, да я милва нежно, но не можеше да спре. Трябваше да я докосва, да я държи в ръцете си, да я притежава. Трябваше да я целува, за да успокои мъченията на душата си.

— Помня, че някога не носеше… това тясно нещо — изръмжа дрезгаво той, — за да не ме принуждаваш да го смъкна от гърба ти.

Най-сетне пръстите му намериха, каквото търсеха. Обхванаха нежно едно чувствително зърно и започнаха да го възбуждат. Коленете на Кейтлин омекнаха.

— Не мърдай, котенце.

Как да остане неподвижна, когато огнените му милувки я подлудяваха? Въпреки волята си тя затвори очи и се вкопчи в раменете му. Зърната на гърдите й се втвърдиха и щръкнаха, копнеещи за милувките на силните му пръсти. Кейтлин изстена. Желанието изпрати горещи вълни по цялото й тяло. Той вече я милваше с две ръце, палците му дразнеха твърдите зърна и ги превръщаха в пламтящи върхове на стрели.

Джейк се наведе към гърдите й и пошепна дрезгаво:

— Искам да видя дали още имаш същия прекрасен вкус, както преди — и без да се бави, зацелува меката бяла издутина на гърдите й над корсета.

Кейтлин простена и се притисна към него. Реакцията й предизвика глухо, дълбоко изръмжаване на хищник. Едната му ръка се стрелна към слабините й и обхвана меката издатина на венериния хълм с жест на собственик.

— Боже, колко те желая! Искам да те имам сега, веднага, тук, където го правехме някога. Помниш ли, Кет… как се любехме тук? Колко прекрасно беше?

Разбира се, че помнеше. Никога нямаше да забрави колко прекрасна беше любовта с Джейк, колко нежен и луд беше любимият й. Споменът засили желанието — и страха й.

Защо сърцето й биеше така лудо при всяко негово докосване? Защо тялото й се превръщаше в буен пламък? Би трябвало да се засрами от лесното си отдаване, от похотливостта си. Тя беше слаба и неспособна да устои на настойчивата му атака.

В момента обаче не можеше да мисли за нищо друго, освен за него. Копнееше да усети голата му кожа върху своята, да почувства натиска на горещата му мъжественост. Искаше отново да стане част от него, телата им да се слеят, сърцата им да забият в единен ритъм.

Сякаш прочел грешните й мисли, той взе ръката й и я притисна към панталона си.

— Ти ме искаш, Кет. Знам, че ме искаш.

Ужасът я прониза като светкавица. Джейк владееше тялото й, ума и сетивата й. Копнежът й да се наслади отново на любовта и нежността му беше по-силен от волята й. Много скоро щеше да му позволи отново да я прелъсти. Трябваше да спре веднага.

По-късно Кейтлин отчаяно се питаше откъде беше намерила сили да му се противопостави. С див, измъчен вик тя започна да се отбранява й успя да се освободи от прегръдката му.

— Не! Не те искам… Презирам мъже като теб. Ти… ти си убиец!

Внезапно Джейк я пусна, сякаш се беше опарил.

Тишината надвисна заплашително над тях. Двамата стояха на крачка един от друг и се гледаха в очите. Думите й отекваха в главата му. Кейтлин откри в очите му чувства, които не й бяха чужди: мъка, горчивина, празнота, разочарование.

С много усилия тя успя да задържи сълзите си. Гърдите й се вдигаха и спускаха неравномерно. Въпреки че се олюляваше, тя се отдалечи към езерото, твърдо решена да побегне, ако той я последва.

— Предупредих те да ме оставиш на мира — изфуча разярено тя.

Джейк я проследи с поглед. Гневът и обидата се бореха с възбудата му. Тя го нарече убиец, а той искаше само да я люби. Искаше тя да го гледа нежно и изпълнена с доверие, както преди.

Желаеше я толкова силно, че болката стегна гърлото му. Съзнаваше, че няма да спре, докато не си я върне.

— Да те оставя на мира? — повтори той с дрезгав глас. Лицето му бе хлътнало и посивяло от напрежение. — Никога, скъпа моя. Искам да се любя с теб, Кет. И ще го направя.

— Не, няма — възрази тя с треперещ глас.

— Ще го направя, уверявам те. Още не сме свършили. Вече съм се любил с теб и знам как да го направя. И се кълна, че ще ти доставя удоволствие.

— Но аз… аз не искам — отново възрази Кейтлин.

— Разбира се, че искаш, котенце. Ти също ме желаеш, както аз теб, и ще разтвориш краката си за мен. Ще стенеш и ще ме хапеш, за да се забия по-дълбоко в теб, както правеше някога.

С това мрачно обещание Джейк отново нахлупи шапката над ушите си, обърна се и се метна на коня си.

Кейтлин забеляза, че погледът му е устремен към разголените й гърди, и побърза да се покрие. Джейк се ухили подигравателно и отбеляза:

— Не съм се излъгал. Гърдите ти са все така прекрасни, както преди. Остава ми да се убедя, че и останалото се е запазило.