Уилям Дийл
Еврика (46)

42.

Върнах се с автомобила вкъщи, поиграх си с кучето и го поглезих, като му дадох две консерви кучешка храна и допълнителен кокал. Докато стоях под душа, държах ръката си далеч от струята, да не намокря превръзката, после си облякох най-хубавия тъмносин панталон и синя риза. Минах през магазина и купих най-скъпото шампанско, което имаха, отбих се и в съседния магазин за детски играчки, откъдето взех тенекиена кофичка, с каквито дечурлигата си играят по плажа. На ъгъла някакво момиченце най-много на осем — девет години продаваше рози. Десет цента стръкчето. Бяха му останали шестнайсет. Купих ги всичките и дадох на момиченцето пет долара. Стори ми се, че то — аха, и ще се разплаче.

Когато свърнах към къщата на Мили, вече се мръкваше.

Тя ми отвори още преди да съм стигнал до вратата.

— Здрасти — рекох и. — Минавах случайно насам… Мили не ме остави да довърша. Дръпна ме вътре в къщата, сложи розите и кофичката с шампанското на масата при вратата и ме целуна по бузите и устата, после взе кофичката и ме заведе в банята на горния етаж. Завъртя кранчетата и изсипа във ваната цяло шише течен сапун. Разкопча бавно ризата ми, като от време на време ме целуваше по гърдите. Смъкна ципа на панталона, съблече и него, след което ме сложи да седна на ръба на ваната и ми изу обущата и чорапите. Разкопча бавно и своята блуза, остави я да падне на земята и смъкна панталонките за тенис и бикините. Пъхна палец във водата и се отпусна сред мехурчетата, после ме хвана за ръцете и ме тури да седна срещу нея. Кимна към превръзката.

— Божичко, какво се е случило? — възкликна разтревожена.

— После — отвърнах аз, — Ами шампанското?

— После — пророни Мили.

Наместих се във ваната, а Мили обви нозе около хълбоците ми, хвана ме за ръката и целуна нежно раната.

— Сериозна ли е? — попита тихо.

— Няма да се учудя, ако ми е опропастила мечтите да стана концертиращ пианист — прошепнах аз.

Тя сплете крака около кръста ми и ме придърпа към себе си.

— Слава Богу! — пророни в ухото ми. — Мразя го тоя Шопен.