Джеймс Патерсън
Двойна заплаха (102)

100.

Щом слухът за евентуален заподозрян стигна до офиса на шефа на полицията, ответната му реакция се стовари като бумеранг върху нас. Наредиха ни моментално да излезем с публично изявление. Лесно е да се каже, но доста по-трудно е да се направи.

Несъмнено трябваше да разкрием нещо пред журналистите. Ако отново има друго убийство и ние не сме споделили това, което ни е било известно, нямаше да има никакво значение защо сме взели решението да се въздържаме. Щеше да се надигне вой до небесата и тогава разследването ни сериозно щеше да пострада.

От друга страна, нашият заподозрян определено беше част от обществото, което очаква да получава полагащите му се новини. Но разкриването на твърде много информация за това, което знаехме или не знаехме, беше грешка, която после нямаше как да бъде поправена.

Тогава какво трябваше да предприемем?

Нашият компромис се сведе до една набързо свикана пресконференция, по-скоро съвсем кратък брифинг без предварително обявяване и без дневен ред. Излязохме на стъпалата пред „Дейл Билдинг“. Не беше нещо, с което някой от нас искаше да се заеме, но като че ли нямаше алтернатива, с която шефът ни би се съгласил. Той се нуждаеше от обява за „нашия напредък по случая“, независимо какви ще се окажат бъдещите последици за разследването.

Към осем тази вечер двамата със Сампсън се изправихме пред репортерите, както му е редът, но само за да им съобщим името Тайлър Бел като наш основен заподозрян. И да добавим, че засега няма да отговаряме на никакви други въпроси.

Бри не се появи пред камерите. В края на краищата решението си беше нейно. Защото не искаше да превръща скорошното нападение срещу себе си в по-шумна история, отколкото вече беше.

След това тримата се върнахме направо в съвещателната зала, горе, за да продължим спешното обсъждане. Трудно можеше да се очаква, че този случай щеше дотолкова да се нагорещи, но така стана. Изглежда ВПУ искаше тъкмо това.

Или някой друг определено го желаеше.