Еди Маринов
Цикъл „Депресия“ (11)

Лъжа

Магьосникът стар ме погледна и рече:

„Момче, зла магия над тебе тежи,

тъга да изпълва живота ти вечно,

горест, скръб, болка и много лъжи“.

Попитах го как таз прокоба да счупя,

а той ме погледна, помисли и каза,

че заклинание от него ще трябва да купя

с цената на туй да обичам и мразя.

Аз дадох му своите чувства най-силни,

свари той отвара, изрече куп странни слова

и даде ми да изпия чая от билки

и каза: „Нека край на проклятието да е това“.

Аз тръгнах към къщи, щастлив и доволен,

с надежда отворих свойта врата,

но вътре ме чакаха скръб, сълзи и болка…

Продал бях сърцето си… за една лъжа…