Никол Джордан
Прокуденият (2)

1

Колорадо

Юли 1886 година

Обявата „Търси се престъпник“ в смесения магазин в Грийнбриър беше отдавна пожълтяла, с окъсани ъгли, но образът на мъжа, когото някога беше обичала, все още беше ясен и истински. Въпреки волята си Кейтлин вдигна ръка и помилва бузата на Джейк с връхчето на пръста си в тънка кожена ръкавица.

Гърдите й се стегнаха от болка, докато очертаваше контура на красивото мъжко лице, което някога й беше най-скъпо на света. Беше вярвала, че четири години са достатъчни да забрави Джейк, беше се надявала, че болката и раните й са излекувани… или поне заздравели. Оказа се, че се е лъгала. Портретът му я пренесе в миналото.

Върна се в спомените си. Пред вътрешния й взор минаваха прекрасни картини. Джейк, опрял ръце на хълбоците, се усмихваше предизвикателно. Джейк я дразнеше и зелените му очи се смееха. Джейк я прегръщаше и целуваше, докато остане без дъх. Джейк разруши семейството й…

Открадна сърцето й, натроши го на парченца и изчезна от живота й, без да каже и дума.

Престани! — заповяда си сърдито Кейтлин, но не можа да прогони жестоките спомени, които уж беше изличила от паметта си. Тогава, преди четири години, тя чакаше с нарастващо отчаяние да чуе признанието на Джейк за станалата трагедия. Вярваше в невинността му и пламенно се надяваше той да я потърси. Но той не се появи. Не дойде да й обясни какво е станало, изостави я на произвола на съдбата. След дълго и напразно чакане тя започна да мисли най-лошото. Тъгата и отчаянието от смъртта на брат й, непрекъснато растяха. Да, любимият й беше извършил ужасно убийство.

Сега вече не можеше да й стори нищо. Сега вече беше сигурна в себе си. Въпреки че при вида на избледнелия портрет сърцето й се сгърчи от болка, Кейтлин успя да се овладее. Джейк никога нямаше да се върне в Колорадо, където беше обявена награда за главата му. Нямаше да рискува да увисне на бесилката.

Никога вече няма да се смее и да се шегува с нея. Тя никога вече няма да усети парещото докосване на устните му, вълните на екстаза, докато той се движеше в нея. Никога вече няма да чуе дрезгавите, страстни, грешни думи, които й шепнеше, докато я водеше към върха на любовното удоволствие. Никога вече няма да намери уют и топлота в неговите прегръдки, няма да преживее безкрайната нежност на любовта му.

Никога вече няма да го види. До края на живота си. И не желаеше да го вижда.

Джейк Макорд беше беглец. Престъпник, търсен в целия щат Колорадо. Защото бе застрелял невъоръжен човек. През следващите години се бе превърнал в мъж извън закона, в жесток убиец, когото Кейтлин презираше от дъното на сърцето си. Хората разправяха, че е убил поне десет души в Тексас и Аризона.

След толкова години Джейк все още притежаваше власт над нея, вълнуваше я и я измъчваше. Лицето му от обявата разтвори старите рани. Явно още не бяха заздравели. Отново я заляха мъчителна болка и горчиви самообвинения. Тя вярваше на Джейк, обичаше го с цялата сила на сърцето си, а той я измами. Напусна я. Отне живота на невинния й брат, който бе поискал да я защити…

Неловко покашляне изтръгна Кейтлин от меланхоличните размишления и тя се обърна. Продавачката я наблюдаваше със странен поглед, смесица от подозрение и съчувствие.

— Извинете, че се забавих. Обикновено в четвъртък е спокойно. Какво ще обичате, мис Кингсли?

Кейтлин направи опит да се усмихне.

— Благодаря, Сара. Вече не се казвам Кингсли, а Хъгс. Мисис Хъгс. Вдовица съм.

— О, да… чух за това. Разказаха ми, че сте се преместили в Сейнт Луис и там сте се омъжили. Бракът ви бил кратък, доколкото разбрах.

— Да. Скъпият ми съпруг почина скоро след сватбата.

— Колко ужасно…

— Да, така беше — Кейтлин побърза да смени темата: — Ще се радвам, ако ме наричаш Кейтлин, както по-рано.

— Да, разбира се… Кейтлин. Радвам се да те видя отново. Толкова време мина…

— Да, права си.

— Съжалявам за баща ти. Беше ужасно. Наистина.

Кейтлин кимна приветливо. Сара Бакстър беше изпълнена със съчувствие. Открай време си бе учтива. Съболезнованията й прозвучаха искрено, макар че и тя, като повечето хора в околността, сигурно си беше отдъхнала, когато Адам Кингсли загина през март. Ако се съдеше по приказките на хората, и той станал жертва на отколешната вражда — ранили го смъртоносно при стрелба между враждуващите каубои и овчари.

От дъщерята на Кингсли се очакваше да облече траур. Покорна на традицията, Кейтлин носеше скромен костюм от черна коприна. Ала след четири години тя тъгуваше много повече за брат си, отколкото за наскоро починалия си баща. Нийл беше трагична пионка в разрушителната, безсмислена война. Кротко, мило момче, заразено и заслепено от яростната омраза на баща си.

Кейтлин не съжаляваше, че баща й вече не е жив и не може да продължи семейната вражда. Най-сетне областта беше свободна от неговата тирания, от сляпата му ярост. И дъщеря му беше свободна. Тя бе оставила зад себе си ужасното минало и си беше изградила нов живот в Сейнт Луис. Премести се там само месец след трагедията, без да вземе нито стотинка от баща си, и заживя при леля си Уинифред.

През онази нощ баща й не я изгони от ранчото, както я беше заплашил. Тя обаче положи всички усилия, за да избяга колкото може по-бързо от гнева и обвиненията му. Беше замаяна от мъка и отчаяние и нямаше сили да понася повече гневните му изблици. Още повече я болеше от злобния шепот и клюките зад гърба й. Никой не знаеше за любовта между нея и Джейк, но след убийството на брат й хората разпространяваха какви ли не слухове и подозрения.

След сватбата й клюките замлъкнаха, а когато овдовя, отново стана уважавана дама. Миналото й най-сетне беше погребано.

— Имаш ли намерение да останеш? — попита Сара.

— Не. Смятам да уредя финансовите и имотните въпроси и да си замина — отговори Кейтлин и това беше истината. — Ще поискам добра цена за вълната и ще продам ранчото. След като острижат овцете, ще имам време да се огледам за купувач. Ако чуеш, че някой се интересува, прати го при мен.

— О, разбира се. Ти имаш син, нали?

Кейтлин се усмихна щастливо.

— Да, мила. Райън е прекрасно момче. Оставих го при леля в Сейнт Луис. Докато стрижат овцете, нямам време да се грижа за него. При леля детето ще е в добри ръце. На сигурно място.

Сара кимна с въздишка.

— Да, нашата област все още е опасна…

Като по таен знак двете жени погледнаха към обявата за издирване на престъпник.

— Мъжът ми каза да не я свалям — извини се Сара. — Според мен ревнува от Джейк. Всички жени бяха на негова страна, аз също. Никога не съм вярвала, че е виновен. Макорд не е убиец, каквото и да твърдят хората.

Кейтлин сведе глава. И тя не искаше да вярва. Даже кървавият труп на брат й и разказите на свидетелите не можаха да я убедят във вината на Джейк. Дълбоко в сърцето й продължаваше да тлее надеждата, че всичко е било трагична случайност и бившият й любим е невинен. Но тогава беше заслепена от любов…

Сара продължаваше да се взира замислено в пожълтелия лист.

— Кой би си помислил, че един ден Джейк ще стане бандит? Човек извън закона! Разправят, че го търсели и в Ню Мексико, защото нападнал банка и убил един от служителите — тя поклати глава. — Обвиняват го в убийството на десет души. Знаеш ли защо е станал престъпник?

Кейтлин усети изпитателния поглед на Сара и се почувства неловко.

— Не — отвърна измъчено тя. — Не съм го виждала, откакто… откакто уби брат ми.

— О, господи… много съжалявам. Наистина Нийл беше първата му жертва… Е, какво ще искаш? — попита делово Сара, за да прикрие нетактичността си.

Кейтлин прогони ужасните спомени и подаде на продавачката списъка, който беше подготвила. В ранчото липсваше почти всичко, защото къщата не беше обитавана от месеци. Запасите за овчарите и работниците също привършваха. Слава богу, напрегнатите седмици отминаваха: овцете бяха остригани, сега опаковаха вълната и откарваха денковете на гарата, за да ги изпратят на изток. Тази сутрин Кейтлин бе дошла в града с малкия файтон, за да накупи храна. Не можеше да чака до съботния пазарен ден, а и не искаше — тогава улиците бяха пълни с каубои, собственици на имения и работници в мините, слезли в града от планините.

Правилно постъпих, каза си за кой ли път тя, но въпреки това се чувстваше потисната. В далечния ъгъл на магазина седяха група възрастни мъже, похапваха кисели краставички от бъчвата и я зяпаха със смесица от любопитство, подозрение и враждебност. Работниците във фермите не обичаха Адам Кингсли и ненавистта им се пренасяше и върху дъщеря му — нищо, че беше отсъствала четири години.

Кейтлин се опасяваше точно от такова посрещане. Никак не искаше да се връща в Колорадо, на мястото, където беше преживяла толкова страшни неща. Върна се преди три седмици с една-едничка цел: да уреди наследството на сина си. Трябваше да продаде ранчото Кингсли на най-висока цена, за да осигури добро бъдеще на малкия Райън.

— Тогава да се захващаме за работа… — говореше си Сара, вперила поглед в списъка. — Сто фунта брашно… два бута шунка… Ще повикам Бакстър да ги натовари.

Стараейки се да не забелязва нахалните погледи на мъжете, Кейтлин огледа магазина. След като наредиха покупките й във файтона, тя плати, взе от тезгяха няколко малки пакета и се обърна да си върви. Не искаше да вижда повече избелялата обява със сполучливия портрет на Джейк.

— Ще ти помогна да ги наредиш — предложи Сара и двете жени излязоха от магазина.

Кейтлин стигна до своя файтон, но изведнъж спря като закована. От другата страна на улицата, пред ниската тухлена постройка, в която се помещаваха затворът и кабинетът на съдия-изпълнителя, стояха двама мъже и разговаряха. Единият беше областният съдия-изпълнител, а другият — Слоан Макорд. Братът на Джейк!

Сърцето на Кейтлин направи огромен скок. За първи път от четири години насам видя отново брата на човека, който бе убил нейния брат.

В паметта й изникна неканен спомен. Тихият глас на Джейк в онзи омаен следобед в тяхното скривалище. „Слоан много се зарадва за нас. Даже вдигна наздравица в наша чест.“

Преди четири години Слоан е одобрявал връзката ни, припомни си с болка Кейтлин. По-големият от двамата братя Макорд още тогава беше известен със странностите си. Почти толкова луд като Джейк, той вървеше по свой собствен път и не се грижеше за мнението на другите. Накрая даже се ожени за индианско момиче от племето на чейените. Според разказите на Джейк, Слоан нямал никакво желание да участва в семейната вражда. Но това беше преди да обявят Джейк извън закона.

През последните три седмици Кейтлин бе научила някои неща за това как се е развила враждата по време на отсъствието й. След изчезването на Джейк положението се усложнило, отношенията се изострили. Безброй овце и говеда станали жертва на сляпата омраза. Имало нападения и от двете страни, проляла се и човешка кръв. Бен Макорд, бащата на Джейк, вече не беше между живите — преди една година го намерили мъртъв в гората. Миналата зима индианската съпруга на Слоан загинала при нощно нападение. Оставила момиченце на два месеца, което сега Слоан отглеждал сам. Ако се съдеше по слуховете, Адам Кингсли лично предвождал нападението над Спящата кошута. Говореше се също, че Слоан е убил Адам Кингсли, за да отмъсти за жена си. Ала нито едно от обвиненията не бе доказано. Знаеше се само, че Слоан е заел мястото на убития си баща и продължава войната. Нямаше никакви признаци, че един ден ще се възцари мир.

Кейтлин беше готова да закрещи от ужас, когато приятелят й Върнън й описа жестоките събития. Защо беше тази безсмислена, разрушителна война? Защо беше това варварство? Баща й до голяма степен носеше вината за ставащото.

Сякаш усетили присъствието й, мъжете от другата страна на улицата прекъснаха разговора си и се обърнаха към нея. Погледът на Слоан беше толкова тежък, че Кейтлин се стресна. Въпреки разстоянието усети ледената омраза в сините му очи.

Внезапно си пожела да беше приела предложението на Върнън да я придружи в града. Като градски учител Върнън Уайтфийлд винаги се стараеше да запази неутрална позиция, да помирява враждуващите страни. Явно е бил наясно какъв риск поема Кейтлин, като се движи сама.

Сара до нея се скова.

— Този Слоан те гледа направо страшно.

Кейтлин кимна. Слоан Макорд изглеждаше като човек, който се готви да й одере скалпа.

— Не мога да му се сърдя. Ако онова, което чух за жена му, е вярно, ако баща ми наистина е виновен за смъртта й, Слоан е в правото си да мрази всеки, който носи името Кингсли.

— Но ти нямаш нищо общо!

— Права си — кимна тъжно Кейтлин. Но колко невинни бяха пострадали заради тази проклета вражда! Затова се бе заклела, че синът й ще остане далече от това място.

Никой няма да причини зло на Райън, закле се отново тя. Майка му ще се бори като лъвица, дори ще убива, но няма да допусне синът й да бъде въвлечен в омразата и насилието, за да бъде унищожен на свой ред. Райън няма да загине, както загина брат й. Тя няма да му позволи да стъпи на тази напоена с кръв земя и да познае насилието, което вече беше струвало живота на много хора.

Слоан внезапно се обърна рязко и тръгна надолу по улицата, където беше кръчмата. Шпорите му издрънчаха зловещо. Кейтлин въздъхна облекчено, покатери се бързо на капрата и се сбогува със Сара.

— Наистина се радвам, че се върна, Кейтлин.

— Много си мила — усмихна се разсеяно младата жена. — Хубаво е да чуя, че все още имам приятели.

Тя отвърза юздата и подвикна на конете. Лекият файтон се понесе бързо напред. Мистър Нетерсън, местният съдия, май извика името й, но тя не спря. Искаше по-бързо да се махне оттук, да изличи горчивите спомени… да се отърве от миналото, което отново заплашваше да я застигне.

 

 

Тук спомените стават още по-мъчителни, каза си Джейк, докато погледът му преброждаше клисурата.

Бистрото езерце в скалата и буйният водопад си бяха на мястото. Нищо, че бяха минали цели четири години от деня, когато мечтите му се натрошиха на хиляди парченца. Днес мирната идилия му изглеждаше като подигравка.

Джейк се размърда неспокойно на седлото.

Какво, по дяволите, търсеше тук? След толкова години бягство! Защо бе дошъл точно в клисурата? Нали тъкмо тук за малко не се прости с живота. Тук животът му се превърна от райско блаженство в адски ужас. И то само за няколко секунди, след няколко револверни изстрела. Би трябвало това да е последното място, което да пожелае да види. Върна се вкъщи само преди ден, а вече се бе озовал тук като по магия, изцяло против волята си.

Засенчи с ръка очите си и се загледа в скалата отсреща. Не би се учудил да види там петна от кръв — своята и на Нийл. Ала дъждът и снегът отдавна бяха измили гранита. Само неговите кървави спомени бяха живи.

И спомените за Кейтлин.

От брат си бе научил, че преди няколко седмици тя се е върнала в Колорадо. Оттогава непрестанно се питаше дали, ако дойде тук, ще усети присъствието й, дали ще се почувства по-близо до нея — или магията между тях е окончателно разрушена от кръв и смърт. Да, магията бе разрушена, но споменът за нея го преследваше.

— Какво, по дяволите, правя тук? — запита се полугласно Джейк.

Дълбоко в себе си знаеше отговора. Беше дошъл, за да провери чувствата си към Кет. Да разбере какво ще прави оттук нататък. Дали ще предприеме опит да се помири с нея.

Трябваше да е напълно уверен в себе си, преди да реши да я види отново. Как да намери отговора?

Свали шапката и зарови пръсти в русите си къдрици. Не знаеше какво да прави. Не знаеше какво иска от Кейтлин. Не знаеше дали е по-добре да прогони миналото, или да даде воля на необуздания гняв, който все още бушуваше в гърдите му. Гняв, горчивина, обвинения. Дали някога ще може да забрави какво бе извършил отвратителният й баща?

Най-лошото, най-страшното беше, че самият той не знаеше дали иска да забрави.

 

 

— Сигурна ли сте, че желаете да тръгнете сама, мадам? — попита надзирателят, докато помагаше на Кейтлин да се качи на седлото.

— Не се притеснявайте — отговори бодро тя и разпростря полите си върху дамското седло. — Ще се движа само по наша земя, освен това имам пушка и револвер — пръстите в кожени ръкавици попипаха избродираната чанта, окачена на седлото, и усетиха стоманата на двете дула. Само глупак би излязъл на езда невъоръжен в тези опасни времена. — Няма да се бавя.

Решена да не показва страха си, тя взе юздите от ръцете на каубоя, пришпори коня си и потегли.

Досега си отказваше да се изправи лице в лице с миналото. Беше вкъщи от три седмици, гонеше болезнените спомени за смъртта на брат си, отказваше да допусне тъгата в сърцето си и да се пребори с чувството за вина. Докато стрижеха овцете, нямаше време да се отдава на чувствата си. Сега вече нямаше извинения. Обявата с портрета на Джейк в магазина я стресна, събуди жестоки спомени. Болката от смъртта на Нийл отново отвори старата рана в сърцето й.

Излезе от ранчото и продължи с бавно темпо. Каменистата пътека започна да се изкачва, завоите ставаха все по-остри. Трябваше да съсредоточи цялото си внимание върху коня. Някога величествените планини й действаха успокояващо, днес обаче мъчителните мисли за Джейк не й даваха мира.

В паметта й бродеха призраци, които не беше в състояние да прогони. Спомени за мъж, когото не можеше да забрави.

Кейтлин се изсмя сухо. Нима се беше надявала да забрави Джейк Макорд? И най-дребните подробности все още бяха в главата й, завинаги запечатани в сърцето й: начинът, по който я поглъщаше с поглед, дяволските искри в смарагдовозелените очи. Нежно милващите му ръце. Замайващият му аромат, земен и мъжествен. Прегръдката, която я носеше към висините на блаженството. Близостта и топлината му след любовния акт, които й вдъхваха чувството, че е част от него. Дългите им разговори за бъдещето. За мечтите, желанията и надеждите им.

Престани да мислиш за него, дявол да те вземе! Беше глупаво от нейна страна да се влюби в такъв мъж. Той не я е обичал. Никога. Днес вече можеше да произнесе тези думи, без да крещи от болка. Джейк я прелъсти, открадна сърцето й, а после я измами и предаде. Вече не беше сигурна, че е имал намерение да се ожени за нея. Може би и това обещание е било лъжа — жесток начин да си отмъсти за всички злини, които баща й беше извършил спрямо семейството му.

Накрая Джейк изчезна и остави Кейтлин с чувството, че сърцето й е изтръгнато от гърдите. Колко често през безрадостните години след раздялата им се беше молила на бога да я освободи от мъчителните мисли за него. Не й беше останало нищо, освен сълзи и болка… и мъчителна самота.

Веднъж завинаги трябваше да го прогони от мислите си. Ще уреди продажбата на ранчото и ще се върне в Сейнт Луис. Отново ще заживее спокойния, монотонен, сигурен живот, който беше изградила за себе си и Райън.

Ще продаде ранчото. Няма да рискува живота на детето си, само за да опази мечтата на баща си. За нея това място не означаваше нищо. Виденията на Адам Кингсли за империя, изградена върху кръв и омраза, й бяха отвратителни.

Тя не държеше никак на огромното имение, което бе наследила от баща си, но нямаше право да лиши сина си от наследството му. Райън заслужаваше по-добро бъдеще, отколкото би могла да му предложи с жалката си заплата на учителка. Надяваше се да стане независима от леля си и да я възнагради за проявената щедрост. Уини също не разполагаше с кой знае какви средства и не беше редно двамата с Райън да продължат да живеят на нейна издръжка, както беше през изминалите четири години.

Кейтлин стигна до планинския поток, който се спускаше от високата планина и шумеше между скалите. Когато предпазливо насочи коня към клисурата, вътрешното й напрежение нарасна.

Нямаше никакво желание да види отново това място, но то я привличаше неустоимо, мамеше я със спомените за последното й идване… за любовта, която бе познала тук. За онзи магичен последен ден, когато беше неописуемо щастлива. През онзи следобед тя бе държала в ръце цялото щастие на живота си — и само за няколко мига го загуби.

Ето го и последния завой. Дъхът й спря. Клисурата беше пред нея, обляна от слънце. Полянката и скалите бяха изпълнени с горчиво-сладки спомени, които сега я връхлетяха.

Любимото й местенце. През лятото извор на спокойствие и даряваща живот топлина. Тогава гористите склонове сияеха в наситенозелено, цъфтяха редки планински цветя. Тя се запозна с Джейк през лятото, влюби се в него през лятото…

В далечината, между елите, блещукаше езерото. Бученето на водопада се чуваше съвсем ясно.

Един друг сладък спомен се промъкна в сърцето й. Топъл, ясен юлски ден. Денят, когато се влюби в Джейк.

Той скочи в езерото съвсем гол и й извика да отиде при него. Тя отказа и му се накара, че се държи неприлично, но по-късно през лятото…

О, Джейк…

Кейтлин излезе от гората на полянката и видя на отсрещния планински склон самотен ездач. Сърцето й спря да бие.

Облечен в кожен панталон и кожен елек, мъжът можеше да бъде най-обикновен каубой, но нещо в нея знаеше кой е. Дълбоко нахлупената шапка скриваше лицето и косите. Инстинктът й обаче позна гъвкавата, мускулеста фигура.

Ръцете й се вкопчиха в юздите и ги дръпнаха с все сила. Конят й спря стреснато.

Бягай! — извика й вътрешният глас. Ала тялото й не се подчини. Не беше способна на никакво движение. Сърцето й заби лудо, когато страшният дух от миналото пристъпи към нея.

Знаеше, че той я е познал. И той дръпна юздите на едрия жребец. В продължение на няколко мига не се помръдна, загледан в нея. Въпреки нахлупената шапка, тя усети пронизващия му поглед. Леко притискане с шпорите — и той потегли бавно насреща й.

Неназовимо чувство на недействителност и ужас сковаваше Кейтлин и я правеше напълно безпомощна. Не й оставаше нищо друго, освен да чака. Беше вцепенена. Вече не можеше да избяга. Той щеше да я настигне. Конят му спря до нейния.

Ушите й забучаха болезнено. Кейтлин вдигна глава и погледна в студените зелени очи на бившия си любовник. На отлъчения. На човека извън закона.