Виктор Суворов
Взимам си думите назад (200)

8

Всички обичат Жуков. Открай време. Дори когато го свалят от постовете му, пак го обичат.

(Поне така разказва той.)

Ето ви една чудесна история: сваленият от власт Жуков отива в една почивна станция. „Беше късно и порталът беше затворен. Пазача го нямаше. Стоим пред затворения портал и не можем да влезем. И изведнъж един от почиващите дойде до оградата, погледна ме, измърмори нещо и се втурна навътре. След няколко минути дотича група млади офицери викаха радостно, един хукна да търси пазача.

— Момчета! — викна един млад капитан. — Ами че това е маршал Жуков! Я напънете вратата!

И изкъртиха портала с все пантите — и застанаха мирно.

— Заповядайте, другарю маршал, добре дошли!

И така, покрай шпалира и под аплодисменти, като минахме през изкъртената врата, влязохме в почивната станция…“ („Огонёк“, 1988; №18, с. 19).

Много трогателно, много романтично.

На мене обаче ми направи впечатление една дреболийка, една малка подробност: че младите офицери се командват от капитан… Откъде го знае това Жуков? В почивните станции не се ходи с униформа. Може по гащета и по потник, може с болничен халат. Обаче какво виждаме? Капитан с пагони. Да не би пък да е бил с парадна униформа?

В този случай също няма други свидетели освен Жуков. Никой от младите офицери, изкъртили вратата, та маршалът да влезе, не се е обадил да спомене за тази случка дори пред пресата. Да, случката щеше да е много по-убедителна, разказана от споменатия вече капитан с пагоните или от някой от другарите му. Но свидетели няма. Няма и война тогава всъщност, пък и тези млади хора би трябвало да надживеят Жуков. И да разкажат на възхитените слушатели как са изкъртили преградата на пътя на стратега.

За жалост свидетели на това пак няма.

А въпросите си остават. След като останалите офицери са били командвани от капитан, значи са били с по-ниски звания. Или поне със същото. Тук обаче виждаме едно друго, много по-голямо несъответствие: как така маршалът на Съветския съюз Жуков, та дори и изпаднал в немилост, се озовава в почивна станция заедно с разни лейтенантчета и капитанчета? Къде сте го чули и видели това — капитаните да си пият пиенето с маршалите в едни и същи почивни станции?

И да не би бедният Жуков в тази почивна станция да е ял същата храна, която в Съветския съюз се полага на лейтенантите и капитаните? О, бедният той! Сигурно е спал и на непрани чаршафи. И са го лекували същите доктори…

Държа да напомня на онези, които са склонни да забравят: четиризвездните генерали, адмиралите на флота, маршалите и главните маршали на различните родове войски, да не говорим за маршалите на Съветския съюз, не са номенклатура на ЦК. Те са номенклатура на Политбюро. И няма значение на власт ли са, или са в немилост. Те са си в номенклатурата на Политбюро.

Ето ви един пример. Отдавна умря Брежнев. Отдавна се разпадна Комунистическата партия заедно с Централния си комитет и с „върха на сладоледа“ — Политбюро на ЦК. Но номенклатурата на ЦК, да не говорим за номенклатурата на Политбюро, си остана. В нова „демократична“ Русия съпругата на отдавна умрелия генерален секретар се лекува не къде да е, а в Кремълската болница. И ходи на почивка пак не къде да е, а в „Барвиха“. Безплатно. Ама коя била тя? Каква била? Откъде накъде? С какво право? С правото на това, че е в номенклатурата на Политбюро. Полага й се.

Та и Жуков — в немилост или пенсионер, няма значение — също е номенклатура на Политбюро. И си запазва всички права и привилегии. Включително столовата в Кремъл и Кремълската болница, и преките телефони, и персоналната вила. Имам предвид, след като има всичките тези привилегии, Жуков няма какво да търси в почивните станции, където ходят лейтенантчетата и капитаните. Той всъщност и не ходи там. Той си ходи в „Барвиха“ и на други подобни места. Където няма затворени врати и пияни пазачи. И сред почиващите не можеш да видиш не само лейтенант или капитан и майор, но и генерал-майор. Че и генерал-полковник също. Те не са се издигнали толкова.

* * *

Та излиза, че историята за изкъртената врата е от същата серия като измислиците на стратега как бил спасил Ленинград.