Джон Стайнбек
Тортила Флет (13)

12
КАК ПРИЯТЕЛИТЕ НА ДАНИ ПОМОГНАХА НА ПИРАТА ДА СПАЗИ СВОЯ ОБЕТ И КАК КУЧЕТАТА НА ПИРАТА ВИДЯХА КАТО НАГРАДА ЗА ЗАСЛУГИТЕ СИ ЕДНА ИСТИНСКА СВЯТА ГЛЕДКА

Всеки следобед Пирата буташе своята празна количка по нанагорнището и я прибираше в двора на Дани. Той я опираше на оградата и я завиваше с чувал, а после заравяше брадвата си в земята, защото, както всеки знае, от пръстта стоманата става още по-твърда. Накрая той влизаше в къщата, бръкваше в чантата, която висеше на канап около врата му, изваждаше всекидневния четвърт долар и го даваше на Дани. Тогава Дани, Пирата и всички други приятели, които се случеха да бъдат в къщи, влизаха тържествено в спалнята, газейки по завивките, които се търкаляха по пода. Докато паисаносите гледаха, Дани бъркаше под възглавницата си, вадеше платнената чанта и пускаше вътре новия четвъртак. Така правеха те от дълго време.

Чантата с парите беше станала символ на тяхното приятелство, център на доверието, около което се въртеше тяхното братство. Те бяха горди с парите, горди, че никога не посягаха на тях. Около пазенето на парите беше израсло зданието на тяхното самоуважение и до голяма степен на тяхното самодоволство. Хубаво нещо е хората да ти имат доверие. В мислите на приятелите тези пари отдавна бяха престанали да бъдат парични знаци. Вярно е, че те известно време мечтаеха колко галона вино биха могли да се купят с тях, но след това вече не си ги представяха като сбор от платежни средства. Съкровището беше предназначено за златен свещник и този бъдещ златен свещник бе собственост на свети Франциск Асизки. Много по-лошо-е да мамиш светец, отколкото да си позволяваш волности със закона.

Една вечер, по оня бърз и точен телеграф, който никой не можеше да види, дойде новината, че един крайбрежен патрулен катер се е разбил в скалите край Кармел. Големия Джо Портаджи беше излязъл по своя работа, но Дани, Пабло, Пайлън, Джизъс Мария, Пирата и кучетата с радост се понесоха през хълма, защото, ако имаше нещо, което обичаха, то бе да събират по морския бряг полезни вещи. Това те смятаха за най-вълнуващото занимание на света. Макар че пристигнаха малко късно, те си наваксаха за изгубеното време. Цялата нощ приятелите сноваха по брега и натрупаха солиден куп изхвърлени от морето останки, петфунтова кутия с масло, няколко консерви, две матроски куртки, бъчонка за вода от спасителната лодка и една картечница. Зората освети върху брега една завидна купчина под охраната на приятелите.

Един от наблюдателите им предложи за целия куп глобалната сума от пет долара и те приеха, тъй като беше немислимо да се пренесат всичките тия тежки неща по шестте стръмни мили нанагорнище до Тортила Флет.

Пирата не беше нацепил дневната си борина, затова Дани му даде четвърт долар и той го пъхна в чантата си. Тогава те тръгнаха към хълмовете на Монтерей уморени, но с топлото чувство, че ги чака щастие.

Беше вече следобед, когато стигнаха къщата на Дани. С вид на човек, който свещенодействува, Пирата отвори чантата си и даде четвъртака на Дани. Целият взвод се струпа в другата стая. Дани бръкна под възглавницата — и ръката му остана празна. Той хвърли настрана възглавницата, махна дюшека, после бавно се обърна към приятелите си и очите му станаха свирепи като очите на тигър. Вгледа се в лицата на всички и навсякъде видя ужас и възмущение, които не можеха да бъдат престорени.

— Така! — каза той. — Така-а-а! Пирата почна да плаче, Дани го прегърна през рамо.

— Не плачи, приятелче! — каза той зловещо. — Ти пак ще получиш парите.

Паисаносите мълчаливо излязоха от стаята. Дани отиде на двора, намери един тежък боров прът, дълъг около метър, и го прегъна, за да опита здравината му. Пабло влезе в кухнята и донесе една старинна отварачка на консерви със страшно острие. Джизъс Мария измъкна изпод къщата счупена дръжка от мотика. Пирата ги гледаше изумен. Те всички се върнаха в къщата и мълчаливо седнаха.

Пирата посочи с палец надолу, към хълма.

— Той ли е? — попита той.

Дани бавно кимна. Очите му бяха забулени и безпощадни. Брадичката му стърчеше навън и както си седеше в стола, цялото му тяло се гънеше като гърмяща змия, която се готви да скочи и да ухапе.

Пирата отиде в двора и изкопа брадвата си.

Дълго време стояха те в къщата. Не се произнасяха никакви думи, но вълната на студения им гняв плискаше и се надигаше в стаята. В къщата цареше същото чувство, което човек изпитва върху скала, когато фитилът вече гори и наближава динамита.

Следобедът погасна, слънцето се скри зад хълма. Цялата Тортила Флет изглеждаше спотаена и очакваща.

Те чуха стъпките му по улицата и ръцете им стиснаха оръжията. Джо Портаджи несигурно пресече верандата и влезе през предния вход. Той носеше галон вино в ръка. Погледът му смутено премина по лицата на другите, но приятелите стояха безмълвни и не го гледаха в очите.

— Здрасти! — поздрави Големия Джо.

— Здрасти! — отвърна Дани. Той стана и мързеливо се протегна. Не погледна Големия Джо и тръгна към него не направо, а под ъгъл, сякаш искаше да се разминат. Когато двамата се изравниха, той удари с бързината на пепелянка. Тоягата хлопна право по темето на Големия Джо и той се свлече в пълно безсъзнание.

Дани замислено извади от джоба си кожена връв и върза ръцете на Големия Джо.

— А сега, вода! — заповяда той.

Пабло изля една кофа вода върху лицето на Големия Джо. Той извърна глава и изви врат като пиле, после отвори очи и замаяно изгледа приятелите си. Те изобщо не му говореха. Дани премери разстоянието грижливо, като играч на голф, който цели топката. Тоягата размаза рамото на Големия Джо. Тогава приятелите се заеха с работата си, съвсем студено и методично. Джизъс Мария подхвана краката, Дани — раменете и гърдите. Големия Джо виеше и се мяташе по пода. Те наложиха цялото му тяло от шията до долу. Всеки удар намираше ново място и оставяше следа. Писъците позаглъхнаха. Пирата стоеше безпомощно/ настрана и държеше брадвата си.

Най-после, когато цялото му тяло отпред беше станало една голяма синина, те спряха. Пабло коленичи до главата му с отварачката за консерви в ръка. Пайлън свали обущата на Портаджи и пак вдигна тоягата си.

Тогава Големия Джо заврещя от ужас.

— Закопах я пред входната врата! — извика той. — За бога, само не ме убивайте!

Дани и Пайлън излязоха пред входната врата и след няколко минути се върнаха. Носеха платнената чанта.

— Колко взе? — попита Дани. В гласа му нямаше никаква интонация.

— Само четири, кълна се в бога! Взех само четири и ще си ги отработя и ще ги върна!

Дани се наведе, хвана го за раменете и го обърна по очи. Тогава приятелите продължиха работата си по гърба му със същата безмилостна точност. Виковете отслабваха, но те спряха да налагат едва когато Големия Джо изпадна в несвяст! Тогава Пайлън разкъса синята му риза и оголи подутия месест гръб, С отварачката за консерви изкусно гравира гърба, така че-от всяка драскотина да изтече съвсем малко кръв. Пабло му донесе солта и му помогна да я натрият из целия гръб. Накрая Дани зави с одеяло безчувственото тяло.

— Смятам, че ще бъде вече честен — каза Дани..

— Нека да преброим парите — предложи Пайлън. — Отдавна не сме ги броили.

Те отвориха галона с вино, който Големия Джо беше донесъл, и напълниха бурканите, защото бяха уморени от работа, а гневът им вече бе изчерпан.

Тогава преброиха четвъртаците, като ги трупаха на купчини по десет. Преброиха ги отново, възбудени.

— Пирате! — викна Дани. — Те са станали хиляда и седем! Твоят час удари! Дойде денят, в който ти ще купиш твоя свещник за свети Франциск.

Този ден беше прекалено бурен за Пирата. Той отиде в ъгъла при кучетата, положи глава върху гърба на Пухчо и се разтресе от истерични ридания. Кучетата смутено се раздвижиха, облизваха ушите му и опираха носове в главата му; само Пухчо разбираше, че е чест за него да бъде избраният, затова лежеше спокойно и душеше гъстите косми по врата на Пирата.

Дани прибра всичките пари в чантата, а чантата — обратно под възглавницата.

Тогава Големия Джо дойде на себе си и изстена, защото солта на гърба му бе почнала да действува. Паисаносите не му обръщаха внимание, докато накрая Джизъс Мария, тази жертва на човечността, развърза ръцете на Големия Джо и му подаде буркан.

— Дори враговете на нашия Спасител са облекчавали малко мъките му — извини се той.

Тази постъпка прекрати наказанието. Приятелите с нежност се надвесиха над Големия Джо. Те го сложиха на леглото на Дани и измиха солта от раните му. Поставиха кърпа със студена вода на челото му и се грижеха неговият буркан да е винаги пълен с вино. Големия Джо охкаше, щом го докоснеха някъде. Неговият морал едва ли беше се променил, но със сигурността на пророчество можеше да се каже, че той никога вече нямаше да краде от паисаносите в къщата на Дани.

Истеричният припадък на Пирата премина. Той отпи от виното си и лицето му заблестя от радост, докато слушаше плановете, които Дани гласеше за него.

— Ако занесем всичките тия пари в града, в банката, те ще помислят, че сме ги откраднали от някой автомат. Затуй трябва да ги занесем на отец Рамон и да му кажем всичко. Тогава той ще купи златен свещник и ще го благослови, и Пирата ще влезе в църква. Може в неделя отец Рамон да каже две думи и за него. Пирата трябва да е там, за да чуе.

Пайлън с отвращение погледна мръсните, дрипави дрехи на Пирата.

— Утре — каза той твърдо — трябва да вземеш седемте четвъртака, дето са над хилядата, и да си купиш прилични дрехи. Тия може да вървят за всеки ден, но за такъв един случай като тоя не можеш да влезеш в черква мръсен като плъх в канал. Това оскърбява и твоите приятели.

Пирата се обърна със сияещо лице към него.

— Още утре ще го направя — обеща той. На другата заран, верен на своето обещание, Пирата слезе в Монтерей. Той внимателно подбираше и се пазареше с умение, което сякаш опровергаваше факта, че за повече от две години не бе купувал нищо. Върна се тържествуващ в къщата на Дани, носейки голяма копринена кърпа в алено и зелено, а също и широк колан, изобилно украсен с боядисани стъклени брилянти. Приятелите му изказаха възхищение от покупките.

— Но каква дреха ще си сложиш? — отчаяно попита Дани. — Ти си пробил дупки в обущата си, за да ти е по-леко на мазолите, но палците ти стърчат навън. Имаш само дрипав гащиризон и си без шапка!

— Ние ще му заемем дрехи — каза Джизъс Мария. — Аз имам фланелка и сако. Пайлън има хубавата шапка на баща си. Ти, Дани, имаш риза, а Големия Джо — тези прекрасни сини панталони!

— Но тогава ние няма да можем да отидем — възпротиви се Пайлън.

— Този свещник не е наш! — каза Джизъс Мария. — Отец Рамон едва ли ще каже нещо хубаво за нас.

Същия следобед те конвоираха съкровището до къщата на свещеника. Той слушаше историята за болното куче, очите му се смекчиха…

… и тогава, отче — продължи Пирата, — то-беше едно много добро малко кученце, и муцуната му беше суха, и очите му станаха като парчета счупени бутилки, които морето изхвърля, и то стенеше, понеже го болеше отвътре. И тогава, отче, аз обещах на свети Франциск златен свещник, който да гори хиляда дни.. Той е наистина моят благодетел, отче. И тогава стана чудо! Кучето махна с опашка три пъти и направо почна да оздравява. Това чудо го направи самият свети Франциск. Нали, отче?

Свещеникът сериозно кимна с глава.

— Да — каза той. — Това чудо го е направил нашият добър свети Франциск. Аз ще купя свещника от твое име.

Пирата беше много щастлив, защото не е малко на молитвата ти да бъде отвърнато с истинско чудо. Ако това се разчуеше, Пирата щеше да се издигне в очите на Тортила Флет. Неговите приятели дори вече го гледаха с ново уважение. Те не го помислиха за по-умен, но вече знаеха, че неговият слаб разум е допълнен от цялата небесна сила и цялата мощ на светците.

Върнаха се в къщата на Дани, а кучетата вървяха подире им. Пирата изпитваше чувството, че се е изкъпал в златната река на блаженството. По тялото му ту минаваха студени тръпки, ту го обземаше радостна треска. Паисаносите се радваха, че бяха опазили парите, защото по този начин и те сега получаваха дан в святото тържество. Пайлън чувствуваше облекчение, че още от началото не беше задигнал парите. Какви ли ужасни неща щяха да станат, ако беше откраднал половин долар, който принадлежеше на светец! Всички приятели бяха тихи и сдържани като в черква.

Петте долара, които бяха взели от изхвърлените на брега остатъци, пареха джоба на Дани, но сега той знаеше какво да прави с тях. Двамата с Пайлън отидоха на пазара и купиха три кила и половина кренвирши, една торба лук, хляб и голям пакет бонбони. Пабло и Джизъс Мария прескочиха до Торели за два галона вино, и на всичко отгоре никой от тях не изпи нито капка по пътя на връщане.

Тази нощ, когато огънят бе запален и две свещи горяха на масата, приятелите пируваха до пресищане. Това бе празненство в чест на Пирата. Той се държа с голямо достойнство. Наистина, непрестанно се усмихваше, докато трябваше да бъде сериозен. Но той просто не можеше да се удържи.

След като се наядоха невероятно, те се поизлегнаха и засърбаха вино от бурканите.

— Наздраве, приятелче! — викаха те на Пирата.

Джизъс Мария попита:

— И какво усети, когато стана тази работа? Когато обеща свещника и кучето взе да оздравява? Яви ли ти се някакво свято видение?

Пирата се опита да си спомни.

— Май че ми се яви едно малко видение… Май че видях свети Франциск във въздуха и той светеше като слънце!…

— Та може ли да не си спомняш това? — настоя Пайлън.

— Да… Май че си спомням… Свети Франциск ме погледна… И се усмихна като добър светец… И тогава разбрах, че чудото е станало… Той ми рече: „Бъди добър с малките кученца, ти, стар мръснико!“…

— Така ли ти каза?

— Е да, аз наистина бях стар мръсник, а той не е светец, за да лъже!

— Не вярвам да си спомняш всичко това! — каза Пабло.

— Не знам, може и да не е така. Но ми се струва, че си спомням!…

Пирата беше опиянен от щастието да бъде център на внимание и почести.

— На моята баба веднъж й се явила светата Дева — каза Джизъс Мария. — Тя беше на умиране и аз с ушите си я чух да вика: „Ехей! Виждам божията майка! Ехей! Дево Марийо, пълна с благодат!“

— На някои просто е дадено да виждат такива неща — каза Дани. — Баща ми не беше много добър човек, но понякога виждаше светци, а понякога пък виждаше лоши работи. Зависеше от това дали, когато ги виждаше, беше добър или лош. Ти виждал ли си други видения, Пирате?

— Не — каза Пирата. — Мене ще ме е страх да виждам повече.

Дълго време щеше да се помни това пищно празненство. Приятелите знаеха, че не са сами тази нощ. Те усещаха как очите на светците се взират в тях през стените, през прозорците и през покрива.

— В неделя твоят свещник ще бъде там — каза Пайлън. — Ние няма да отидем, защото ти ще носиш нашите дрехи. Не ми се вярва отец Рамон да те спомене по име, но току-виж, е казал нещо за свещника. Ти ще трябва да се помъчиш да запомниш това, което той каже, Пирате, и после да ни го повториш!

Тогава Пайлън каза сериозно:

— Днес, мой малки приятелю, кучетата дойдоха до къщата на отец Рамон. Днес в това нямаше нищо лошо. Но ти трябва да знаеш, че в неделя не можеш да ги вземеш със себе си. Не върви някак си кучета да влизат в черква. Остави кучетата в къщи!

Пирата бе разочарован.

— Те ще искат да дойдат с мене — извика той. — Как да ги оставя? Къде да ги оставя? Пабло беше възмутен.

— Досега в цялата работа ти се държа достойно, малки Пирате! Сега накрая ли искаш да извършиш кощунство?

— Не — тихо каза Пирата.

— Тогава ще оставиш кучетата тук, а ние ще се погрижим за тях. Ще бъде истинско кощунство да ги вкараш в черква.

Любопитно беше колко много пиха те тази вечер, а останаха трезви. Цели три часа минаха, преди да изпеят първата мръсна песен. И беше съвсем късно, когато мислите им се насочиха към леки жени. А когато настроението им стигна стадия на побоищата, те вече бяха премного сънливи, за да се сбият. Тази нощ беше велик момент в техния живот.

В неделя сутрин приготовленията бяха бесни. Изкъпаха Пирата и прегледаха ушите и ноздрите му. Завит в одеяло, Големия Джо видя как Пирата обу сините му сукнени панталони. Пайлън донесе шапката на баща си. Убедиха Пирата да не носи колана с брилянтите отгоре върху сакото, а под него, и му показаха как да оставя сакото си незакопчано, та от време на време брилянтите да проблясват. Най-тежък беше въпросът с обувките. Само Големия Джо имаше обувки, които да стават на Пирата, а неговите бяха по-лоши-дори и от тези на Пирата. Мъчнотията се състоеше в дупките, които Пирата бе отворил, за да не го болят мазолите, и през които стърчаха пръстите на краката. Накрая Пайлън разреши въпроса с помощта на малко сажди от печката. Добре намазани върху кожата, саждите почти не даваха възможност да се забележат дупките за мазолите.

Най-после той беше готов. Шапката на Пайлън, хъшлашки килната на темето му, ризата на Дани, панталоните на Големия Джо, голямата кърпа около врата и от време на време блясъкът на колана с брилянтите. Той направи няколко крачки пред приятелите, за да го видят. Те критически го оглеждаха.

— Дигай си повече краката, Пирате!

— Не си влачи петите!

— Стига си пипал кърпата!

— Като те гледат хората, ще разберат, че не си свикнал да носиш хубави дрехи.

Накрая Пирата се обърна към приятелите си.

— Само да можеше кучетата да дойдат с мене! — помоли се той. — Аз ще им кажа да не влизат в черквата!

Но паисаносите бяха твърди.

— Не — каза Дани. — Те могат някак си да се вмъкнат. Ние ще ги държим тук, докато те няма.

— На тях това няма да им хареса — безпомощно каза Пирата. — На тях ще им е тъжно самички. Той се обърна към кучетата в ъгъла.

— Вие трябва да стоите тук — каза той. — За вас не е добре да идвате в черква. Стойте тук с моите приятели, докато се върна.

И тогава той се изниза през вратата и я тръшна зад себе си. В същия миг диви звуци на лай и ръмжене разтърсиха къщата. Само пълната вяра, че приятелите му имат право, предпази Пирата да не омекне.

Докато вървеше по улицата без кучетата, той се чувствуваше гол и беззащитен. Сякаш всичките му сетива го бяха напуснали. Струваше му се, че е сам. Всеки можеше да го нападне. Но той смело крачеше напред, мина града и стигна чак до черквата „Сан Карлос“.

Службата не беше почнала и големите врати бяха отворени. Той топна пръсти в светената вода от мраморния купел, прекръсти се, коленичи пред светата Дева, влезе в черквата, поклони се пред олтара и седна. Дългата черква беше твърде тъмна, но по високия олтар горяха свещи. Пред страничните икони пък светеха други свещи, запалени по обет. Стара, сладникава миризма изпълваше черквата.

Известно време Пирата гледаше към олтара, но за един беден човек олтарът бе твърде далечен, твърде свят, за да можеш да си мислиш за него дълго, твърде недостъпен. Очите му потърсиха нещо по-топло, нещо, което да не го плаши. И там, пред иконата на свети Франциск, той видя красив златен свещник, на който гореше висока свещ.

Пирата въздъхна от вълнение. И макар че хората влязоха, а големите врати се затвориха зад тях, макар че службата почна и я слушаше, той не можеше да откъсне погледа си от светеца и свещника. Свещникът беше толкова красив! Нямаше сили да повярва, че той, Пирата, го е дал. Потърси лицето на светеца, да види дали свети Франциск харесва свещника, и беше уверен, че иконата от време на време леко се усмихва с бликащата усмивка на човек, който си мисли за хубави неща.

Най-после започна и проповедта.

— Ние имаме нов хубав дар за църквата — каза-отец Рамон. — Един от синовете на нашето паство е подарил златен свещник за прослава на свети Франциск.

Тогава той разказа историята за кучето, нарочно я разказа без украси. Неговите очи подириха лицата на богомолците и той видя по тях скрити усмивки.

— Това не е смешно — забеляза той. — Свети Франциск е обичал животните толкова много, че дори им е проповядвал.

Тогава отец Рамон разказа историята за злия вълк от Губио, разказа и за дивите гургулици, и за чучулигите. Пирата с учудване го гледаше, докато продължаваше проповедта.

Изведнъж откъм вратата се разнесе силен шум. Чуха се див лай и драскане. Вратите с трясък се разтвориха и вътре влетяха Пухчо, Рудолф, Енрике, Пахарито и сеньор Алек Томпсън. Те вдигнаха муцуни и дружно се устремиха към Пирата. Заскачаха около него, като тихо скимтяха и виеха. Просто го затрупаха.

Свещеникът спря да говори и сърдито погледна към суматохата. Пирата се огледа безпомощно, в ужас. Значи, всичко било напразно и кощунство бе извършено!

Тогава отец Рамон се разсмя и паството също се разсмя.

— Изведи кучетата! — каза той. Нека чакат, докато свършим.

Със смутени, извинителни движения Пирата поведе кучетата навън.

— Това е лошо — казваше им той. — Аз съм ви сърдит! Мен ме е срам от вас.

Кучетата се наежиха, налягаха на земята и жалостно заскимтяха.

— Знам какво сте направили — каза Пирата. — Вие сте изпохапали моите приятели, счупили сте прозореца и сте дошли. Сега стойте тук и чакайте, вие, нечестиви кучета, вие, кучета, които вършите кощунства!

Той ги остави поразени от мъка и разкаяние и се върна в черквата. Хората още се смееха, обръщаха се и го гледаха, докато той се свлече в стола си и се опита да скрие лице.

— Не се срамувай! — каза отец Рамон. — Не е грях да бъдеш обичан от кучетата си, нито пък е грях ти да ги обичаш. Виж как свети Франциск е обичал животните.

И тогава той им разказа още истории за добрия светец.

Неудобството напусна Пирата. Устните му замърдаха.

„О! — помисли си той. — Ако кучетата можеха да чуят това! Колко щяха да са щастливи, ако знаеха всичко това!“

Когато проповедта свърши, в ушите му още звъняха историите за светеца. Той следваше ритуала като автомат, но не чуваше службата. И когато тя свърши, хукна към вратата. Излезе пръв от черква. Кучетата, все още тъжни и засрамени, се стълпиха около му.

— Хайде! — каза им. — Аз имам да ви разправям много неща!

Леко се затича по хълма, към боровата гора, а кучетата галопираха и подскачаха край него. Най-после стигна убежището на гората, но продължи и след това, докато намери един дълъг коридор между боровете, където клоните се преплитаха над главата му, а стъблата на дърветата бяха почти едно до друго. За момент се огледа безпомощно.

— Искам да ви покажа как беше — рече той. — Ех, да бяхте вътре и да бяхте чули какво казва отецът!

Той сложи един голям камък върху друг. — Ето това е иконата — каза той на кучетата. После заби една клечка в земята. — А това тука е свещникът със свещта на него!

Беше полутъмно в просеката, а въздухът сладнееше от боровата смола. Дърветата тихо си шепнеха с ветреца. Пирата каза авторитетно.

— Сега, Енрике, седни тука! А ти, Рудолф, тука. Искам Пухчо да дойде тука, защото той е най-малък. Пахарито, глупако, ти си стой там и не мърдай! Сеньор Алек Томпсън, не е прилично тъкмо сега да се излежаваш!

Така той ги нареди в две редици, две кучета отпред и три отзад.

— Искам да ви покажа как беше — каза той. — Вие получихте прошка за влизането в черква. Отец Рамон каза, че този път не било кощунство. Сега внимавайте! Аз имам да ви разправям много неща!

Кучетата стояха по местата си и усърдно го гледаха, Сеньор Алек Томпсън махаше с опашката си, докато Пирата се обърна към него.

— Тук не е място за това! — каза той. — Свети Франциск може и да ти разреши, но на мене не ми харесва да си махаш опашката, докато слушаш. Сега аз ще ви разправя за свети Франциск.

Този ден мислите му бяха вдъхновени. Слънцето намираше пролуки в листата и хвърляше блестящи рисунки върху килима от борови иглички. Кучетата стояха търпеливо, с поглед, закован в устата на Пирата. Той им повтори всичко, което свещеникът беше казал, всички истории, всички забележки. Не пропусна нито дума.

Когато свърши, погледна тържествено кучетата. — Свети Франциск е направил всичко това — каза той.

Дърветата стаиха шепота си. Гората мълчеше като омагьосана.

В миг някакъв лек звук се чу зад Пирата. Всички кучета дигнаха очи. Пирата от страх не смееше да извърне глава. Мигът продължи дълго.

А след това мигът свърши. Кучетата наведоха очи. Върхарите отново се разшаваха, а слънчевите рисунки изумено се раздвижиха.

Пирата беше толкова щастлив, че щастието пронизваше сърцето му.

— Видяхте ли го? — викна той. — Нали беше свети Франциск? О! Колко добри кучета сте вие, щом като ви се явява видение!

Кучетата подскочиха при гласа му. Те отвориха уста и радостно замахаха с опашки.