Еди Маринов
Цикъл „Депресия“ (6)

Ням

Погълнат бях от желание

да уча, да разбирам, да мисля,

отварях, четях и прониквах във книги стари, дебели,

опитвайки нещата в тях с ума си да смеля,

чрез тях нещо ново да измисля,

да дам на всички мойто знание…

Затворих се в себе си,

отворих душата си пред мене самия,

потъвах все по-навътре в своята индивидуалност,

загубих вкуса към живота, мелодията — онази тоналност

и мислих, че така откъсвам се завинаги от тази помия,

че мога да я надвия с ума си…

Успях, победих я, избягах от затвора,

заживях сам във своя вселена,

не исках от никого нищо,

пренебрегвах другите около ми, мислех ги за излишни.

Нови, велики идеи имам сега в главата родени,

не мога обаче на вас да ги дам — забравил съм как да говоря…