Никол Джордан
Прокуденият (10)

9

Кейтлин за малко да изпусне лампата.

— Мили боже, Джейк! Ще ме умориш от страх!

Той изобщо не се впечатли.

— Би било жалко.

Провлеченият му глас отново разпали гнева й. С треперещи пръсти тя остави лампата върху скрина и се обърна към нощния гост, който се беше разположил в креслото й и я чакаше.

— Какво правиш тук, по дяволите? Как влезе?

Той посочи отворения прозорец, пред който лекият бриз издуваше завесите.

— Покатерих се.

— Изчезвай!

— Няма да го направя, котенце.

Кейтлин се запита дали е пил. Зелените му очи святкаха под светлината на лампата. Едва сега забеляза, че той е полугол, и се уплаши още повече. Беше свалил ризата си и косъмчетата по силните гърди, мускулестите рамене и жилестите ръце сияеха златни. Белезите от куршумите на брат й не накърняваха ни най-малко мъжката му красота.

— Това той ли е? — попита неочаквано Джейк и вдигна една рамка от масичката до креслото.

— Кой? — примигна изненадано Кейтлин.

— Починалият ти съпруг.

— Как смееш да я пипаш…

— Той ли е? — в гласа на Джейк звънна гняв.

— Да, това е съпругът ми.

— На милата ми съпруга… Мартин — прочете Джейк посвещението в левия долен ъгъл на фотографията.

Кейтлин решително изтръгна снимката от ръката му.

— Нямаш право да се ровиш в нещата ми.

— Не съм се ровил — промърмори той и я прониза с поглед. — Видях я на масичката.

Кейтлин побърза да остави снимката на мястото й.

— Странно, че си му отредила това почетно място, при все че не сте били дълго женени — отбеляза подигравателно Джейк.

— Почитам паметта му — отговори троснато Кейтлин.

— Защо не си сложила и моята снимка?

Болка прониза сърцето й, но тя срещна упорито погледа му.

— Никога не съм притежавала твоя снимка.

— Мъжът ти… изглежда доста по-възрастен от теб.

— Дванадесет години… но това не те засяга. Впрочем — добави гневно тя — Мартин беше чудесен съпруг.

Джейк стисна зъби. Напомнянето, че Кейтлин е била женена толкова скоро след обявяването на годежа й, го подлуди от ревност.

— Казах да си вървиш, Джейк — повтори тя и сложи ръце на кръста си.

— Не. Много дни търпях — отвърна мрачно той — и се оказа, че няма никаква полза.

И започна да откопчава колана с пистолетите от хълбоците си.

— Какво… какво правиш? — заекна уплашено Кейтлин.

— А ти какво си мислиш? Събличам се. За да те убедя, че няма да се омъжиш за даскалчето.

— Какво… какво означава това?

Зелените му очи се впиха в нейните.

— Омръзна ми да чакам да се вразумиш.

— Какво каза? Ти си полудял! Вмъкваш се в къщата ми и се събличаш, сякаш мястото ти е тук.

— Напълно съм с ума си, Кет — отвърна все така мрачно той. — Най-сетне разбрах какво трябва да направя. Трябваше да го сторя още преди седмица.

— Край с това! Искам да си тръгнеш. Веднага!

— Не. Ще си отида утре сутринта.

Кейтлин шумно пое дъх. Той наистина възнамеряваше да…

— Аз… ще викам. Някои от работниците вече са се прибрали вкъщи.

Той я изгледа остро и изви устни в усмивка.

— Викай, щом искаш. Питам се само как ще обясниш на хората защо стоя гол в стаята ти.

Кейтлин преглътна мъчително. Страх сви гърлото й. Той беше прав. Не би могла да повика работниците си на помощ. Бе попаднала в капан.

Джейк преспокойно продължи да сваля колана си.

— Ще си донеса пушката — изсъска Кейтлин.

Зелените очи я измериха с хладен, преценяващ поглед.

— Когато ти прилагаш насилие, няма нищо лошо. Но когато аз извадя пистолета, това е грях, така ли?

— Това е единственият език, който разбираш. Ще стрелям само ако не ми оставиш друг избор, Джейк.

— Агнето никога не бива да дразни вълка — отвърна тихо той.

Кейтлин замълча. Трябваше да избяга. Да се обърне и да напусне спалнята. Вместо това остана като вкопана на мястото си.

Безпомощно проследи как Джейк остави колана си на стола, проследи играта на мускулите му… Погледът й се плъзна по плоския, твърд корем.

В следващия миг той разкопча панталона си.

— Стига, Джейк — помоли дрезгаво Кейтлин.

Той не обърна внимание на слабия й протест. Разкопча и дългите долни гащи, и безсрамно разголи мъжествеността си, която гордо щръкна насреща й.

Кейтлин прикова поглед в слабините му, в твърдия член, стърчащ от тъмните, къдрави косъмчета между краката му. Сърцето й заби лудо.

— Не бива да правиш това — пошепна отчаяно тя.

— Разбира се, че ще го направя. Ще те любя, докато и двамата не сме в състояние да направим дори една крачка. Съблечи се, Кет.

— Ти си луд, ако си мислиш…

— Съблечи се веднага, или ще трябва да го направя аз. Нали знаеш, че не съм много внимателен с копченцата и кукичките.

Тя издържа погледа му. Той щеше да я вземе. Тя щеше да се съпротивлява с всички сили, но в крайна сметка той щеше да я вземе.

— Много добре, бори се с мен, диво коте — прозвуча провлеченият му глас. Очевидно бе прочел мислите й. Ухили се като ленив хищник и добави: — Покажи ми ноктите си, за да ме възбудиш още повече.

Дрезгавият глас съдържаше недвусмислена заплаха, но беше и неприкрито чувствен. Кейтлин се разтрепери. Слабините й запулсираха.

Само един път — прошепна гласът на похотта в нея. — Ще се любя с него само още един път, ще го усетя дълбоко в себе си, ще се съединя с него…

— Проклятие, Джейк… толкова ли държиш да унищожиш доброто ми име?

— Това е последното, което искам.

— По какъв прекрасен начин ми го показваш! Не стига, че по време на празника ме завлече в гората пред толкова хора, ами сега и това! Ако ни беше намерил някой друг, а не Върнън…

— Не споменавай това име — изсъска заплашително Джейк. — Не искам да го чувам. Не и тази нощ.

Последва напрегната тишина. Кейтлин мъчително си пое дъх. Трябваше да запази спокойствие, за да се опита да го вразуми.

— Джейк… ще стане скандал…

Това изобщо не го впечатли.

— Никой няма да узнае.

— Аз знам. Не искам да се въргалям в леглото с теб като някаква уличница. Не искам. Не можеш да ме принудиш.

Джейк се поколеба. Не искаше да направи нищо против волята й. Но трябваше да я убеди, че двамата си принадлежат. Искаше тя да забрави онзи, за когото е била омъжена. Искаше тя да проумее, че онзи жалък даскал изобщо не беше мъж за нея. Че никой друг не може да й даде онова, което бяха преживели заедно. Искаше да я прегръща, да я милва, да я вкусва, да превърне кръвта й в гореща лава…

Той направи крачка напред. Очите му пламтяха трескаво. Кейтлин отстъпи стреснато.

— Джейк, моля те… Ако искаш любовно приключение, иди в салона. Ти нямаш нужда от мен.

— Аз не търся приключения, Кет — гласът му беше мек и нежен. — Не се самозалъгвай. Искам само теб.

Готов съм да продам душата си на дявола, само и само да я държа отново в обятията си, помисли си мрачно Джейк, докато я наблюдаваше изпитателно. Беше спал с други жени, безброй пъти, и винаги мислеше за Кейтлин. Не беше желал друга жена като нея — така силно, настойчиво и постоянно.

Беше сигурен, че и тя го желае. Връзката между двамата все още беше жива и тази нощ той щеше да й го докаже. Не беше особено почтено да се възползва от страстната й натура, но това беше единственият начин да срути стената, която тя бе издигнала около себе си.

— Ти чувстваш същото като мен — прошепна страстно той. — Знам го.

Отчаяна, Кейтлин затвори очи, опита се да потисне мъчителните, пулсиращи тръпки в слабините си. Но не беше в състояние да се затвори пред истината. Тя желаеше Джейк. Дълго време се беше опитвала да отрече чувствеността си. Внушаваше си, че може да заличи женските си потребности. Тя се нуждаеше от Джейк. Жадуваше да се съедини с него, да се слее с него. Копнееше да забрави самотните нощи. Имаше нужда от спомен, който да я придружава през дългите, самотни години, които й предстояха. Имаше нужда от Джейк, за да запълни празнотата в душата си.

— Не, Джейк, не мога… — пошепна безсилно тя. — Това е лудост.

— Не е лудост, Кет. Така трябва. Ще ти го докажа.

Джейк се приближи към нея като хищник, който се промъква към желаната плячка. В последния момент тя понечи да се отдръпне, но той я хвана за раменете и я привлече към себе си.

Накъсани спомени избликнаха от сърцето й. Колко прекрасно беше някога сливането им и колко жестока болката, когато безмилостната съдба ги раздели. Сърцето й биеше лудо и тя знаеше, че скоро ще престане да се отбранява. Искаше той да я целува до забрава, не знаеше как ще съществува занапред без целувките му…

Джейк сведе глава. Целувката беше дълга, гореща, настойчива. Целувка, която искаше, без да пита, и в същото време даряваше нежност и утеха. Кейтлин очакваше грубо нападение, но той не се прояви като необуздан дивак. Само ръцете му стискаха раменете й. Целуваше я с неустоимата си самоувереност, настойчиво и многообещаващо, езикът му изследваше устата й жадно и обстойно. Много скоро Кейтлин забрави, че страстта му е чисто животинска. Това беше Джейк. Първият й любовник. Единствената й любов.

Колко добре помня всичко, помисли си замаяно Кейтлин, сякаш дългите години на раздялата не ги е имало. Мъчението на спомена изчезна, остана само неутолено желание.

Когато Джейк най-сетне прекъсна целувката, Кейтлин се облегна безсилно на него и усети твърдостта му през роклята си.

— Усещаш ли го? — попита дрезгаво той. — Огъня, който гори в нас?

Да, усещаше го. От четири години не се беше чувствала така жива, така жадна. Разкъсваше се между конфликта със съвестта си, желаеше го безмерно и се чувстваше безсилна да избяга от него.

— Не ме отпращай, Кет — пошепна задавено той.

— Ти… ботушите ти… — отговори несвързано тя.

Той повдигна брадичката й с един пръст. Зелените очи обходиха изпитателно зачервеното й лице. Очевидно бе прочел отговора в очите й, защото по лицето му бавно се разля усмивка.

Целуна я бегло по устата и седна в креслото, за да събуе ботушите и чорапите. Стана и бързо се освободи от панталона и бельото.

Кейтлин не смееше да диша. Той застана пред нея в цялата си великолепна голота, без да се срамува. Пристъпи по-близо и нежно плъзна пръсти по бузата й.

— Четири дълги години съм си мечтал за този миг — проговори задавено той.

Аз също, извика нещо дълбоко в нея. Без да каже дума, тя му поднесе устните си.

Сърцето му лудо се блъскаше в ребрата. Страните й бяха толкова меки в твърдите му длани. Тя се сгуши в него, устата й се разтрепери под устните му и той бе връхлетян от вълните на желанието. Закопня за повече.

— И ти ли си жадувала за този миг? — попита той и плъзна пръсти по деколтето й, което почти не скриваше гърдите.

— Да… — пошепна тя.

— Остави аз да го направя.

Тя не се възпротиви. Джейк извади фуркетите от косата й и я разпусна. Обърна я с гръб към себе си и с наслада плъзна длани по копринения водопад. Колко пъти беше мечтал за косата й…

После разкопча роклята, свали късите ръкави от раменете й и внимателно пусна коприната на пода. Лекото шумолене го възбуди още повече.

Корсетът падна върху роклята. Без да бърза, Джейк коленичи пред нея, за да й свали обувките и чорапите. Кейтлин стоеше странно неподвижна. Кръвта шумеше неудържимо в главата й. Той свали дантеленото й бельо и най-после тя остана гола пред него. Кръвта мощно нахлу в слабините му.

Даже най-трескавите му сънища не можеха да се сравнят с красотата й. Блестящата черна коса падаше тежко по голите рамене. Безупречното тяло светеше златно под мътното сияние на лампата. Зърната на пълните, високи гърди го примамваха неустоимо. Къдравият триъгълник между млечнобелите й бедра криеше пламенни обещания.

Джейк стисна зъби, за да удържи на горещия напор в слабините си. Желанието да я вземе му отнемаше дъха. Ала страхът беше по-силен.

Толкова време беше минало, че той не знаеше дали все още е в състояние да достави радост на Кейтлин. Отчаяният копнеж, който го изпълваше, нямаше нищо общо с животинската похот. Това беше последният му шанс да я убеди, че двамата си принадлежат. Съзнанието за това го изпълваше с ужас. Сърцето му се късаше от болка. Ако се провалеше, щеше да я загуби завинаги.

Не смеейки да проговори, Джейк зарови лице в тъмното великолепие на косите й.

Ако след тази нощ го отпрати, тя ще мисли за него винаги щом легне в леглото си. Дори ако трябва да си отиде, той ще остави печата си върху тялото й. Вкусът му ще е винаги в устата й, ароматът му ще се усеща по кожата й.

Кейтлин трепереше в ръцете му. Гърдите й набъбнаха, зърната щръкнаха, готови да го прободат. Тялото му излъчваше горещина на вълни. Мускулестите рамене вибрираха под милващите й ръце. Горещата му мъжественост пулсираше, опряна в хълмчето между краката й, и я жигосваше като нажежено желязо.

Тя затвори очи, обзета от сладка болка. С мъка се удържаше да не захълца от божествена наслада, от безкрайна нежност. Тази нощ всичко беше като в миналото. Само да можеше да изкрещи: Люби ме, Джейк, люби ме както някога…

Сякаш усетил желанието й, той се отдалечи малко, за да я погледне в очите. Мазолестите му ръце паднаха върху гърдите й, силните пръсти започнаха да ги милват. Кейтлин въздъхна тихо. Джейк очевидно имаше намерение не само да я възбуди, но да я подлуди от желание. Палците му кръжаха около зърната, грапавата му кожа се плъзгаше възбуждащо по чувствителните й места.

— О, Джейк… не издържам…

— Разбира се, че ще издържиш, любов моя…

Устата му отново завладя нейната, гореща и настойчива. Движенията на езика му я доведоха до блаженство. Той притисна ханша й към мъжествеността си. Хълбоците й започнаха да описват кръгове, триейки се в неговите. Кейтлин се притисна силно към него. Последното им любене беше толкова отдавна… Тя се извиваше с нарастваща сила, не можеше да се удържи. Беше като в транс и без задръжки.

— Джейк… моля те…

— Знам, Кет, знам…

Той се наведе, вдигна я на ръце, отнесе я до леглото и я положи върху завивката. Застана над нея и се полюбува на безупречно красивото й тяло.

Съзнателно прилагаше любовното си изкуство като оръжие срещу нея. Отчаяното желание да я убеди, че му принадлежи, задушаваше всяко чувство за вина. Кейтлин прошепна името му — умолително и безкрайно сладостно.

Той полегна до нея и устните му потърсиха гърдите й.

— Бях забравил колко си красива…

— А аз бях забравила… колко е хубаво с теб…

Гласът й замря. Влажната му уста захапа зърното на гърдата й и тя изохка от наслада. Тялото й се опъна като струна.

Джейк натисна раменете й върху възглавницата и жадно, и ритмично засмука гърдите й, докато ръцете му милваха голото й тяло. Тя стенеше тихо и чакаше ръката му да се спусне към слабините й. Бедрата й моментално се отвориха и му позволиха да проникне до скрития отвор на тялото й.

Тя беше влажна и готова за него. Джейк простена дрезгаво. Когато вдигна глава, тя видя трескавия блясък в зелените му очи и потръпна.

Трябваше да я вземе. Беше твърд като жребец и толкова напрегнат, че щеше да се пръсне. Но беше твърдо решен да се сдържа.

— Колко дълго чаках това да се случи — въздъхна той и приближи коравия си член към меките й гънки. — Искам да е много хубаво за теб.

Жаждата му беше толкова силна, че тялото му трепереше. Въпреки това проникна в нея внимателно и нежно.

— Не — прошепна той, когато тя изстена. — Отвори очи, Кет. Искам да виждам насладата ти.

Той напрегна до крайност мускулатурата на седалището си и продължи да прониква в нея бавно и внимателно.

Усетила го целия в себе си, Кейтлин прошепна името му. По тялото й се разливаха вълни от наслада.

— Хубаво ли ти е, скъпа? Хайде, раздвижи се. Усещам те така добре… Когато съм в теб, полудявам.

Той проникна още по-дълбоко в нея и се задвижи в сдържан ритъм. Цялото му тяло се напрегна в усилието да забави освобождаването.

— Кажи ми, че ти харесва, Кет — настоя той.

— Да, о, да… Джейк…

Той стисна здраво зъби и се заби още по-дълбоко. От гърлото му се изтръгна въздишка, която премина в стон.

В същия миг Кейтлин извика и се сгърчи под него, но това не му беше достатъчно. Искаше да види неудържимата й наслада. Искаше да усети ноктите й в гърба си.

Отново обхвана дупето й, повдигна хълбоците й и я изпълни цялата. Тялото й се разтърси от силни тръпки. През това време той нашепваше в ухото й колко силно я желае, каква нужда има от нея, колко много иска тя да се забрави в ръцете му. Кейтлин безпомощно мяташе глава от една страна на друга.

Тялото й пламтеше като жарава. Разбираше само откъслеци от похотливите думички, които произнасяше Джейк. Разумът й беше изключен, тялото й беше под властта на плътската наслада. Джейк беше огромен, твърд като метал и горещ. Така цялостно я беше изпълнил, че щеше да я пръсне.

Кейтлин чуваше тънки, къси викове и смътно съзнаваше, че идват от нея. Носеше се във висините на екстаза, отдадена изцяло на страстта и на мъжа, който будеше у нея тези неописуеми чувства.

Тя бе вдигнала крака, за да ги увие около хълбоците му, и стройното й тяло беше като навита змия около неговото. Джейк се наслади на силата на оргазма й. Всяка от тръпките й беше за него блаженство и мъчение.

А после всички прегради се срутиха. Потопи се в нея, сля се с нея и се заби възможно най-дълбоко, за да задоволи животинския си глад.

Страстното им сливане бе лишено от всички задръжки. Двете преплетени тела се виеха, тръпнеха и се гърчеха. Мъж и жена. Болезненото минало беше заличено. Остана само настоящето, ненаситното желание да вземаш от другия и да му даваш всичко от себе си.

После двамата дълго лежаха, окъпани в пот, дишащи тежко, неподвижни и изтощени от преживяната наслада. Джейк изпитваше невероятно изтощение, но му се наслаждаваше с всяка частица от тялото си. За първи път я беше любил на тъмно. За първи път тя извика името му. За първи път болезнената празнота избяга от сърцето му.

Ръката му потърси нейната и той преплете пръсти с пръстите й, сякаш търсеше потвърждение, че не сънува. Крехката й и заедно с това много силна ръка остана да лежи безсилно в неговата.

Устните му нежно се плъзнаха по страните й. Едва сега осъзна, че не я е взел нежно и внимателно, а с цялата дива жажда, трупала се в сърцето му в продължение на четири години. Но не съжаляваше за нищо. Тя беше топла и слаба от любовния акт и той я искаше такава, докато свикне със страстта му. Докато проумее, че двамата са едно цяло.

Обзет от блаженство, Джейк затвори очи и я привлече към себе си. Мисълта, че само до преди минути тя се виеше под него с дива страст, събуди отново желанието му. Но по-добре да й даде малко почивка, преди да се любят отново.

Тя лежеше сгушена в него, опряла буза в рамото му, вдигнала единия си крак върху бедрото му.

— Колко прекрасно е да съм в леглото с теб — въздъхна блажено той.

Кейтлин се усмихна. Тъмният му глас, нежен и топъл, милваше замаяните й сетива. Би трябвало да се раздвижа, каза си безсилно тя. Трябваше да отблъсне Джейк, вместо да се сгушва в него. Отдаването й беше безсрамно и похотливо, но тя не съжаляваше. Джейк я любеше със страст, която отнасяше и двамата в небесата на екстаза, и тя не искаше да го пусне да си отиде. Още не. Още няколко мига блаженство. Тогава ще го отпрати, за да не стане скандал. Не би могла да понесе, ако той си отиде още сега. Искаше да усеща милващите му ръце, да вкусва мъжкия му аромат, отново да се слее с него… Семето му лепнеше между бедрата й.

Изведнъж дъхът и спря.

— Мили боже! — как можа да забрави последствията от един лекомислен любовен акт!

— Какво има? — разтревожи се Джейк.

— Може да забременея!

Той чу страха в гласа й и притисна устни в слепоочието й.

— Толкова ли е лошо това? — попита нежно.

Кейтлин го погледна ужасено.

— Ще родя незаконно дете. Не мога да имам дете без съпруг.

— Вече ти казах, че съм готов да те направя почтена жена — отвърна тихо той и направи опит да се усмихне.

Нахалството му я ядоса.

— Мисля, че вече обсъдихме този въпрос, Джейк. Не мога да се омъжа за теб. Не искам. Трябва да мисля за сина си.

Джейк сложи ръка върху плоския й корем. Мисълта, че Кейтлин може да забременее от него, го изпълни със страхопочитание. Но в никакъв случай не искаше това да я спре да се люби с него.

— Тази нощ се случи и вече не можем да го променим. Но за по-нататък не се безпокой. Знам предпазно средство.

Кейтлин го погледна подозрително.

— Има едни гъбички, които се потапят в уиски или бренди — обясни с усмивка той. — Те пречат на жената да зачене. Поставят се ето тук — пъхна пръсти в нея, за да й покаже, и допълни: — Ще ти покажа как да го правиш.

Кейтлин изохка стреснато и се опита да се отдръпне.

— Дума да не става. Аз не съм леко момиче, Джейк.

— Никой не твърди такива глупости.

— Ако си мислиш, че ще го направя още веднъж с теб, значи си луд.

Зелените очи засвяткаха развеселено.

— Разбира се, че ще го направим. Лудата си ти.

— Говоря сериозно, Джейк!

— Защо се ядосваш за глупости?

— За глупости ли? — Кейтлин повиши глас. — Ти се промъкваш в къщата ми, в леглото ми и наричаш това глупости?

Той се засмя с обичайния си тих, гърлен смях, който я възбуждаше и вбесяваше едновременно.

— Напълно си права. Преживяхме незабравими мигове. Най-доброто, което съм чувствал от години.

Вместо да я успокои, тази забележка я вбеси още повече.

— Вероятно би трябвало да се зарадвам, че ме сравняваш с другите жени, които си имал.

— И дума не може да става за сравнение. Преди четири години ти ми даде всичко, на което можех да се надявам. След теб всичко беше губене на време — той скри лице в разпилените й коси. — Прекрасно е да се любя с теб.

Тя се скова и Джейк разбра, че все още не е спечелил сражението. Засега беше успял да я обезвреди, но му предстоеше още дълга борба.

— Толкова време мина, Кет. Липсвах ли ти? Липсваше ли ти огънят между нас?

— Не — излъга тя и притисна длани върху гърдите му. Грапавите белези й напомниха, че Джейк бе убил брат й. — Време е да си вървиш.

— Да си вървя? — той вдигна вежди. — Със сигурност няма да го направя. Имаме да наваксваме много нощи.

— Мисля, че прекалихме, Джейк. Ти прекали.

Май тактиката ми беше безогледна, призна мрачно Джейк. Но на всяка цена трябваше да я възпре да се омъжи за онова зелено даскалче Уайтфийлд.

Тя щеше да продължи да се бори с него с всички средства. Но в крайна сметка щеше да спечели той. Трябваше да спечели.

Слабините му отново се напълниха със сокове. Желанието стопли тялото му.

Кейтлин хвърли още един коз.

— Забрави ли, че съм сгодена и ще се омъжа за Върнън?

Доброто му настроение внезапно отлетя.

— Не съм забравил, но годежът ти не е истински. Още утре ще го обявиш за нищожен.

— Няма да го направя!

— Напротив, Кет. Ще кажеш на твоя учител, че си сгрешила и си размислила.

Кейтлин го погледна с разширени очи, смаяна от наглостта му. Той явно беше убеден, че двамата отново ще станат любовна двойка.

— Грешката ми беше, че те допуснах на по-малко от сто метра от мен.

— Ти всъщност не искаш да се ожениш за учителя, Кет.

Да, тя съжаляваше, че е дала съгласието си за годежа, но Джейк нямаше право да й заповядва. Тираничното му държание я вбесяваше. Безсрамникът си въобразяваше, че може да се възползва от слабостта й.

— Виж какво, Джейк, дори да се омъжа за дузина мъже, това изобщо не те засяга.

Веждите му се сключиха удивено.

— Наведнъж за дузина?

— Знаеш за какво говоря.

— Да, знам. Аз пък си мислех, че не искаш никого другиго, освен мен.

— Колко си арогантен! Искам най-после да ме оставиш на мира.

Той се ухили самоуверено.

— Ти ме желаеш. Тялото ти ме желае. Защо просто не го признаеш?

— Защото не е вярно.

— Тогава ще ти покажа още веднъж…

Ръцете му обхванаха гърдите й, палците започнаха да милват чувствителните, набъбнали зърна.

Кейтлин напразно се опита да се изтръгне от ръцете му. Претърколи се настрана, но Джейк легна върху нея, направи я пленница на тялото си, пъхна бедро между краката й. Без да чува протестите й, засмука жадно гърдите й.

Кейтлин се извиваше безпомощно под него, опитвайки се да избяга от настойчивите му устни и език. Проклинаше го, но предателските тръпки се разпространяваха неудържимо по тялото й. След време Джейк вдигна глава и я погледна.

— Дано те застрелят — процеди през зъби тя.

— И за какво? — попита с предрезгавял от страст глас той. — Защото ти давам онова, за което жадуваш? Ти ме искаш, Кет. По-гореща си от фойерверк. Ако си честна, ще го признаеш.

Тя го гледаше мълчаливо, обзета от безсилен гняв.

— Ти носиш в себе си същия огън като моя, Кет — той взе ръката й и я сложи върху пулсиращата си мъжественост.

— Престани, Джейк…

Слабият й протест не му попречи да я вземе още веднъж. Намести се между бедрата й, проникна устремно в нея и се наслади на безпомощния й стон.

— Наистина ли искаш да престана? — попита задъхано той, докато ускоряваше тласъците си.

Тя не му отговори, само простена, когато той се заби още по-дълбоко в нея.

— Кажи ми, Кет? Искаш ли да те оставя?

Той я изпълни цялата и продължи немилостиво:

— Кажи, че не ме искаш, и ще се отдръпна. Кажи ми да престана, диво котенце!

Той се изтегли малко назад и остана неподвижен. Кейтлин разбра, че не е в състояние да го прогони, и примирено затвори очи.

— Не — прошепна тя, съзнавайки, че с това признание е продала душата си.