Никол Джордан
Прокуденият (21)

20

Килията беше ниска и малка. Тесният дървен нар, твърде къс за краката на Джейк, едва се побираше вътре.

Беше прекарал безсънна нощ и след мятането върху коравата постеля всички кости го боляха. Скръсти ръце под тила си и започна да брои железните решетки. Нетерсън беше оставил вратата на килията отворена и през решетката на прозорчето влизаха ярки слънчеви лъчи, но Джейк въпреки това имаше чувството, че стените всеки момент ще се срутят върху него.

След като преди година бе прекарал два месеца в непоносимо гореща, воняща дупка в Ню Мексико, очаквайки процеса, той се бе заклел, че никога повече няма да попада в затворническа килия. И не искаше Кейтлин да го вижда в тази безутешна обстановка. На никаква цена. Но знаеше, че няма друг избор, ако иска да изчисти името си, да докаже невинността си и най-сетне да премахне всички унижения и опасностите, които го грозяха от страна на алчните за пари ловци на глави. Точно затова бе настоял да се предаде на съдията.

Нетерсън му разказа, че местният лекар зашил раната на Гриймс. Ловецът на глави бил настанен в стаята си в салона и Дела се грижела за него. Междувременно съдията изпратил телеграма до местния съдия в Ню Мексико и попитал какво означава обявата за търсене на престъпник и кой е извършил убийството при обира на банката.

Джейк можеше само да чака, да размишлява и да се рови в душата си.

Грешка ли бе, че искаше да се ожени за Кейтлин? Грешно ли бе да иска синът му да расте при него? По една точка Кейт беше права. Дори самото му присъствие излагаше на опасност и Райън, и нея.

Егоизъм ли беше да обича майката и сина толкова силно, че да иска да живее с тях, излагайки живота им на опасност? Може би наистина беше най-добре да си отиде, да изчезне завинаги от живота им. Това означаваше да изтръгне сърцето от гърдите си, но още по-лошо беше, ако с двамата най-обичани от него хора се случеше нещо. От друга страна… Райън имаше нужда от баща. Момчето се нуждаеше от мъжки пример. Трябваше му баща, който да го обича, да се грижи за него, да му предаде житейския си опит.

Кет също се нуждаеше от него. Тя беше създадена да го обича. Тя беше неговата жена. Неговата спътница в живота. След като най-сетне я накара да го проумее, вече не беше сигурен в себе си.

Тя го обичаше — поне в това можеше да е сигурен. Когато стреля по Гриймс и рискува живота си, за да го защити, и последното съмнение изчезна. Той остана възхитен от смелостта й.

Тя беше негова жена и щеше да стои винаги до него, да посреща храбро опасностите и несгодите, които ги очакваха в бъдеще. Въпреки това той не беше сигурен, че изобщо заслужава жена като Кейтлин, че има право да я обвърже със себе си.

Сигурно беше задрямал. Когато отвори очи, видя Кейтлин наведена над него.

Сърцето му се сви от болка. Хубавото й лице бе посърнало от тревога и загриженост.

— Нали ти казах да не идваш — прошепна сънено той. — Мястото ти не е в тази мръсна дупка.

Кейтлин приседна до него на тесния нар. Бузите му бяха покрити с набола брада. Разбърканите руси къдрици му придаваха момчешки вид — изглеждаше почти като малкия Райън след следобеден сън. В душата й се надигна буря от чувства: нежност, дълбока обич и съкровено желание да предпази този мъж от страдания, да го обича и да се грижи за него до края на живота му.

Докато лежеше безсънна миналата нощ, тя премисли много неща. Отначало беше объркана и гневна, че Джейк е отказал да избяга и да спаси живота си. Ала постепенно започна да го разбира. Той не заслужаваше да прекара целия си живот в бягство. Той трябваше да намери спокойствие, да заживее нормален живот. И този път тя щеше да е до него.

Струваше й много усилия да го посети в затвора, но въпреки това дойде.

Беше непоносимо да знае, че Джейк е зад решетките. Разбираше, че той се срамува, задето тя ще го види в това жалко положение. Ала тревогата й за него беше по-силна. Какво ще стане, ако той не успее да докаже невинността си за убийството на банковия служител?

— И твоето място не е тук — отговори меко тя.

Джейк се изправи и се облегна на мръсната стена на килията. Беше готов за нов спор.

— Колко пъти трябва да ти повтарям, Кет? Вече няма да бягам. Ще остана тук, докато изчистя името си.

— Знам. Разбрах, че си прав. И аз не искам да бягаш.

Джейк я изгледа скептично и Кейтлин посочи открехнатата врата.

— Съдията очевидно не се притеснява, че ще избягаш. Никога не съм чувала за незаключен затвор.

Той изкриви уста в напразен опит да се усмихне.

— Не мога да се отърва от чувството, че Лутър предпочита да избягам. Така ще си спести много работа.

— И ще облекчи съвестта си. Не му харесва да държи зад решетките свой приятел — гласът й пресекна, тя преглътна мъчително. — Донесох ти ядене — безпомощен жест, слаб опит да направи ситуацията по-поносима. Тя му подаде кошничка, покрита с кърпа. — Леля Уини опече кексчета с ягоди. Райън умира за тях. Помоли да дадем и на теб.

— Нима си му казала, че съм в затвора? — попита остро Джейк.

— Не, разбира се — успокои го тя, опитвайки се да скрие треперещите си ръце. — Но той непрекъснато пита за теб.

— Нали няма да го доведеш тук?

Кейтлин безпомощно сведе глава и не посмя да зададе въпроса, който пареше в сърцето й: Какво ще стане, ако не успееш да докажеш невинността си?

— Джейк — започна страхливо тя, — аз размислих…

— И аз размислих.

— Искам веднага да се оженим.

Той я погледна изумено.

— Защо?

— Ако… ако ти се случи нещо, ще имаш нужда от семейството си.

— Ако ме осъдят, искаш да кажеш.

— Д-да…

Лицето му се вкамени.

— Помолих те да ми вярваш, Кет.

— Но аз ти вярвам! Знам, че си невинен. Въпросът е дали съдиите ще ти повярват. От това се боя.

Мина доста време, докато Джейк отговори.

— Според мен трябва да вземеш Райън и да се върнеш в Сейнт Луис.

Объркана, Кейтлин вдигна вежди.

— Искаш да те изоставим?

— Не, не е това. Там ще сте на сигурно място.

— Ти ще дойдеш по-късно, така ли?

— Не.

Кейтлин скочи като ужилена.

— Какво ще правиш, когато ние заминем?

— Не знам. Скоро ще изляза от затвора.

— Наистина ли? — попита глухо Кейтлин. Безнадеждността я задушаваше. — Откъде си толкова сигурен?

— Аз съм невинен. Няма да се оженя за теб само защото си мислиш, че имам нужда от утеха, когато удари последният ми час.

Кейтлин войнствено вирна брадичка.

— Не това е причината и ти го знаеш много добре. Аз те искам за свой съпруг, Джейк. Ако… ако излезеш от затвора, искам да сме едно семейство.

— А искаш ли ме за баща на Райън? — попита скептично той.

Кейтлин му обърна гръб и направи няколко крачки из килията. Синята й памучна пола метеше мръсния под. Джейк я наблюдаваше втренчено, докато тя се опитваше да облече в думи мислите, които я бяха държали будна през последната нощ.

— Ти беше прав, Джейк, леля Уини — също. Райън има нужда от баща. Има нужда от теб. Всяко момче се нуждае от мъж, за да израсне. От баща, който го закриля и му помага да се подготви за живота.

— Ако попадне в стрелба като вчерашната, мислиш ли, че ще оцелее? — попита горчиво Джейк. — Опасността не е отминала. И няма да изчезне само защото ти го желаеш, Кет.

— Знам, но вече знам и че ще се справим. Ти беше прав. Опасностите дебнат навсякъде. Но когато сме двама, можем да се грижим по-добре за Райън и да го пазим. Когато майката и бащата обичат детето си и се грижат за него, това е много по-важно от опасностите на миналото.

— Ако някой друг мъж стане баща на Райън, ще си спестиш поне перспективата някой ден да се появи друг ловец на глави.

Кейтлин поклати глава.

— С ловците на глави ще се занимаваме, когато дойдат.

— До вчера твърдеше, че не искаш мъж с моето минало да се доближава до сина ти. Че не искаш мъж, обсебен от насилието като баща ти.

— Разбрах, че съм се лъгала. Ти не си като баща ми. Не пилееш живота си в омраза и насилие като него — очите й се напълниха със сълзи. — Щом сърцето ти не е станало кораво и безмилостно през тези четири години бягство, значи си добър човек. Не ме е страх, че ще насъскваш сина ми и ще се опиташ да го направиш насилник, както правеше баща ми с брат ми. Нали видях как общуваш с Райън. Ти си благ с него и това му влияе добре.

Джейк поклати глава.

— Вече не съм сигурен, че това е важно.

— Само това има значение. Райън те обича. И ти го обичаш.

— Това е вярно. Обичам го твърде много, за да изложа живота му на опасност.

Кейтлин го гледаше в очите и гневът й растеше.

— Ти май се опитваш да се откажеш от мен, Джейк?

Обидата в гласа й беше недвусмислена. Той напразно се опита да издържи на погледа й.

— Не, по дяволите. Но ти давам последен шанс да се оттеглиш.

Тя се ядоса още повече.

— Не искам да се оттегля. Четири години те чаках и това ми е достатъчно. Искам да станеш мой съпруг, баща на детето ни… на децата ни. Искам да бъда до теб, все едно какво ще ни донесе бъдещето. Ако има трудности, ще се справим с тях заедно… като семейство.

Джейк усети как от гърдите му падна огромен товар. Едва сега осъзна колко силно е копнял да чуе тези прости думи от нейната уста. Щом Кейт беше готова да сподели бъдещето с него, той щеше да поеме върху себе си всичко, което им готвеше това бъдеще. Щеше с радост да пожертва живота си, за да запази нея и Райън, пази боже да не се стига дотам.

Вратата на затвора се отвори с трясък и съдия Нетерсън влезе в кабинета си.

— Добра новина, Джейк! — извика бодро той, но като забеляза Кейтлин, се поклони смутено. — О, добър ден, мисис Хъгс. Току-що получих телеграма от съдия Рупър. Той потвърждава, че невинността на Джейк е доказана. С една дума, Джейк — вие сте свободен.

Кейтлин не можа да се опомни от изненада.

— Какво освобождаване? Кой е съдия Рупър?

— Съдията, който председателстваше процеса за убийство — обясни Джейк. — Той извади главата ми от примката. Един от малкото хора, които с гордост наричам свои приятели. Той ме посъветва да следвам право…

— Какво освобождаване? — настоя да чуе Кейтлин.

— Обвиниха ме в убийството на банковия служител и ме освободиха.

— Вече си бил изправян пред съда? — попита невярващо Кейтлин.

— И ме обявиха за невинен. Не съм участвал в обир на банка, Кет. По онова време вече се бях отделил от бандата Долби. За да ми отмъсти, Долби пусна слух, че аз съм убил онзи човечец. За щастие имах свидетели, които дадоха показания под клетва, че по време на нападението съм бил на съвсем друго място. Още тогава размислих и реших да се предам, за да не прекарам остатъка от живота си в бягство. Прекарах два месеца в затвора, очаквайки началото на процеса. След като ме освободиха, остана само обвинението в убийството на брат ти, повдигнато от баща ти. Тогава започнах да се занимавам с право, за да се защитавам сам пред съда.

— Значи обявата за търсене на престъпник, която ни показа Гриймс…

— … е от повече от година. И вече е невалидна.

— От една година? — тя го изгледа с разширени от гняв очи. — Знаел си, че е невалидна? През цялото време си знаел? Невинен си по обвинението в убийство и не казваш нищо? Как можа!

— За какво толкова се вълнуваш?

Тя опря ръце на кръста си и засъска като разярена котка:

— Значи ме остави да умирам от страх, че може да те обесят! Не намери една минутка да ми кажеш, че невинността ти е доказана.

Той издържа погледа й.

— Исках сама да разбереш, че не съм убиец. Не беше нужно да ти го доказвам.

— Никога не съм те смятала за убиец! Мислех, че си застрелял онзи нещастник по погрешка! Защо не ми каза, че въобще не си участвал в обира?

— Никога не си ме питала.

— Разбира се, че те попитах!

Джейк се направи на разкаян. Кейтлин наистина го бе разпитвала за банковия обир, но глупавата гордост му попречи да й разкаже фактите. Много искаше тя да го познава достатъчно добре, за да знае, че е невинен.

Очевидно тя виждаше нещата от друга гледна точка. Трепереше от гняв и изфуча яростно:

— Ти… ти… надменен глупак! Как може възрастен човек да се държи така нахално и детински? Гриймс никога нямаше да стреля по теб, ако не знаеше, че няма да получи възнаграждение. И аз никога нямаше да се опитам да го подкупя, за да напусне града.

— Нима това е по-лошо от факта, че ти скри от мен съществуването на Райън?

Кейтлин потрепери и Джейк се сети, че имат слушател. Той хвърли смутен поглед към съдията и помоли:

— Лутър, знам, че това е вашият кабинет, но ще бъдете ли така добър да ни оставите за малко сами?

— Разбирам, но само за няколко минути. И ще ви бъда благодарен, ако освободите затвора ми. И без това се чувствам доста неловко, задето трябваше да затворя помощника си.

Нетерсън излезе и грижливо затвори вратата. Двамата останаха очи в очи.

— Хайде, Кет, успокой се — започна снизходително Джейк, но думите се оказаха излишни, защото тя вече се беше овладяла. Сложила ръка на челото си, Кейтлин размишляваше усилено.

— Никой не знае, че си невинен, Джейк. Там е проблемът. Затова Гриймс е тръгнал да те преследва. Но ако съобщим навсякъде, че си освободен…

— Ела при мен, Кет.

Тя продължи, сякаш не беше чула нито дума:

— Знам какво ще направим. Ще публикуваме обява във всички вестници в Колорадо. Като го видят черно на бяло във вестника…

— Ела при мен, Кет.

— Не разбираш ли, Джейк? Хората трябва да знаят, че си невинен. Така няма да се страхуваме повече от ловци на глави…

— В момента ми е абсолютно все едно. Трябва да обсъдим много по-важни неща.

Тя го погледна неразбиращо.

— Кое може да е по-важно?

— Нашето бъдеще. Ще се омъжиш ли за мен, жено, или трябва да прибягна до по-драстични мерки? Например да те арестувам, задето не спазваш закона? Все още съм помощник-шериф, не забравяй.

Искрящите му очи раздразниха Кейтлин и тя се настрои бунтовно.

— Ще ми кажеш ли поне една сериозна причина, за да го сторя?

— Защото ме обичаш безумно.

Кейтлин неволно се усмихна.

— Да, вярно е, че ти ме подлудяваш. Би трябвало да те напердаша за онова, което ми причини.

— Но ти въпреки това ме обичаш, нали?

Тя го изгледа от горе до долу, сякаш избираше овен на пазара.

— Наистина ли мислиш така? Ти си негодник, Макорд. Не си подходящ съпруг за една почтена вдовица.

— Може и да си права. Но ти знаеш какво да правиш.

— Какво знам?

Тъй като тя не даваше признаци, че ще дойде при него, Джейк решително пристъпи към нея.

— Ако ти не ме вкараш в правия път, никой друг не би могъл да го направи.

Зелените му очи светеха дръзко и Кейтлин заотстъпва назад, докато се опря в решетката на прозореца.

— Откъде да знам, че някой ден няма да ме сюрпризираш с друго престъпление от миналото си?

— Не съм извършил други престъпления, Кет. Бъди сигурна в това — Джейк я прегърна нежно и зашепна с любов: — Много искам да заличим четирите ужасни години. За съжаление не мога да ти обещая, че някой ден няма да се появи алчен за пари ловец на глави, но… — той стана отново сериозен. — Аз те обичам, Кет, и обещавам да ти бъда добър съпруг и добър баща на Райън. Искам да живея с теб — най-добре тук, но може и навсякъде другаде по света. Ако искаш, готов съм да дойда в Сейнт Луис.

— Не… там вече не е моят дом. А ако си тръгна, може би ще изгубя работата си като учителка. Моето място е тук, Джейк.

Той се усмихна нежно.

— Аз ще бъда до теб, докато съм жив, стига да ме искаш, разбира се.

Кейтлин усети как сърцето й прелива от любов. Тя го обичаше, вярваше му, беше негова с цялото си същество. Но не искаше да направи нещата твърде лесни — след всичко, което той й бе причинил.

— Ами ако кажа не?

По красивата му уста пробяга усмивка. Той се наведе и нежно я целуна.

— За мен ще е удоволствие да променя решението ти.

Кейтлин извърна лице и опря длани върху гърдите му.

— И къде ще живеем, ако останем тук? Да продам ли ранчото?

— Решението е твое. Ако искаш да го задържиш за Райън, аз съм съгласен. Но смятам да построя за нас нова къща, както мечтаехме преди години.

— Говеда ли ще отглеждаш?

Джейк поклати глава.

— Говедовъдството вече не е доходно, както преди. Цените постоянно падат. Най-умното е да отглеждаме овце, защото цената на вълната расте.

Кейтлин избухна в луд смях.

— Наистина ли смяташ да се занимаваш с вонящи вързопи вълна?

Джейк я раздруса леко.

— Не прекалявай, Жулиета!

Кейтлин го прегърна устремно, но той й попречи да го целуне.

— Има нещо, което още не съм ти казал, Кет… Какво ще кажеш да станеш жена на съдия?

— Какво означава това?

— Чудя се дали да не се кандидатирам за окръжен съдия. Уолт Сандърс ще се оттегли само след няколко месеца.

Кейтлин загуби ума и дума.

— Какво ти е? Не ти ли харесва идеята? Мисля, че няма да съм лош съдия, след като познавам и двете страни на закона.

— Не… просто съм смаяна. Идеята ти е чудесна. Нямах представа, че мислиш за кариера на съдия.

— Има и други неща, които още не знаеш за мен, котенце — погледът му потъмня. — Добре е да започнеш да ги откриваш. Пропиляхме цели четири години от живота си.

Прав е, каза си меланхолично Кейтлин. Ако още от самото начало се беше вслушала в сърцето си и беше повярвала в невинността на Джейк, щеше да си спести много душевни страдания. Джейк нямаше да сметне за нужно да поставя на изпитание вярата й в него, нямаше да премълчи за процеса и освобождаването си и тя нямаше да трепери за живота му.

Той понечи да я целуне, но тя не му позволи.

— Ако станеш съдия… вече никой ловец на глави няма да посмее да те преследва.

— Няма ли най-после да млъкнеш, Кет? Искам да те целуна.

Този път тя не се възпротиви. Прегърна го и отвори устни пред търсещия му език. Желанието помежду им пламна мигновено и Кейтлин простена тихо. Тази целувка беше повече от физическа страст. Тя беше вричане, поемане на задължения и обет за бъдещето.

— О, Кет — пошепна в ухото й Джейк, — това не е подходящото място за предложение за женитба.

— Това изобщо не е важно — усмихна се през сълзи тя.

Той поиска отново да я целуне, но дискретно покашляне ги стресна. Слоан бе влязъл безшумно в кабинета на съдията и сега стоеше облегнат на писалището и се подсмихваше.

— Прав ли съм в предположението си, че мога да изкажа поздравления, малки братко?

— Да, най-сетне — въздъхна Джейк. — Ти май не разбираш кога си нежелан, големи братко?

Слоан преспокойно приседна на писалището, за да демонстрира, че има намерение да остане по-дълго.

— Явно се налага аз да играя ролята на компаньонка, докато намеря свещеник да ви венчае.

— Не е нужно. Вече няма да се отделям от Кет. А мога и сам да намеря свещеник. Преди това обаче ще направя нещо друго.

— И какво е то?

— Ще говоря със сина си — той се усмихна гордо на Кейтлин. — Слоан знае за Райън. Нали разбираш, не можех да скрия от него, че имам син.

— И без това няма как да го скриете — обади се с усмивка Слоан. — Малкият е одрал кожата на баща си. Затова размислих и стигнах до много добро решение — обясни той и се усмихна на изчервяването на Кейтлин. — Най-добре е да казвате, че вече сте женени. Ще казваме, че преди четири години сте се оженили тайно и сте се старали да го скриете от бащите си.

— Но хората знаят, че съм вдовица — възрази плахо Кейтлин. — Ще ме обвинят в двубрачие.

— Ще кажем, че си сменила името си, за да държиш в тайна брака си с Джейк. А ти, Джейк, ще казваш, че си се съгласил, за да я предпазиш от ловците на глави. Нали разбираш, за главата ти е била обявена награда и не си искал съпругата ти да е изложена на опасност. Вие ще разпространите историята, а аз ще я потвърдя.

— Дали някой ще ни повярва? — попита със съмнение Кейтлин.

— Толкова ли е важно какво ще кажат хората?

— Не, но… искам да предпазя Райън от клюки.

Джейк се засмя развеселено.

— Всъщност това не е лъжа. В сърцето си се ожених за теб още преди години. Какво като не сме произнесли брачните клетви?

Сините й очи засвяткаха.

— И с мен беше така…

Джейк бе залян от вълна на нежност.

— Този път ще го направя по всички правила, котенце — пошепна той. — Най-официално ще помоля за ръката ти.

Кейтлин смаяно вдигна вежди.

— Ти? Официално?

— Разбира се. Едно е да се затворят устите на клюкарите и съвсем друго е да се уверя, че синът ми ще ме приеме за свой баща.

 

 

Само след около три часа Джейк, възседнал великолепен червеникав жребец, препускаше към ранчото Кингсли. Беше облякъл най-официалните си дрехи: черен костюм, ослепително бяла риза и вратовръзка. Даже се е обръснал, установи учудено Кейтлин, когато го посрещна на верандата. И ухаеше на одеколон. Изглеждаше неустоим и Кейтлин усети добре познатото присвиване в слабините.

Той я целуна бегло по бузата и попита нетърпеливо:

— Къде е Райън?

— В гостната…

В този миг на верандата изскочи самият Райън.

— Джейк, къде беше толкова време?

— Здравей, приятелче! — Джейк вдигна момченцето в силните си ръце. — Упражняваше ли се да яздиш, докато ме нямаше?

След Райън излезе и Уинифред.

— Много се радвам, че най-после се сетихте за нас. Малкият ми проглуши ушите да пита къде сте и кога пак ще яздите заедно.

Джейк се наведе и с обич я целуна по бузата.

— Точно за това исках да поговоря с Райън. Имате ли нещо против да ни оставите да си кажем две думи по мъжки?

Кейтлин и Уини си размениха многозначителни погледи и се оттеглиха в кухнята.

Джейк клекна пред сина си и понижи глас, сякаш щеше да му разкрие голяма тайна.

— Трябва да те попитам нещо много важно, синко. И искам да ми отговориш честно.

Детето изглеждаше много изненадано.

— Какво има?

— Виж сега… аз много обичам майка ти и искам да се оженя за нея. Но без твоето съгласие не може. Ако се оженя за майка ти, ще живеем тримата заедно.

— Искаш да живееш при мен?

— И при майка ти, разбира се. Тогава ще ти бъда истински баща. Какво ще кажеш? Ще ти хареса ли да си имаш баща?

— Аз си нямам татко…

— Като се оженя за майка ти, аз ще бъда твоят баща, Райън.

— Наистина ли?

Кейтлин наостри уши, за да не пропусне отговори на Райън. Малкият явно не разбираше много добре какво става, но харесваше Джейк и тя се надяваше да даде съгласието си.

Не се наложи да чака дълго. Райън нададе див индиански вик и се втурна в кухнята.

— Мамо, мамо! Джейк ще живее с нас и ще ми стане татко!

Кейтлин се засмя облекчено, притисна го в прегръдката си и го целуна по бузките.

Джейк влезе след сина си. И последните опасения на Кейтлин се разсеяха. Тя обичаше Джейк и се нуждаеше от него. Синът й го обичаше и се нуждаеше от него. Нищо друго нямаше значение.