Никол Джордан
Прокуденият (15)

14

Джейк удържа на думата си да не я докосва — поне през остатъка от вечерта. Учудващо, но между тях не възникна неловкост, нито напрежение. Държаха се един с друг като женени, които си поделят задачите около настаняването в хижата. В помещението бяха подредени съдове за промиване на злато. Дебелият слой прах показваше, че обитателят на колибата дълго време не е бил тук. Кейтлин почисти, докато Джейк се погрижи за конете и нареди донесените припаси. Двамата приготвиха вечеря и измиха съдовете. Изтощена от дългата езда, Кейтлин скоро след вечеря се отпусна на тесния нар, а Джейк взе няколко одеяла и се разположи на пода.

Едва тогава се усети напрежение. Кейтлин мислеше как е споделяла леглото с Джейк, колко топло и страстно беше тялото му. С часове лежа будна, обърната към стената, за да не го вижда.

Когато се събуди цялата схваната, той вече беше станал. В огнището гореше буен огън и разпръскваше приятна топлина. Въпреки това тя не посмя да напусне топлото легло. Претърколи се настрана и простена от болка.

— Какво има? — попита Джейк и пристъпи към нара. Мускулите на краката й горяха като огън.

— Вчера май прекарах твърде дълго време на седлото.

— Има средство против това.

— Какво?

— Едно хубаво разтриване.

Той издърпа завивката и Кейтлин потрепери. Беше облечена в една от неговите ризи, която едва покриваше бедрата й. Джейк се покашля многозначително.

— Като си помисля… по-добре е да станеш и да се раздвижиш.

Кейтлин стисна зъби. Тя беше определила правилата и Джейк изглеждаше решен да ги спазва. Нямаше да я докосне, преди да получи разрешение. Сдържаността му щеше да я измъчи повече от страстта.

Докато заедно приготвяха закуската, вече не се усещаше нищо от снощната хармония. Присъствието на Джейк правеше Кейтлин толкова нервна, че когато той й подаде хляба, тя направо се разтрепери.

Без да съзнава какво прави, тя вдигна глава и го погледна. Без да я е пипнал, тя възприемаше близостта му за почти толкова възбуждаща, колкото докосването му. Погледът му се спусна към гърдите й и тя усети как зърната им се втвърдиха. Джейк й обърна гръб и в душата й зейна празнота.

След закуска атмосферата отново се разведри. Двамата излязоха на разходка в гората и стигнаха до кристално планинско езеро, захранвано от буен поток.

Джейк донесе от колибата въдици и двамата прекараха сутринта в риболов.

Кейтлин опече двете уловени пъстърви. След като се наобядваха, Джейк насече дърва, докато тя обикаляше просторната хижа с нарастващо безпокойство.

Така не можеше да продължава. Когато се съгласи да прекарат заедно една седмица в планините, Кейтлин се надяваше да овладее физическото си желание, като не позволява на Джейк да се приближава твърде много. Но още вчера й бе станало ясно, че връзката им не може да бъде спокойна и приятелска. Миналото беше тясно свързано с физическа близост.

Това й стана окончателно ясно, когато Джейк влезе с наръч дърва. Беше свалил ризата и при вида на голите мускулести гърди Кейтлин спря да диша. Вдъхна дълбоко миризмата на изпотеното му тяло и в слабините й нахлу желание.

Джейк забеляза погледа й. Двамата дълго стояха мълчаливо един срещу друг. Помежду им отново се възцари напрежение.

— Ще отида да поплувам, за да се охладя — проговори тихо Джейк.

Кейтлин кимна. Знаеше, че не се е сгорещил от усилената работа под силното планинско слънце… И нейната кръв беше гореща.

След като Джейк излезе, тя отново започна да обикаля помещението. Нервите й бяха опънати до скъсване. Полагаше отчаяни усилия да се пребори с желанието си. Преброи до хиляда. Подреди съдовете. Опъна покривката на леглото. Вдигна възглавницата на Джейк, притисна лице в мекия плат и вдъхна дълбоко мъжкия му аромат.

В този миг спря да се бори. Решително излезе от колибата и тръгна към езерцето.

Обградено от високи ели, то лъщеше под слънцето като огледало. На брега стоеше мъжът, който владееше сетивата й. Гол. Неустоимо мъжествен.

Устата на Кейтлин пресъхна. Джейк стоеше на една скална издатина с гръб към нея, готов да скочи във водата. Мокрото му тяло блестеше под слънчевата светлина.

Напрегнатата му поза й показа, че е чул приближаването й. Тя пристъпи към него, теглена от сила, на която не можеше да устои.

По загорелия от слънцето гръб се стичаха водни капки. Без да съзнава какво прави, Кейтлин протегна ръка и помилва гладката кожа.

— Кет… — пошепна дрезгаво Джейк и се обърна. — Какво правиш, по дяволите?

Тя бе изгубила битката. Можеше още хиляда пъти да си повтори, че няма бъдеще с този мъж, че ако го напусне, сърцето й ще се пръсне на безброй парченца — никаква полза. Оставаха й само няколко скъпоценни дни с Джейк и щеше да се наслади на всяка минута.

Слънчевите лъчи играеха по голата му кожа и водните капки се превръщаха в диаманти. Близостта му я замая. Без да каже дума, тя повдигна лице към него. Джейк реагира хладно на натиска на устните й. Остана сдържан, дори поиска да се възпротиви. Целувката му беше образец на равнодушие.

Кейтлин се отдели от него и погледна питащо в зелените очи.

— Какво не е наред?

— Заклех се да не те докосвам.

— Аз обаче не съм се заклевала — отвърна остро тя.

Плъзна ръка по окосмените гърди и плоския корем и стигна до слабините. Когато пръстите й се сключиха около набъбналия член, Джейк блъсна ръката й. Тялото му потрепери, тесните хълбоци се раздвижиха.

— Какво има, Джейк? — попита с нежна подигравка тя. — Нима си на път да изгубиш самообладание?

— По дяволите, Кет, аз не съм от желязо.

Тя се усмихна доволно.

— Радвам се. Вече си мислех, че си.

Ерекцията му беше огромна, пулсираща и гореща. Кейтлин закопня да го вкуси. Искаше да го види полудял от желание, както той правеше с нея.

Тя се отпусна на колене и започна да целува кадифената кожа. Джейк застена. Кейтлин се засмя тихо и внимателно облиза главичката.

— Кет! — изстена дрезгаво той. — Получаваш повече, отколкото искаше да имаш.

Вместо отговор тя засмука главичката. Горещата й влажна уста го докара до лудост. Седалищните мускули се стегнаха, той стисна зъби. Сладостта на внимателно ближещия език го лиши и от последните остатъци от самообладанието му.

Не можеше да чака повече. Хвана я за раменете, отпусна се на колене и я принуди да падне назад. Бързо вдигна полите й, отстрани бельото и се заби в нея с такава сила, че тя изохка.

Останала без дъх, Кейтлин го погледна в лицето. Пламтящите му очи се впиха в нейните. Чертите му бяха твърди и волеви. Той бързаше да й даде, каквото желаеше, за каквото беше копняла… Джейк, нейният Джейк трепереше върху нея като в треска. Тя се засмя и разтвори бедрата си.

С порива на умиращ от жажда той отново нахлу мощно в нея. Тласъците му бяха мощни и бързи, стоновете му се засилваха. Мислеше само за себе си, не внимаваше дали тя остава задоволена от това бурно сливане. Кейтлин се зарази от дивата му страст. Извиваше се под стремителните му тласъци, охкаше и хълцаше, забиваше нокти в гърба му. Много скоро тялото й се изопна като струна и вътрешностите й се пръснаха в сноп искри. В същия момент и Джейк стигна до върха. От гърлото му се изтръгна дрезгав стон и той изля семето си в нея със сила, каквато тя не познаваше досега.

Почти изплашен от мощта на своето освобождаване, той потрепери с цялото си тяло, изпъшка и рухна върху нея.

— Не — прошепна задъхано Кейтлин, когато отново беше в състояние да говори, — вече не мисля, че си от желязо.

Той се засмя тихо, но мина още доста време, преди да събере сили да вдигне глава. Погледна я, тя вдигна лениво ресници и му се усмихна.

Сърцето му се сви. Такава щеше да я помни винаги: сините очи, замъглени от преживяната страст… лицето порозовяло от вълнение… разпиляната абаносова коса… Ако я изгуби, този образ ще остане за вечни времена в сърцето му. Ако я загуби…

Не искаше да мисли за немислимото. По-добре да се съсредоточи върху настоящето. Вкуси устните й, целуна я с нежност, която беше също толкова замайваща като бурния любовен акт. Разкопча блузата й, копнеещ да усети топлината на голата й кожа, и започна да я съблича, малко засрамен от бурната си атака.

Кейтлин бе изоставила сдържаността си и той щеше да се възползва от готовността й. Жадуваше за нея, изпитваше животински глад и само едно любене не беше в състояние да го задоволи. Сърцето и тялото му, всичките му сетива горяха от копнеж. Само тази жена можеше да утоли жаждата му.

Определената седмица преминаваше в сладко-горчива магия. Кейтлин и Джейк се любеха и работеха, смееха се и се шегуваха, носеха се заедно към висините на екстаза, всеки ден все по-пламенно и мощно. Отново бяха млади влюбени, отново преживяваха моментите на блаженството, пленници на сладката омая, която бяха преоткрили. Скривалището в планините се превърна в приказен свят, където само настоящето имаше значение.

Прекарваха много часове в страстни прегръдки. Тясната колиба укрепи близостта им. Въпреки това любовната им игра беше засенчена от меланхолия. В мълчаливо съгласие двамата избягваха да говорят за връзката си и за предстоящото заминаване на Кейтлин. Но и двамата всеки момент съзнаваха, че краят на щастието им е съвсем близо.

Кейтлин искаше този живот да продължи вечно. Дните минаваха, белязани от незабравими моменти: прекрасни утрини, величествени залези, мек здрач, вълшебна нощ под обсипано със звезди небе.

Джейк я милваше, целуваше и любеше винаги когато го обземеше желание, а това се случваше по много пъти през деня и нощта. Опитваше се да утоли жаждата си, но не се получаваше. Не можеше да й се насити. Гладът му нарастваше с всяка любовна игра. Неговата дива котка даваше и вземаше еднакво много. Най-много се радваше, когато я караше да взема повече, когато усещаше тръпките й, докато нашепваше нежни думички в ухото й, когато я тласкаше към нови и нови висини на насладата, докато усети искрящото й освобождаване, което я свързваше още по-тясно с него.

Любовното щастие постепенно разколебаваше решителността на Кейтлин. Тя не знаеше дали след тази магическа седмица ще намери сили в себе си да си отиде. Защо миналото не можеше да се върне…

Само веднъж, след неколкочасова любовна игра, двамата заговориха за връзката си, докато лежаха сгушени един в друг на тесния нар.

— Какво правиш с мен… — изпъшка Джейк, докато устните му се плъзгаха по трескавото й лице. — Ти ме подлудяваш, знаеш ли?

— Ммм… — промърмори сънено Кейтлин. — Похотта те подлудява.

Джейк внезапно стана сериозен, подпря се на лакът и я погледна.

— Това е много повече от похот и ти го знаеш.

Тя не отговори, опита се да избегне погледа му.

— Знаеш го, Кет.

— Ти ме желаеш много силно, Джейк, но не ме обичаш истински.

— Това не е вярно, по дяволите — той я изгледа с присвити очи. — Защо тогава през последните седмици тичам след теб като пощурял хлапак?

Кейтлин смутено сведе глава. За първи път Джейк изглеждаше готов да отвори сърцето си пред нея.

— Наистина ли ме обичаш?

— Нима не съм ти го казал?

— Не, никога — отвърна сърдито тя. — Нито думичка. Никога не си ми го казвал.

— Права си — Джейк се усмихна меланхолично. Мислеше, че тя знае какво изпитва той към нея. Не предполагаше, че ще се наложи да изрази чувствата си с думи. Нима не беше достатъчно, че сърцето му преливаше от любов?

Той помилва бузата й с връхчетата на пръстите си и се засмя тихо.

— Само не ми казвай, че не си разбрала!

Кейтлин затвори очи. В ласката му имаше толкова любов…

— Може би да, но… жените обичат да чуват тези думи.

Той я целуна бегло по устата.

— Кейтлин Кингсли, обичам те… обичам те с цялото си сърце. Най-силното ми желание е да станеш моя жена. Е, това достатъчно ли е?

Когато тя не отговори, Джейк я ощипа леко по ръката.

— Ти също ме обичаш, нали, Кет?

Очите й се напълниха със сълзи.

— Какво има? Нещо лошо ли казах?

Тя поклати глава. Години беше мечтала да чуе тези думи от устата на Джейк и когато той най-после ги каза, положението стана още по-лошо. Сърцето й се гърчеше от болка. Помилва с ръце и устни красивото му лице и отново си зададе въпроса, който я мъчеше през цялото време: Достатъчна ли беше любовта? Неговата любов не беше в състояние да промени голата, студена истина. Мъж с престъпно минало не можеше да стане баща на детето й.

Когато той се наведе да я целуне, тя се отдръпна.

— Недей…

— Все още се страхуваш от мен — проговори с болка Джейк.

— Не ме е страх от теб.

Зелените очи се впиха в нейните.

— Напротив. Страх те е от чувствата, които предизвиквам у теб.

Кейтлин с мъка откъсна поглед.

— Страх ме е от миналото ти. От насилието.

Джейк кимна с отсъстващ вид и започна да навива на пръстите си един гарванов кичур.

— Не мога да променя миналото, Кет. Само бъдещето — помълча малко и добави: — И ти ще ми помогнеш. Имам нужда от теб, Кет… Не разбираш ли? Нуждая се от теб, за да продължа по правия път.

— Нуждаеш се от мен? — прошепна с болка тя.

— Повече от всичко друго на света — отвърна тихо той.

Кейтлин затвори очи. И тя се нуждаеше от него. Завинаги. До края на живота си.

— Искам да живея с теб, Кейтлин. Ти също го искаш.

— Де да беше толкова просто…

— Просто е.

Наистина ли? — запита се Кейтлин с безмълвно отчаяние. Очите й потърсиха отговор в неговите. Кое беше по-лошо — да живее без Джейк или да се събере с него и да изложи сина си на опасност?

Този разговор я преследваше до последния ден в планинската колиба. В сърцето й кълнеше надежда. На това омагьосващо място й беше лесно да вярва, че страховете и опасенията й са напразни, че бъдещето ще донесе решение на проблема й. Късно вечерта отново подхванаха темата. Бяха се разходили край езерото и сега седяха, увити в одеяло, на брега и се възхищаваха на пълната луна, която се отразяваше във водата. Сгушена в прегръдката на Джейк, Кейтлин се чувстваше напълно спокойна.

— Така би трябвало да бъде винаги — прошепна замислено Джейк.

— Да — отвърна съвсем тихо тя.

Той взе ръката й и преплете пръсти с нейните.

— В Ню Мексико често спях на открито и се взирах в луната — разказа й той. — Мислех за дома си и за всичко, което бях изгубил.

Гърлото на Кейтлин пресъхна.

— Много съжалявам, Джейк — прошепна задавено тя. — За всичко, което ти е причинил баща ми.

Усети как той вдигна рамене.

— Най-много съжалявах, че не можах да се сбогувам с баща си. Да бъда до него в смъртния му час. Едва месеци по-късно научих за смъртта му.

Кейтлин усети тъгата му. Внезапно осъзна, че Джейк никога не й е разказвал за четирите години изгнаничество. Може би трябваше да го накара да говори…

— Сигурно ти е било много трудно да не можеш да се видиш с близките си — рече тихо тя.

— Най-трудното беше, че се чувствах като подгонен дивеч — отвърна горчиво той. — Спомням си един ловец на глави, от когото не можах да се отърва. Преследваше ме през цяло Ню Мексико. За малко да ми прати куршум в гърба. Добре, че… Алдерсън му попречи.

Кейтлин разбра краткото му колебание. Той не искаше да й напомня за стария си приятел, нито за конфликта между двамата, възникнал след появата му. Мина доста време, докато Кейтлин намери смелост да подхване друга тема, която силно я интересуваше.

— Позволяваш ли да ти задам един въпрос?

— Щом искаш.

— Защо си тръгнал с онази банда престъпници?

Джейк я изгледа остро. Наистина ли искаше да чуе истината? В същото време се запита дали самият той знае истината. Дали е в състояние да я изрази така, че Кейтлин да го разбере. Беше му много трудно да отхвърли с години упражняваната сдържаност.

Накрая въздъхна и започна да говори:

— По различни причини. Главно защото бях голям глупак — засмя се сухо и продължи: — Бунтувах се срещу съдбата. Вече ме бяха обявили за убиец, даваха награда за главата ми. Значи няма значение какво правя. Другата причина е, че разчитах групата да ме защитава. Защото ми беше писнало да ме гонят като диво животно. Чувствах се по-сигурен, когато яздех с десетина мъже, бегълци като мен — той се поколеба и заключи едва чуто: — Днес знам, че направих най-голямата грешка в живота си.

— Защо се раздели с тях?

Погледът на Джейк се изгуби в далечината към планинския масив, чиито връх беше потопен в сребърна лунна светлина.

— Един ден се събудих и осъзнах каква глупост правя. Аз не бях престъпник, не исках да живея като такъв. Освен това… мислех за теб — той се обърна към Кейтлин и очите му засвяткаха. — Знаех, че ако продължа така, няма да мога да се явя пред очите ти. Не се извинявам за онова, което съм вършил, Кет. Знам, че е грозно. Но тази част от живота ми приключи. Не искам да гледам назад.

В очите на Кейтлин пареха сълзи.

— Какво ще кажеш за обявата, която видях? Пише, че си убил човек при нападение на банка.

— Пак ли ме смяташ за убиец? — въпросът се вряза като нож в сърцето й.

— Н-не… но може би си стрелял по него… за да избягаш… както когато си убил момчето…

Джейк стисна здраво зъби и замълча. Сигурно постъпваше глупаво, но той беше убеден, че не е нужно да доказва невинността си пред Кет. Искаше тя да му вярва. Искаше любовта й да е достатъчно силна, за да му има доверие.

След малко обърна лицето й към своето и изрече вече по-спокойно:

— Аз не съм убиец, Кет.

— Аз… знам това.

— Никога не бих те наранил. Нито теб, нито сина ти.

Кейтлин не се отдръпна, но не каза нищо.

— Не можеш ли да ми повярваш?

— Аз… това не е въпрос на доверие…

— О, така ли? — изсъска раздразнено Джейк.

— Моля те… нека не се караме.

Джейк извърна поглед. Кейтлин чуваше възбуденото му дишане. Очевидно се бореше да запази самообладание.

— Аз не искам да се карам с никого — прошепна накрая той и я прегърна.

Кейтлин въздъхна и се отпусна в ръцете му. Тя му вярваше — това беше извън всякакво съмнение. Но беше ли готова да изложи на опасност сина си и себе си само за да живеят заедно?

Може би имаше и друго решение.

— Джейк… какво ще кажеш да дойдеш с мен в Сейнт Луис?

— И да живеем там заедно?

— Да. Би могъл да започнеш нов живот. Да работиш…

— Вече ти казах, Кет. Няма да избягам.

— Това не е бягство!

— Мислиш ли, че е честно да искаш от мен още веднъж да напусна родината си? — попита сериозно той и когато тя не отговори, продължи тихо: — След четири години бягство искам уседнал живот, Кет. Искам да доживея дните си там, където ми е мястото.

— Разбирам те — промърмори тя, опитвайки се да скрие разочарованието си. — Но мисля, че в Сейнт Луис би могъл да си създадеш нова родина.

— Няма да е като тук. Тук са корените ми, както и твоите, въпреки че го отричаш. Освен това не съм свикнал с живота в големия град. Там няма да мога да се грижа за теб.

— Аз съм учителка. Не печеля много, но ако продам ранчото, можем да вложим парите в нещо за теб. Или да си купим ранчо другаде…

Джейк решително поклати глава.

— По-добре да се пържа в ада, отколкото да живея от парите на Адам Кингсли.

— Съжалявам, идеята ми беше глупава. Тогава би могъл да продадеш своя дял от ранчото Макорд.

— Това означава да унищожа Слоан. За да ми плати моя дял, той ще трябва да продаде голяма част от стадото.

— Защо усложняваш нещата? Дори не искаш да обмислиш как бихме могли да живеем заедно на изток?

Джейк въздъхна.

— Бих живял с теб навсякъде, където искаш. Но моето минало може да ме застигне и в Сейнт Луис. Не си ли мислила за това?

Кейтлин не каза нищо повече. Животът в друг град нямаше да заличи най-страшните й опасения. Миналото на Джейк винаги щеше да представлява опасност за сина й.

В края на седмицата Кейтлин продължаваше да се измъчва от същите мисли и въпроси. Последната сутрин тя се събуди в прегръдките на любимия си и сърцето й се сви от болка. Утре щяха да бъдат отново в цивилизацията и тя трябваше да вземе решение: Джейк или синът й.

Кейтлин потрепери. Джейк я прегърна по-силно и притисна бедрата си към нейните.

— Кет? — пошепна дрезгаво той. — Ела, ще те стопля.

Наболата му брада одраска тила й. Тръпките й се засилиха, когато силната му сутрешна ерекция се мушна между краката й.

— Не, Джейк — трябваше да му каже какво предстои. — Искам да ме върнеш обратно.

— Какво значи обратно?

— Искам да се върна в моето ранчо.

Той мълча дълго.

— Значи ще заминеш Сейнт Луис? — попита накрая с леко треперещ глас.

— Аз… още не знам. Не съм решила. Не мога да взема такова решение за един ден. Не искам да го взема тук. Когато си до мен, не съм в състояние да мисля.

— Може би е най-добре да не мислиш толкова много.

— Не, Джейк. Искам да се махна оттук. Трябва ми време… време да се съсредоточа. Моето решение не засяга само мен. Трябва да мисля за сина си.

Затаила дъх, Кейтлин чакаше Джейк да й възрази. Да се опита да я убеди, че не е редно да поставя потребностите на Райън пред своите собствени.

Усещаше горещината му в гърба си. Силните му ръце й вдъхваха сигурност. Караха я да забрави колко опасен е светът навън. В същото време знаеше, че ще е в състояние да разсъждава разумно, едва когато той се отдалечи от нея.

Двамата чуха тежките стъпки по дървените стъпала пред колибата. Приглушени шумове, които след тишината през последните дни прозвучаха като пистолетни изстрели.

Кейтлин грабна одеялото и се зави до брадичката. Джейк светкавично се наведе и вдигна колта си, оставен до леглото.

В следващия миг вратата се отвори с протяжно скърцане.

На прага застана мъж в позата на хищник, дебнещ плячка.

— Уолф! — Джейк въздъхна облекчено. — Дяволите да те вземат, да не искаш да ми побелее косата!

Кейтлин се взря в натрапника с лудо биещо сърце. Издадени скули, високо чело, остро извит орлов нос — мъжът очевидно имаше индианска кръв. Синьо-черната коса и червено-кафявият цвят на лицето също сочеха към индиански произход. Обаче беше облечен като бял. Очите, черни като въглени, се взираха с опасна настойчивост в дулото на револвера.

Джейк свали оръжието и го остави на пода.

Лицето на непознатия веднага се отпусна. Погледът му се премести към Кейтлин и в черните зеници светна любопитство.

— Преча ли?

Джейк кимна смутено.

— Уолф… знам, че колибата е твоя, но ще бъдеш ли така добър да излезеш за малко?

Непознатият се засмя тихо, в черните му очи блеснаха весели искри. Кейтлин беше готова да потъне вдън земя.

— Ще ви направя тази услуга, но бих искал първо да ме представиш на дамата.