Метаданни
Данни
- Серия
- Сянката на победата (2)
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Беру свои слова обратно, 2004 (Пълни авторски права)
- Превод от руски
- Иван Тотоманов, 2004 (Пълни авторски права)
- Форма
- Документалистика
- Жанр
- Характеристика
-
- Втора световна война
- Йосиф Сталин
- Теория на конспирацията
- Фашизъм — комунизъм — тоталитаризъм
- Шпионаж
- Оценка
- 4,8 (× 19 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране, разпознаване, корекция и форматиране
- divide (2011 г.)
Издание:
Виктор Суворов. Взимам си думите назад
Първо издание
Превод: Иван Тотоманов
Редактор: Георги Борисов
Художник: Михаил Танев
Коректор: Венедикта Милчева
Формат: 32/84/108
Печатни коли: 33,5
Издателство Факел експрес, 2004 г.
ISBN: 954-9772-29-2
История
- — Добавяне
Глава XVIII
Необичайното пътешествие до Тернопол
Наполеон не успява, както прави обикновено, да ни въвлече в генерално сражение на границата, не успява да обкръжи руската армия. Защо ли? Защото тогавашните руски пълководци познават противника, методите му, начина му на действие — и съответно са можели да предвидят развитието на събитията. И ето че на практика на същата територия през първите дни на Великата отечествена война имаме обкръжени и пленени почти четири милиона души, организирани бойци, обединени в полкове, дивизии, корпуси, армии. Реално срещу тях настъпват милион и половина — два милиона, останалите съставляват втория ешелон. Защо обкръжените не могат да окажат съпротива „отвътре“? Къде всъщност се крие причината за станалото през 1941 година?
Отговорът на тази загадка всъщност е лесен, ако не отричаме нещо съвсем очевидно, което не може да се опровергае: всичко, което се планира и предприема в Червената армия в стратегически мащаб от есента на 1940 година до самото начало на войната, е продиктувано не от целите на отбраната, а от задачите на настъплението.
1
„Приблизително в 13 часа на 22 юни ми се обади Й. В. Сталин и каза:
— Нашите командващи фронтове нямат достатъчно опит в ръководенето на бойните действия на войските и очевидно са малко объркани. Политбюро реши да ви изпрати на Югозападния фронт като представител на Ставката на Главното командване. На Западния фронт ще изпратим Шапошников и Кулик. Повиках ги при мен и дадох съответните указания. Вие трябва незабавно да излетите за Киев и оттам заедно с Хрушчов да заминете за щаба на фронта в Тернопол.
Попитах:
— А кой ще осъществява ръководството на Генералния щаб в такава сложна обстановка?
Й. В. Сталин отговори:
— Оставете за свой заместник Ватутин.
После малко раздразнено добави:
— Не се бавете. Все ще се оправим някак тук.
Обадих се вкъщи да не ме чакат и след 40 минути вече бях във въздуха. Едва сега си спомних, че от вчера не съм ял нищо. Добре че бяха летците — гостиха ме със силен чай и сандвичи.
Към края на деня вече бях в Киев в ЦК на УКП(б), където ме чакаше Н. С. Хрушчов. Той ми каза, че по-нататък било опасно да се лети. Германските летци преследвали транспортните самолети. Трябвало да тръгнем с коли. Щом получих по радиото последните данни за обстановката от Н. Ф. Ватутин, потеглихме за Тернопол, където беше командният пункт на командващия Югозападния фронт генерал-полковник М. П. Кирпонос.
Стигнахме в командния пункт късно вечерта и веднага пак се свързах с Н. Ф. Ватутин…
Н. Ф. Ватутин каза, че Й. В. Сталин одобрил проекта за Директива №3 на народния комисар и заповядал да я подпишат от мое име.
— Каква е тази директива? — попитах.
— Директивата предполага преминаване на нашите войски към контранастъпателни действия със задача разгром на противника на най-главните направления, при това с излаз на територията на противника.
— Но ние още не знаем точно къде и с какви сили противникът нанася ударите си — възразих аз. — Не е ли по-добре до утре сутринта да се ориентираме какво става на фронта и чак след това да вземем необходимото решение?
— Споделям гледната ви точка, но въпросът вече е решен.
— Добре — казах аз! — Подпишете ме.
Директивата пристигна при командващия Югозападния фронт около 24 часа. Точно както очаквах, тя предизвика рязкото възражение на началник-щаба на фронта М. А. Пуркаев, който смяташе, че фронтът няма сили и средства, за да я изпълни“.
(Г. К. Жуков. „Воспоминания и размышления“. М., ОЛМА-ПРЕСС, 2003. Том 1, с. 268).