Никол Джордан
Прокуденият (19)

18

Кейтлин мислеше, че ще има достатъчно време да вземе правилното решение. Смяташе, че ако претегли внимателно всички аргументи за и против, ще намери верния път. Все повече започваше да вярва, че женитбата с Джейк е най-доброто решение и за Райън.

Оказа се, че времето й е изтекло. И то още на следващата сутрин. Надеждите й рухнаха в един миг.

Скоро след закуска в ранчото пристигна съдията Нетерсън и донесе тревожни новини. Влезе през задния вход право в кухнята и вдигна ръка към шапката си.

— Съжалявам, че ви притеснявам толкова рано, мисис Хъгс. Виждали ли сте Джейк?

— Не, днес още не съм. Трябва ли?

Нетерсън изглеждаше много загрижен.

— Надявах се да го намеря тук. Казват, че в последно време прекарвал дните си във вашето ранчо.

Кейтлин едва успя да скрие смущението си.

— Не, днес не съм го виждала. Нещо не е наред ли, мистър Нетерсън?

— Не знам точно. Може би. Случи се нещо и той трябва да знае. Вчера в града пристигна чужденец и попита за него. Оказа се някой си Итън Гриймс, очевидно ловец на глави.

Кейтлин усети как кръвта замръзна във вените й.

— Ловец на глави? — повтори безпомощно тя.

— Чувал съм името му. Забогатял от възнагражденията, които се дават за търсени престъпници. Доставя ги на властите живи или мъртви. Обикновено мъртви. Може да стане опасен за Джейк.

— Той знае ли вече?

— Още не. Минах покрай тях, но той беше излязъл, Слоан също. Оставих вест на икономката. Но предпочитам да го кажа лично на Джейк.

Кейтлин разтри пулсиращите си слепоочия. Отчаяно се опитваше да разсъждава трезво и да потисне надигащата се паника.

— Казаха ми още, че снощи Гриймс е отишъл при Върнън — допълни съдията Нетерсън.

— При Върнън Уайтфийлд? — попита с пресекващ глас Кейтлин. Мислите се надпреварваха в главата й. Нима Върнън е повикал ловеца на глави? Тя не беше виждала учителя повече от седмица — откакто отклони предложението му за женитба и отиде с Джейк в планината. Но той й бе обещал да не предприема нищо по повод обявата за търсене на Джейк!

— Много ви благодаря, че ми съобщихте новината, съдия Нетерсън — произнесе глухо тя. — Ако Джейк дойде, веднага ще му кажа за Гриймс.

Щом Нетерсън си отиде, Кейтлин помоли леля си да наглежда Райън, оседла коня си и препусна към дома на Върнън.

Учуди се, като го завари в къщи, и изпита облекчение, защото не намери ловеца на глави в дома му. Върнън обаче я поздрави с известно подозрение и смущение, от което Кейтлин заключи, че той е наясно с целта на посещението й.

— Спазихте ли обещанието си, Върнън? — попита тя, след като отказа да влезе в къщата му.

— Какво обещание?

— Обещахте ми да не насъсквате ловец на глави срещу Джейк. Съдия Нетерсън твърди, че в града е пристигнал човек, който търси Джейк.

— Никога не съм ви давал такова обещание, Кейтлин, но…

— Върнън, как можахте! — извика обвинително тя.

— Момент, момент! Не ме разбирайте погрешно. Не съм повикал ловец на глави. Изпратих телеграма до федералния съдия, че предположението ми за Макорд се е оказало погрешно. Че той не се намира в града.

— Вярно ли е това?

Тя го огледа изпитателно. Гневът му от обвиненията й изглеждаше искрен. Дано, дано да казва истината.

— Не съм викал никого — повтори твърдо Върнън. — Гриймс явно е стигнал сам до тази идея.

— Обаче е идвал в дома ви!

— Да, снощи.

— Казахте ли му къде може да намери Джейк?

— Не, по дяволите. Казах, че според мен Макорд е заминал някъде далеч. Не съм съвсем сигурен, че Гриймс ми повярва. Той иска възнаграждението. Ако залови Макорд и го отведе в Ню Мексико, ще получи петстотин долара.

Жив или мъртъв. В сърцето на Кейтлин пропълзя леден страх. Гриймс нямаше ни най-малък интерес да достави Джейк жив.

— Мили боже, той ще го убие…

Лицето на Върнън помрачня.

— Макорд не заслужава нищо друго. Той е опасен престъпник.

— Не — отвърна беззвучно тя. — Това не е вярно.

— Търсят го за убийство, Кейтлин.

— Джейк не е убил никого!

— Какво ви прави толкова сигурна?

— Познавам Джейк — познаваше го дори по-добре от себе си, той беше част от нея. Дори да й представят доказателства, няма да повярва, че е способен хладнокръвно да убие някого. Може би при самоотбрана…

— Във всеки случай го търсят — настоя Върнън. — Все още бяга от закона — когато тя не каза нищо, учителят внимателно улови ръката й. — Знам, че сте влюбена в него, Кейтлин, но правите ужасна грешка. Не рискувайте живота си заради един човек извън закона.

— Не го наричайте така — тя издърпа ръката си. — По-добре ми кажете къде да намеря Гриймс.

— Защо ви е?

— Защото трябва да го спра.

— Кейтлин… дори този път да успеете, какво ще стане следващия път? Как ще спрете другите ловци на глави? — в острия му глас се прокрадна нотка на нетърпение. — Макорд никога няма да се отърве от миналото си. Нищо чудно много скоро да убие още някого.

Кейтлин го погледна изумено.

— В момента не мисля за бъдещето. Трябва да действам сега. Няма да допусна ловецът на глави да намери Джейк. Той ще го убие.

— Ами тогава… убедете го да се предаде доброволно на съдията Нетерсън.

Кейтлин поклати глава. Ако осъдят Джейк, ще го обесят. Но тя губеше скъпоценно време. Нямаше да стои тук и да говори, докато животът на Джейк е в опасност. Разтърси глава и помоли:

— Трябва да ми помогнете, Върнън.

— Да ви помогна? Искате да кажете да помогна на Джейк? — в гласа му прозвуча враждебност.

— Е, добре, помогнете на Джейк.

— Не искам да му помагам, Кейтлин! Той е мой съперник.

— Върнън, моля ви… Накъде тръгна Гриймс?

Учителят се забави с отговора.

— Мисля, че отиде в града. Каза, че си е взел стая в салона.

Кейтлин моментално се втурна към коня си.

— Какво ще правите? — извика подире й Върнън, докато тя тичаше по стълбите.

— Отивам в града. Ще намеря Гриймс.

— Луда ли сте? Той е опасен!

— Знам. Затова трябва да го намеря.

— Почакайте, Кейтлин, ще ви придружа. Трябва само да оседлая коня си.

— Нямам време да чакам.

Тя чу тихите проклятия на Върнън, но не се впечатли. Възседна коня си, обърна го, заби пети в хълбоците му и препусна в див галоп. Беше й все едно дали Върнън ще я последва или не.

Докато бързаше към града, тя се опита да си състави план. Но можеше да мисли само за едно: трябва да спася Джейк. Гриймс изобщо не се интересува дали жертвата му има вина или не.

Най-добре да се опита да насочи ловеца на глави по фалшива следа. Животът на Джейк беше в опасност и тя трябваше да спечели малко време за него.

Когато най-сетне излезе на главната улица в Грийнбриър, конят й беше изтощен и мокър от пот. Кейтлин го завърза пред салона и за първи път се поколеба. Дамите никога не влизаха в кръчми и днешната й постъпка щеше да навреди на доброто й име. Но в момента не можеше да мисли за подобни дреболии. Животът на Джейк беше в голяма опасност.

Жена с буйни черни къдрици бършеше тезгяха. Като видя колебливо влязлата Кейтлин, лешниковите й очи се разшириха от изненада.

— Мога ли да ви помогна? — попита учтиво тя.

— Търся един човек… чужденец на име Гриймс. Видяхте ли го?

— В това заведение влизат много мъже, сладката ми.

Кейтлин предположи, че с неясния си отговор жената иска да защити клиентелата си.

— Казаха ми, че Гриймс е наел стая тук.

— Зависи какво искате от него.

— Работата е… лична.

— Да не ви е зарязал?

— Не, не е това.

Жената я наблюдаваше внимателно.

— Вие не сте ли дъщерята на Адам Кингсли?

— Да — отговори нетърпеливо тя. — Аз съм Кейтлин Кингс… тоест Хъгс и много бързам.

— Ето каква сте била…

— Какво искате да кажете?

— Джейк спомена, че едно момиче го зарязало. Значи вие сте жената, която му е завъртяла главата и го прави луд.

Кейтлин я изгледа смаяно.

— Вие познавате Джейк?

Жената се усмихна тъжно и показа един избит зъб.

— Всеки в града познава Джейк, миличка. Аз съм Дела. Дела Пъркинс.

Кейтлин усети как я прободе ревност и изпита усещането, че Дела се чувства по същия начин. В следващия миг сърдито се укори за глупостта си. Знаеше, че Джейк не е живял като монах. Знаеше, че много други жени го смятат за очарователен и искат да се сближат с него. Въпреки това я заболя от мисълта, че той спи с тази повехнала красавица.

— Странно — промърмори с тих смях Дела. — Не ми изглеждате толкова глупава.

Кейтлин смръщи чело, не знаейки как да реагира на обидата.

— Какво искате да кажете?

— Само глупачка би отблъснала Джейк.

Кейтлин вирна брадичка. Не изпитваше желание да оправдава решенията си, камо ли пък пред тази чужда жена. От друга страна, искаше й се да обясни защо е отблъснала Джейк, защо се страхува да се омъжи за него. Искаше й се да каже на Дела, че ще живее в постоянен страх кога престъпното му минало ще го застигне. Както днес например. Ловецът на глави, пристигнал внезапно в града, принуждаваше Джейк отново да бяга.

Появата на Гриймс й показа жестоката реалност. Вече не можеше да вярва в уверенията на Джейк, че всичко ще се оправи.

Дела все още я зяпаше безсрамно.

— Знаеш ли, драга, ако Джейк ми беше предложил да му стана съпруга, щях да отида с него пеша чак до Китай.

Кейтлин се укори, че пак губи ценно време. В момента женитбата й с Джейк изобщо не беше важна.

— Ако сте… приятелка на Джейк, сигурно ще искате да знаете защо Гриймс е пристигнал в града. Той е ловец на глави.

Дела се стресна.

— Майчице мила… да не е хвърлил око на Джейк?

— Според съдия Нетерсън е точно така. Ако не го спрем, може да убие Джейк. Трябва да говоря с Гриймс. Тук ли е той или не?

— Елате, ще ви заведа.

В този момент в салона влетя Върнън. За учудване на Кейтлин на бедрото му висеше тежък колт.

— Не бива да се качвате при него, Кейтлин — изпъшка той, без да поздрави.

— Ще говоря с него — настоя тя.

— Няма да има никаква полза.

— Може би, но аз ще се опитам да го спра.

— Тогава ми позволете поне да дойда с вас.

Тя кимна. С Върнън щеше да се чувства по-сигурна. Когато се запъти към стълбата, той я задържа.

— Какво ще му кажете?

— Ще му предложа пари, ако напусне града.

— Искате да го подкупите?

— Да. Ще му дам възнаграждението, което ще получи за главата на Джейк, ако обещае да го остави на мира. Да напусне града и да забрави, че някога е искал да го залови.

Дела смръщи чело.

— Не знам дали ще стане така, госпожице.

Кейтлин също не беше сигурна в себе си, но съзнаваше, че единствената възможност да предпази Джейк и да избегне нещастието е да плати на убиеца.

— Няма да успеете, Кейтлин — предупреди я Върнън. — Гриймс няма да удържи на думата си. Ще вземе парите и ще продължи да преследва Джейк.

— Парите нямат значение. Важно е Гриймс да напусне града, за да мога да предупредя Джейк.

— По-добре му обещайте допълнително възнаграждение и го убедете да арестува Джейк, не да го застреля. Така ще ви повярва.

— Искате той да арестува Джейк?

— Обяснете му, че сте заинтересувана той да намери Джейк, защото искате да отмъстите за убийството на брат си. После ще насочим Гриймс по фалшива следа. Аз ще кажа, че някакви хора са видели Макорд в Денвър.

— Не може така… Джейк беше оправдан. Съдиите решиха, че е действал в законна самоотбрана.

— Гриймс обаче не знае това.

Кейтлин се поколеба, но Дела я хвана за лакътя и я бутна към стълбата.

— Слушайте какво ви казва Върн, миличка. Той познава мъжете по-добре от вас. Типове като Гриймс не се доверяват и на сянката си. Съветвам ви да играете добре ролята си, ако искате да ви повярва. Не гледайте така страхливо. Изглеждайте гневна и отмъстителна. Кажете му, че искате да видите как Джейк се люлее на бесилката.

— И не му предлагайте цялата сума наведнъж, защото ще разбере играта — допълни строго Върнън. — Кажете, че ще му дадете сто долара сега, а остатъка, ако достави Джейк жив.

Кейтлин кимна, пое дълбоко въздух и се помоли на господ да й даде сили да се справи с тежката задача.

Върнън придружи двете жени по стълбата и тесния коридор. Дела спря пред номер седем и почука.

— Тук е Дела, мастър Гриймс — извика тя. — Имате посещение. Една дама иска да говори с вас.

След малко ключът се превъртя в ключалката. Вратата се открехна, появи се главата на едър, небрежно облечен мъж с набола тъмна брада и мрачно лице. В ръката си стискаше револвер.

Трепереща, Кейтлин направи крачка напред.

— Мистър Гриймс?

— Коя сте вие?

— Мисис Хъгс. Мога ли да поговоря с вас? Искам да ви предложа сделка, ако намерите малко време за мен.

Той я изгледа мрачно и тя спря да диша. Подозрителният поглед на Гриймс се насочи към Върнън.

— Вие ли я доведохте при мен?

— Не, точно обратното. Предлагам ви да изслушате мисис Хъгс.

По немитото лице на Гриймс се разля усмивка, зъбите му блеснаха.

— Не мога да не изпълня желанието на такава хубава жена.

Той напъха пистолета в колана и я покани да влезе. Върнън влезе с нея, а Дела остана да бди в коридора.

Стаята изглеждаше дори по-зле и от Гриймс. Той вдигна шапката си от единствения стол и покани Кейтлин да седне, но тя предпочете да остане права.

— Както чух, мистър Гриймс, вие сте ловец на глави — започна тя с твърд глас.

— Правилно са ви осведомили.

Кейтлин се принуди да се усмихне.

— Предполагам, че търсите Макорд.

— Възможно е.

— Ако е така, значи имаме нещо общо. Аз също съм заинтересувана негодникът най-сетне да си получи заслуженото. Готова съм да направя търсенето му привлекателно за вас.

— Какво имате предвид?

— Знам, че търсят Макорд за убийство, извършено при нападение на банка в Ню Мексико, и дават за главата му петстотин долара. Ще ви дам хиляда, ако намерите Макорд и го доведете жив в Грийнбриър, за да бъде осъден от справедлив съд.

— Правилно ли ви разбрах, мадам? — попита учудено Гриймс.

— Да.

— Защо искате Макорд да бъде осъден?

— Той застреля брат ми и аз искам да го видя обесен — ловецът на глави я гледаше скептично, но тя продължи смело: — Вчера Макорд чу, че сте в града и избяга. Видели го на пътя за Денвър. Ако побързате, ще го настигнете.

— Много по-просто е да му забия един куршум в главата, вместо да го влача жив до Грийнбриър.

Кейтлин преглътна мъчително и се постара да придаде повече острота на гласа си.

— Той не заслужава нищо друго, но аз не искам да умре така бързо, мистър Гриймс. Това би било твърде милостива смърт. Искам да плати за престъплението си на бесилката.

— А защо досега не сте го изправили пред съда? Нали се е върнал да живее тук?

Кейтлин усети предупредителния поглед на Върнън и изпита благодарност към учителя, който отговори вместо нея:

— Вече ви казах, че Макорд е популярна личност сред тукашните каубои. Мисис Хъгс не можа да накара съдията да го арестува. Но ако го докарате в града с белезници, Нетерсън няма да има друг избор.

— Готова съм веднага да ви платя сто долара — добави Кейтлин. — Остатъка ще получите, като го пратите в затвора. Искам го жив, мистър Гриймс.

— Простете за въпроса ми, мадам, но имате ли хиляда долара?

— О, да. Тази година продадох вълната на добра цена. Парите са в банката. Мога да ви ги платя още утре. При условие, че веднага тръгнете да го търсите.

Гриймс се ухили и зъбите му блеснаха хищнически.

— Двеста и сделката е сключена, мадам.

 

 

Кейтлин потегли към къщи с леко сърце. Гриймс бе повярвал в историята й. Заедно с Върнън тя проследи ловеца на глави, докато излезе от града и пое към Денвър. Но това не означаваше, че Джейк е извън опасност. Той трябваше веднага да се махне оттук. Твърде много хора знаеха къде да го намерят и можеха да изпратят подире му поредния преследвач.

Гриймс ще се появи отново — Кейтлин не се съмняваше в това. Когато се върне с празни ръце от Денвър, няма да повярва в историята й. Освен това ще разбере, че Джейк е оневинен за убийството на брат й… Даже да му плати уговорената сума, той ще разбере, че му е изиграла номер. В гнева си, че е станал жертва на машинациите й, ще продължи да преследва Джейк и сигурно ще го убие.

Джейк трябваше веднага да напусне града. Кейтлин обаче не се съмняваше, че ще й е много трудно да го убеди да бяга — сега, след като вече знаеше за съществуването на сина си.

Двамата с Върнън се разделиха. Учителят препусна към ранчото Макорд, тя потегли към дома си. Дела остана в града, в случай че Джейк се появи в салона.

Безкрайно беше облекчението й, когато влезе в двора и видя, че Джейк е със сина си и го учи да язди.

— Къде беше? — попита с усмивка той, когато тя спря коня си наблизо.

— Трябва веднага да говоря с теб — почти извика тя, докато Джейк й помагаше да слезе от седлото. Очевидно той нямаше понятие в каква опасност се намира.

— Райън, време е да обядваш. Иди при леля Уини в кухнята и я помоли да ти направи сандвич. Мисля, че имаме още шунка от снощи.

— Не съм гладен, мамо — възрази момчето. — Предпочитам да яздя с Джейк.

— Райън — скастри го с необичайна острота Кейтлин, — искам да отидеш при леля Уини в кухнята — Джейк я изгледа укорително и тя вдиша дълбоко, за да се овладее. — Хайде, миличък, върви. Трябва да говоря насаме с Джейк. По-късно ще яздите пак.

— Тръгвай, приятелче! — Джейк потупа момчето по рамото. — Джентълменът винаги изпълнява, каквото му казва майка му.

— Добре де…

Джейк свали начупеното хлапе от коня и разроши косата му.

— Тичай. И никога не възразявай на майка си.

Райън кимна и се затича през двора към верандата.

— Какво е толкова важно, та трябваше да му развалиш удоволствието? — попита Джейк, след като вратата към кухнята се затвори.

— Животът ти ми е толкова важен — отвърна ядосано Кейтлин.

— За какво говориш?

— Един ловец на глави е по петите ти.

Джейк вдигна рамене и поведе старата кобила към ограденото място.

— Има ли и други новини?

— Знаех, че ще реагираш така.

— А какво друго бих могъл да кажа?

— Джейк! — извика изнервено Кейтлин. — Ти си луд! Толкова ли не разбираш? Трябва веднага да се махнеш оттук!

— Защо?

— Защото не искам да те убият!

Джейк се усмихна и свали седлото от коня й.

— Радвам се да го чуя, Кет. Само преди няколко седмици бях готов да се обзаложа, че хич не те е грижа жив ли съм или не.

— Стига с тези глупости!

Очите й се напълниха със сълзи и Джейк разбра, че работата е сериозна. Пусна коня и я прегърна.

— Какво ти става, котенце? Не бива да се тревожиш за мен.

Кейтлин ядно изтри сълзите си и облегна глава на гърдите му.

— Как да не се тревожа? Аз… ако умреш, няма да го понеса.

— Няма да умра. Нищо няма да ми се случи.

— Този път може би не. Но само защото предложих на Гриймс двойно възнаграждение, ако отиде да те търси в Денвър.

— Какво възнаграждение? И кой, по дяволите, е Гриймс?

— Ловецът на глави, който те преследва.

— Итън Гриймс?

— Да.

— Чувал съм за него. Какво възнаграждение?

— В обявата пишеше, че дават петстотин долара за залавянето ти. Защото си убил служител на банката.

Мина време, докато Джейк проумя връзката. Лицето му помрачня като небето преди буря.

— Какво си направила?

— Обещах му хиляда долара, ако той…

— По дяволите, Кет! — Джейк я сграбчи за раменете и я раздруса. — Поне за миг не си ли помисли, че изобщо не съм извършил това убийство?

— Да, помислих си — отговори със страх тя. — Но в обявата пише…

— Не ми говори за обявата. Никого не съм убил! Защо не ми вярваш?

Кейтлин отчаяно поклати глава.

— Това няма никакво значение. Полицията те търси, Джейк! Гриймс те смята за виновен и всеки, който види обявата, ще го подкрепи. Трябва веднага да се махнеш оттук, ако искаш да спасиш живота си.

Джейк стисна зъби.

— Няма да изоставя сина си.

Кейтлин знаеше, че той ще реагира така. Пое си дъх и хвърли последния си коз.

— Боя се, че решението не е твое, Джейк. Аз знам какво трябва да направя. Няма да се омъжа за теб.

Лицето му посивя, розовината изчезна даже от устните му. Само зелените очи светеха ледено.

— И защо, по дяволите?

— Защото няма да е добре за Райън.

— Милостиви боже, Кет…

— Говоря сериозно. Точно от такава ситуация се опасявах. Твоето престъпно минало те настигна, Джейк. Присъствието ти излага Райън на опасност, не разбираш ли?

Гневът му избухна.

— Ако само за секунда си повярвала, че ще се откажа от Райън… — процеди през зъби той.

Куршумът дойде от нищото. Трясъкът уплаши двамата почти до смърт. Кейтлин се вцепени. Джейк реагира светкавично. Конят се вдигна на задните си крака и избяга в обора. Джейк бутна Кейтлин на земята, падна върху нея и я прикри с тялото си. В същото време посегна към оръжието си — и не го намери на обичайното място.

Джейк прокле лекомислието си. Конете в ограденото място цвилеха уплашено. Присвил очи, той претърси околността, за да открие стрелеца. Вероятно стоеше зад една от тополите на входната алея. След миг забеляза металически отблясък — дуло на пушка.

— Макорд, това беше само предупредителен изстрел! — извика мъжки глас. — Следващия път ще улуча.

— Кой сте вие и какво искате? — изкрещя в отговор Джейк.

— Гриймс — изпъшка Кейтлин. — Ловецът на глави…

— Дошъл съм да ви арестувам — обясни самоуверено Гриймс.

— Мръсникът обеща — изсъска Кейтлин. — Платих му двеста долара. Тръгна към Денвър.

Джейк я изгледа унищожително.

— Явно не се е хванал на лъжата ти. Измамил те е.

И не само това, каза си отчаяно Кейтлин. Проследил я е и тя го е довела право при Джейк.

— Той има пушка — отбеляза спокойно Джейк, докато Кейтлин проклинаше лековерието си. — Изчезвай, Кет. Влез в къщата и заключи вратите. Хайде, върви наведена и гледай оградата да е между теб и него.

— А ти какво ще правиш?

Джейк се усмихна мрачно.

— Ще си заровя главата в пясъка и ще се моля.