Виктор Суворов
Взимам си думите назад (58)

1

Това, че мемоарите на Жуков не издържат никаква критика, го заявих още в началото на 80-те години на миналия век. Тогава не се намериха смелчаци да издадат „Ледоразбивачът“. През 1985 година обаче успях да издам отделни глави в парижкия вестник „Русская мысль“, в списание „Континент“ и в британското военно списание RUSI — Royal United Services Institute. В главата за съобщението на ТАСС от 13 юни 1941 година разобличих книгата на Жуков. Впоследствие „Ледоразбивачът“ излезе в Германия на немски, после във Франция, в Полша, в България и в други страни. Във всичките си следващи книги разобличавах мемоарите на великия пълководец.

През това време в Съветския съюз протичаше обратният процес: култът към личността на Жуков растеше и укрепваше, мемоарите на стратега се обявяваха за „най-правдивата книга за войната“ и за единствен източник на знания за нея. Точно преди залеза на „перестройката“, която всъщност си беше агонията на Съветския съюз, началникът на всички писатели в СССР, Героят на Съветския съюз В. В. Карпов, публикува плана на Генералния щаб на Червената армия от 15 май 1941 година. Като вожд на идеологическия фронт на комунизма Карпов имаше достъп до много важни архиви. Планът е с гриф: „Особено важно. Съвършено секретно. Само лично“. Подготвен е в Генералния щаб на Червената армия и е бил предназначен единствено за Сталин. В него става дума за последните моменти на подготовката на Червената армия за внезапно нападение срещу Германия. Карпов не беше разбрал значението на този документ. Според него планът свидетелства единствено за невероятните способности на Жуков. Стратегът, един вид, мислел не само за отбрана и за отблъскване на вражеското нашествие, но и за нанасяне на изпреварващ удар.

По това време Карпов не знаеше за „Ледоразбивачът“ и затова включи плана на Генералния щаб от 15 май 1941 година в книгата си за Жуков. Ако „Ледоразбивачът“ вече се беше появил в Русия, очевидно би се отказал от публикуването му.

За да сме справедливи, трябва да кажем, че преди Карпов за този план писа генерал-полковник Волкогонов, но го цитира доста пестеливо.

Днес планът на Генералния щаб на Червената армия от 15 май 1941 година е широко известен и това ме освобождава от необходимостта да го преписвам целия, но все пак ще приведа отделни пасажи:

Първа стратегическа цел на действията на войските на Червената армия: разгромът на главните сили на германската армия, разгърнати южно от Демблин, и достигането на 30-ия ден от операцията на фронта Остроленка, р. Нарев, Лович, Лодз, Кройцбург, Опелн, Оломуц. Следваща стратегическа цел: настъпление от района на Катовице в северно или северозападно направление, за да се разгромят крупните сили на Центъра и Северното крило на германския фронт и да се овладее територията на бивша Полша и Източна Прусия.

Най-близка задача — да се разгроми германската армия източно от р. Висла и в Краковското направление, да се стигне до р. Нарев и р. Висла и да се овладее районът на Катовице, за което:

а) главният удар на силите на Югозападния фронт се нанася в направление Краков, Катовице, като Германия се отрязва от южните й съюзници;

б) спомагателният удар от лявото крило на Западния фронт се нанася в направление Седлец, Демблин, с цел сковаване на Варшавската групировка и съдействие на Югозападния фронт в разгрома на Люблинската противникова групировка;

в) води се активна отбрана срещу Финландия, Източна Прусия, Унгария и Румъния, с готовност да се нанесе удар по Румъния при благоприятна обстановка.

По този начин Червената армия започва настъпателни действия от фронта Чижов, Мотовиско със 152 дивизии срещу 100 германски дивизии…

Западен фронт (Западен Специален военен окръг) — четири армии в състав — 31 стрелкови, 8 танкови, 4 моторизирани и 2 кавалерийски дивизии, общо 45 дивизии и 21 полка авиация.

Задачи: … с преминаването на армиите на Югозападния фронт в настъпление с удар на лявото крило на фронта в направление Варшава, Седлец, Радом да се разбие Варшавската групировка и да се завладее Варшава, във взаимодействие с Югозападния фронт да се разбие Люблинско-Радомската групировка на противника, да се излезе на р. Висла и подвижните части да овладеят Радом.

Граница на фронта отляво — р. Припят, Пинск, Влодава, Демблин, Радом.

Щаб на фронта — Барановичи.

Югозападен фронт — осем армии в състав 74 стрелкови, 28 танкови, 15 моторизирани и 5 кавалерийски дивизии, общо 122 дивизии и 91 авиационни полка, с непосредствени задачи:

а) с концентриран удар на армиите на дясното крило на фронта да се обкръжи и унищожи основната групировка на противника източно от р. Висла в района на Люблин;

б) същевременно с удар от фронта Сенява, Пшемишъл, Лютовиска да се разбият силите на противника на Краковското и Сандомирско-Келцкото направление и да се овладеят районите Краков, Катовице, Келце с оглед по-нататъшно настъпление от този район в северно и северозападно направление с цел разгром на крупните сили на северното крило на фронта на противника и овладяването на територията на бивша Полша и Източна Прусия;

в) здраво да се охранява държавната граница с Унгария и Румъния и да има готовност за нанасяне на концентрични удари срещу Румъния от районите на Черновци и Кишинев с непосредствена цел да се разгроми Северното крило на румънската армия и да се излезе на рубежа р. Молдова, Яш.

За да се осигури изпълнението на изложения по-горе замисъл, трябва своевременно да се проведат следните мероприятия, без които нанасянето на внезапен удар срещу противника както от въздуха, така и по земята, е невъзможно:

1. Да се проведе скрита мобилизация на войските под вид на учебни сборове на запаса;

2. Под предлог излизане на лагер да се проведе скрито съсредоточаване на войските близо до западната граница, на първо място да се съсредоточат всички армии от резерва на Главното командване;

3. Тайно да се съсредоточи авиацията на отдалечените окръзи на полеви летища и веднага да започне разгръщането на авиационния тил;

4. Под предлог учебни сборове и тилови учения постепенно да започне разгръщането на тила и болничната база.

Като резерв на Главното командване да се определят 5 армии, които да се съсредоточат:

— две армии в състав 9 стрелкови, 4 танкови и 2 моторизирани дивизии, общо 15 дивизии, в района на Вязма, Сичовка, Елня, Брянск, Сухиничи;

— една армия в състав 4 стрелкови, 2 танкови и 2 моторизирани дивизии, общо 8 дивизии, в района Вилейка, Новогрудок, Минск;

— една армия в състав 6 стрелкови, 4 танкови и 2 моторизирани дивизии, общо 12 дивизии, в района Шепетовка, Проскуров, Бердичев, и

— една армия в състав 8 стрелкови, 2 танкови и 2 моторизирани дивизии, общо 12 дивизии, в района Белая Церков, Звенигород, Черкаси…

Моля:

1. Да се утвърди представеният план за стратегическо разгръщане на Въоръжените сили на СССР и планът за набелязаните бойни действия в случай на война с Германия…

Народен комисар на отбраната на СССР маршал на Съветския съюз С. Тимошенко

Началник на Генералния щаб на ЧА армейски генерал Г. Жуков

Документът е написан на ръка от генерал-майор А. М. Василевски, бъдещ маршал на Съветския съюз. Собственоръчните подписи на Жуков и Тимошенко ги няма.