Виктор Суворов
Взимам си думите назад (2)

2

По време на войната Сталин заема няколко длъжности: секретар на Централния комитет на Комунистическата партия, глава на правителството, председател на Държавния комитет по отбрана, председател на Щаба на Върховното главнокомандване — Ставката, върховен главнокомандващ на Въоръжените сили, народен комисар на отбраната. Сталин е един, а длъжностите са шест. На различните си длъжности Сталин има различни заместници.

От 4 април 1922 година главната длъжност на Сталин е генерален секретар на Централния комитет на ВКП(б). Главният механизъм на властта е Учраспред — Отчетно-разпределителният отдел, същият — Орграспред — Организационно-разпределителен, пак той — ОРПО, т.е. Отдел за ръководните партийни органи, и пак той — Управление „Кадри“ на секретариата на ЦК.

След Гражданската война съратниците на Ленин се борят със зъби и нокти, за да се докопат до властта. Смятат, че трона на Ленин ще спечели онзи, който победи в безкрайното съревнование по дрънканици и словоблудство. А през това време, без да влиза в дебати, Сталин застава на гишенцето с табелка Учраспред. Ленин пръв се сеща какво означава това. На пръв поглед Учраспред е нищо и никакъв отдел в състава на секретариата на ЦК на партията. Не, не, това не е отделът, завеждащ подготовката на Световната революция. И изобщо не е онзи, дето е призван за блюстител на чистотата на марксистко-ленинското учение. Учраспред си е чиста рутина. Учраспред — това са мижави чиновници, които местят от лавица на лавица също толкова мижави папки. Учраспред е отделът за отчет на дейността и разпределяне на кадрите. Сталинският Учраспред решава кой партиен деец да бъде повишен и кой — понижен, кой издигнат и кой — свален, кого да изтеглят от село Хуйовка, Белорусия, и да го пратят в Киев, а кого от огромния му кабинет в Петербург да пратят в Копелево край Полтава, в Пиянчино или в Голямо Калище, Саратовска губерния.

Секретар на Централния комитет на партията е главната длъжност на Сталин. Около тази длъжност и отдела Учраспред се изгражда най-мощната, невиждана в историята на човечеството диктатура на Сталин.

Когато усеща нарастващата мощ на Сталин, Ленин предупреждава съратниците си в борбата: „Като стана генерален секретар, другарят Сталин съсредоточи в ръцете, си необятна власт“. Съратниците не разбират предупреждението на вожда. Не го оценяват. Жалко.

Учраспред сменя имената си, но същността си остава: кадрите решават всичко! През войната ръководството на страната, на армията, промишлеността, транспорта, селското стопанство, тайната полиция, идеологията и пропагандата, дипломацията, културата, разузнаването, науката, религията и на всичко, на всичко се осъществява по същия метод — разместването на кадрите: този и този да се свали, този и този да се назначи; ако не се справя — сваляш и него и назначаваш трети. В резултат на всички командни постове бързо се издигат онези, които могат да постигнат успех на всяка цена. Именно — на всяка.

През войната, няколко години преди нея и след нея, чак до смъртта на Сталин, вторият човек в партията е Георгий Максимилианович Маленков. От 1934 година Маленков ръководи структурата, наречена ОРПО — Отдел за ръководни партийни органи на ЦК на ВКП(б). ОРПО си е Учраспред, само с друга табела. „След осемнайсетия конгрес задкулисната роля на Маленков излиза на повърхността на организационния живот на ВКП(б) и той става дясната ръка на Сталин в партийния живот“ (Б. И. Николаевский. „Тайные страницы истории“. М., Издательство гуманитарной литературы, 1995, с. 200).

Под личния контрол на Сталин Маленков командва държавата и войната чрез разпределяне на кадрите. Издига и сваля началници на лагерни управления, командири на бригади, дивизии и корпуси, народни комисари и техни заместници, посланици и резиденти, началници на районни, областни, краеви и републикански отдели и управления на НКВД, директори на заводи, фабрики, рудници, нефтодобивни комбинати и златни находища, началници на железопътни линии, секретари на районни, областни и краеви комитети, началници на отдели и управления в Генералния щаб, командващи на флотилии, армии, флотове, фронтове и началник-щабовете им.

Чисто формално Маленков не е заместник на Сталин по партийна линия. Но ако ще гледаме чисто формално, и Сталин не е диктатор. Случайно ако някой е забравил — властта в Страната на съветите принадлежи на работниците и селяните. И тази власт формално се нарича „съветска“. Отдавна ме тормози един въпрос: кой, кога и с кого се е съветвал в нашата страна? Чисто формално на върха на властта е Върховният съвет, в който заседават знатни тъкачки, доячки, стоманолеяри и еленовъди. Чисто формално глава на Съветския съюз е добричкият дядко Калинин. Истинската власт обаче е у онези, които слагат хората си на лостовете на държавното управление.

През войната и след нея, чак до смъртта на Сталин, Георгий Константинович Жуков не е допуснат до деликатните въпроси по организацията на кадрите, тоест до въпросите на управлението на държавата, икономиката, Въоръжените сили и вътрешната и външната политика.