Еди Маринов
Цикъл „Депресия“ (2)

Гаврош

Щастие, огряло всяко лице,

красота, доброта — като у малко дете,

невинен поглед, нежна дума,

природен повик, излекувана чума.

Красиви хора в красив свят,

ден след ден красиви стоят,

щастливи пътища, щастливи съдби,

щастливи риби в щастливи води.

И всяко решение взето е вярно,

балансът направен показва сумарно,

че всичко е хубаво, всичко е дар —

прекрасен живот без господар.

А аз — беден Гаврош, стоя си отвънка

и знам — у мен има липсваща брънка.

Трябва да съм част от това, да го имам.

А само през стъклото го гледам… като на кино…