Никол Джордан
Прокуденият (4)

3

Трябваха му уиски и жена — не непременно в този ред. Джейк подгони коня си към града, изпълнен със студен гняв срещу самия себе си. Защото бе дал воля на чувствата си. Защото кръвта му кипеше. Защото тя все още означаваше твърде много за него.

От устата му излезе грозно проклятие. Забрави я, дявол да те вземе! Тя не заслужава толкова мъки.

Ала духовете на миналото бяха безмилостни. Омразата срещу Адам Кингсли продължаваше да го души, но предателството на дъщеря му направо късаше сърцето му. Кейтлин го смяташе за убиец.

Не знаеше защо толкова държи тя да повярва в невинността му. След раздялата им беше прекарал четири години в ада. Единствената мисъл, която го крепеше, беше, че Кейтлин му вярва и го чака.

Защо Кет не му вярваше?

Джейк отново изруга ожесточено. Оказа се, че напразно се е надявал. Тя бе обещала да се омъжи за него и бе забравила обещанието си в секундата, когато той натисна спусъка, за да спаси живота си.

Горчиви спомени нахлуха в съзнанието му, живи и отчетливи, сякаш ужасът се бе случил едва вчера. Прибързаното му бягство след стрелбата. Парещата болка от двата куршума в гърдите му. Дългите седмици на възстановяването. Дългите години след това, когато бродеше из страната като прокуден. Не можеше да обвинява Кет, че се е отвърнала от него.

Трябваше да се овладее. При първата им среща след четири дълги години се бе държал като болен от любов селски глупак. Единственото му извинение беше внезапността на срещата им, и то в някогашното им любовно гнездо. Това го извади от равновесие.

Даже най-живите сънища и най-пламенните копнежи не го бяха подготвили за срещата с живата Кейтлин. Мислеше, че помни всичко, а се оказа, че е забравил твърде много. Страстните нотки в гласа й. Огъня в сините очи. Блясъка на черната грива. Помнеше как е милвал копринената й коса… как я е вкусвал и се е наслаждавал на гладката й кожа. И сега ароматът на кожата й беше полепнал по него и будеше мъчителни спомени за онова, което бе изгубил.

Как да изличи спомените?

Само нейното лице живееше в паметта му. Веднага забравяше лицата на жените, с които се беше любил след нея. В съзнанието му отново изплува голото й тяло. Почти реално… Кейтлин лежеше под него гола и стройна, с разпростряна върху скалата черна коса, съвършените й бедра се отваряха за него, сините очи го гледаха с обожание, когато потъваше в тях.

Джейк затвори очи, за да прогони мъчителния спомен. Проклятие, колко силно я желаеше! Искаше да държи в ръцете си прекрасните й гърди, да усеща влажната й горещина, обхванала мъжествеността му, да изпита отново онази дива наслада, когато се потапяше в тръпнещите й глъбини. Никоя друга жена не можеше да се мери с нея. Както и преди четири години, той беше убеден, че двамата са предопределени един за друг, че никой и нищо на света не бива да ги раздели.

Да забрави Кейтлин — това беше все едно да забрави, че има очи, за да гледа; ръце, за да усеща. Да я изгуби — това беше много по-страшно от изгубените четири години от живота му. Когато узна, че тя се е омъжила, нещо в сърцето му се скъса.

— Идиот — наруга се отново той. — Тя вече не ти принадлежи.

Не биваше да я целува. Не биваше да слиза от коня. Направи го само за да я докосне и бързо установи, че огненият й темперамент го привлича със същата сила, както по-рано. Подозренията и обвиненията й бяха по-страшни и болезнени от всяка рана от куршум. Мисълта, че Кейтлин наистина се страхува от него, преряза сърцето му като нож.

Въпреки всичко той не й е безразличен — в това нямаше съмнение. Усети реакцията й на целувката му: устата й омекна, нищо, че това стана против волята й. Начинът, по който се сгушваше в него, дори когато го отблъскваше. Кейтлин все още го желаеше — но не искаше да има нищо общо с него.

Край. Тяхната история приключи.

Забрави я и започни нов живот. Джейк сърдито поклати глава. Никога няма да я прогони от главата си, от сърцето си, от слабините си. В момента не можеше да направи нищо друго, освен да удави спомените в уиски. Или да иде при друга жена, за да намери малко забрава — макар да се съмняваше, че ще успее.

Колко пъти беше опитвал… В продължение на четири години се стара да забрави Кейтлин. Нарочно не тръгна да я търси, след като тя напусна Колорадо и замина на изток. Какво би могъл да й предложи? Той беше човек извън закона, бягаше от бесилката. Не можеше да очаква, че тя ще сподели живота на прокудения. Нямаше право да поиска това от нея. Как би могла да живее с мъж, който постоянно поглежда през рамо, да не би да го преследва някой ловец на глави или шериф. Кейтлин не заслужаваше такъв живот. Заслужаваше нещо по-добро. Дори ако цената беше да го смята за хладнокръвен убиец.

Дяволите да я вземат! Омагьосващите й очи не преставаха да го преследват.

Градът почти не се бе променил за четири години, установи Джейк, докато яздеше през Грийнбриър. Няколко дървени къщи с фалшиви великолепни фасади. Църквата. Ковачът и наемният обор. Смесеният магазин, където ранчеросите и миньорите правеха покупките си. Банята и фризьорският салон. Едноетажният каменен затвор… Вътрешностите на Джейк се сгърчиха, когато мина покрай него.

Най-сетне стигна до салона „Стируп и Пик“ и слезе от коня. Огледа се недоверчиво и върза животното отпред. Раздвижи схванатите си мускули и отново се огледа. Три дни почти не бе слизал от седлото, докато прекоси територията на Ню Мексико. Само час, след като Слоан му телеграфира, че е помилван, се метна на коня и препусна. Брат му неуморимо се бореше за него и накрая успя да докаже невинността му. Най-сетне обвинението в убийство отпадна.

Джейк блъсна двойните врати на салона. Вътре миришеше на тютюнев дим, уиски и бира. Около маса, покрита с филц, седяха шестима мъже — каубои и минни работници — и играеха карти. Сигурно бяха започнали още снощи, ако се съдеше по зачервените им, оцъклени очи и хлътналите, неизбръснати лица.

Мъжете измериха Джейк с подозрителни погледи, но никой не отмести стола си, за да стане. Няколко каубои го познаха и му кимнаха за поздрав. Очевидно Слоан беше разпространил новината за помилването му.

Междувременно Джейк беше свикнал да го зяпат недоверчиво и с известен страх. Всички знаеха колко бързо вади пистолета и стреля. Външността му подчертаваше опасната му слава и той се стараеше да я поддържа. Студеният, стоманен поглед неведнъж му беше спестявал престрелки с по-неопитни от него.

Тъй като нямаше никакво желание да води разговор, той седна на една далечна маса и кимна на жената зад бара, която се приближи с изкусително поклащащи се хълбоци.

Дела Пъркинс беше една от дамите за забавление в салона на Грийнбриър. Дългият нощен живот беше оставил следите си по красивото й лице и то изглеждаше повехнало. Имаше черна коса като Кет, но с това приликата свършваше.

Дела поздрави Джейк с широка усмивка и показа един счупен преден зъб, спомен от юмручен удар на пиян обожател.

— Какво мога да направя за теб, каубой? — попита тя с дрезгав глас.

Джейк се усмихна лениво.

— Бутилка от най-доброто уиски. Имам среща с брат ми.

— Знам. Слоан се появи преди няколко минути и ми каза. Поздравления, Джейк. Винаги съм знаела, че си невинен.

В гърдите му се надигна гняв. Не срещу Дела, а при спомена за обвиненията на Кейтлин. Тази курва имаше повече доверие в него от жената, за която някога искаше да се ожени.

Дела донесе бутилка уиски и две чаши.

— Заповядай, сладурче.

Тя се наведе над масата и му показа добре напълненото си деколте. Пулсът му се ускори. Сърдечността й беше балсам за наранената му гордост, а неприкритата подкана разпали желанието му след нерадостната среща с Кейтлин. Дела предизвикателно плъзна пръсти по ръката му.

— Няма ли да се качим в стаята ми? За сметка на заведението.

Джейк рядко плащаше за любовни услуги, но много добре знаеше, че Дела не може да си позволи подобна щедрост. Плащаха й да забавлява гостите. Не би могла да замести Кет, но поне щеше да му донесе облекчение.

Тя му предложи устните си и той я целуна. Миришеше на чист секс и евтин парфюм. Точната смес, за да забрави аромата на Кейтлин.

— Ела, сладкият ми — подкани го дрезгаво тя. — Заради доброто старо време — посегна между бедрата му и започна да масажира издутата му мъжественост. — Ти беше много по-добър от другите. Ти поне знаеш какво доставя удоволствие на момичетата.

— Всъщност защо не?

Джейк взе бутилката с уиски и стана. Дела го хвана през кръста и го поведе към дървената стълба.

— Ей, Ранди — обърна се тя към един от картоиграчите, — ако Слоан попита за Джейк, кажи му, че е горе при мен… и че ще слезе едва когато вече не го държат краката.

Ранди кимна, мъжете се изсмяха дрезгаво и продължиха играта.

Малката стая на Дела беше претъпкана с всякакви евтини, безвкусни дреболии. Широкото месингово легло отдавна не беше оправяно. По чаршафите се виждаха петна.

Джейк беше влизал в безброй такива стаи. Беше имал много жени като Дела. Прекарваше с тях по една нощ и си тръгваше с блудкав вкус в устата и с празно сърце. След всяка такава нощ се чувстваше зле. Щом не можеше да има Кет, нямаше никакво значение с кого спи. Последва Дела в стаята и затвори вратата с крак.

Тя го прегърна, вдигна лицето си за целувка и притисна пищната си гръд към гърдите му. След дълга целувка се отдели от него и кафявите й очи запламтяха.

— Липсваше ми, Джейк… — в гласа й имаше нежност.

Той се усмихна вяло. Много искаше да чуе тези думи от Кейтлин, но това беше напразно очакване. Дела започна да разкопчава ризата му.

— Какво прави през всичките тези години?

— Това-онова… — като точен стрелец и добър преследвач беше продавал услугите си на онзи, който плащаше най-добре.

Дела попипа колана с пистолета.

— Ще позволиш ли да сваля това?

Джейк мислено я поздрави за предпазливостта. Някои мъже, особено такива, които стояха срещу закона, не сваляха оръжията си даже когато спяха с проститутки. Не сваляха и ботушите си, а конят им чакаше под прозореца оседлан, за да могат да избягат.

— Разбира се — отговори той. — Доколкото знам, никой не ме преследва.

— Дори жена? Няма ли някоя, от която трябва да ревнувам, скъпи?

Джейк се изсмя, но очите му останаха сериозни.

— Няма жена.

Дела свали колана и внимателно го окачи на стола — така пистолетите щяха да са в удобна близост. Джейк следеше движенията й и от време на време отпиваше по глътка от бутилката, доволен от паренето на алкохола в гърлото му.

— Ти не се страхуваш от мен, нали, Дела?

— Аз? Да се страхувам от теб? — големите кафяви очи се разшириха от учудване. — Никога!

— А може би трябва — отвърна глухо той. — Не знаеш какъв съм станал… какво съм вършил.

Жената избухна в смях.

— Сладкият ми Джейк! Ти винаги си бил дявол, но никога не си бил зъл. Не би ми сторил зло. Това не е в характера ти.

Дела застана пред него, свали презрамките на роклята и отвори корсажа си. На лицето и грейна прелъстителна усмивка. Голите й гърди бяха тежки и зрели, с големи, тъмни зърна. Нищо общо с твърдите, малки гърди на Кейтлин.

Престани да мислиш за нея, дяволите да те вземат!

— Ела при мен — изръмжа дрезгаво той.

— Но разбира се, сладкият ми… ти нямаш нужда да зяпаш, нали? — Дела свали шапката от главата му и я метна право на стола.

Джейк се ухили одобрително и отново надигна бутилката.

— Щом си се върнал, сигурно смяташ да останеш, нали? — попита Дела и свали ризата му.

Защо се върна, Джейк? — бе попитала Кейтлин.

— Още не знам.

Жената помилва раменете му.

— Аз ще ти помогна да решиш.

— Ако някой е в състояние да ми помогне, това си ти — отвърна галантно той.

— Явно не си забравил да правиш комплименти… О, божичко! — тя бе открила белезите на рамото и гърдите. — Изглеждат ужасно. Боли ли те?

Излишен въпрос — явно Дела просто искаше да изрази съчувствие. Тя целуна белега на рамото, облиза подутата плът.

Джейк усети как се напрегна. Дела откопча панталона му и сложи ръка върху набъбващия член.

— Ако продължаваш така, ще свърша в ръката ти — пошепна задавено той.

— Няма нищо, сладкият ми. Остани прав и се наслаждавай.

Джейк се облегна на касата на вратата и затвори очи. Дела обхвана члена му и започна да го масажира сръчно и нежно. От гърлото му се изтръгна стон. Тази жена вършеше работата си дяволски добре.

Той стисна очи и се остави на спомените. В съзнанието му изникваха чудни картини. Би било прекрасно Кет да го милва, докато се втвърди. А той да я възбужда. Спомените се явяваха един след друг. Тялото й тръпне под целувките му… хълбоците й се движат, твърдите гърди се стремят към ръцете му… лицето й изразява блаженство… Не, няма да я вземе веднага. Ще чака, докато тя се разтрепери от възбуда. Ще й се наслаждава, ще я милва навсякъде, ще я вкусва. Ще започне с черния триъгълник между бедрата…

Кейтлин ще охка и ще се извива под устата и езика му, под играещите му пръсти. Ще се надигне и ще го одраска като дива котка, после ще стене от сладост и ще го умолява да проникне в нея, да я изпълни. Коприненото й голо тяло ще се разтърсва от тръпките на екстаза. Едва тогава той ще изпълни молбата й… ще нахлуе в нея и ще се забие дълбоко, ще се трие, докато тя почти изгуби съзнание…

Дълбок стон разкъса тишината в стаята. Джейк се разтърси от силни тръпки и експлодира. Когато след няколко секунди отвори очи и се върна в действителността, изпита дълбоко разочарование. Пред него беше хубавичкото, обилно изрисувано лице на Дела. Бузите й бяха зачервени, тя дишаше тежко. Очевидно й беше доставило удоволствие да го докара до върха.

Джейк успя някак да се усмихне и помилва отворените й устни. После извади от джоба на елека си десетдоларова банкнота и я мушна в корсажа й. Дела го зяпна учудено.

— Нали ти казах, че е за сметка на заведението, Джейк?

— Вземи, вземи — заради доброто старо време — промърмори той и вдигна презрамките на роклята й.

— Това ли е всичко, което искаше?

Джейк закопча панталона с една ръка, защото с другата все още държеше бутилката с уиски.

— Беше повече от достатъчно. Коленете ми омекнаха.

— Имаше време, когато го правеше по цяла нощ, без да се умориш…

— Сигурно остарявам, Дела.

Жената се засмя и поклати глава.

— По-скоро аз не съм добра както по-рано… — в погледа й светна несигурност.

— Не, Дела, причината не е в теб. Яздих дълго и съм уморен.

Тя го огледа със съмнение, изми ръцете си в легена и докато се бършеше, рече замислено:

— Според мен сърцето ти беше другаде. Някъде си имаш момиче, нали? И го обичаш…

— Вече си нямам момиче — отговори тихо Джейк и направи опит да се усмихне. — Тя не иска и да знае за мен.

— Не ме залъгвай, Джейк.

— Говоря сериозно. Тя не иска да има мъж с моето минало.

— Тази жена е луда!

— Не знам, Дела.

— Възможно ли е да не те иска?

— Напълно — той отново отпи голяма глътка от бутилката.

— Джейк Макорд, когото познавах някога, не би допуснал такава глупост да го спре.

Мъжът се засмя уморено.

— Ти няма да дойдеш пак при мен — промълви Дела. — Права ли съм?

— Не и през следващите дни. Ще се видим долу — добави тихо той.

Джейк излезе от стаята на проститутката и постоя малко в коридора. Нямаше никакво желание за компания. Дела бе задоволила желанието му, но не беше в състояние да облекчи болката в гърдите му.

Дали някога ще се освободи от Кейтлин? От дивия, ненаситен глад, който го бе мъчил в продължение на четири години. Дали някога ще престане да копнее за нея, за ласките й, за вкуса и миризмата й?

И… дали имаше желание да я забрави?

Не! — изкрещя някой дълбоко в него и веднага се укори, че е пълен глупак. Мислеше, че се връща в Колорадо, за да внесе ред в живота си, защото онова, което беше правил в Ню Мексико, не си струваше да се нарече живот. Върна се и с намерението да си отмъсти на проклетия Адам Кингсли за четирите години, които му беше откраднал.

А сега се оказа, че е искал единствено Кет. На всяка цена.

Тяхната връзка не беше приключила. Той нямаше сили да се освободи от призрака, който го мъчеше: призрак със сини очи и черна коса. Не можеше да живее така, сякаш никога не я е познавал, никога не се е любил с нея. Не можеше да заличи миналото и да вижда в нея само враг. Не можеше и да убеди себе си, че Кет по нищо не се различава от многото жени, с които беше спал.

Не, тяхната история не бе приключила.

Когато я целуна на полянката, той разбра, че страстта им не е угаснала. Тялото му се разтърси от тръпка и дремещата някъде дълбоко жарава отново се подпали. Пламъкът между тях се появи и се разгоря с нова сила. Той усети, че и тя го желае. И беше сигурен, че това желание не е само физическо. Интимността, мълчаливото съгласие помежду им не бяха изчезнали. Онова, което ги свързваше, беше необяснимо, но съвсем реално.

Тя те мрази! Отвращава се от теб. Нима не го разбираш?

Джейк присви очи. Кет го бе нарекла убиец. Значи беше длъжен да й докаже невинността си. Да си върне доверието й. Едва тогава можеше да се надява, че тя ще го приеме отново. Точно така трябва да постъпи. Ще вложи всичко от себе си, за да постигне тази цел. Кейтлин трябваше отново да стане негова. Да живее с нея. Да я има постоянно в леглото си.