Еди Маринов
Цикъл „Депресия“ (20)

Промяна 2

Отворен прозорец пред себе си виждам,

от ярката светлина леко примижвам,

нагаждам се бавно към новия ден —

ритъмът, тактът в който се движа е вече променен.

Пред мене зейва огромна врата,

отвътре — блести бяла светлина,

понечвам да вляза, но нещо ме спира,

частица от старото аз бавно умира,

Пропадам в някаква дълбока яма,

отвътре ме гледат две очи засмяни

и на моето лице бавно усмивка изгрява,

усещам как бавно и аз все по-добър ставам…

Но после… парченцата мрак пак към мене настъпват,

вратите се хлопват, злото отново във мене набъбва,

нощ пак настава, от очите ми бавно сълзи прокапват,

отново промяна — но тази ме скапва…