Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Tortilla Flat, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,4 (× 72 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
Victor

Източник: http://bezmonitor.com

 

Издание:

„Народна култура“, София, 1985

История

  1. — Добавяне
  2. — Добавяне на анотация (пратена от fbinnzhivko)

13
КАК ПРИЯТЕЛИТЕ НА ДАНИ СЕ ПРИТЕКОХА ДА ПОМОГНАТ НА ЕДНА ЗЛОЧЕСТА ДАМА

Сеньора Тересина Кортес, престарялата й майка и нейните осем деца живееха в една хубава колиба край дълбокото дере, което очертава южната граница на Тортила Флет. Тересина беше красива, зряла жена, към тридесетте. Майка й, онази старата, сухата, беззъбата, останката от някогашно поколение, беше близо петдесет. Отдавна всички бяха забравили, че нейното име е Анхелика.

През седмицата тази старица винаги си намираше работа, тъй като беше неин дълг да храни, наказва, приласкава, облича и слага в леглото седем от осемте деца. Тересина се занимаваше с осмото и в известен смисъл с приготовления за деветото.

Но затова пък в неделя старата обличаше черен сатен, който беше по-древен и от самата нея, слагаше на главата си едно мрачно и дълготрайно произведение от черна слама, на което бяха прикрепени две истински череши от емайлиран гипс, изоставяше дълга си и твърдо отиваше на църква, където стоеше неподвижна като статуите на светците в нишите. Веднъж в месеца, следобед, тя отиваше да се изповяда. Би било интересно какви грехове изповядваше тя и кога намираше време да ги извърши, защото къщата на Тересина беше пълна със създания, които лазеха, пълзяха, препъваха се, пищяха, убиваха котки и падаха от дърветата и всяка от тези простъпки неизменно се случваше поне веднъж на всеки два часа.

Чудно ли беше тогава, че старата имаше невъзмутима душа и нерви от стомана? Всеки друг на нейно място би избягал оттам с писък на летяща ракета. Що се отнася до разсъдъка на Тересина, тя беше малко объркана жена. Нейното тяло представляваше съвършена реторта за дестилация на деца. Първото й бебе, заченато, когато тя беше на четиринадесет години, беше голям удар за нея; такъв удар, че тя го роди една нощ край дансинга в градината, уви го във вестник и го остави да бъде намерено от нощния пазач. Тази случка ви казвам поверително. Дори и сега Тересина би могла да има неприятности, ако се разбере.

Когато беше на шестнадесет години, мистър Алфред Кортес се ожени за нея и й подари своето име, а после й остави и двамата най-стари наследника в семейството й, Алфредо и Ърни. Мистър Кортес с охота й подари името си, още повече, че той го бе употребявал само временно. Преди да дойде в Монтерей и след като го напусна, той се казваше Гулиемо. След като Ърни се роди, мистър Кортес си замина. Може би той разбра, че женитбата с Тересина не води до спокоен живот.

Тересина винаги се изненадваше от редовността, с която ставаше майка. Понякога се случваше тя да не може да си спомни кой е бащата на предстоящото бебе, а някой път дори почти стигаше до убеждението, че за това изобщо не е необходим баща. По времето, когато беше под карантина от дифтерит, тя пак забременя по същия начин. Така или иначе, когато този въпрос ставаше твърде сложен, за да го разреши със собствения си ум, тя обикновено оставяше всичко в ръцете на божата майка, която, както е известно, има повече знания, интерес и време за такива работи.

Тересина често ходеше да се изповядва. Тя беше отчаянието на отец Рамон. Той ясно виждаше, че докато нейните колене, ръце и устни се разкайват за стари грехове, скромните й и предизвикателни очи блестят под спуснатите клепки и поставят основите на нови.

Докато ви разказвах всичко това, се роди и деветото дете на Тересина. За момента тя не беше обвързана с никого. Старата получи още една грижа; Алфредо за трета година повтаряше първо отделение, Ърни — за втора, а Панчито тръгна на училище за първи път.

По това време в Калифорния беше станало мода училищните медицински сестри да ходят по класовете и да разпитват децата за интимни подробности от техния домашен живот. От първо отделение в стаята на директора повикаха Алфредо, защото решиха, че изглеждал малко слабичък.

Дежурната сестра, обучена по детска психология запита мило:

— Фреди, дават ли ти да ядеш достатъчно?

— Па да! — отговори Алфредо.

— Добре тогава. Кажи ми, какво си закусвал днес?

— Тортила с боб — каза Алфредо.

Сестрата кимна мрачно към директора.

— А какво ще ядеш на обяд?

— На обяд не си ходя в къщи.

— Как така, нима на обяд изобщо не ядеш?

— Ами, ям! Аз си нося малко боб с тортила. В очите на сестрата се появи истинска тревога, но тя се сдържа.

— А вечер какво ядеш?

— Тортила с боб.

Тя изостави психологията.

— Ама как, стоиш сега тука и ми разправяш, че не ядеш нищо друго освен тортила с боб, така ли? Алфредо беше учуден.

— Боже мой! — каза той. — Та какво повече искате?

В най-близко време училищният лекар изслуша доклада на ужасената сестра. Един ден той отиде с колата си в къщата на Тересина, за да види случая. Докато минаваше през двора, лазещите, пълзящите и препъващите се създания пищяха в една чудовищна симфония. Докторът застана пред отворената кухненска врата. Със собствените си очи видя как старата отива до печката, бърка с една голяма лъжица в тенджерата и посипва пода с варени бобени зърна. За миг шумът престана. Лазещите, пълзящите и препъващите се създания заработиха с мълчаливо усърдие, като се движеха от зърно на зърно и спираха само колкото да ги глътнат. Старата се върна на стола си, колкото да си отдъхне за няколко секунди. Под леглото, под столовете, под печката децата пълзяха с устремлението на малки хлебарки. Докторът остана два часа в къщата, тъй като неговият научен интерес се събуди. На излизане той клатеше глава.

Клатеше недоверчиво глава и когато пишеше доклада си. „Аз им направих най-щателен преглед — казваше той — на зъбите, на кожата, на кръвта, на костната система, на очите, на координацията. Господа, те живеят при условия, които според медицината водят до така нареченото бавно отравяне, и те живеят от рождение при такива условия! Господа, аз ви заявявам, че не съм виждал по-здрави деца през живота си! — Неговото вълнение избухна неудържимо. — Ах, тези малки зверчета! — извика той. — Аз през живота си не съм виждал такива зъби! Никога не съм виждал такива зъби!“

Вие ще попитате как Тересина успяваше да прехранва семейството си. Когато минават вършачките, които са вършали боба, там, където са спирали, могат да се видят големи купища бобена шушлюпина. Ако сложите едно одеяло на земята и през някой по-ветровит следобед подхвърляте във въздуха над одеялото шушлюпината, ще разберете, че все пак вършачките не вършеят безукорно. Ако работите един следобед, можете да съберете десет кила боб, а дори и повече. През есента старата и ония деца, които можеха да ходят, отиваха по нивите и вееха шушлюпината. Собствениците не протестираха, защото тя не правеше нищо лошо. Годината можеше да се смята за лоша, ако старата не успееше да събере сто и петдесет, двеста кила боб.

Когато имате в къщи двеста кила боб, вие няма защо да се страхувате, че ще умрете от глад. Другите неща, разните деликатеси като захар, домати, чушки, кафе, риба или месо, биха могли да дойдат по чудо, със застъпничеството на светата Дева, а понякога и благодарение на труд или хитрост, но щом бобът е тук, при вас, вие сте подсигурени. Бобът като стреха подслонява вашия стомах. Бобът е вместо топла дреха срещу студа на бедността.

Само едно нещо можеше да застраши живота и щастието на семейството на сеньора Тересина Кортес, и това беше пълният провал на бобената реколта.

— Когато бобът узрее, врежовете се изскубват и нареждат на купчини така, че да съхнат за вършачките.

Това е времето, когато трябва да се молите да не вали дъжд. Докато малките купчини с бобени шушулки лежат в редове и техният жълт цвят изпъква по кафявите ниви, можете да видите как фермерите гледат небето и уплашено ръмжат срещу всеки облак, защото, ако завали, купчините бобени шушулки отново трябва да се редят и да съхнат. И ако, преди да изсъхнат, отново завали, трябва за трети път да се редят. И ако падне трети дъжд, те изгниват, плесенясват и реколтата е изгубена.

Когато шушулките съхнеха, старата имаше обичай да пали свещ на светата Дева.

През годината, за която говоря, бобените шушулки бяха наредени и свещта — запалена. В дома на Тересина ютените торби стояха готови за работа.

Вършачките бяха смазани и почистени.

Тогава падна дъжд.

Цялата работна сила хукна по нивите и заобръща прогизналите купчини боб. Старата запали още една свещ. Падна още дъжд.

Старата купи наведнъж две свещи с една малка, жълтичка, която беше пазила от много години. Земеделските работници отново обърнаха боба към слънцето и тогава се изля цял порой от студен и силен дъжд. В цялата околия на Монтерей не бе събрано ни зърно боб. Тракторите минаха и преораха мокрите буци.

О, каква печал влезе тогава в къщата на сеньора Тересина Кортес. Изворът на живота пресъхна. Стрехата рухна. Вечната правда на боба изчезна. Цяла нощ децата плачеха от ужас пред идващия глад. Никой не им беше казал, но те го знаеха. Старата седеше в черква както винаги, но устните й се свиваха с презрение, когато погледнеше светата Дева.

„Ти ми взе свещите! — мислеше си тя. — Ах, ти! Ти! Лакомийо за свещи! Ти, безразсъднице!“

И тя мрачно прехвърли своята преданост към света Клара. Разказа на света Клара колко несправедливо са се отнесли с нея. Дори си позволи и една малка злобна забележка за начина, по който светата Дева бе родила.

— Нали знаеш, понякога и Тересина също не си спомня кой е бащата! — ехидно каза тя.

Вече бе споменато, че Джизъс Мария Коркоран беше добросърдечен човек. Той имаше също и оня дар, който притежават най-големите човеколюбци — неизбежно да се озовава в ония места, където има най-неотложна нужда от добротата му. Колко пъти той бе навестявал млади дами тъкмо когато те се нуждаят от утеха! Всяка болка и скръб неотразимо го привличаха. Цели месеци не бе стъпвал в къщата на Тересина. Ако няма някакво мистично привличане между мъката от една страна и човеколюбието от друга, как тогава се случи така, че той я посети в самия ден, когато последният миналогодишен боб бе сложен в тенджерата?

Джизъс Мария седна в кухнята на Тересина и кротко избута децата от коленете си. Гледаше Тересина с учтиви и скръбни очи, когато тя обърна пред него дъното на последната торба с боб, за да му покаже, че не е останало нито зърно. Той кимна със съчувствие, когато тя посочи децата си, които скоро щяха да станат кожа и кости — които скоро щяха да умрат от глад.

Тогава старата горчиво разказа как е била измамена от светата Дева. Но по този въпрос Джизъс Мария не бе благосклонен.

— Какво знаеш ти, дърто? — каза сърдито той.

— Може би светата Дева е имала другаде работа!

— Но аз й запалих цели четири свещи! — пискливо настоя старата.

— Джизъс Мария я изгледа студено.

— Какво са четири свещи за нея? — каза той. — Аз съм виждал черкви, където й палят стотици свещи. На нея свещите не й се свидят!

Но скръбта на Тересина изгаряше душата му. Същата вечер той говори гръмогласно и жално на приятелите в къщата на Дани. От дълбините на сърцето си произнесе една потресаваща реч, един странен повик да се помогне на тия бедни дечица, които нямаха боб. И толкова красноречиви бяха думите му, че огънят на неговото сърце запали и сърцата на приятелите му. Те наскачаха. Очите им светеха.

— Децата няма да гладуват — викаха те. — Ние не ще позволим това!

— Ние живеем тука в лукс — каза Пайлън.

— Ние ще им дадем от нашите средства — каза Дани. — И ако имат нужда от къща, нека дойдат да живеят тука!

— Още от утре ще почнем! — възкликна Пабло.

Стига вече мързел! На работа! Има толкова много неща за вършене.

Джизъс Мария изпита щастието на водач, който е спечелил последователи.

Техните хвалби не бяха празни приказки. Те насъбраха риба. Устроиха нападение върху зеленчуковата градина на хотел „Дел Монте“. Това беше славна операция. Кражба, лишена от греха на кражбата, престъпление, извършено от алтруизъм! Има ли нещо по-благородно.

Пирата дигна цената на борината до тридесет цента. Всяка сутрин обикаляше и три ресторанта, в които не бе ходил досега. Големия Джо непрекъснато крадеше козата на мисис Палочико, но тя всеки път се връщаше в къщи.

И ето че в къщата на Тересина започна да се трупа храна. На нейната веранда се наредиха щайги с марули, развалена скумрия изпълваше околността със силна миризма. А все още в приятелите гореше пламъкът на благотворителността.

Ако разтворите книгата за жалби в полицейския участък на Монтерей, ще забележите, че през това време в града е върлувала небивала вълна от дребни престъпления. Полицейската кола се юркаше от място на място. Тук беше взета кокошка, там — обрана цяла леха тикви. Търговското дружество „Паладини“ се оплака от загубата на две големи кутии с котлети, всяка една по петдесет килограма.

Къщата на Тересина все повече се пълнеше. Кухничката бе претъпкана до тавана с храна. Задната веранда се отрупа със зеленчуци. Миризма на склад се разнесе из цялата Тортила Флет. Приятелите задъхани се отправяха към своите кражби, дълго разговаряха с Тересина и обмисляха новите начинания.

Отначало Тересина полудя от радост при вида на толкова много храна и главата и се наду от оказаното внимание. След една седмица тя взе да се разколебава. Бебето заболя от колики. Ърни получи някакви чревни смущения. Червени петна избиха по лицето на Алфредо. Лазещите и пълзящите създания плачеха през всичкото време. Тересина се срамуваше да каже на приятелите си това, което трябваше да им каже. Минаха няколко дни, докато тя събра кураж, а през това време те донесоха към двайсет кила целина и кошница пъпеши. Най-после тя им каза. Съседите бяха почнали да я гледат с вдигнати вежди.

Тя покани всички приятели на Дани в кухнята и тогава ги уведоми за трудностите, които й създават, свенливо и внимателно, за да не оскърби чувствата им.

— Зеленчуците и плодовете някак си не им допадат на децата — обясни тя. — След като се отбие бебето, млякото вече го запича.

Тя посочи зачервените и изнервени деца. — Вижте ги, всички се изпоразболяха. Не ядат подходяща храна.

— Каква тогава е подходящата храна? — попита Пайлън.

— Боб — отвърна тя. — Това е нещо, на което винаги можеш да разчиташ, нещо наистина хранително.

Приятелите мълчаливо излязоха. Пред себе си се преструваха на обезсърчени, но знаеха, че от няколко дни вече огънят на първия ентусиазъм беше затихнал.

В къщата на Дани направиха съвещание.

В известни среди това не бива да се разправя, защото може да се възбуди сериозно обвинение.

Късно след полунощ четири тъмни фигури, чиито имена няма да споменавам, тръгнаха като сенки из града. Четири неясни фигури пропълзяха към складовете на Западната компания. След това пазачът заяви, че е чул шум, отишъл на мястото и не видял нищо. Той не можеше да каже нито как е извършена кражбата, нито как ключалката е била счупена, а вратата — насилена. Само четирима души знаят, че тази нощ пазачът беше дълбоко заспал, но те никога няма да го издадат.

След малко четирите сенки напуснаха склада. Те се прегъваха под огромния си товар. Въздишки и пъхтене се носеха от сенките.

В три часа сутринта Тересина се събуди — тя чу, че задната й врата се отваря.

— Кой е там? — извика тя.

Никой не отговори, чуха се само четири силни трясъка, които разтърсиха къщата. Тя запали свещ и излезе боса в кухнята. Там, опрени в стената, стояха четири чувала с розов боб, всеки един от по петдесет кила.

Тересина изтича обратно и събуди старата. — Чудо! — извика тя. — Ела да видиш в кухнята! Старата засрамено загледа издутите пълни чували. — Ах, каква нещастна грешница съм аз! — изохка тя. — О, свята майко, съжали се над старата глупачка! Докато живея, всеки месец ще ти паля свещ!

В къщата на Дани четиримата приятели щастливо си легнаха под одеялата. Има ли по-удобна възглавница от добрата съвест? Те спаха чак до другия следобед, защото си бяха свършили работата.

А Тересина откри по начин, който знаеше, че е безпогрешен, че пак ще има бебе. Тя сложи в тенджерата едно кило от новия боб и безгрижно се зачуди кой ли от приятелите на Дани ще е отговорен.