Еди Маринов
Цикъл „Депресия“ (16)

Спокойствие

Пълно спокойствие цари около мен,

всемирът е замрял, движение няма,

така е вече за пореден ден,

избягах от вашата истерична, бързаща яма.

Тук никой не говори с мен,

това е, което наистина желая,

никой не пълни главата ми със свой си проблем,

сам съм, свободен от гласове и хора най-накрая.

Блаженство, идилия в душата ми настават,

тук мога да бъда какъвто си искам,

аз себе си въпреки всичко оставам,

но имам всичко, стига само да го поискам.

Спокойствие властва и в мойта душа,

най-накрая съм в мир с тая вселена,

имам всичко — покой, живот, свобода

и вече съм готов да издържа реалността ви извратена…