Джеймс Патерсън
Двойна заплаха (62)

60.

Никой не можеше да разбере защо двамата със Сампсън харесвахме заведението „При Зини“, дори самите ние, което навярно бе една от причините да е любимото ни място. Намира се в Саутийст и прилича на дълга черна кутия с прегради — бар с няколко сепарета и под, който никога не е бил чист. Сампсън, Бри и аз заведохме там Брайън Кицмилър късно същата вечер — нещо като малко запознаване със Саутийст, но най-вече защото нито един от нас не можеше да спре да работи по случая.

Нещата бяха по-налудничави отвсякога. Съществуваше вероятност Кайл Крейг да е замесен по някакъв странен начин и навярно ВПУ ни наблюдаваше. Може би дори тази вечер?

Някои парчета от мозайката започнаха да се наместват. Тес Олсен е пишела книга за Кайл Крейг със заглавие „Мислителят“. Дали Кайл стоеше зад някое от убийствата? Или зад всички? Вписваше се в неговия стил. И преди бе контактувал с убийци и ги бе използвал. Ако той беше мозъкът, тогава какви бяха ролите на ВПУ и на адвоката Мейсън Уейнрайт в тази игра?

Бри донесе първите питиета.

— Аз черпя, момчета. Благодаря ви за всичко. Задължена съм ви. На теб специално — додаде тя и ме целуна по челото. Нямах представа защо, но тъкмо това ме възбуди. Искаше ми се в момента двамата да сме сами. В нейния апартамент, в колата ми, където и да е, все ме устройваше.

Тя седна до мен и вдигна високо чашата си.

— Пия за най-ужасните два дни в живота ми. Може би трябваше да се прибера у дома, но лицето, на господин Рамирес сигурно ще ме преследва в сънищата ми. Както и на мъртвата му дъщеря… И на трите й сестри. И на госпожа Олсен.

— Наоколо вилнее луд. Може би дори са двама. Случва се — заговори Сампсън. — Вината не е твоя, Бри. Съчувствам на човека, но господин Рамирес не беше прав.

— Чуйте — обади се Киц, — хрумна ми една идея. Може би е малко шантава. А това ще рече, че вероятно е добра, нали? Чували ли сте за „Щурата обиколка“?

Оставих чашата си с бира.

— Виждал съм да се споменава няколко пъти в мрежата. Какво представлява? Като говорим за шантави…

— Това е едно от пътуващите шоута за серийни убийци. Но по-важното е, че след два дни ще бъде в Балтимор.

— Шоу? — попита Сампсън. — На сцена?

— По-скоро е нещо като сбирка — осведоми го Киц. — Те го наричат „събиране на хора, които се интересуват от съдебна психология“.

— Което ще рече ексцентрици, които си падат по серийни убийци. И чакай да позная — сигурно и маниаци на комикси? — рече Сампсън.

Киц кимна, усмихна се и отпи от бирата си.

— Прав си. Това е демо обиколка на шоуто — продължи — и ще се наложи малко да поизопачим нещата. Ала не мисля, че те ще отхвърлят предложение за лекция, съдържаща основното, което се отнася до текущо разследване на сериен убиец, особено този случай. Ако има желание, доктор Алекс Крос може да е главната звезда на шоуто. Най-малкото залата ще се напълни с идеални очевидци. А само това ще ни предостави по-широко поле на действие при разследването. Може дори да ни отвори нови пътища.

Бри избухна в смях.

— Ти си луд, Киц, макар че едва ли би могло да навреди. А ако имаме късмет, ама наистина голям късмет, може да привлечем дори самия ВПУ. Нали каза, че обича да ни наблюдава.

Киц кимна, сетне се ухили дяволито.

— Кой, по дяволите, може да знае как работи мозъкът му? Нещо като това би могло да е неустоимо за тип като него. Или за неговия имитатор. Е, какво ще кажете?

Ние се спогледахме, опитвайки се да измислим доводи против идеята на Киц.

— Това не е точно кибер занимание, нали? — попита Бри накрая. — Откъде знаеш толкова много?

— О, ами подобни неща се разчуват — отвърна Киц почти безгрижно.

Лицето на Сампсън светна. Удари с ръка по масата и посочи към нашия компютърен гений.

— И ти се занимаваш с тази шантавелщина, нали? През свободното си време.

— Не, не. — Киц взе отново чашата с бира, сетне додаде тихо: — Вече не.

Тримата се засмяхме, което беше хубаво — необходимото изпускане на парата.

Бри се наведе към него и измърка:

— О, Киц, ти си пълна откачалка, нали?

— И добре се прикрива — подметнах аз.

— Ами вие? — парира Киц. — Някой напомнял ли ви е напоследък с какво си изкарвате хляба? Само защото не посещавате публични шоута, не означава, че и вие не сте от същия дол дренки като тези, които го правят.

Отпуснахме му пет секунди уважително мълчание, след което отново се разсмяхме.

— Е, май ще трябва да се подготвим за шоуто — добавих след малко.

— Но не тази вечер — заяви Бри, улови ме под ръка и ме поведе към изхода на бара. — Всички тези шантави приказки — прошепна — ме възбудиха. А и освен това, както вече казах, съм ти задължена.

— Смятам да си събера дължимото.

— При това, надявам се, с лихвите.

Едва изтраяхме, докато стигнем до дома й. После в спалнята се отприщихме.