Еди Маринов
Цикъл „Депресия“ (8)

Апатия

През прозореца гледам очите,

изпълнили всичко навън,

на вратата ми тропат мечтите,

оживели от мъртвия сън.

А тука е много студено,

досущ като зимния мраз,

пространството е все едно заледено

и аз оставам без глас.

Не искам дори да помръдна,

не иска дори да умра,

не искам да искам, защото е трудно,

аз искам просто безбрежно да спя.