Виктор Суворов
Взимам си думите назад (204)

4

Свидетелства генерал-лейтенант Б. В. Бичевски. През септември 1941 година той е подполковник, но заема изключително високата и важна длъжност началник на инженерните войски на Ленинградския фронт: „Първото ми запознанство с новия командващ беше доста странно. След като му се представих, той няколко секунди ме гледа недоверчиво и студено. След това изведнъж рязко попита:

— Кой си ти бе?

Не разбрах въпроса и докладвах пак:

— Началник на Инженерното управление на фронта подполковник Бичевски.

— Питам те кой си! Откъде се взе тука?

Жуков беше ядосан. Тежката му брадичка се издаде напред, ниската му яка фигура се надигна иззад бюрото.

«За биографията ми ли ме пита? Защо му е?» — помислих си, без да се сетя, че командващият е очаквал да види на тази длъжност някой друг. Смутено започнах да докладвам, че съм началник на Инженерното управление на окръга и впоследствие на фронта вече от година и половина, че през съветско-финландската война съм бил началник на инженерните войски на 13-а армия на Карелския провлак.

— Значи си нов, а? Що не каза? Къде е генерал Назаров? Нали извиках него!

— Генерал Назаров работеше в щаба на главното командване на Северозападното направление и координираше инженерните мероприятия на двата фронта — уточних. — Замина нощес заедно с маршала.

— Хм… координирал… заминал… — измърмори Жуков. — Майната му. Докладвай!

Разгънах картите и посочих какво е направено преди пробива при Красное село, Красногвардейское и Колпино, какво имаме на пулковската позиция, какво се прави в града, на Нева и на Карелския провлак, където работеха миньорите и понтонните части.

Жуков слушаше, без да задава въпроси… После — случайно или нарочно — ръката му рязко бутна картите, така че те паднаха на пода, и без да казва нито дума, той почна да разглежда голямата схема на отбраната на града, окачена на стената.

— Какви са тия танкове в района на Петрославянка? — все така рязко попита той и ме загледа как прибирам в папката бутнатите на пода карти. — Криеш нещо, а? Какви са тия глупости?…

— Това са макети на танкове, другарю командващ. — Показах на картата условния знак на фалшивата танкова групировка, която му се беше набила в очите. — Петдесет макета, направиха ги в работилницата на Мариинския театър. Германците вече два пъти ги бомбардират…

— Два пъти? — с насмешка ме прекъсна Жуков. — И откога ги държиш там тези играчки?

— Втори ден.

— Мислиш ги за глупаци ли? Още тази нощ да ги махнеш оттам! Да се направят още сто бройки и утре сутринта да се разположат на две места оттатък Средна Рогатка. Ето тук и тук. — Той посочи с молива.

— В театъра няма да могат да направят сто макета за една нощ — казах необмислено.

Жуков вдигна глава и ме огледа от горе до долу и обратно.

— Ако не могат, отиваш пред трибунала. Утре ще проверя. Лично.

Резките заплашителни фрази на Жуков приличаха на удари с бич. Все едно нарочно искаше да си изпусна нервите.

— Утре отивам на Пулково да видя какви сте ги свършили там… Защо толкова късно сте почнали да укрепвате възвишението? — И веднага, без да чака отговор, отсече: — Свободен си…“ (Б. В. Бычевский. „Город-фронт“. М., Лениздат, 1967, с. 121).

Това е то пролетарската простащина. Стратегът нагрубява нисшестоящите. До един. В описвания момент Бичевски е подполковник. Старшинството в армията обаче се определя не от воинското звание, а от заеманата длъжност. Длъжността му е началник на инженерните войски на Ленинградския фронт. Във всеки полк има сапьорна рота. Във всяка бригада също. През септември 1941 година в състава на Ленинградския фронт тези роти са повече от сто. Всяка дивизия има свой собствен сапьорен батальон. Сапьорните батальони са 24. Във всяка армия има комплект инженерни части: сапьорни, понтонно-мостови, маскировъчни и така нататък. В състава на четирите армии има още 10 сапьорни батальона, без да се броят отделните роти на армейско подчинение. Освен това има и инженерно-сапьорни части на фронта. Към описвания момент в пряко подчинение на фронта е управлението на военнополевото строителство (това си е цяла инженерно-сапьорна армия), 14 отделни сапьорни батальона и 6 отделни роти, без да се броят отрядите по загражденията, взводовете за специална техника, понтонните паркове и т.н., и т.н. („Инженерные войска в боях за советскую родину“. М., Воениздат, 1970, с. 106).

И всичките тези десетки хиляди хора, от които зависи отбраната на Ленинград, са подчинени на подполковник Бичевски. В момента той е подполковник, но скоро ще стане полковник, после генерал-майор, след това — генерал-лейтенант от инженерните войски. Но и само със звание подполковник той има над подчинените си същата власт, която има и по-късно, когато става генерал. В ръководството на Ленинградския фронт подполковник Бичевски е сред десетината най-приближени до Жуков хора. Сред тях са първият заместник на Жуков, началник-щабът на фронта, командващите авиацията, артилерията, ПВО, танковите войски, началниците на тила, на свързочниците — и началникът на инженерните войски, естествено. По положението си началникът на инженерните войски е дори по-високо от началника на разузнаването. Понеже началникът на разузнаването е подчинен първо на началник-щаба и чак после на командващия фронта, а началникът на инженерните войски е подчинен пряко и непосредствено на командващия фронта.

И ето че великият стратег още при първата среща нагрубява помощника си и го заплашва. Междувпрочем реквизитната работилница на Мариинския театър изобщо не е подчинена на началника на инженерните войски на Ленинградския фронт. Театралните работници са направили макетите на танковете по собствена инициатива. И въпреки цялата си наистина голяма власт подполковник Бичевски не може да заповяда на цивилни лица да направят за една нощ още сто макета. Жуков обаче не се интересува от това: ако не ги направиш, ще те дам под съд…

С действията си Жуков показва на подчинените си, че инициативата е наказуема. Ако майсторите от Мариинския театър не бяха направили първите петдесет макета, нямаше да има проблеми. Но след като са ги направили, им възлагат неизпълнима задача и им дават фантастично кратък срок. А началникът на инженерните войски е заплашен със съд.