Джеймс Патерсън
Двойна заплаха (114)

112.

— Добре е най-после да се срещнем лице в лице — заговори ВПУ, но изглеждаше леко нервен и скован. — Всичко, което каза, беше истина. Всичко.

— Да. Обещах ти, че ще се измъкна от Ей Ди Екс във Флорънс, и ето че съм тук — кимна Кайл. В този миг и той изглеждаше донякъде срамежлив, но това беше само игра.

— Там ли живее той? Дали в момента спи? — попита ВПУ, като посочи към къщата на Крос от другата страна на Пета улица. Много добре познаваше това място и вече имаше дузини снимки от всеки ъгъл.

— На най-горния етаж. Обикновено там работи, като подрежда разни пъзели — обясни Кайл. — Сега обаче май не си е у дома, нали? Горе не свети.

— Всъщност не е тук. В Монтана е. Тръгнал е по следите ми. Ти смяташ, че е отгатнал нашата игра. Но аз не съм на това мнение — заяви ВПУ.

— Тогава печелиш. Но трябва да бъдеш внимателен. Аз никога не бих подценил доктор Крос. Той притежава шесто чувство за тези неща и е обсебен от работата си. Труди се много упорито. Може да те изненада.

ВПУ не можа да сдържи усмивката си — жестоко подобие на усмивка.

— Така ли се случи с теб? Имаш ли нещо против, че ти задавам толкова прям въпрос?

— Ни най-малко. Това, което стана с мен, беше, че най-страшният ми враг ме надви — моята гордост, моето его, моето високомерие. Към края аз улесних твърде много Крос.

— Мразиш го, нали? И искаш да го съсипеш, да го унижиш публично.

Сега бе ред на Кайл да се усмихне. ВПУ се вживяваше, разкриваше за себе си повече, отколкото би трябвало.

— Е, да, искам да натрия носа на Крос. И нямам нищо против да съсипя репутацията му. Но не мразя Алекс. Всъщност гледам на него като на нещо скъпо.

ВПУ се изсмя шумно.

— Не бих искал да съм сред враговете ти.

— Да — каза Крейг и също се засмя. — Не би искал да видиш лошата ми страна.

— А ще я видя ли? Наистина ли съм стигнал толкова далеч?

Кайл се протегна и потупа убиеца по рамото, за да го увери, че между тях двамата всичко е наред.

— А сега ми разкажи за себе си. Искам да зная всичко. А сетне — додаде Кайл и отново се ухили — можеш да ми разкажеш и за партньора си. Виждам някой да се спотайва там, отзад, в сенките. Никак няма да ми е приятно да го застрелям, който и да е той. Но ще го направя, разбира се.

Жената, която се подвизаваше под името Санди Куинлан, се показа откъм дърветата и пристъпи напред.

— В твоя чест — бяха първите й думи към великия Кайл Крейг.

Може би донякъде беше искрена? Със сигурност го ласкаеше. Разбира се, тя също беше актриса.

Кайл бавно кимна, след което каза:

— А сега ми разкажи за Джон Сампсън. Къде го държиш и какво си планирал за него?