Еди Маринов
Цикъл „Депресия“ (10)

Лед

Сърце от жарава, в стомана обвито,

топи се в живота, направен от лед,

зад думи фалшиви са чувствата скрити,

а истина — само във пламъка блед.

Със крясък от болка троша тишината —

усмивка потайна на тъпа лъжлива шега

забива кинжал от наслада в душата

и носи екстаз нечовешки — тъма и тъга.

Със сълзи от радост заливам словата,

омайни, красиви, студено сами,

не могат тез сълзи обаче да стоплят стената,

разделяща ни — всички различни съдби.

И изводът тежък очите изважда —

лъжи, за да можеш да бъдеш щастлив,

че другото само мъка поражда —

свят чист и стерилен, но толкова сив.

А в истинно сиво никой не иска де мисли

и никой не вижда как истински сиво кървя,

когато умират мечтите красиви, притиснати

в измама стоманена, в лед без душа.