Алън Кар
Не пуша вече! (8)

3. Защо е толкова трудно да откажем цигарите?

Както вече обясних, започнах да се интересувам от този проблем поради собствената си пристрастеност към тютюна.

Цяло чудо бе, когато спрях да пуша. При предишните ми опити да откажа цигарите седмици наред страдах от дълбока депресия. Имаше дни, когато бях в относително добро настроение, после отново се чувствах потиснат. Като че се опитваш да изпълзиш от някаква хлъзгава яма, усещаш, че си близо до края, и съзираш слънчевата светлина, но се подхлъзваш и падаш обратно. В крайна сметка, палиш цигара, вкусът и е ужасен и се чудиш защо ти трябва да го правиш.

Един от въпросите, който винаги задавам на пушачите преди да започнем консултацията, е: „Искате ли да спрете да пушите?“ Донякъде това е глупав въпрос. Всички пушачи (включително членовете на ФОРЕСТ) искат да откажат тютюна. И най-закоравелия пушач да попитате дали би пропушил, ако със сегашния си опит може да се върне назад, във времето преди да се е пристрастил, отговорът му ще бъде:

„В НИКАКЪВ СЛУЧАЙ.“

Попитайте някой заклет пушач — пушач, който не смята, че това вреди на здравето му, не се тревожи, че е дамгосан в очите на обществото и има достатъчно пари, за да си купува цигари — дали би насърчил децата си да пушат, отговорът му ще бъде:

„В НИКАКЪВ СЛУЧАЙ.“

Пушачите имат чувството, че са обладани от някакъв зъл дух. В началото въпросът стои така: „Ще спра да пуша, е, няма да е днес, но от утре“. И после идва време, когато си мислим, че или ни липсва воля, или че в цигарите има нещо, от което се нуждаем, за да направим живота си приятен.

Споменах, че проблемът не е да обясниш защо е лесно да се откажеш от пушенето, въпросът е да се обясни защо е толкова трудно. Всъщност истинският проблем се състои в това да обясниш преди всичко защо хората изобщо пушат и защо по някое време над 60 процента от населението са били пушачи.

Цялата работа с пушенето е една огромна енигма. Единствената причина да пропушим е, че преди нас са го направили хиляди хора. И все пак на всеки от тях му се иска никога да не е започвал. Пушачите ни уверяват, че пушенето е загуба на време и пари, но някак си не можем да им повярваме, че пушенето не им доставя удоволствие. Свързваме пушенето с възмъжаването и какво ли не правим, за да се пристрастим към тютюна. А после непрекъснато повтаряме на децата си да не пушат и сами се опитваме да зарежем този навик.

А за него плащаме прескъпо цял живот. Човек, който пуши средно по двадесет цигари на ден, изхарчва до края на живота си 30 000 лири. И какво правим с тези пари? (А то е по-лошо, отколкото да ги хвърлим на вятъра.) Всъщност плащаме, за да пълним белите си дробове с канцерогенен катран, да запушваме прогресивно кръвоносните си съдове и да тровим кръвта си. С всеки изминал ден лишаваме все повече мускулите и органите на тялото си от кислород и с всеки изминал ден ни обхваща все по-голяма летаргия. Осъждаме се за цял живот на нечистотия, зловонен дъх, почернели зъби, прогорени от цигарите дрехи, мръсни пепелници и отвратителна миризма на застоял тютюн. Обричаме се на цял живот робство. Половината от живота си прекарваме на места, където обществото ни забранява да пушим (църкви, болници, училища, метро, театър и т.н.), или пък, ако се опитаме да зарежем цигарите, се измъчваме от тяхната липса. През останалата половина ни е разрешено да пушим, но толкова бихме искали да можехме да не го правим. Що за хоби е това, щом правиш нещо, което всъщност не искаш да правиш, а ако не го правиш, полудяваш за една цигара? Що за живот е това, щом половината от обществото гледа на теб като на прокажен? И което е най-лошото, един иначе интелигентен и разумен човек трябва да живее не само с презрението на другите, но и с презрението, което сам изпитва към себе си. Пушачът се презира всеки път, когато без да иска погледът му се спира на предупреждението на министерството на здравеопазването, че пушенето е вредно за здравето, всеки път, когато се провеждат кампании против раковите заболявания и лошия дъх в устата, всеки път, когато го задави кашлица или го прободе болка в гърдите, всеки път, когато се окаже единствен пушач в компания на непушачи. И какво получава в замяна на това, че живее цял живот, обзет от тези ужасни, мрачни мисли? АБСОЛЮТНО НИЩО! Удоволствие? Радост? Релаксация? Подкрепа? Повишен тонус? Пълна илюзия, освен ако не предпочитате да носите тесни обувки само заради удоволствието, което ще изпитате, когато ги свалите!

Повтарям, истинският проблем е не само да обясним защо на пушачите им е трудно да откажат цигарите, но и защо хората изобщо пушат.

Вероятно си мислите: „Да, дотук добре. Тези неща са ми ясни, но щом веднъж си се пристрастил, е много трудно да се откажеш“. Но защо е толкова трудно и защо трябва да спрем да пушим? Пушачите непрекъснато търсят отговор на този въпрос.

Някои казват, че трудността идва от мъчителния абстинентен синдром. В действителност абстинентният синдром при отказ от никотина минава толкова леко (виж глава 6), че повечето пушачи живеят и умират без изобщо да се усетят, че са наркомани.

Според други цигарите са голямо удоволствие. Това не е вярно. Цигарите са гадно и отвратително нещо. Попитайте някой пушач, който смята, че цигарите му доставят удоволствие, дали спира да пуши, когато не намери марката, която си купува обикновено и може да се снабди само с цигари, които са му неприятни. Пушачът по-скоро би пропушил фъшкии, но пак няма да спре да пуши. Удоволствието тук няма нищо общо. Аз, например, обичам омари, но не съм стигнал дотам, че да мъкна по двайсет омара, провесени на врата си. В живота има и други приятни неща, но не страдаме от липсата им, когато не можем да ги правим.

Трети търсят скрити дълбоко в човешката психика причини като „фройдисткия синдром“, „навика на детето да суче от майка си“ и т.н. На практика е точно обратното. Най-често причината да пропушим е желанието да покажем, че вече сме пораснали и зрели. Човек би умрял от срам, ако му се наложи да смуче биберон в компания.

Други пък смятат, че да бълваш огън и дим през носа си е признак на мъжественост. И този аргумент е несъстоятелен. Да си пъхнеш запалена цигара в ухото е нелепо. Още по-нелепо е да пълниш белите си дробове с канцерогенен катран.

Има и хора, които заявяват:

„Пуша, за да държа ръцете си заети с нещо.“

Но защо трябва да я пали?

„Цигарата в устата ми прави удоволствие.“

Но защо трябва да я пали?

„Харесва ми да усещам как димът навлиза в дробовете ми.“

Ужасно чувство — нарича се задушаване.

Според мнозина пушенето убива скуката. Това също е самоизмама. Скуката е психическо състояние.

В продължение на тридесет и три години пушех, защото смятах, че това ме успокоява, вдъхва ми увереност и смелост. Знаех, че цигарите ме убиват и харча купища пари за тях. Но защо не се обърнах към лекар, за да го помоля да ми предпише някакъв друг начин за релаксация, кураж и увереност? Защото знаех, че ще го направи. Нямах причина да пуша, просто си търсех извинение.

Някои казват, че са пропушили покрай своите приятели. Наистина ли сте толкова глупави? Ако е така, молете се вашите приятели да не започнат да режат главите си, за да се отърват от главоболието!

Повечето пушачи, които се замислят по въпроса, в крайна сметка, стигат до заключението, че пушенето е навик. Това всъщност не обяснява нещата, но като оставим настрана всички разумни обяснения, излиза, че ни остава само това извинение. За жалост, то е не по-малко нелогично. Всеки ден от живота си ние променяме навиците си, въпреки че някои от тях са много приятни. При мен навиците за хранене ми напомнят за времето, когато пушех. Не закусвам и не обядвам, ям по веднъж на ден чак вечерта. Въпреки това, когато отивам на почивка, най-голямо удоволствие ми доставя закуската. В деня, в който се прибера у дома, без никакви усилия отново се връщам към стария си навик.

Защо упорстваме с един навик, който предизвиква лош вкус в устата, убива ни, струва скъпо, който е мръсен и гаден, и от който така или иначе ни се иска да се отървем, а за да успеем, от нас не се иска нищо друго, освен да спрем да се придържаме към него? Защо е толкова трудно да се откажем от него? Отговорът е: не, не е трудно. Удивително лесно е. Щом разберете кои са истинските причини, които ви тласкат към цигарите, ще спрете да пушите — просто ей така — и най-много след три седмици единствената загадка ще бъде защо сте пушили толкова време.

ЧЕТЕТЕ НАТАТЪК.