Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Комисар Мегре
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Maigret et l’indicateur, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,5 (× 12 гласа)

Информация

Сканиране и разпознаване
4040

Издание:

Жорж Сименон

Мегре и доносникът

БИБЛИОТЕКА БЕЗСЪНИЕ №1

Превод от френски Евгения Грекова. Редактор и коректор Васил Пекунов. Макет Кънчо Кънев. Код Клуб’90 5637 — … — 90. Изд. №1.

Първо издание; формат 32/84/108; печ. коли 7; изд. коли 5,88.

Печат — ДФ „Абагар“ — печатница В. Търново, януари 1991 г.

Цена 3,00 лв.

КЛУБ’90 София, 1990

 

Georges Simenon, 1971

Евгения Грекова, превод, 1990

с/о Jusautor, Sofia

История

  1. — Добавяне

ГЛАВА 9

В ПРОДЪЛЖЕНИЕ на три месеца банката вляво от кабинета на съдията Бутей бе почти непрекъснато заета. В различни градове в провинцията трябваше да се открият съучастниците на братята Мори, а следователно и на г-н Морис, взели участие в обирите на замъците и на големите имения.

Експертите също се бяха потрудили и в крайна сметка бе открит произходът на мебелите и картините на улица „Балю“ и в апартамента до „Ла Брюйер“.

У разни подозрителни антикварни търговци почти из цялата страна бяха открити също така някои от мебелите, откраднати от бандата.

Мегре отиде до Монмартр специално за да поздрави скромния инспектор Луи.

— Ами аз просто си вършех работата — промърмори той, като се изчерви.

— Един ден, когато пожелаете, можете да влезете в състава на моята полицейска група…

Вдовецът не можеше да повярва. Може би освен това се разкъсваше между желанието да стане част от „Голямата къща“ и привързаността си към квартал „Пигал“.

Делото бе предадено на съдебните заседатели през ноември. Делото по кражбите на замъците щеше да се гледа по-късно.

Изправени пред съда, Лин и Манюел продължиха да прехвърлят един върху друг отговорността за убийството.

Телефонното обаждане на жертвата предполагаше предумишленост и съответно — максимален размер наказание.

Въпреки търпението си съдията Бутей не успя да отдели един от друг двамата любовници, които се бяха превърнали в диви зверове един за друг.

Когато Лин даваше показанията си пред съда, от помещението на обвиняемите се дочуваше един глас:

— Тя лъже!

— Мълчете!…

— Казвам Ви, че тя лъже.

— А пък аз Ви заповядвам да мълчите…

Същата сцена се повтаряше, когато разпитваха Манюел.

Съдът бе категоричен. Осъдиха Манюел и Лин на по двадесет години, а Жо — на пет години затвор.

И тримата, напускайки залата на съда, си разменяха погледи, изпълнени с омраза.

Бълхата възвърна отново навика си да се обажда на инспектор Луи.

 

 

Епеленж, 11 юни 1971 г.

Край
Читателите на „Мегре и доносникът“ са прочели и: