Алън Кар
Не пуша вече! (30)

25. Нередовните пушачи, юношите, непушачите

Хората, които пушат много, завиждат на нередовните пушачи. Не им завиждайте. По свой начин нередовният пушач е по-пристрастен и по-нещастен, отколкото редовния.

Вярно, че рисковете за здравето му са по-малко и не харчи толкова пари за цигари. Но в други отношения той е по-зле.

Помнете, че всъщност никой пушач не изпитва удоволствие от тютюна. Приятното усещане идва от облекчаването на абстинентния синдром. Следователно естествената тенденция е да палиш цигара от цигара.

Има три основни фактора, които пречат на пушачите да палят цигара от цигара.

1. ПАРИТЕ. Повечето пушачи нямат финансовата възможност да си го позволят.

2. ЗДРАВЕТО. За да облекчим абстинентния синдром, трябва да поемаме отрова. Капацитетът на организма да се справи с отровата е нещо индивидуално, освен това зависи от дадения момент или житейската ситуация. Това действа като автоматична спирачка.

3. ДИСЦИПЛИНАТА. Тя се налага от обществото, работното място на пушача, от приятелите и близките му или пък от самия пушач в резултат на душевната борба, която всеки пушач води.

Може би на този етап е уместно да формулирам няколко дефиниции.

НЕПУШАЧ. Човек, който никога не е попадал в капана, но това не е повод за самодоволство. Той е непушач само по Божия милост. Всички пушачи твърдо са вярвали, че никога няма да се пристрастят към тютюна, а сред непушачите има хора, които се опитват да припалят по някоя цигара от време на време.

НЕРЕДОВЕН ПУШАЧ. Има две основни категории нередовни пушачи.

1. Пушачът, който вече се е пристрастил, но не го осъзнава. Не завиждайте на тези пушачи. Те са просто на първото стъпало на стълбата, която води надолу, и вероятно скоро ще започнат да пушат редовно, и то много. Помнете, че всеки започва като нередовен пушач.

2. Пушачът, който преди е пушил много и смята, че не може да откаже тютюна. Тези пушачи са наистина достойни за съжаление. Те се делят на няколко групи, всяка от които трябва да се разгледа отделно.

ПУШАЧ, КОЙТО ПУШИ ПО ПЕТ ЦИГАРИ НА ДЕН. Ако цигарите му доставят удоволствие, защо тогава пуши само по пет дневно? Ако може да пуши, но може и да не пуши, защо изобщо си дава труд да го прави? Помнете, че това прилича на навика да удряте главата си в стената, само за да почувствате облекчение, когато спрете. Пушачът, който кара с по пет цигари дневно, облекчава абстинентния си синдром за по-малко от един час на ден. През останалата част от времето той се самоизмъчва, макар и да не го осъзнава. И това мъчение продължава през по-голямата част от живота му. Той пуши само по пет цигари на ден, защото или финансите не му позволяват да пуши повече, или защото се безпокои за здравето си. Лесно е да убедите редовния пушач, че цигарите всъщност не са му приятни, но я се опитайте да убедите нередовния пушач. Всеки, който се е опитвал да намали цигарите, знае, че това е най-тежкото изтезание и е почти сигурно, че пристрастяването ще остане за цял живот.

ПУШАЧ, КОЙТО ПАЛИ ЦИГАРА САМО СУТРИН ИЛИ ВЕЧЕР. Той се самонаказва, като страда от абстинентния синдром по половин ден, само за да го облекчи през другата половина. Попитайте го защо се въздържа да пуши по цял ден, след като цигарата му харесва, или пък ако не му харесва, защо тогава изобщо пали цигара.

ПУШАЧ, КОЙТО ПУШИ НА ПОЧИВКИ ПРЕЗ ШЕСТ МЕСЕЦА. (Или пушачите, които си казват: „Мога да спра, когато си поискам. Правил съм го хиляди пъти“.) Ако пушенето му харесва, защо тогава са му тези шест месеца въздържание? Ако не му е приятно, защо пак пропушва? Истината е, че този човек е пристрастен към тютюна. Макар че преодолява физическата си зависимост от никотина, основният проблем си остава неразрешен — зомбирането. Такъв пушач всеки път се надява, че ще откаже цигарите завинаги и скоро пак попада в капана. Много пушачи завиждат на хората, които могат да пушат с такива почивки. „Колко е хубаво да можеш да се контролираш така, да пушиш, когато ти се иска, и да спреш, когато решиш“, мислят си те. Но онова, което им убягва, е, че пушачите на почивки всъщност изобщо не държат положението в ръцете си. Когато пушат, иска им се да не са пушачи. След това минават през мъките на отказа от цигарите, започват да усещат липсата им и отново пропушват, а после съжаляват, че пак са се хванали в капана. Това е направо ад. Когато пушат, иска им се да не са пушачи; когато не пушат, иска им се да пушат. Ако се замисли човек, същото важи за всички пушачи. Когато ни е позволено да пушим, или го приемаме за даденост, или пък ни се иска да не сме пушачи. Цигарата ни се струва нещо безценно, само когато не можем да пушим. Това е ужасната дилема на пушачите. Те никога не могат да я разрешат, защото са заблудени от един мит, от една илюзия. Има един-единствен начин да излязат от положението и той е да спрат да пушат и да престанат да се измъчват!

ПУШАЧ, КОЙТО ПАЛИ ЦИГАРА „САМО В СПЕЦИАЛНИ СЛУЧАИ“. Да, всички започваме така, но интересно защо специалните случаи зачестяват и преди да се усетим, вече пушим при всички случаи?

ПУШАЧ, КОЙТО Е СПРЯЛ ДА ПУШИ, НО ПАЛИ ПО ЕДНА ЦИГАРА ИЛИ ПУРА ОТ ВРЕМЕ НА ВРЕМЕ. В известен смисъл положението на тези пушачи е най-трагично. Те или живеят цял живот с чувството, че са ощетени, или — което се случва по-често — след първата пура следва втора. Почвата под краката им се изплъзва и оттук нататък посоката на движение е една: НАДОЛУ. Рано или късно те стават редовни пушачи. Отново попадат в капана, от който смятат, че са се отървали.

Има още две категории нередовни пушачи. В първата група са онези, които палят по една цигара или пура само когато са в компания. Те всъщност са непушачи. На тях тютюнът не им харесва. Пушат, за да не се делят от другите. Не им се иска да пропуснат нещо. Всички започваме така. Обърнете внимание следващия път, когато започнат да се предлагат пури, че след известно време пушачите вече не посягат към тях. Дори и онези, които по принцип пушат много, не могат да изпушат пурата докрай. Всеки предпочита да пуши избраната от него марка. Колкото по-скъпа и по-голяма е пурата, толкова по-изнервящо действа — струва ти се, че проклетото нещо ще дими цяла нощ.

Втората категория се среща много рядко. Всъщност от хилядите пушачи, които са потърсили съветите ми, само десетина могат да бъдат причислени в тази група. За илюстрация ще си послужа с един скорошен случай.

По телефона ми се обади една дама и поиска да проведа с нея индивидуален сеанс. Беше юристка и пушеше от дванадесет години, но винаги само по две цигари на ден. Между другото, беше жена с много силна воля. Обясних и, че груповите сеанси имат по-голям успех, отколкото индивидуалните консултации, и че провеждам индивидуална терапия, само ако става въпрос за широко известна личност, чиято поява би разстроила работата на групата. Тя се разплака и аз не можах да устоя на сълзите и.

Сеансът беше скъп, повечето пушачи биха се зачудили защо тя изобщо искаше да откаже цигарите. Те с радост биха платили същата сума, за да могат да пушат само по две цигари на ден като нея. Но грешат, като смятат, че нередовните пушачи са по-щастливи и могат да се контролират. Второто вероятно е вярно, но в никакъв случай не са щастливи. И двамата родители на тази жена бяха починали от рак на белия дроб, преди тя да пропуши. Също като мен, тя се е страхувала от пушенето преди първата си цигара. И също като мен, накрая се е поддала на масирания натиск и запалила първата си цигара. И тя като мен помнеше гадния и вкус.

Но за разлика от мен бе успяла да задържи положението, докато аз не след дълго вече пушех цигара след цигара.

Цигарите ни доставят удоволствие, единствено защото удовлетворят мъчителната ни нужда от тях — било почти недоловимото физическо желание за никотин или душевните терзания, че не ни е позволено да си „начешем крастата“. Самите цигари са гадост и отрова. Именно затова след период на въздържание добиваме илюзията, че ни харесват. Както се получава при глада и жаждата — колкото по-дълго страдаме, толкова по-голямо е доволството ни, когато ги утолим. Пушачите погрешно смятат, че пушенето е само навик. „Ако мога да издържа и да пуша по-малко, или пък пуша само в специални случаи, умът и тялото ми ще свикнат. Тогава ще задържа на това ниво, или ако искам, мога още повече да намаля цигарите“ — мислят си те. Разберете, че тук не става въпрос за „навик“. Пушенето е наркомания. Естествената тенденция е да облекчаваме абстинентния синдром, а не да го търпим. Дори да успеете да намалите пушенето, трябва да си наложите самодисциплина и да полагате усилия на волята цял живот, за да поддържате това ниво, защото организмът привиква към наркотика и иска все по-големи, а не по-малки дози. Щом наркотикът започне да разрушава организма ви физически и психически, да разстройва постепенно нервната ви система и да подкопава смелостта и вярата ви в себе си, способността ви да се въздържате прогресивно ще намалее. Затова в началото можем да запалим цигара, но можем и да не запалим. Ако имаме настинка, преставаме да пушим. Това обяснява защо хора като мен, които никога не са се заблуждавали, че цигарите им харесват, са принудени да пушат непрекъснато, макар че за тях всяка цигара е физическо мъчение.

Не завиждайте на дамата, за която ви споменах. Когато човек пуши само по една цигара на дванадесет часа, тя му се струва най-желаното нещо на този свят. В продължение на дванадесет години тази жена е била разпъвана на кръст. От една страна, не е била в състояние да се откаже от цигарите, от друга, се е страхувала да пуши повече, за да не се разболее от рак на белите дробове като родителите си. Но по двадесет и три часа и десет минути от всяко денонощие тя е трябвало да се бори с изкушението. За това се иска неимоверна воля, а както вече отбелязах, такива случаи са рядкост. Но накрая жената не издържа и стигна до сълзи. Помислете логично: помагат ли ви цигарите по някакъв начин, доставят ли ви наистина удоволствие или не? Ако отговорът е положителен, тогава кой би чакал цял час, цял ден или цяла седмица, за да си запали цигара? Защо ви е да се въздържате от нещо, което ви доставя удоволствие и ви помага? Ако не изпитвате истинско удоволствие и цигарите не са ви опора, защо тогава изобщо ви трябва да пушите?

Спомням си и един друг случай. Човекът пушеше по пет цигари на ден. Обади ми се по телефона и заговори с прегракнал глас: „Г-н Кар, искам да спра да пуша, преди да умра“. Ето как този човек ми описа живота си:

„Аз съм на шестдесет и една години. От цигарите се разболях от рак на гърлото. Сега организмът ми физически не може да понесе повече от пет саморъчно свити цигари на ден.

Някога имах здрав и дълбок сън. Сега се събуждам през час и си мисля само за цигари. Дори когато спя, сънувам, че пуша.

Не мога да запаля първата си цигара преди десет часа сутринта. Ставам в пет и започвам да пия чай чаша след чаша. Жена ми се събужда към осем, и тъй като съм в отвратително настроение, предпочита да не и се мотая в къщата. Отивам в оранжерията и се опитвам да свърша някаква работа, но умът ми е все в цигарите. В девет часа започвам да свивам първата си цигара и се старая да я направя идеална. Не че идеалната и форма има някакво значение, но така си отвличам вниманието. После чакам да стане десет. Когато часът удари, ръцете ми треперят неудържимо. Не паля цигарата. Ако я запаля, ще трябва да чакам три часа до другата. Накрая запалвам цигарата, дръпвам си и веднага я гася. По този начин мога да карам с една цигара цял час. Фасът, който ми остава, едва ли има и половин сантиметър. После чакам за следващата си цигара.“

В допълнение към другите си проблеми този нещастен човек беше изпогорил устните си, защото пушел цигарите до самия им край. Вероятно си мислите, че трябва да е някой малоумник. Съвсем не. Висок над метър и осемдесет, той беше бивш флотски сержант.

Бил е спортист и не е имал никакво желание да пуши. Но по време на войната се смяташе, че цигарите вдъхват кураж на войниците и им раздаваха щедри дажби. Практически този човек бе станал пушач по заповед. След това цял живот бе плащал прескъпо, субсидирайки данъците на другите и разрушавайки физическото и психическото си здраве. Ако беше животно, обществото щеше да сложи край на мъките му, но то нищо не прави, за да спаси иначе здравите психически и физически юноши от фаталното пристрастяване.

Може би смятате, че преувеличавам. Наистина, въпросният човек бе стигнал до крайност, но такива случаи не са изключение. Има хиляди като него. Той искрено сподели с мен болката си, но можете да бъдете сигурни, че мнозина от неговите приятели и познати са му завиждали, че пуши само по пет цигари на ден. НЕ СЕ ЗАБЛУЖДАВАЙТЕ, като си мислите, че с вас това няма да се случи.

ТО ВЕЧЕ СЕ Е СЛУЧИЛО.

Пушачите са големи лъжци, те лъжат дори и себе си. Принудени са. По-голямата част от нередовните пушачи пушат повече цигари и много по-често, отколкото си признават. Имал съм немалко разговори с пушачи, които твърдят, че пушат по пет цигари на ден, а в мое присъствие са изпушвали доста повече. Обърнете внимание на нередовните пушачи на някое празненство, например, сватба или парти. Всички те палят цигара след цигара като най-закоравелите пушачи.

Не завиждайте на нередовните пушачи. Не ви трябва да пушите. Животът е много по-сладък без цигари.

Младежите по-трудно се поддават на лечение и това е така, не защото им е трудно да се откажат, а защото не вярват, че са пристрастени, или пък са още в началото и се заблуждават, че автоматично ще спрат да пушат, преди да навлязат във втората фаза.

Искам изрично да предупредя родителите, които се самозалъгват, че децата им са в безопасност, защото се отвращават от пушенето. Всички деца се отвращават от миризмата и вкуса на тютюна, докато не пропушат. Така е било с всички нас едно време. Не се подвеждайте, че кампаниите на правителството против тютюнопушенето ще ви помогнат. Капанът си остава същият. Децата знаят, че цигарите убиват, но също така знаят, че няма да умрат от една цигара. По някое време попадат под влиянието на приятелка, приятел, съученик или колега в работата и решават да запалят първата си цигара. Може би си мислите, че ако детето ви изпуши една цигара и се убеди в отвратителния и вкус, то никога няма пропуши. Предупредете децата си за опасността и им изяснете всички факти.