Джеймс Патерсън
Двойна заплаха (109)

107.

В този момент ВПУ играеше друга роля — на детектив Джеймс Корнинг. Остави фотоапарата, през който досега следеше Алекс Крос, и се загледа през прозореца на колата си точно както би сторило всяко тъпо ченге. Току-що бе снимал как Крос се целува с пациентката си Санди Куинлан, което, разбира се, не беше истинското й име. Санди Куинлан беше само поредната й роля. Също като Антъни Демао. Или като детектив Джеймс Корнинг.

Работата на Корнинг през цялата тази седмица бе да следи Крос и Бри Стоун. Не беше разумно да се приближава твърде много до тях, но като цяло тези двамата никак не се оказаха трудни за проследяване.

Сега последва Крос до паркинга, намиращ се недалеч от офиса му, след което пое след него към апартамента на Бри Стоун в жилищната сграда на Осемнадесета улица.

Двамата излязоха оттам след около десетина минути. Стоун носеше сак — пътуваше почти без багаж, — на което малко жени бяха способни. Джеймс Корнинг продължи да се движи зад тях, докато не му стана ясно, че са се насочили към Националното летище „Роналд Рейгън“. Добре. Всъщност не беше изненадан.

При входа на паркинга към летището той отново се подреди зад тях. Крос намери място за паркиране на третото ниво, а Корнинг продължи нагоре и паркира на четвъртото ниво, след което отново засече Крос и Стоун по закрития коридор, издигащ се над земята и водещ към терминала.

Джеймс Корнинг остана назад, за да избегне всяка опасност да бъде забелязан.

Те се чекираха пред гишето на „Американ Еърлайнс“, така че Джеймс Корнинг бе улеснен при огледа на разписанието за излитащите полети. Най-логичният избор бе Денвър. За всеки случай ги изчака да слязат до ескалатора, преди да се върне отново в зоната за продажба на билети.

Показа служебната си карта пред представителя на „Американ Еърлайнс“ зад гишето.

— Аз съм детектив Джеймс Корнинг от вашингтонската полиция. Необходима ми е информация за двамата пътници, които току-що се чекираха при вас. Стоун и Крос, нали?

След като получи необходимите сведения, Джеймс Корнинг спря и си купи поничка, която нямаше намерение да изяде. Тя беше част от плана. Важна част. И в същото време забавна. После пое обратно към паркинга.

Спря се на третото ниво, до колата на Крос. Пъхна един мобилен телефон от нов модел в кесията до поничката, сгъна кесията и я залепи с тиксо към долния ръб на вратата на колата, откъм мястото на шофьора. Надали някой от минаващите оттук би обърнал внимание на това, но със сигурност Крос и Стоун няма да го пропуснат, след като се върнат от пътуването.

Което щеше да стане в неделя, в четири и половина следобед, с полет 322 от Денвър.

ВПУ може да се е върнал тъкмо навреме, за да ги посрещне лично.