Еди Маринов
Цикъл „Депресия“ (12)

Прокоба

Тежки окови ръцете ми стягат,

пранги железни на краката ми лягат,

тялото ми върху маса за мъчения е приковано,

съзнанието ми в едно и също положение остава сковано…

Какъв е този затвор, къде съм попаднал,

защо в ямите пъклени пак съм изпаднал?

Плътта ми — овързана, мъчена, гладна,

умът ми — изпразнен, оглупял, мислещ все бавно…

И всеки ден е така — вече години наред,

искам, да изляза оттук, но все не идва моят ред,

оставам обаче в Ада свой окован,

крещя, но никой не чува гласа ми там…

Кой ме прокле със тази тежка прокоба,

защо — някому зло съм направил или просто от злоба,

Дали някой ден ще намеря покой?

вероятно не — все ще живея в затвора, в Пъкъла свой…