Виктор Суворов
Взимам си думите назад (76)

5

И така Жуков разбира, че войната ще избухне всеки момент, но с вредителските си заповеди забранява на армията да се подготви да даде отпор на врага. До последния момент Жуков забранява на командващите крайграничните окръзи и армии да се подготвят по какъвто и да било начин да отблъснат хитлеристкото нашествие.

А какво е могъл да направи?

Точно там е въпросът — не е било необходимо да прави нищо. Ако не е бил издавал споменатите заповеди, командващите западните военни окръзи Павлов, Кирпонос и т.н. са щели да се справят сами и да отблъснат врага. Стига само Жуков да не им е забранявал.

Казват: но на него са му заповядвали „отгоре“!

С това вече няма да се съглася. Кой му е заповядвал? Сталин ли? Тимошенко? Или Берия? Досега не са намерени никакви такива нареждания до Жуков. А престъпните му заповеди са налице.

Но дори Сталин да му е нареждал, никой трибунал не би приел такова оправдание. Ако един взводен командир се подпише под престъпна заповед, той си носи отговорността. И никой няма да се интересува от това дали е получил устна заповед от ротния. Подписът е твой — значи ти отговаряш. Ако са ти заповядали устно, и ти предавай заповедта устно, защо ще подписваш?

Жуков е имал на разположение много начини да не прави онова, което според него е било вредно и пагубно.

Първо. Трябвало е да поиска народният комисар на отбраната маршал Тимошенко да подпише, като заяви: аз, Жуков, категорично не съм съгласен с това решение, но понеже съм безволев човек, все пак ще подпиша — но само след теб, Семьон Константинович.

Второ. Да иска и от Сталин да подпише: такива решения водят страната, народа и армията към гибел; ще подпиша все пак, нали съм безволев човек, но само след вас и след народния комисар Тимошенко.

Трето. Можел е да прояви и воля: вие настоявате, вие си подписвайте, аз няма да подпиша.

Какво рискува Жуков? Кариерата си? Живота си?

Сталин не е бил толкова глупав да убива наред всички, които не са били съгласни с мнението му. Да, Сталин е изтребил мнозина. Но само онези, които са посягали на властта му. Имал е достатъчно ум обаче да цени хората имащи собствено мнение по важни въпроси и достатъчно храброст, за да държат на мнението си. Така че Жуков не е трябвало да се тревожи за живота си.

Да допуснем, че Сталин отстранява Жуков от поста началник на Генералния щаб заради непокорност. И какво му е лошото на това? Самият Жуков пише, че тази длъжност не била за него. Самият той пише, че не е създаден за щабна работа, че бил протестирал и се дърпал, когато го назначавали на тази длъжност. Ами ето ти тогава повод да се махнеш: освободете ме, другарю Сталин, не мога да се справя с тази задача. За Генералния щаб това също щеше да е облекчение. Няма нищо по-страшно от командир, който мрази работата си и разбира, че не е създаден за нея.