Виктор Суворов
Взимам си думите назад (74)

3

Налага се да обърнем внимание и на идиотията в заповедта на Жуков, че подобно действие ложе да провокира германците за въоръжен сблъсък. Наистина идиотщина. Каква е логиката на Жуков: че ако опразним собствените си укрепени райони, ако в тях няма войска, Хитлер няма да нападне? Че щом разбере това, веднага ще отмени „Барбароса“?

Да си представим друга картина — че във всички укрепени райони по цялата граница има постоянни гарнизони, във всеки ДОТ — по петима, десетима, петнайсет бойци със средства за връзка, с оптика и запас боеприпаси, продоволствие, медикаменти и прочее. И че пред тях има противотанкови ровове, бодлива тел и минни полета. А около тях — окопани стрелкови дивизии, корпуси, дори армии. По-навътре в съветската територия пък, до старата държавна граница, има още една линия укрепени райони, заети както от постоянните гарнизони, така и от полеви войски. На Днепър пък чака речен флот. И на източния бряг на Днепър е третата линия на стратегическата отбрана… Хитлер и генералите му доста биха се позамислили, преди да нападнат. Пълната липса на отбрана обаче, в съответствие с гениалните решения на великия военен деец — точно това е провокацията. Това си е жива покана за агресора: нападай, в укрепените ни райони няма войски, не сме минирали нищо, загражденията от бодлива тел вече ги срязахме сами — нападай.

Заповедите на Жуков да не се дава повод за нападение и армията да не се поддава на провокации са си чиста лудост. Ако германските войски не са имали заповед да започнат война, е можело да ги провокират както си щат, голите си задници да показват през границата дори — германците е нямало да нападнат. Но ако са имали заповед да започнат война, демонстрацията на миролюбие не помага.